четвъртък, 28 март 2013 г.

Издателство Книгопис с нов бестселър - "Серенада"

След успеха на "Уличният котарак Боб" издателство "Книгопис" пусна на пазара втората си книга, която веднага се превърна в бестселър. 

История и съвременност, световни събития и житейски съдби, любов и безчовечност, много тъга и много надежда. Съзвучие между минало и настояще. Хармония между лично и всемирно. Това е "Серенада" – книга за силата на човечното в човека.



Мая Дуран от Истанбулския университет получава задача да посрещне на летището американски професор, поканен да изнесе лекция. Тя дори не подозира, че това рутинно задължение ще има съдбовно значение в живота й. Неочаквано за Мая, възрастният професор Максимилиан Вагнер привлича интереса не само на научните среди, но и на секретните служби. Мая долавя, че професорът носи в себе си тайна от времето, когато е живял за кратко в Истанбул, и това е и истинската причина да се завърне след близо 60 години.

По желание на професора отиват в малък град на Черноморското крайбрежие на Турция, където се случва нещо и странно, и затрогващо. Изправен на самия бряг и брулен от ледения вятър, професорът изважда цигулката си и свири, обърнат към морето. Тайната на тази загадъчна серенада постепенно се разбулва, за да разкрие пред Мая не само личната драма на професора, но и жестокостта на малко известно събитие от Втората световна война.

През декември 1941 година корабът „Струма” потеглил от Костанца с близо 800 души – нелегално емигрирали евреи, които се надявали да намерят убежище в Палестина, тогава под британско управление. Поради повреда корабът бил извлечен до истанбулското пристанище, но пътниците не получили разрешение да слязат на брега. След двумесечни консултации между британските и турските власти се случило най-безчовечното – корабът бил върнат и изоставен в открито море. Ден по-късно корабът бил торпилиран от съветска подводница, както проучванията по-късно доказали.

На кораба загинала и Надя, съпругата на Максимилиан Вагнер, който я очаквал в Истанбул, но станал безпомощен свидетел на гибелта й. Ливанели заличава границата между реално и измислено и вклинява тъжния разказ за еврейката Надя и младия немски учен Макс, пренасяйки читателя в ужаса на нацистка Германия.

Преходът към пълното с тайни минало подтиква Мая да преосмисли потулвани истини за своите корени, достигащи до трагедията на арменците в началото на 20-и век и до гибелта на хиляди кримски турци в края на Втората световна война.

В тази книга има много история, но действителните събития не са просто декор на личните житейски драми. „Серенада” вдига завесата пред историческите табута, за да не се забравя вината на властниците, разпореждали се с живота на милиони.

„Серенада” е книга за силата на човечното в човека. В нея има много тъга, но и много надежда. Античният философски принцип „човекът е мяра за всички неща” е голямото послание на книгата. Истинското измерение дори и на мащабните световни събития остава съдбата на отделния човек.



За автора:




Зюлфю Ливанели е един от най-обичаните и най-популярни турски интелектуалци.

Роден е в 1946 г. в град Ългън, Източна Турция. След преврата от 1971 г. е принуден да емигрира и живее в Швеция, Франция и Гърция. След завръщането си в Турция през 1984 г. става една от най-влиятелните личности в културния и политическия живот на страната си. Творец с много таланти, той е известен композитор, писател, филмов режисьор, политик и журналист.
Композиторът:




Ливанели създава над триста песни, които му носят огромно признание и популярност. Музикалното му творчество включва и музика за тридесет филма, една рапсодия и един балет. Носител е на много музикални награди, сред които Наградата за най-добър композитор на песенния фестивал Сан Ремо 1999 г. На филмовия фестивал „Златен портокал” в Анталия на два пъти получава наградата за най-добра филмова музика, а през 2000 г. е удостоен с наградата за цялостен принос. Автор е на музиката към филма „Път”, спечелил „Златна палма” на фестивала в Кан през 1982 г. През 1999 г. записва своята „Рапсодия на новото време” с Лондонския симфоничен оркестър. През същата година участва в концерта на хилядолетието в Париж под диригенството на Зубин Мета. Музикалните му произведения са издавани в много европейски страни и в Съединените щати. През годините изнася десетки концерти в Турция и чужбина, като печели голяма известност в Гърция, Германия и Холандия. Работи със световноизвестни звезди, като най-дългогодишно е сътрудничеството му с гръцките певци Микис Теодоракис и Мария Фарандури. Легендарен е концертът му в Анкара през 1997 г., събрал няколкостотин хиляди души. През 2010 г. участва в концерта на групата U2 в Истанбул. Продължава да изнася концерти, като често напомня, че не е певец, а композитор, който изпълнява песните си.


Режисьорът:



Ливанели е режисьор на четири филма, сред които с най-много награди е „Мъгла”, който му носи и отличието за най-добър режисьор на фестивала във Валенсия през 1988 г. Филмът му „Желязна земя, медно небе”, в който работи заедно с продуцента Вим Вандерс, получава наградата за най-добър чуждестранен филм на фестивала в Сан Себастиан през 1987 г.


Писателят:



Литературно творчество на Ливанели е в различни жанрове – разкази, романи, пиеси, публицистика. Писателският му дебют е през 1978 г. със сборник разкази. Първият роман на Ливанели „Тръпка в окото на пепелянката” излиза през 1996 г. и му донася Балканска литературна награда. С най-много преводи в чужбина е романът му ”Щастие” (2002 г.), който вдъхновява и създаването на филм, станал емблематичен за съвременното турско кино. За книгата „Последният остров” Ливанели получава най-престижната литературна награда в Турция на името на Орхан Кемал. През 2007 г. най-голямата книжарска верига в света „Барнс енд Нобъл” му присъжда наградата си за откриване на нов голям писател. С излизането си през 2011 г. романът „Серенада” предизвиква огромен читателски интерес и тиражът му в Турция достига 200 хиляди. Романът излезе в Германия и Гърция. Предстои издаването му в Съединените щати.

В България писателят Ливанели е познат с първия си роман, издаден от „Балкани”, и с романа „Щастие”, които има две издания – на „Инфодар” и „Жанет 45”.


