вторник, 30 април 2013 г.

Валпургиева нощ - 30 април срещу 1 май

Валпургиева нощ

Вечерта на 30 април срещу 1 май в Германия, Финландия, Швеция, Естония, Литва, Латвия, Румъния и Чехия започва така наречената Валпургиева нощ – християнски празник с езически корени.Празникът се чества като Walpurgisnacht в Германия и Нидерландия, Valborgsmässoafton в Швеция, Vappu във Финландия, Volbriöö в Естония, Valpurgijos naktis в Литва, Valpurģu nakts в Латвия, čarodějnice или Valpuržina noc в Чехия.

Християнският празник е в чест на света Валбурга - позната в Скандинавия като Валбори, Валпургис или Веалдбург. Родена е във Весекс през 710 г. Тя е племенница на свети Бонифаций, а според легендата и дъщеря на саксонския принц свети Ричард. Заедно със своите братя достига до Франкония, Германия. Решава да стане монахиня и заживява в манастира в Хейденхайм, основан от нейния брат Вунибалд.

За живота на Валбурга има много малко данни. Умира на 25 февруари 779 г. Канонизирана е за светица на 1 май същата година и тази дата носи нейното име в шведския календар.

Исторически погледнато Валпургиевата нощ е възниква като приемственост на обичаите по посрещането на пролетта в езичеството. Празнуването включва паленето на гигантски огньове в чест на настъпващата пролет. Оригинално древните викингски обичаи на плодородието са провеждани около 30 април и поради съвпадението с канонизирането на Валбори празненствата приемат нова форма.

По същия начин Хелуоин (срещу 1 ноември) съчетава християнския празник Ден на всички души (All Souls Day) с паленето на огньове и честването на Самхейн и празника Фералия.

Съчетаването на почитането на Валбори със силата на вековните викингски обичаи по посрещането на пролетта е възприето и на други места в Европа. Двата празника се смесват в единно цяло, което днес се нарича Валпургиева нощ.

А в германската средновековна митология Валпургиевата нощ е празник на вещиците, които заедно с други нечисти сили се събират на деня на света Валпургия на връх Брокен в планината Харц (Шабаш - Великото сборище) и се опитват да попречат на идването на пролетта.


В България на 1 май се чества Ирминден, на който се изпълняват ритуали по прогонването на змиите и гущерите. В Западна България се палят големи огньове и се прескачат за здраве. Наблюдава се интернационализация на празника, като се съчетават елементи с Валпургиевата нощ.

Празникът е наричан още Еремия, Ермия, Ирмия, Ирминден, Ирима, Зъмски ден, Змийски ден - ден, изпълнен с обреди, предпазващи от змии. В народните представи змиите излизат от своите леговища на СВЕТИ ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ или на БЛАГОВЕЩЕНИЕ, а на Йеремия излиза техният цар.  Старите хора наричат първия ден на месец май Йеремия и казват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото.


Мнозина автори описват Валпургиевата нощ в произведенията си:


• Гьоте във "Фауст"

 Мефистофел

„Аз съм като котенце, което
по стълбата пожарна дебнешком
се качва над зида на някой дом!
И всяка своя добродетел –
крадливост, похост... – вече съм усетил.
Почувствах всичко в себе си готово
за чудната Валпургиева нощ.
Тя вдругиден настъпва тук отново –
не бива да проспим такъв разкош!”

Из „Фауст” на Гьоте
думи на Мефистофел



• Михаил Булгаков в "Майстора и Маргарита"


• Венедикт Ерофеев в пиесата си „Валпургиева нощ“.



Сходен с Валпургиевата нощ по същност и време е празникът Белтейн („ярък огън”) на келтските общности в Шотландия и Ирландия. Той също е на 1 май и носи в себе си идеята за пролетното пречистване и новото начало.


Ранни келтски източници от 10 век описват как на Белтейн друидите палят клади на върха на някое възвишение и прекарват добитъка през огъня, за да го пречистят и за късмет. Хората също преминават между кладите.

Традиционно Белтейн е празнуван в средата на периода между пролетното равноденствие и лятното слънцестоене. Точната дата е 5 май, но от 1988 г. празникът се отбелязва с огньове срещу 1 май в град Единбург.

/По материали в интернет/

понеделник, 29 април 2013 г.

120 години от рождението на Елисавета Багряна


Елисавета Багряна е родена на 29 април 1893 г. в чиновническо семейство в София. Една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове (1907-1908). Завършва гимназиалното си образование в София през 1910, след което за една година е учителка в село Афтане (днес Недялско), където получава непосредствени впечатления от живота на българското село и на селската жена.

