Какво сме чели през годината?

Какво е най-хубавото, което можете да си подарите за Коледа? За да се наградите за усилията си, или просто да си доставите удоволствие.

Вярваме, че имате своя приятен отговор и ви пожелаваме да го изпълните.

Това, което ние можем да споделим за коледен подарък, са книгите с най-голямо влияние през изминаващата година и тези, които най-много искахте да прочетете.

Подготвихме за вас десетте най-търсени и купувани заглавия:

1. „Ад“ от Дан Браун:

http://hermesbooks.blogspot.com/2013/05/blog-post_21.html

Определено още преди излизането си книгата на Дан Браун „Ад“  се превърна в най-коментираната и исканата книга за допълнение на домашната библиотека. Със сигурност има защо. 

Според обичая си Дан Браун започва с налудничаво грандиозен пролог, този път малко по-необуздан от предишните. „О, упорити невежи! Не виждате ли бъдещето? Не схващате ли великолепието на моето творение?“ С тези думи мъжът с мания за божественост скача от сградата – или, както е написано в „Ад“ – прави „последната си крачка в бездната“. В този момент красивата лекарка с коса, вързана на опашка измъква Лангдън от леглото, за да започнат задъханата си надпревара през... къде? Открийте сами :)

2. „Лечебният код“ от Александър Лойд и Бен Джонсън

 http://hermesbooks.com/lechebnijat-kod.html

Според физиката неутрализирането на вълна с една често­та се постига при интерференция с вълна с „обърната" фаза. За да работи даден Лечебен код, нещо трябва да открие свър­заните с проблема несъзнателни спомени, да определи деструк­тивните вибрационни честоти и да създаде вибрации с други честоти, с които да ги неутрализира. Точно така и става!

Методът не само работи, но постига успешни резултати в сто процента от случаите. На една конференция в Мексико всичките 142-ма участници, които изпълниха Лечебен код за спомен, свързан с най-сериозния проблем в живота си, постигнаха пълно нулиране на негативната сила на този спомен. С такива резултати очевидно сме намерили достъп до система, чието предназначение е именно да лекува. Ако дадено природно явление е налице в 99 % от случаите, то дори няма нужда от изучаване. Знаем, че предметът ще пада, колкото пъти го пуснем, и сме били убедени в това, дълго преди да научим за невидимата сила на гравитацията.

Книга, която трябва да присъства във всяка домашна библиотека!

 3. „Да продължа без теб“ от Хорхе Букай и Силвия Салинас:

http://goo.gl/l8oTWF

Една история за раздялата и търсенето на истинската любов...

Интелигентно, мъдро и с чувство за хумор, авторите на „Да се обичаме с отворени очи“ ни показват как да се научим да слушаме сърцето си и да върнем искреността в отношенията си. Не пропускат и да ни напомнят, че любовта никога не остава в статично състояние. Винаги израства или умира и затова постоянно трябва да бъде обгрижвана и подхранвана. Единствено непрекъснатото й култивиране – понякога на благоприятна почва, друг път на неравни местности, позволява да минем по моста, свързващ настоящето с бъдещето.

4. „Моите приятели животните“ (говореща книжка) от Валерия Зубкова

http://hermesbooks.com/moite-prijateli-zhivotnite.html

Музикалната книжка, превърнала се в тотален хит за малките читатели, е една от най-търсените и през изминалата 2013 година. Със своите 30 музикални бутона малчуганите научават какъв звук издават изобразените животни, а от забавните стихчета ще научат за чудния им свят, за техните домове и малките им. Ще узнаят с какво са полезни и как се защитават.

Другата книжка от серията „Светът около нас“ (говореща книжка) разкрива още любопитни факти от заобикалящия ни свят и допълва познанията на любознателните деца.

Подходящи са за деца от 2 годинки нататък.

5.  „Петдесет нюанса сиво“ от Е. Л. Джеймс

http://hermesbooks.blogspot.com/2013/08/50.html

„Петдесет нюанса сиво” на Е. Л. Джеймс стана тотален бестселър през 2012 г. Въпреки огромната критика, в момента книгата е една от най-продаваните новели в света, като е надминала по продажби поредицата Хари Потър (във Великобритания).