Политикът:



Наричан „турският Боб Дилън”, Ливанели е значителна фигура в обществения живот на Турция. През 1986 г. заедно с Микис Теодоракис основава Комитет за турско-гръцко приятелство. Същата година участва във форум на световноизвестни творци, организиран от Чингиз Айтматов, където се среща и с Горбачов. Това познанство продължава много години и ражда книгата „Разговори с Горбачов за революцията”. През 1994 г. Ливанели е кандидат за кмет на Истанбул. През 1995 г. подема кампания срещу насилието по телевизията и получава подкрепа чрез подписка, обединила 400 хиляди души. От 2002 до 2006 г. е депутат в турския парламент. Привърженик на идеите за демократична, справедлива и толерантна държава, Ливанели участва в авторитетни международни форуми, конференции и инициативи. Изнася лекции в университетите „Харвард” и „Принстън”. От 1996 година Ливанели е Посланик на добра воля на ЮНЕСКО.

Единадесетата книжарница „Хермес“ отваря врати в „Парадайс Център“

На 28 март 2013 година ще бъде открита единадесетата книжарница „Хермес“. Тя се намира в първия лайфстайл мол в България - „Парадайс Център“. Верни на максимата, че нашите клиенти трябва да бъдат посрещнати и изпратени с усмивка, „Хермес“ отваря поредната модерна книжарница в България.



Многобройни атракции, разположени в различни точки на мола, ще отбележат тържествения ден. Голяма сцена ще бъде разположена в зоната на заведенията за хранене с програма от 12.00 до 19.30 часа. Сред основните изпълнители са звездите на българската сцена – Графа, Миро, Ангел и Моисей, Рафи, Дивна, героите на Пълна лудница, премиерният спектакъл на Светослав Месичков с участието на Виолета Марковска. 




Една от най-актуалните звезди на съвременната музикална сцена, британецът Low Deep T, ще е сред специалните гости, които ще пристигнат за откриването на Paradise Centеr в София. Английският изпълнител ще бъде сред първите посетители на първия лайфстайл мол в страната, като ще раздаде също и автографи на своите фенове.




Специално за децата са предвидени детска сцена на същия етаж, както и детски кът на ниво -1, където се намира и книжарница „Хермес“. Детската програма ще е с продължителност от 6 часа и ще включва многобройни интерактивни анимации. 


сряда, 27 март 2013 г.

„Пепел” - книга за едно чуждо ежедневие от Константин Кацаров

Константин Кацаров е роден на 29 юни 1970 г. в гр. Пловдив. От 1999 г. до днес е вокалист на популярната рок група „Ренегат“.


Има син Иван на деветнадесет години и дъщеря Християна на осем. Автор е на книгите „Дрибъл“ (2005 г.), първия български аудио-роман „Мутра“ (2006 г.) и романа „Какавида“ (2008 г.), написан съвместно с Надежда Йорданова, с която се познават само виртуално.



„Писател" е титла! Аз не съм писател. Почти сигурно е, че в този си живот няма и да стана. Аз съм автор на истории. Обичам да ги разказвам. Ако и след мен те се помнят, значи съм успял!“


Константин Кацаров




В последно време Константин Кацаров стана особено популярен и с участието си в „Гласът на България“. Той е един от най-атрактивните участници в шоуто и е част от отбора на Данчо Караджов.



За книгата

„Пепел” е книга за едно чуждо ежедневие – ежедневието на момчетата от хрониките в криминалните страници на вестниците. Обикновено ежедневие: с техните си грижи, с техните си проблеми, с които се справят по тяхному...

И ето това ежедневие Константин Кацаров е успял да превърне в сюжет за роман. Този роман може да ви стъписа, може да ви разгневи, но няма да ви позволи да го захвърлите, преди да сте стигнали до последната страница.

Където впрочем пише: „Моля, пази написаното, защото следва продължение.”

Имайте го предвид!

Христо Карастоянов

вторник, 26 март 2013 г.

Биографичната книга на Адел вече и на българския пазар!


През изминалата година Адел завладя страната, връхлитайки наградите “Грами” за 2012 г. и отнасяйки у дома шест от тях, включително и за „Албум на годината“. Британската певица и авторка на песни разбива всички рекорди, откакто през 2008 г. се появи в шоуто “Saturday Night Live”, а през 2009 г. спечели “Грами” за “Най-добър нов изпълнител”. Успехът на втория й албум “21” я направи първата изпълнителка след групата “Бийтълс” с два хита сред първите пет в британските класации за сингъли и албуми. Албумът стана номер едно в 18 държави. В Съединените щати “21” беше първият албум, създаден от жена изпълнител, който оглави най-дълго класациите на списание “Билборд”, изпреварвайки The Bodyguard на Уитни Хюстън. Казано просто, международният й успех е ненадминат.

Тази уникална книга ще даде отговор на най-често задаваните от феновете й въпроси, като:
- Какво е било детството на Адел, която родена и отгледана от самотна невръстна майка?
- Кои представители на музикалната индустрия са я вдъхновявали и са влияели на развитието й?
- Като човек, чиято кариерата зависи от гласа му, какво е изпитала, когато й е била поставена диагнозата кръвоизлив в гласната струна?
- Как се е отразило на кариерата й отменянето на концертите от турнето “Адел на живо”?
- Как е взела решение да пее на церемонията за връчването на наградите “Грами”, докато още се е възстановявала след операцията на гласната струна?
И на още много други въпроси!



Отзиви:

2011 година ще бъде запомнена като годината на Адел.
Андърсън Купър, “Сиксти Минитс”


Албумът “21” беше любимата легенда на развлекателния свят за 20011 година. Адел не е изпълнителка на рокендрол. Тя не се прави на ретро певица. Не се олюлява, нито се клати, а пее с дрезгавия си глас, стъпила здраво на земята, и представлява гледка, която почти е изчезналa от пейзажа на попмузиката. Това би трябвало да изглежда страшно старомодно. И все пак има нещо изумително свежо в младежката й елегантност и във внушителното й присъствие. Адел надхвърля всякакви представи за модерност.
“Вог”

Марк Шапиро е автор на бестселърите на “Ню Йорк Таймс” J.K. Rowling: The Wizard behind Harry Potter, Justin Bieber: The Fever!, както и на други биографии на знаменитости, които се радват на огромен успех сред читателите. Той е журналист на свободна практика, който в продължение на двайсет и пет години отразява събитията в света на развлекателната индустрия в областта на киното, телевизията и музиката в множество британски и чуждестранни вестници и списания.

Адел обича майка си. Винаги я е обичала. И винаги ще я обича. “Човек не осъзнава колко важни са за него родителите му, докато не прекара дълго време далеч от тях”, гласи един цитат от нейно изказване, поместен на интернет страницата “Велики личности”. “С майка ми винаги сме били приятелки, но сега сме по-близки от всякога. Можем да разговаряме за всичко, и то не просто като майка и дъщеря.”