Според „Гардиън” трилогията „Петдесет нюанса” ще ни обсеби и притежава. Ще остане с нас завинаги. И наистина, сякаш точно това се случва с читателите по света. Провокативната история се превръща в най-бързо продавания роман за възрастни в историята с продажби от 1 милион копия само за 11 седмици.

С това, „Петдесет нюанса сиво” разбива на пух и прах предишния рекорд на „Шифърът на Леонардо”, който за 6 месеца продава същия тираж. Издателите от „Рандъм Хаус” са очаровани от успеха на романа. По техни думи трилогията вече е продала над 20 милиона копия.

И не само това. Според сайта за онлайн продажби „Амазон” „Петдесет нюанса сиво” е първата книга, която е продадена в 1 милион копия в електронен формат за „Киндъл”. Феноменалният успех предизвиква различни дебати по света за фантазията и желанието, а някои го наричат „романът, който прелъсти света”.

6. „Любов“ от Елиф Шафак

http://hermesbooks.com/ljubov.html

Елиф Шафак е онази сладкодумна писателка, която много вероятно познавате добре от романите й „Любов” или пък „Копелето на Истанбул”. В случай, че вече сте надниквали в историите, които така умело разказва, сигурно сте забелязали финият начин, по който съумява да представя големи проблеми – общочовешки, социални, че даже и политически - вместо със сложни метафори или с досаден есеистичен маниер, Елиф пише за простичките житейски истории, които се случват дори в двора на съседите и които иначе бихме могли просто да пропуснем. Не защото са незначителни, а от липса на време, на интерес или просто така. Елиф пък ни напомня, че тъкмо напротив - именно в тях е животът - с всичките му проблеми, радости, неволи и решения.

Това не е притча за софизма и исляма.

Това е книга за свободата да търсиш своя Бог.

Това не е разказ за средновековния поет Руми и дервиша Шамс.

Това е книга за мъката да откриеш път към себе си.

Това не е съвременната история за романтичната връзка между американка и шотландец.

Това е книга за радостта да намериш път към другия.

Това не е любовен роман.

Това е книга за любовта.

...и ако не си я прочел през тази година, то трябва да го направиш през новата!

А освен да четеш, не забравяй и най-важното - да Обичаш!

Просто защото Всичко Е Любов!

7. „Аз преди теб“ от Джоджо Мойс

http://goo.gl/mgys3E

„Аз преди теб“ е необичайната история на двама души, които постепенно разбират, че щастието и любовта могат да бъдат открити на неподозирани места. Авторката споделя: „Темата за хората с увреждания бе често дискутирана по телевизията и превзе мислите ми. Непрекъснато си задавах въпроса: „Какво бих правила, ако попадна в подобна ситуация, ще имам ли сили да продължа да се боря и най-важното: да се наслаждавам на живота?“. А и историите на обикновени хора, принудени да се справят с екстремни ситуации, винаги са привлекателни за романистите.“

За кратко книгата се превръща в истинска сензация в Англия, оглавява класациите за бестселъри, задържайки се в тях рекордно дълго време, и e номинирана за роман на годината.

В България книгата покори много сърца, а също така донесе много верни читатели на Джоджо Мойс. Втората книга „Момичето, което бях“, която издателска къща „Хермес“ издаде от авторката, беше приета с огромен интерес и положителни коментари.

8. „А планините ехтяха“ от Халед Хосейни

http://hermesbooks.blogspot.com/2013/05/blog-post_28.html

Като в предишните му романи „А планините ехтяха“ е за афганистанци и е семейна история. Заглавието е заимствано от стих на Уилям Блейк, като хълмовете при английския поет за заменени с планини, които повече съответстват на внушителния релеф на Афганистан.

Хосейни каза, че не е знаел как ще нарече книгата си, когато е започнал да я пише, но в главата му се бил загнездил образ на вървящ през пустиня мъж, теглещ количка зад себе си, а в нея - 3-годишно момиченце. Зад тях бавно върви момче на 10 години.

Хосейни смята новата си книга за по-амбициозна от предишните, със сложно повествование. Той не си е представял как ще се развие действието, когато я започнал, и мисли, че е много по-трудно да бъде описана от „Хиляда сияйни слънца“, която резюмира като "борбите на жените в Афганистан от 30 години". Той обаче е знаел какво е искал да изрази - как загубата, провалът и това, което ни липсва, обединява всички нас.

9. „Грозната истина“ - книга 5 (Дневникът на един Дръндьо) от Джеф Кини

http://goo.gl/1XVKHG

Поредицата “Дневникът на един дръндьо” е сензация: харесва се както на малчуганите заради смешките и комиксовия си стил, така и на възрастните заради твърде познатите неща от техния собствен ученически живот. Невероятното оформление и страхотните рисунки допълват текста по страхотен начин, превръщайки четенето в истинско забавление. И ако смятате, че на всяка страница ще срещнете цинизми, седнете, пребройте до десет и изгълтайте книгата на един дъх- ще забравите всякакво възмущение и предварителна критична нагласа!

Следващата книга от поредицата “Дневникът на един дръндьо” ще излезе в началото на 2014 година. 

10.  „Министерство на храната“ от Джейми Оливър

http://goo.gl/pBS5nL

След успеха на „Моето меню за 30 минути“, Издателска къща „Хермес“ представя следващата книга на готвач №1 в света - „Министерство на храната“

Ако сте мислили, че никога няма да се научите да готвите, то повярвайте ми, че благодарение на тези рецепти, придружени с богат снимков материал, съвсем скоро ще сътворите някои много вкусни ястия. Усвояването на такова основно умение – като приготвянето на хубава храна – ще промени живота ви, защото ще спестите пари, ще се забавлявате много и вие, семейството и приятелите ви ще започнете да се храните по-здравословно. Всеки може да се научи да готви.

А веднъж щом се научите да готвите, защо да не предадете новите си умения и на близки и приятели? Започнете още днес: научете рецепта и я ПРЕДАЙТЕ НАТАТЪК!

И каквато и книга да четете през настъпващите празници най-важното е да бъдете щастливи! 

ПОЖЕЛАВАМЕ ВИ ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА!!!

Радослав Гизгинджиев: "Дневниците" създадоха романа "РАЙ"

 "Дневниците" създадоха романа "РАЙ"

Втората ти книга „Страници от Рая. Дневниците.“ се оказа нещо много различно от „РАЙ“. Текстовете в нея звучат от нестинарски наричания; призоваване на някакви стихии. Как се пише книга като тази? И смяташ ли, че хората, които са харесали „РАЙ“, ще им допадне  „Дневниците“?

   -  Няколко пъти съм казвал, че страници от „Дневниците“ създават „РАЙ“. Книгата, която излиза като втора, всъщност е написана първа.  "Дневниците" са създадени изцяло в ритъма на „вдъхновеното писане“, някои знаят, какво точно представлява то в подробности, а тези, които не са запознати само ще кажа, че е вид писане, в което думите те водят, а не ти тях. Книга като „Дневниците“ се пише много трудно и много дълго, тези които са я разтворили и са я разбрали, много добре усещат по колко дълги, тъмни и страшни пътеки ги водя. Едни читатели твърдо и категорично ще откажат да видят „местата“, на които ще ги заведа и няма нищо странно в това, че някои ме отричат. Хората, които харесват „Дневниците“, нямам идея дали ще харесат „РАЙ“ и обратно. Двете книги привидно нямат нищо общо като стилистика, но колкото и странно да звучи – втората създава първата. Освен това и сбъдва сюжета на „РАЙ“, тя ще послужи и като връзка с ключове, които ще отключат „Вратите“, които скоро ще се появят на пазара.

Като че ли литературните критици ти обявиха война, многократно бяхме свидетели на публични спорове между теб и тях. Защо се получава така? Не търпиш ли критика?

- Ще започна с това, че литературни критици в България няма. Аз лично не познавам такива, не съм и комуникирал под никаква форма с явлението „литературен критик“ в смисъла, в който света познава това понятие. Имало е дискусии между мен и блогъри, които се изживяват като представители на литературни медии, каквото и да означава това. Правя нещата, които усещам,  всякакви мнения могат да възникнат, но те не променят посоката, по която вървя. Ако има някаква война, то аз не участвам в нея, защото каузата за тяхната концепция не е по-важна от моите приоритети, а те не включват вдигането на рейтинга на техните сайтове и блогове.