Както обаче установява един журналист от “Вог”, който през 2011 г. взема интервю от Адел, чувствата й към нейния баща са съвсем друго нещо: “Ако някога го срещна, ще му се изплюя в лицето.”

Друг журналист, който пише за “Rolling Stone”, получава подобен отговор, след като повдига въпроса за баща й: “Той няма никакво шибано право да говори за мен.” Тези реакции на Адел са провокирани от появилата се във вестник “Sun” история на баща й за далечните дни, когато той е живеел с нея и с майка й. Според Адел фактът, че той е предоставил на вестника снимки от детството й, които малко хора са виждали, още повече влошава нещата. Тя смята, че постъпката му е много подла и представлява грубо вмешателство в живота й и че солидната сума, която е получил за интервюто и снимките, я прави още по-непростима. За нея това е последният пирон в ковчега на и без друго охладнелите им отношения, които само преди година са имали шанс да се затоплят.

“Нямам представа какво трябва да прави един баща, защото никога не съм имала баща”, заявява тя в статия, поместена в “Мюзик Лайф”. “Сигурна съм, че отново ще се срещна с него. Мисля, че можем да бъдем приятели. Вече не ми е нужен като баща.” Но не е било писано да стане така. Адел не е първата суперзвезда, която е загубила връзка с майка си или баща си. Всъщност в наши дни рядко се среща знаменитост, която произхожда от щастливо и функционално семейство. Силният гняв на Адел обаче е очевиден, когато става въпрос за биологичния й баща, с когото преди се е виждала рядко, а сега въобще не вижда.

Псевдопсихолозите с готовност обясняват повечето от затрудненията във връзките на Адел, които са достояние на широката общественост, с факта, че тя, общо взето, е израснала без фигурата на бащата. Адeл никога не обсъжда въпроса за начина, по който й се е отразила липсата на баща й. Едно нещо обаче е сигурно.

Адел съвсем се е отчуждила от баща си Марк Евънс и тъй като предпочита да не говори за него, фактите около запознанството му с майка й, както и около нейното раждане, са доста неясни. Тя споменава за тях единствено когато бъде предизвикана, но и тогава научаваме само най-общите неща. Родителите й се запознават, когато са съвсем млади. Майка й забременява. Двамата с баща й не сключват брак, а баща й се изнася от къщи, когато Адел е съвсем малка. Таблоидите излизат с всевъзможни твърдения и според онези от тях, които разчитат най-много на най-сензацията, баща й е женкар и алкохолик.

Последното е потвърдено от самия Евънс в интервю за “Sun”, придобило широка известност. Докато обаче Адел не реши да опише живота си или майка й не реши да проговори, можем да научим какво се е случило през онези ранни години единствено от онова, което казва Евънс. Марк Евънс израства в уелския крайморски град Пенарт. Известно е, че произхожда от работническо семейство и е симпатичен и порядъчен човек. В един от случаите, в които проявява великодушие към него, Адел го описва като “огромният уелсец, който работи на корабите”. Видът му е груб, но младежки. В края на 70-те и началото на 80-те години мъже като Марк Евънс съвсем не са рядкост. Той е прям по отношение на възгледите си и категоричен в становищата си и от само себе си се разбира, че не е творческа натура, а още по малко – музикантска. 

Този мъж изглежда странен избор за Пени Адкинс. Пени е родена в Тотнъм, работнически енклав в северната част на Лондон, и е дъщеря на бакалина Джон Адкинс, а майка й се казва Дорийн. Тотнъм се слави с изобретатели, държавници и множество певци, между които Дейв Кларк (от известната група “Дейв Кларк Файв”) и Лемар Обика, както и с актьорите Рон Муди и Шейни Уолас. Съществува единодушно мнение, че да бъдеш от Тотнъм е нещо специално и е основателен повод да изпитваш гордост. Адел до такава степен се гордее с този факт, че след като получава наградите “Грами” за 2012 г., заявява: „Аз наистина съм родена там.”




Отзив от Аманда Марк

*Рецензентката Аманда Марк е пианистка, възпитаничка на Жан-Луи Агноер от известния Музикален колеж на Университета в Индиана. Тя ръководи издателския отдел на компанията “Ръстик Рекърдкс” в Нашвил и работи в Градската библиотека на Нашвил, на чийто клуб “Попматик Подкаст” е съосновател, а също така пише рецензии за книги и помества материали в музикални вестници и списания.

През 2011 г. се случиха немалко паметни събития, но нито едно от тях не би оспорвало твърдението на Андърсън Купър, че в музикално отношение “2011 година ще бъде запомнена като годината на Адел”.
Вторият албум на Адел със заглавие “21” излиза през януари 2011 г. и през останалата част от годината чупи не един световен рекорд в продажбите и трупа награди. В Съединените щати нейната шеметна година достига кулминацията си по време на връчването на наградите “Грами” за 2012 г., когато тя получава шестте трофея, за които е била номинирана, включително и за “Песен на годината”, “Албум на годината” и “Запис на годината”.



Адел е доста потайна личност; за нея не се знае почти нищо освен факта, че на двайсет и една годишна възраст е получила вдъхновение от раздялата си с по-възрастния си приятел (до ден днешен не е известно кой е бил той, независимо от безбройните спекулации по този въпрос). В последната си книга “Адел: биография” журналистът Марк Шапиро се заема да промени всичко това. Компилирайки най-различни интервюта и описвайки отделни събития, Шапиро пресъздава увлекателната предистория на успеха на една от най-популярните музикални изпълнителки в света.

събота, 23 март 2013 г.


Днес празнуваме Тодоровден!!!


На днешния 23 март празнуваме Тодорова събота, известна като деня на коневъдството и конния спорт. Тодоровден, Конски Великден, Съботата след Сирни Заговезни се празнува главно за здраве на конете. Празникът е в памет на Свети великомъченик Теодор Тирон.




Паметта на Теодор Тирон се почита от векове. Според легендите император Юлиан решил да се подиграе с християните, като ги накара да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от принесени на идолите жертви всички постни храни на пазара. Християните като ядат, макар и без да знаят, ще се осквернят и тъй ще бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да остане тайна.