В Интернет ти си един от най-цитираните съвременни български автори, да не кажа най-цитираният. Преди да се появи "РАЙ", вярвал ли си, че книгата ще бъде толкова обсъждана? И защо след целия този успех не взе наградата за дебют на годината?

- Не съм се съмнявал в успеха на „РАЙ“, защото не съм подценявал хората. Подозирах, че книгата ще бъде обсъждана, заради Виктор - той е най-провокативен в романа, но ненормалното е, че тези които се изказват негативно за „РАЙ“ всъщност не обсъждат преживяването с книгата, а обсъждат мен.  Има хора в живота ми, които съжалявам, че съм срещнал и те тенденциозно пишат негативни мнения и лъжи. Приемам, че като автор на някакъв продукт - може и да не съм харесван, дори това е съвсем нормално – лицата на изкуството са променливи и много. Относно литературните конкурси в България и комисиите им, предпочитам да не ги обсъждам. Но със сигурност никога няма да участвам вече в подобни инициативи – интересуват ме хората, а не няколко човека, самообявили се за комисия, за да вземат някакъв хонорар заради ангажимента си към събитието. Факт е, че в света на изкуството в България още е пълно с комунисти, които по никакъв начин не биха допуснали да признаят роман като „РАЙ“, та какво остава да го наградят. Не се надпреварвам с никой писател в България, нямам никакви претенции за нищо – това, което е важно за мен е да защитавам проектите си и да давам без притеснение отношение, когато някой обижда моите читатели – особено, криейки се зад медия.

Преди известно време с Людмила Филипова пуснахте обща снимка в мрежата, с текст, който подсказва, че ще работите заедно. Имате ли такива планове?

- С Людмила Филипова много си допадаме - и като теми на разговор, и като характери. За момента няма да коментирам, какво може да очаквате от нас, но заедно или не,  ще има изненади и от двамата.

Какво се крие зад „Вратите“?

- Ако „РАЙ“ е била потресаваща и емоционална за някои, то „Вратите“ ще бъде нещо много по-стихийно като драматургия, персонажи и сюжетна линия – очаквайте персонажите от „РАЙ“, заедно с още нови лица. Историята ще направи неочакван завой, ще преобърне тотално света от „РАЙ“ и мистерията ще стане много по-дълбока и всеобхватна – ще се разбият още няколко табута – и не само човешки, но и от българската история. Зад „Вратите“ се крие сродната душа, която непрекъснато преследваме през животите.

Книгата „Страници от Рая. Дневниците.“ ще бъде представена на "Панаир на книгата" в НДК на 14 декември от 19 ч.

Вижте подробности за събитието ТУК!

Из Бележки на Радослав Гизгинджиев

Прощалното писмо на Маркес

Габриел Гарсия Маркес се оттегля от публичния живот по здравословни причини - рак на лимфните възли. Онова, което остави след себе си са купищата велики книги, които ни научиха колко силна може да е любовта и колко жалък може да бъде животът... и едно прощално писмо. Ето го.

„Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.

Покажи на приятелите си какво означават за теб.“

Източник: http://www.beu.bg

Българската православна църква отбелязва Деня на свети Архангел Михаил

На 8 ноември почитаме Архангеловден. Пред престола на Господ винаги стоят седем ангели - наричаме ги архангели. Първият е св. Архангел Михаил, изобразяван с копие в ръка, тъпчещ дявола с крака - неслучайно за него казват, че е най-силният ангел.

Св. Архангел Михаил представя Божието слово. Архангел Гавраил е носителят на Божиите тайни. От недъзи лекува Архангел Рафаил, Уриил просвещава душите ни. Салатиил се застъпва за нас пред Бога, Уехудиил го прославя, а Варахиил ни дарява с Божиите благословии. Ангелите са пазителите на хората, при раждането си всеки от нас получава своя ангел пазител. Хората вярват, че душата не може да напусне тялото, ако Архангел Михаил не дойде да я прибере. Легендата разказва, че при подялбата на света на него се е паднало да придружава мъртвите. В осмия ден на ноември нашият народ празнува денят на смъртта. Звучи страшничко, но българите са силен народ и в неговите празници се срещат болка и радост! Народът ни празнува този ден, за да му е по-леко на човек, когато душата му отива при Господ!

На много места в България се прави курбан за светеца. Пекат се и обредни хлябове, които много приличат на тези, които се приготвят при помени и погребения. Най-често се приготвят по два хляба, наричат ги Рангелово блюдо и боговица.

Най-възрастният човек в дома го разчупва на кръст и изрича думите "Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!". Сипва отгоре вино от пръстена паница, а домакинята събира с шепи виното и го разпръсква навсякъде в къщата за берекет. Тя също изрича думите "Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!".

На някои места в България домакинята разчупва обредния хляб и дава на всеки. Къшеят хляб трябва да се поеме с две ръце и да се изрече благослов. Българите са вярвали, че ако умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил му е подал златна ябълка.

На Архангеловден, Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит ще оглави празничната света литургия в митрополитския храм "Света Неделя", където има свети престол посветен на Свети Архангел Михаил.

Исторически този празник е установен в началото на IV век на Поместния Лаодикийски Събор, който осъдил и отхвърлил неправилното почитане на ангелите като към творци и управители на света и утвърдил православното им почитание. Според учението на Църквата светите ангели дотолкова се утвърдили в доброто и любовта към Бога, че вече не могат да отпаднат от него. Те се именуват "втори светлини", защото чрез тях светлината на Христовата истина идва, без да се задържа, без да се губи, без да се смалява или изопачава. Но ангелите сияят само дотолкова, доколкото в тях е виден Творец на света, Който е истинската светлина.

За ознаменуване тържеството на деветте ангелски чина бил избран деветия месец, а тъй като в това време църковната година започвала от март, днес ние го отбелязваме през ноември. Осмият ден пък ни напомня за Събора на всички Безплътни Сили, който ще стане в деня на Страшния Съд, който Светите Отци наричат "ден осми". В този ден ще "дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си" (Мат. 25:31).

Освен за Страшния Съд този празник ни напомня и за ангела-пазител, който се дава на всеки християнин при неговото кръщение и който е наш верен помощник, защитник и наставник.

На този ден празнуват: Ангел, Ангелина, Лина, Михаил, Михайлина, Михаела, Мила, Милена, Рангел, Рафаил, Гавраил, Гаврил, Серафим, Райко, Рая, Радко, Райна, Радослав, Рада, Радостин, Радивой, Емилия, Емил, Райка, Райчин, Рачо, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Милко, Милка, Михо, Геле, Ханка.

Честито на именниците!!!

Източник: http://www.starazagorautre.bg

Филмът „50 нюанса сиво“

Книгата „50 нюанса сиво“ („Fifty Shades of Grey“) се превърна в бестселър, книга прочетена от хиляди жени, книга в се казват онези думи, която всяка жена иска да чуе. Новината че ще има екранизация развълнува не малки дами и въпросът кой ще изпълнява главните роли?

Филмът „50 нюанса сиво“ 

На 2 септември 2013 г. авторката на книгата Ерика Леонард Джеймс (Erika Leonard James), съобщи имената на актьорите, които ще пресъздадат образите на Анастейша Стил и Крисчън Грей. „С радост съобщаваме, че Дакота Джонсън приема предложението да изиграе ролята на Анастейша Стийл в екранизацията на романа „50 нюанса сиво“ пише Ерика в социалната мрежа Twitter. 23 годишната Дакота е известна с ролите си „Социалната мрежа“, сериала „Офис“...

Също така съобщава и името на главния актьор – Чарли Хънам ще бъде Кристиан (Крисчън) Грей във филма. 33 годишен актьор е известен с филмите „Хулигани“, „Цена на страстите“, „Студената гора“…

По-рано имаше слухове, че главните роли в екранизацията на еротичния филм може да получат Мила Кунис, Иън Сомърхолдър, Ема Уотсън, Робърт Патинсън

Каква се случва с артистите от септември до сега?