Легендата разказва, че Свети Теодор Тирон се явил на константинополския Архиепископ Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа какво да ядат през тия дни, Теодор отговорил: да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий запитал: Кой е този, с когото говори, и Свети Теодор си казал името. Предупредени за наредбата, християните не взели никаква хранаи от пазара. Затова всяка година споменават с благодарност светеца.



Най-интересният момент от Тодоровден е кушията. При изгрев - слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на любимото на всички конно състезание - кушия. Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода, предаде БГНЕС.




На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът "отчита донесеното". По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.

В някои райони се изпълнява и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.

Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.

В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.
Гостува се на именниците.

На този ден имен ден празнуват Тодор, Тодора, Теодор, Теодора, Тодорка, Божидар, Богдана, Найден, Дора, Дориан, Тео. Традиционно на трапезата има пита с мая, леща, чорба от гъби.

Източник: http://www.novinar.bg

Не мога да напиша два пъти една и съща книга

Не мога да напиша два пъти една и съща книга

Джонатан Франзен

 
Роден е на 17 август, 1959 г. в Чикаго, Илинойс, израства в предградията на Мисури. Живее в Манхатън, пише за списание Ню Йоркър. През последните десет години американската и световната литературна критика го обсипва с отличия и адмирации. И има защо.


Творчество

Джонатан Франзен е автор на четири романа („Поправките“, „Свобода“, „Силно движение“ и „Двайсет и седмият град“), два сборника с есета („Още по-далече“, „Как да бъдеш сам“), една автобиографична история („Зона на неудобство“) и впечатляващ превод на „Пролетно пробуждане“ от Франк Уедъркинд.

Единодушно обявен от критиката за „първия велик американски роман на XXI век“, „Поправките“ (2001) печели Националната награда за белетристика на САЩ и се нарежда сред финалистите за „Пулицър“, а авторът му светкавично си навлича сравнения с величия като Томас Пинчън, Филип Рот и Дейвид Фостър Уолъс.

С появата на романа „Свобода“ (2010) името Джонатан Франзен се превръща в сeнзация. Списание „Тайм“ го удостои с титлата ВЕЛИК АМЕРИКАНСКИ ПИСАТЕЛ, а Опра Уинфри му оказа честта да го включи в своя книжен клуб.



Още награди


„Гранта“ за най-добър млад американски новелист (1996)

Награди на Салона на книгата (2001 и 2010)
 
Национална награда за литература на САЩ за романа „Поправките“ (2001)

Джеймс Тейт Блек Мемориал за проза (2002)

Финалист за наградата ПЕН/Фокнър (2002)

Номинация за международна литературна награда ИМПАК (2003)

„Хартланд“ за художествена проза за романа „Свобода“

(Наградата „Хартланд“ се връчва от американския вестник „Чикаго трибюн“ от 1988 г. на книги, които „поддържат и утвърждават ценностите на Америка“.)

 


Любопитни факти

● Франзен е известен с безмилостните си коментари в социалните мрежи и други онлайн форуми.

● Романът му „Свобода“ е сред любимите четива на президента Барак Обама.

● В една своя лекция споделя, че има четири въпроса, които постоянно му задават и всеки път го дразнят или смущават с тях: от кого е повлияно творчеството Ви, по кое време на деня пишете и върху какво, случва ли се буквите да Ви побеждават и да ви диктуват историята, автобиографични ли са Вашите романи... По време на лекцията Франзен уточнява, че третият въпрос буквално му вдига кръвното!

● В навечерието на Деня на благодарността Франзен събира публика в независима книжарница, пострадала тежко от урагана „Санди“, и представя свои произведения; собственикът на търговския обект, базиран в Бруклин, бил стъписан от факта, че нашумелият писател решил да подпомогне тъкмо него.

● Очаква се есето на Франзен „Къща за продан“ да даде живот на театрална постановка – пиесата ще се играе на „Бродуей“.

● На литературен фестивал в Колумбия писателят разбуни духовете, изтъквайки, че „сериозните читатели винаги ще предпочитат печатните пред електронните книги“.




Българското издание на „Поправките“ излиза на 25 март 2013 г.

Преводът е на Владимир Молев.






Анотация:


В навечерието на една безутешна възраст, увенчала дългогодишната й „кариера“ на съпруга и майка, Инид Ламбърт решава да събере семейството си за последна Коледа в родния дом. Жизнелюбива и последователна в отстояването на своята „порядъчност“, Инид се мъчи да не забелязва драмата на ежедневието.

Нищо че къщата се руши, паркинсон преобразява съпруга й, най-големият й син Гари се старае да убеди жена си, че не страда от клинична депресия, брат му Чип се опитва да си уреди комфортно съществуване чрез участие в абсурдна, но изненадващо печеливша финансова пирамида в Прибалтийските републики, а сестра им прахосва младостта си в обречена връзка...

Резултатът е увлекателна сатирична творба.

Един темпераментен, смешно-тъжен профил на съвременното американско семейство и общество, в който всеки може да прозре черти от собствената си физиономия.

Франзен пресъздава пъстрата картина на живота в САЩ малко преди да се спука балона на „най-дълго продължилия икономически разцвет“ при президента Клинтън и суровата действителност да внесе своите „поправки“ в илюзията за трайно щастие.

 



Другите за Франзен и „Поправките“


„Поправките“ е романът, който очакваме от години. Трагикомична дисекция на американското семейство и съвременното общество.


„Ню Йоркър“


Ударението върху хуманността, което Франзен поставя, е добре дошло, и без съмнение обяснява огромната му популярност в Америка (където „Поправките“ е бестселър откакто излезе през 2001 г.) Франзен е много интелигентен и обаятелен автор. Тази мрачна по своята същност книга оставя в съзнанието топъл спомен с комичен привкус.


„Гардиан“


При наличието на толкова подробни описания от самото начало, читателят с право би могъл да реши, че никога няма да стигне да кулминацията на книгата, до онази застрашително надвиснала Коледа, която се спряга на корицата. Не се притеснявайте. Упадъкът на семейство Ламбърт е не по-малко забавен.


„About.com“


„Поправките“ и „Свобода“ са шедьоври на съвременната американска проза.


„Ню Йорк Таймс“


„Поправките“ е роман, изобилстващ от информация, подобно на мистерия или трилър. Той ни осведомява за финансовите пазари и найлоновите чорапи, за ресторантьорския бизнес и болестите на нервната система, дори за литовските политически партии. И ако на автора понякога не му е толкова лесно да балансира сатирата и реализма, то семейство Ламбърт стои изумително автентично във всеки един епизод.