“За Дакота се оказа твърде трудно да се справя с медийното внимание. Преходът от сравнително неизвестна актриса към постоянен обект на интерес я тормози. Самоувереността й страда и от това, че феновете на книгата продължават да се оплакват, че тя, както и Чарли Хънам, не се вписват в представите им за Анастейжа Стийл и Крисчън Грей”, казва за E! News източник, близък до дъщерята на Дон Джонсън и Мелани Грифит.

След като Хънам и Джонсън бяха избрани за главните роли, почитателите на бестселъра на Е Л Джеймс пуснаха петиции с искане продуцентите да преразгледат решението си и да посочат нови актьори, които по-добре отговарят на описанията в романа.

 Чарли Хънам

И ако Дакота още не се е отказала, то Чарли Хънам се отказа от ролята. Причините ангажираност с друг проект и не му е харесало вниманието на почитателките на романа.

Джейми Дорнан

Започва търсене на нов актьор. И той е намерен. Ирландският актьор Джейми Дорнан (Jamie Dornan). Познат е от филмите „Мария Антоанета“, сериала „Крах“ и “Веднъж в приказките“.

Началото на снимките на филма са определени за 13 ноември 2013 г.

Факт е, че фенове на романа от цял свят обсъждат актьорите, които може да изпълнят главните роли във филма „50 нюанса сиво“. Много от тях бяха недоволни кагато Чарли Хънам бе избран, според тях за ролята на Крисчън Грей по-подходящи са Иън Сомърхолдър („Дневникът на вампира“) или Мат Бомър (White Collar)

Иън Сомърхолдър

Мат Бомър

Според вас кой артист е най-подходящ за ролята на Крисчън Грей?

Източник: http://jenskologia.com

И НЕ заживели щастливо...

Нека си го признаем: "И заживели щастливо" се случва само в приказките. Можем ли дори да си представим живот, в който абсолютно всичко ни е наред?

След като фотографката от Ванкувър Дина Голдщайн забелязва, че дъщеря й се е вманиачила по принцесите на "Дисни", а в същото време майка й е била диагностицирана с рак, Дина решава да проследи какво може да се случи след щастливия край. 

"Двете събития се случваха едновременно пред очите ми и ме накараха да се зачудя какъв би бил животът на една приказна принцеса, ако се разболее тежко, ако има финансови затруднения или трябва да се примири с остаряването. Всъщност това са предизвикателства, пред които се изправя всяка съвременна жена", казва Голдщайн.

Резултатът е провокативни кадри на "падналите принцеси" на "Дисни", които показват Пепеляшка като алкохоличка, Снежанка като отчаяна съпруга, Ариел като атракция във воден парк и т.н.

Виж всичките десет по-долу:

 Ариел

 Бел

 Червената шапчица

 Принцесата и граховото зърно

 Жасмин

 Пепеляшка

 Покахонтас

 Рапуннцел

 Снежанка

Спящата красавица

Източник: http://bulevard.bg

10 супер техники за по-добра памет

Случвало се е на всеки – трябва да свършим нещо, а не можем да си спомним какво! Добре де, решаваме, ще се сетим по-късно. Проблемът е, че така и може да не си спомним какво е било намерението ни. Ако не е попаднало в краткосрочната или дългосрочната памет, то е „изтрито” завинаги. Допускаме, че все пак се е озовало в сейфа на дългосрочната памет. На сигурно място е, там ще остане завинаги. Но защо, ако все пак необходимата информация е в базата данни, не винаги услужливо изплува в нужния момент, пише "Мениджър Нюз".

Причината е в особеностите на механизма на запомняне, казват специалистите – всеки път мозъкът си създава конкретни ориентири, по които да възстанови информацията. А ние не винаги можем да ги „разпознаем”, казват експертите по мнемоника (б.р. съвкупността от техники и правила за бързо и лесно запаметяване на всякаква информация). Но има много начина да тренираме и развиваме свойството да запаметяваме и ето някои от най-достъпните сред тях:

1. Напомняйте си

Тази техника ще ви помогне да развиете оперативната (краткотрайна) памет, която например често използваме при математически операции наум. Учените са доказали, че краткосрочната памет съхранява сведения в максимален обем до 18 секунди след използването им. Тоест, ако не си запишете телефон или адрес, не разчитайте, че ще го запомните. Но ако нямате лист и химикал под ръка? Изходът е лесен – повтаряйте данните през 15 секунди, което на практика означава, че обновявате периодично паметта си.