„Салон“


Бликащо от енергия и ерудиция комично наблюдение. „Поправките“ би бил смразяваща сатира, ако не прозираше любов към персонажите, независимо от техните недостатъци. Франзен успява първо да подпали, а после да попари отчаянието от модерната епоха.


Рон Чарлс, „Монитор Ревю“

   



Из разговори и интервюта с Джонатан Франзен



„Читателят е приятел, той не е враг, нито просто зрител.“

„Туитър“ е израз на всичко, срещу което аз се противопоставям. Трудно е да представиш гледната си точка в 140 символа. Това е все едно Кафка да направи видео, в което да резюмира „Метаморфози“. Хората, за които ме е грижа, са читателите, при това сериозните читатели, и писателите. Това са моите хора. А ние не обичаме да се шегуваме със себе си.“

„Някой се труди усърдно, за да направи езика адекватен на представите си. Накрая е толкова сигурен в резултата, че решава да го отпечата на хартия. На компютъра можем да променяме, да изтриваме съдържание, а за човек, който е луд по литературата, това е неприемливо. Аз съм луд. Всичко в живота е относително, но печатният текст не бива да се променя. Това е в разрез с всякакво чувство за справедливост.“

„Дали след петдесет години ще има глад за нещо постоянно и неизменно? Не зная, нямам кристална топка, но смятам, че истинските, отговорните читатели винаги ще предпочитат печатни книги.“


„В Европа политиците нямат значение. В Европа решения вземат банкерите. Това няма нищо общо с демокрацията и публичния интерес. Ние ставаме заложници на своите iPhone-и.“

„За да бъдеш безпощаден, преди това трябва да си обикнал.“

„За да напишеш сатира, трябва да се считаш по-мъдър и прав от другите. „Поправките“ е комедия за хората, които бягат от действителността. А това предполага, че аз като автор знам как стоят нещата всъщност. Е, изгубих чувството си за морално превъзходство.“

„Особеното е, че да не си роден е обратната страна на това да си умрял. А несъществуването на смъртта фактически е смущаваща мисъл.“

„Що се отнася до Окупирай Уолстрийт, имам възражения спрямо организацията, мотивите и посланията на протестиращите. Но те вклиниха в общественото съзнание идеята за един процент срещу деветдесет и девет процента. Това е титаничен пробив. За всички беше очевидно, че през последните 20-40 години един процент от населението в тази страна все повече преуспяваше, а мнозинството постепенно губеше почва под краката си.“

„Интересните глаголи рядко са много интересни.“

„Обама е първият президент в живота ми, когото уважавам. Уникално е, че в Белия дом седи човек, който е чел моите книги, и че можем да разговаряме за тях. Той изтегли чудовищен жребий: две войни, страна на ръба на фалит, съсипана финансова система... Въпреки това успя да прокара здравната реформа.“

„Имам навика да започвам роман преди у мен да е узряло онова, което искам да кажа. А вярвам, че проза, която не представлява лично приключение на автора в сблъсъка му с нещо неизвестно и опасно, не си струва времето. Освен ако не пишете за пари.“

Кои са книгите с най-странни заглавия


Книга, предлагаща съвети за защита на курници от гоблини, спечели 35-ата годишна награда "Диаграм" за най-странно книжно заглавие.


"Как да защитим курника си от гоблини" от Реджиналд Бейкли и Клинт Марш е получила 38 процента от подадените онлайн 1225 вота. На второ място с 31 процента от гласовете е ръководството "Как любителите на чая промениха света", а на трето - книга на Том Хикман със заглавие "Драскулките на Господ": Животът и приключенията на пениса".

В краткия списък за наградата "Диаграм" бяха включени още книгите "Бил ли е болен Хитлер?", "Таваните на Северна Америка: Гълъбарници" и "Инструкция за острене на моливи".



Филип Стоун, координаторът на присъжданата от сп. "Букселър" награда "Диаграм" обяснява, че отличието може да да изглежда лекомислено, но не става дума за шега, както мнозина предполагат.

"Нашата награда привлича вниманието към изкуство, което не е оценено по достойнство. Издателите и търговците на книги отлично знаят как може да повлияе на продажбите доброто заглавие", казва Стоун.


Координаторът посочва като пример книгата "Кратката история на тракторите в Украйна", от която са продадени почти един милион копия. Наградата "Диаграм" е основана от литературни критици на Панаира на книгата във Франкфурт през 1978 г., припомнят от БТА. Първото шеговито отличие за най-странно заглавие на книга е присъдено на "Протоколи от втория международен симпозиум, посветен на голите мишки ".

Източник: http://life.dir.bg

четвъртък, 21 март 2013 г.

Асоциация „Българска книга“ организира за втора поредна година кампанията „Походът на книгите“


През месец април 2013 година ще се проведе вторият „Поход на книгите“ в България – време зарицари, приказни герои, срещи с популярни личности, награди, мечти, ретро трамвай, градина, музика…книги…



С кампанията „Походът на книгите“, Асоциация „Българска книга“ ще отбележи Международния ден на детската книга – 2 април и Международния ден на книгата и авторското право – 23 април.

В концепцията на проекта са залегнали няколко основни дейности, които имат две приоритетни цели:

- да повишат интереса към четенето и книгите сред децата от детските градини и началния курс на обучение в училищата;

- да алармират родителите, учебните заведения, медиите и обществото за негативните тенденции, свързани с грамотността и липсата на връзка между книгите и най-малките – нещо, което е от изключителна важност за младите хора, когато става дума за по-нататъшната им реализация и развитие, както и за пълноценното им вписване в средата, в която живеят.

ПРОГРАМА

1. Официално откриване

 2.04.2013 г., 10.00 часа в  Столична библиотека

2. Литературен трамвай

 2-23.04.2013 г.

Всяка събота и неделя между 2-ри и 23-ти април, в град София ще се движи Литературният ретро трамвай. Веднага ще го познаете и ще можете да се повозите в него. Вътре, децата ще се срещнат с популярните съвременни български писатели и поети, с известни личности, които ще прочетат своята любима детска приказка.

3. Известни българи четат

От 2-23.04.2013 г. в Детски градини, училища, обществени и училищни библиотеки в страната

В работните дни от седмицата известните българи ще прочетат любимата си приказка или детска книжка на децата в различни детски градини и учениците от началния курс на различни училища. Четения ще се случват и в библиотеките в цялата страна.