2. Аналогия с части от тялото

Това е метод, базиран на простите асоциации, който помага да се запомнят големи обеми от детайлни сведения. Системата за запомняне по ориентири от човешкото тяло е необичайна, но е доказано добър способ да се съхранява и извлича информация в нужния момент. Същността й е в това да се свързва конкретна информация с определена част от човешкото тяло, създавайки във въображението „снимка” на асоциацията.

3. Съсредоточаване

Много студенти и ученици са убедени, че музиката или включеният телевизор не им пречат да учат. Точно обратното е, казват учените. Страничният шум и мърдащите изображения на екрана възпрепятстват запомнянето на важна информация, тъй като мозъкът постоянно превключва между различните дразнители и се опитва да обработва информацията от тях. Затова, учите ли, изолирайте всичко излишно.

4. Свързано повествование

Това е способ за запаметяване на предмети, които нямат връзка помежду си. Например, трябва да запомните списък с покупки. Измислете си абсурдна история с тяхно участие, нещо от сорта на: „Солта тръгнала на пазар, но се подхлъзнала на олио и си навехнала крака. На помощ се притекли захарта и брашното. Накрая всички заедно се почерпили със сладолед.”  Пълен брътвеж, разбира се, но върши отлична работа, ако трябва да запомните, че трябва да купите сол, олио, захар, брашно и сладолед.

 5. Ключови думи

Този хитър трик, използван в някои школи при изучаване на чужди езици, ще ви помогне със сигурност – за да запомните непозната и сложна дума, свържете звученето й с добре известна ви дума или сбор от думи, дори и ако нямат смисъл като словосъчетание.

6. Методът на римския лабиринт

 Наричан още методът на пътуване, както се досещате, той се е появил още по времето на Древен Рим. Принципът на действие е следният: вървите мислено по улица, или из стая, която познавате отлично и разполагате информация край различни ориентири, по които след това лесно можете отново да я намерите. Когато се наложи да я използвате, отново тръгвате по улицата или влизате в стаята и я „вадите” от „чекмеджетата на скрина”, от гардероба и т.н.

7. Разбивайте информацията на блокове

Научно доказано е, че работната памет може да пази известно време от 5 до 9 знака. Но, ще възразите вие, номерата на мобилните телефони например се състоят от 10 знака, а ние ги помним. Обърнали ли сте внимание, че тъкмо тези номера се изписват в групи с интервали помежду им. Това е отличен пример за блоково разпределение на информация, като начин да бъде помнена по-дълго. Методът на блоково разпределение на информацията се прилага широко от гросмайсторите, които изумяват със способността да играят с няколко противника едновременно в групови сеанси по шах мат и да ги побеждават.

8. Методът на възстановката

 Какво ви казваше мама или баба в детството, когато загубехте нещо? „Върни се там, където го видя за последен път.” Били са съвършено прави. Науката нарича това явление контекстна зависимост на паметта. Обкръжаващата обстановка оказва огромно влияние върху механизмите на запомняне. Затова възстановяването на условията, в които сте запомнили изгубената вещ може да ви помогне да я намерите.

9. Добавяйте текстове към любими мелодии

Трудно се помнят дълги откъси от текстове, но тук на помощ идва един от най-забавните методи – да свържете информацията с ваша любима мелодия и да си го тананикате.

10. Запомняйте аромати

Ароматите са едни от най-мощните инструменти на запаметяването, позволяващи впоследствие да бъдат извадени на повърхността дори и най-дълбоките спомени, категорични са учените. Така е, защото носът изпраща сведенията за аромата непосредствено в центъра на паметта, докато сигналите от останалите органи преминават през определена обработка. Най-лесният начин да се възползвате от този механизъм е, докато учите даден въпрос от конспекта за изпити, да помиришете нещо с ярко изразен мирис – например паста за зъби. И после, да я вземете със себе си на изпита. Резкият аромат ще ви помогне да извикате наум записките от лекциите, които вече сте учили.

Източник: http://www.obekti.bg

10 страхотни опаковки, които ще ви впечатлят

Обобщената информация не е достъпна. Моля, кликнете тук , за да видите публикацията.