4. Маратон на четенето в библиотеките в градове и села из цялата страна 

02.04. – 23.04.2013 г. в обществените и училищни библиотеки в страна 

5. Седмица на детската книга 

2.04.  – 07.04.2013 г. в МОЛ „Сердика”, София 

- Часът на приказките (Подарете на детето си приказка) – четения на детски книги в детския кът на МОЛ „Сердика“, организирани от издателствата участници, 11-12 часа и 17-18 часа, всеки ден;

- Събития в големите книжарници в страната, свързани с празника.

6. Кръгла маса по проблемите на четенето - „Детската литература – предизвикателство и възможности” 

4.04.2013 г., 11.00 часа в  Американскяи културен център, Столична библиотека, София 

Ще говорим за четенето и качеството на детската литература и ще поставим началото на една обществена дискусия по темата. В кръглата маса ще участват издатели, библиотекари, учители, писатели, експерти.

7. Национален конкурс „Бисерче вълшебно”

20.03.-15.04.2013 г.  он-лайн

Децата ще се включат в определянето на най-добрата книга за деца за изтеклата година - насърчаване на децата да четат и да се забавляват с книгите, а на издателите да предлагат качествена литература за деца. Участници са деца от цялата страна на възраст до 14 години.

8. Празник на детската книга „Подарете на детето си книга, подарете му празник”

20-21.04.2013 г., 9-18 часа  Борисовата градина, пространството около езерото „Ариана”, София

Ще се проведе традиционният детски празник около езерото „Ариана“ с много книги, игри, награди и музика. По време на втория ден на празника ще бъде официалното връчване на наградите от националния конкурс „Бисерче вълшебно”.

9. Годишни награди на АБК „Рицар на книгата”

23.04.2013, 17.00 часа в  Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, София

Наградите „Рицар на книгата” са израз на признателността на Асоциацията към хората, чиято ежедневна работа през изминалата година е била свързана с книгите. Наградите се връчват на журналисти с най-голям принос при отразяване на издателския бранш  и за популяризиране на книгата и четенето в България. Тези, които с  труда  и идеите си помагат на издателите да представят на българския читател най-доброто от българската и световната литература. От 2006 г. се връчва и специална награда за политик или общественик с принос за книгоиздаването.

Националната кампания в подкрепа на четенето „Походът на книгите” е възможна благодарение на партньорството със Столичната община, Министерство на образованието, младежта и науката,   Българска библиотечно-информационна асоциация, Столичната библиотека, detskiknigi.com, az-deteto.bg,  както и благодарение на медийното партньорство с Аз-чета, БНР, dnes.bg, kafene.bg, stand.bg и вестник Стандарт.

вторник, 19 март 2013 г.

Писателят Георги Константинов: В телевизията наричахме Леда Милева Лейди Милева





Половин век след излизането на първата си стихосбирка "Една усмивка ми е столица" големият български поет Георги Константинов признава, че вече му е късно да бъде скромен. След толкова години, хора и случки зад гърба си нежният лирик се уповава единствено на чувството за истинност, което движи неговата "самоделна лодка".

Именно усещането за житейска и творческа правдивост е причина той да събере в книга необикновените случки от своя обикновен човешки живот. Определя жанра й като споменна литература - плаши се от думата мемоари, която дори му звучи отблъскващо с претенцията си. Заглавието "Човек за споделяне" като ефектен ескиз подготвя читателя за щедрата пъстрота, която избуява между кориците.






Следват 17 преживени истории, разкази за пътешествията на поета вътре в себе си и навън по широкия свят. Георги Константинов не крие, че съдбата е била благосклонна към него, като му е отредила жребия много да пътува. Природата пък го е дарила с благ и добър характер, който предразполага хората, които среща по пътя си, открито да споделят с него и да му разказват за болките и радостите си.

Писателят ни кани да прочетем истории, които ни пренасят в мистичната Индия, в кътчето от рая Швейцария, в бедна Африка, Иран, СССР, Истанбул, Плевен, Париж, София... Всички те са автентични, човешки, истински, защото герои в тях са обикновени хора с техните необикновени съдби.

Разговаряме с Георги Константинов в апартамента на Дора Габе, дарен приживе от голямата поетеса за творчески дом на писателите и в момента редакция на литературното списание "Пламък". В любимия си кабинет тя благосклонно ни наблюдава от портретите на стената, редом до Гео Милев - създател на "Пламък" в далечната 1924 година.

Лейди Милева, или колко е трудно да бъдеш новатор



Лейди Милева, или колко е трудно да бъдеш новатор

Само месец след кончината на Леда Милева Георги Константинов си спомня за тази изключителна жена. Признава, че е имал щастието добре да я познава. Трябва само да видиш родословното й дърво, за да разбереш за какъв човек става дума, казва той. Именно Леда Милева е първият му директор в БНТ, където работи 4 години и прави култовите за времето си предавания "Скорост 67" и "Строители с пагони". Като съвсем млад и обещаващ поет Константинов е привлечен на "Сан Стефано" редом с интелектуалци като Иван Радоев, Серафим Северняк, Никола Инджов, Калин Донков.

Именно Леда Милева с невероятната си ерудираност вдига летвата на родната телевизия и се опитва да внесе светлина за случващото се по широкия свят. Новаторството й спечелва уважението на колегите, но я превръща в трън в очите за някои другари. "След едно различно отразяване на Световния фестивал на младежта всички ни изгониха", спомня си Константинов. Той не крие, че съвсем не е погрешно усещането за недостъпност и хлад, което приживе създаваше с поведението си Милева. Беше сдържана дори към тези, които допускаше близо до себе си. Беше като английска лейди, затова и понякога се обръщахме към нея с Лейди Милева, разказва той.

Спомен за феномена Вера Кочовска

"Кажи, кажи, оракуле" е история за необикновената дарба на Вера Кочовска, съгражданка на Георги Константинов от Плевен. При това напълно реална. 10 дни преди събитията на 10 януари 1997 г. Вера предсказва абсолютно точно какво ще се случи. Чрез плевенския депутат Георги Стойков тя изпраща писмо до Народното събрание в момента, в който то изработва новата Конституция, и предупреждава, че предстои човешки сблъсък и последвал палеж в сградата му.

Посочени са не само точна дата, но и приблизителен следобеден час. Кочовска даже предсказва какво ще бъде времето: постепенно заоблачаване, кратък пороен дъжд... Тогава никой не обръща внимание на двата листа, изписани с гъст почерк, спомня си Константинов, тогава депутат във ВНС. Години по-късно той ще напише в книгата си - "Всичко това Вера Кочовска го беше видяла - както се казва - "на живо" - много дни по-рано в една своя безсънна нощ".
Константинов не крие, че е гостувал на Кочовска няколко пъти. "Тя много се вълнуваше от политическите събития и каза, че много дълъг ще е пътят, който България трябва да извърви. Така и стана", признава с днешна дата поетът.

Срещи с Гагарин и Михаил Шолохов



Едва на 23 години българинът Георги Константинов има невероятния шанс да попадне в близкото обкръжение на първия човек, излетял в Космоса Юрий Гагарин и автора на "Тихият Дон" Михаил Шолохов. Това се случва през лятото на 1967 г. по време на писателска среща в казашката станция Вьошенская - Шолохов, наскоро получил Нобелова награда за литература иска да се запознае с млади писатели от източноевропейските страни.

Сред посрещачите на руска земя е самият Шолохов. Константинов го описва като пестелив на думи 60-годишен мъж, младеещ за възрастта си, с тютюневожълти мустаци, яке и панталон в неизменния цвят "каки". Какво е обаче изумлението му, когато домакинът се обръща към него с думите" Запознайте се с Юрий Гагарин". До този момент лицето на космонавта му е познато само от вестниците - все пак това е великият Гагарин, първият човек в Космоса!

Години по-късно Константинов ще върне времето назад, за да сподели, че Гагарин е бил наистина изключителен човек. Чужд на всякаква грандомания, спонтанен и искрен събеседник. Наскоро писателят дори видял снимка на паметника на Гагарин в космическия център в НАСА. Прави му впечатление, че скулптурата е с прекалено дълги ръце, които сякаш искат да прегърнат целия свят. Той, напротив, не беше с дълги ръце, казва Константинов, беше сравнително дребен. Но ръцете му бяха винаги протегнати напред. "Беше човек за споделяне", казва той.

В книгата си Георги Константинов разказва интересни истории от срещата си с Гагарин и Шолохов. Особено любопитна е тази на брега на река Дон. "Имахме великолепен следобед - в огромни казани се вареше рибена чорба, а ние разговаряхме не само за литература, но и за други неща. Шолохов, който много обичаше младите хора, все дърпаше стола ми да седна до него.", спомня си днес писателят. Гагарин рецитирал стихове на свой загинал другар космонавт. Правел го толкова пламенно, сякаш стиховете били негови.

След това решават да се изкъпят в реката. Изведнъж Гагарин извикал болезнено, а Константинов, уплашен, скочил да го спасява. Оказало се, че космонавтът е настъпил остра мида и си е срязал ходилото. Отиват при медицинската сестра - "няма да забравя, постоянно й правеше комплименти", разказва Константинов. След като превързва Гагарин, той пълни голяма чаша с водка и пие за нейно здраве.

След 5-6 дни Гагарин отива на колхозното летище, взема самолет и сам излита за летището в Кемерово. Тогава Георги Константинов пита Шолохов дали постъпката му е част от програмата. "А, няма такова нещо", му отговаря той. "Такъв си беше Гагарин, широка душа", обобщава Георги Константинов.
 
(Следва продължение)

Една истинска история за духа и оптимизма

На 109 години, пианистката Алис Херц Зомер е най-старият човек, преживял холокоста. Тя е една от малцината оцелели от концентрационния лагер на територията на днешна Чехия – Терезин. Това не е бил обикновен концентрационен лагер – на това място са били депортирани най-изтъкнатите евреи интелектуалци, писатели, артисти и музиканти от Чехия, Австрия, Полша, Дания и Германия. Там било разрешено да се изнасят представления, за да може немската пропагандна машина да поддържа илюзията, че Терезин не е концентрационен лагер, а убежище за евреи. Истината е, че това е бил строго охраняван затвор, където хиляди са избити или намират смъртта си от глад, студ, болести и мъчения. От 156 000 евреи, затворени там, оцеляват едва 17 500, а от 15 000 деца само 93 остават живи, между които и синът на Алис. Загубила майка си, съпруга си, своите роднини и приятели по време на холокоста, Алис не изпитва горчивина, тъй като знае, че омразата разяжда повече душата на този, който я изпитва, отколкото на онзи, към когото е насочена. Радва се на всеки нов ден, защото е научила цената на живота. „Животът е подарък, всеки ден е чудо“, твърди тя.

ЖИВОТЪТ Е МУЗИКА

Една от най-добрите пианистки на своето време, Алис Херц Зомер изнася повече от 100 концерта в Терезин. В музиката тя намира утеха и вдъхновение, сила и надежда, че красотата и изкуството не могат да бъдат унищожени. Тя й помага да запази човешкото в себе си и да направи по-светъл живота на хиляди хора в концентрационния лагер. Както и самата Алис признава, никога след това тя не е свирила с този патос и в такава самозабрава, както тогава. Никога повече не е усетила така ясно каква мощ и целебна сила се крие в музиката. За гладните и отчаяни затворници музиката е била последното убежище от страха, отчаянието и надвисналата смърт.


КОЯ Е АЛИС?

Отраснала в заможно семейство в Прага в началото на миналия век, Алис е живяла в интелектуална среда, където музиката, книгите и изкуството са били на най-висока почит. В семейния кръг тя се среща с големите умове на своето време: Густав Малер, Райнер Мария Рилке, Томас Ман, Стефан Цвайг, Зигмунд Фройд и Франц Кафка. През 1943 г. Алис и семейството й са депортирани в Терезин. След освобождаването й от концлагера тя се завръща в Прага, за да открие, че в апартамента й живеят чужди хора, а приятелите и роднините й са загинали или емигрирали. За съжаление, с идване на комунистическата власт терорът и дискриминацията продължават и Алис е принудена да емигрира в Израел. В своята нова родина Алис работи като преподавател в консерваторията, за да издържа себе си и малкия си син. Там се сприятелява с Голда Меир, която по-късно става министър-председател на Израел, както и със световноизвестните музиканти Артур Рубинщайн, Ленард Бърнстейн и Айзък Стърн. По-късно, когато е почти 80-годишна, се премества в Англия при сина си и за пореден път започва живота си отначало.




ДА ПРОДЪЛЖИШ С НАДЕЖДА НАПРЕД 

Надарена с невероятна енергия и оптимизъм, дори и в моменти на най-големи трудности и изпитания Алис не пада духом. Преживяла ужасите на холокоста, както и най-тежкото изпитание за една майка – да надживее сина си, Алис никога не губи надежда. Тя е от онези мъдри, широко скроени хора, които при сблъсъка си със смъртта са разбрали какво чудо е животът. Превалила стоте, тя посещава Университета на третата възраст, като изучава философия и история. Любимият й философ е мистикът Спиноза, в чиито идеи тя намира Бога.
Въпреки преклонната си възраст, Алис държи на своята независимост, живее и се грижи сама за себе си. Всеки ден тя прекарва поне 3 часа в свирене на пиано, плува и се движи самостоятелно. Истински артист по душа, Алис успява да съживи образите на Бах и Моцарт, на Бетховен и Шуберт и да обогати музикалната култура на своите читатели. Запазила своята любознателност и сърдечност, тя обича да се среща с нови хора, да научава нови неща. Когато описва миналото, в думите на Алис няма горчивина или обвинение, тя не разказва едностранчиво, не пропуска да отбележи малките жестове на човешка доброта и съпричастност, които е получила по време на холокоста дори от обикновените германци, с което те са рискували живота си. Дори за Айхман, екзекутора на милиони евреи, на чийто процес в Израел Алис присъства, тя намира думи на състрадание.


Никога не си твърде стар, за да учиш. Да се радваш на живота, да откриваш красотата в музиката, в приятелството, в дребните неща.
                                        Алис


АЛИС – ЕДНА ИСТИНСКА МАШИНА НА ВРЕМЕТО

Алис е една от онези вдъхновяващи личности, чийто живот заслужава да бъде разказан. Чрез нейните спомени човек може да се озове в сърцето на аристократична Прага по време на нейния разцвет в началото на миналия век, да се запознае с каймака на тогавашната интелигенция, да усети атмосферата на безвъзвратно отминалото време. Цял век история може да се проследи чрез живота на тази необикновена жена, станала свидетел на падението и величието на човека.
Книгата за живота на Алис Херц Зомер е написана много увлекателно, в нея са вплетени имената на известни исторически личности, всеки със своята човешка съдба. Книгата е вдъхновяваща и информативна. Предговорът е написан от първия президент на свободна Чехословакия – Вацлав Хавел.




Думи на Алис:
Само когато остареем, осъзнаваме красотата на живота.
Благодарността е едно от най-важните неща, за да се чувстваш щастлив.
 Чувството за хумор поддържа душевното ни равновесие при всички обстоятелства, дори пред лицето на смъртта.
 Оплакването не помага. То просто кара всички да се чувстват зле.
Обичам да работя. Когато човек обича работата си, никога не скучае. Скуката е нездравословна.
Училището е важно, но това, което децата научат у дома, си остава за цял живот. Прекрасната интелектуална и музикална атмосфера от моето детство ме крепи до ден днешен.
Училището е само началото. Можем да се учим през целия си живот.
Израснах в атмосфера на приятелство. Влюбих се в интелекта и знанията на моя бъдещ съпруг. В брака приятелството е по-важно от романтичната любов.
Научих се да продължавам напред с надежда.
Бъдете добри. Добротата е безплатна. Тя не ви струва нищо, а отплатата е голяма за всички.
 Моят свят е музиката. Музиката е блян. Тя ни отвежда в рая.
 Аз съм по-богата от най-богатите хора на света, защото съм музикант.
Когато съм с млади хора, аз съм най-младата.
 Обичам хората. Интересувам се от живота на другите.
 Разбирането на другите може да доведе до мир.
 Войната води само до война. Почти всички религии на света казват: „Не убивай“, въпреки това повечето от тях убиват в името на Бога. Дори хитлеристките щурмоваци казваха: Gott mit uns (Бог с нас).
 Всеки ден е едно чудо. Без значение колко лоши са обстоятелствата, аз имам свободата да избера моето отношение към живота, да открия радост в него. Злото не е нещо ново. От нас зависи как ще се отнасяме към доброто и злото. Никой не може да ни отнеме тази сила.
Доживях тази възраст, защото постоянно използвам ума си. Работата на ума е най-доброто лекарство за организма.
Животът е прекрасен. Да седиш и да разговаряш за всичко с приятели е прекрасно.
 Не се нуждаем от вещи. Ценни са приятелите.
 Трябва да ценим времето. Всеки миг, който отминава, си отива завинаги.
Оптимизмът ми е помагал в най-мрачните дни от живота ми. Той ми помага и сега.
 Колкото повече чета, размишлявам и разговарям с хората, толкова по-дълбоко осъзнавам колко съм щастлива.
 Мисля, че мога да умра с чувство на удовлетворение. Направих всичко по силите си. Вярвам, че съм живяла по правилния начин.

Предговор към книгата:

„Един век мъдрост“ е дълбоко вълнуващ разказ за епичното пътешествие на една жена, прекосила десетилетия и национални граници, за да въстане срещу смъртта и да вдъхнови всички ни. Протекъл на фона на красотата на централноевропейската култура, но и на трагичните събития от ХХ век, които бяха изключили Чехословакия от останалата част на света в продължение на близо петдесет години, животът на Алис Херц Зомер е пример за изключителна морална и духовна сила. Нейните спомени са нашата памет. Чрез нейните страдания ние си спомняме най-мрачните страници от нашата история. Нейният пример ни извисява и ни помага да открием най-доброто в себе си.

Сто и осем годишна, Алис обича да разказва истории от живота на великите мислители и творци – от Густав Малер до Зигмунд Фройд и Виктор Франкъл, от Мартин Бубер до Лео Бек, – които са оставили незаличимо впечатление у нея. Като концертиращ пианист и педагог, чрез музиката си тя е оказала влияние върху безброй свои ученици, върху техните деца и децата на техните деца, както някога е утешавала с таланта си събратята си по съдба в концентрационния лагер Терезин. След войната Алис е и учител, и ученик, решена да прекара остатъка от живота си в неуморно търсене на знания и разбиране за това кои сме ние като хора, като общност и отделни индивиди.

Алис заявява: „Аз никога не губя надежда“. Напълно споделям това гледище, защото вярвам, че надеждата е свързана със самото чувство, че животът има смисъл, и докато имаме това усещане, ние имаме основание да живеем. Неудържимият оптимизъм на Алис ме вдъхновява. Според мен тя е оцеляла, за да може светът да научи нейната история – нашата история – за истината и красотата, които съществуват въпреки злото. Можем да се поучим от Алис не само днес; бъдещите поколения също могат да черпят от мъдростта и надеждата, изпълващи нейния богат живот.
                            Вацлав Хавел