През 1911-1915 Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет. През този период се запознава с писателите: Г. Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов, Йордан Йовков. През 1915 в списание „Съвременна мисъл“ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения — „Вечерна песен“ и „Защо“. През 1915-1919 е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. През 1921 се връща в София и се включва в литературния живот. Сътрудничи във „Вестник на жената“, в. „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“ и други.

Окончателно се утвърждава след издаването на първата си книга „Вечната и святата“. По-късно сътрудничи на в. „Литературен фронт“, нa  списанията „Изкуство“, „Септември“, „Пламък“ и др. От 1952 г. е член на редакционната колегия на списание „Септември“. 1919 г. се омъжва а капитан Иван Шапкарев и ражда сина си Любомир.
Дългият творчески път на Багряна преминава през различни идейнохудожествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това проличава твърде ясно още при стихосбирките ѝ от 1930-те години „Звезда на моряка“ и „Сърце човешко“, където някогашното жизнерадостно лирично опиянение, намерило израз в характерна широка и плавна мелодия на стиха, се заменя от жаждите и терзанията на интелектуалността, която започва да чупи класическите стихотворни размери.

През 1950-те години Багряна се увлича по характерната за този литературен период декларативна тезисност (стихосбирката „Пет звезди“), но след 1960-те години отново се връща към характерния си стил (стихосбирките „Контрапункти“, „Светлосенки“ и „На брега на времето“). Богатата жизнена и духовна биография на авторката сега разкрива своя обобщен смисъл.

С настъпването на периода на жизнените равносметки този обобщителен смисъл на лично изстраданото става все по-подчертан.

Стиховете на Елисавета Багряна от последните десетилетия покоряват със своите все така силни, но вече и интелектуално осмислени чувства, с мъдрото осъзнаване на интуитивно постигнатата и преди хармония на битието. Размахът на вдъхновението и високата поетическа култура придават на поезията на Багряна голяма въздействаща сила.

Елисавета Багряна е новатор в българската литература. Тя първа изразява най-съкровените и интимните душевни преживявания на жената. Стилът на Елисавета Багряна е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно поетични средства - съчетание между традиция и модерност.

Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния,Италия, Швеция, Полша и др.


Тя е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим. Удостоена е със званието „Герой на Народна република България“ през 1983 г.


През 1943, 1944 и 1945 година е номинирана от Стефан Младенов за Нобелова награда за литература.

Умира на 23 март 1991 г. в град София на 97 години.

 
Вечната

Сега е тя безкръвна и почти безплътна,
безгласна, неподвижна, бездиханна.
Очите са притворени и хлътнали.
и все едно - дали Мария, или Анна е,
и все едно - да молите и плачене, -
не ще се вдигнат тънките клепачи,
не ще помръднат стиснатите устни -
последния въздъх и стон изпуснали.
И ето че широк и чужд е вече пръстенът
на нейните ръце, навеки скръстени.

Но чувате ли вие писъка невинен
на рожбата й в люлката съседна?
Там нейната безсмъртна кръв е минала
и нейната душа на тоя свят отседнала.
Ще минат дни, години и столетия
и устните на двама млади, слети,
ще шепнат пак "Мария" или "Анна"
в нощта сред пролетни благоухания.
А внучката ще носи всичко: името,
очите, устните, косите - на незримата.

петък, 26 април 2013 г.

"Когато децата спят"

Чрез снимки на детски стаи Джеймс Молисън показва различни съдби на децата по целия свят.

"Когато децата спят" - е история за различните съдби на децата от цял ​​свят, разказани чрез снимки на детски стаи. Авторът на проекта - британският фотограф Джеймс Молисън - повдига темата за правата на децата в различните страни. Нищо друго не може да отрази положението на детето в семейството така, както неговата стая или отсъствието на такава.

Различията между децата и техните спални са впечатляващи:
горда майка харчи за дъщеря си в Токио по 1000 $ на месец; Билал е овчарче, което спи на открито, със стадото кози на баща си, а непалското момиче Индира работи на кариера за камъни от три години... Това са само част от пъстрите портрети на децата, които живеят днес по света.

Снимките на деца и техните стаи са в основата на книгата на фотографа "Когато децата спят", която е получила значително внимание: "Надявам се тази книга да привлече вниманието на хората към живота на децата по целия свят, да се замислят за различията, които съществуват, и да осъзнаят, че ние, хората от цивилизования свят сме късметлии" - казва Джеймс Молисън.

Донг, 9 години, Китай






Жан Давид, 10 години, Колумбия





Индира, 7 години, Непал





Райнън, 14 години, Шотландия





Кайя, 4 години, Япония




Билал, 6 години, Западен бряг на река Йордан





Анкоксет, 8 години, Амазония, Бразилия





Риза, 15 години, Япония





Люис, 10 години, Англия





Алекс, 9 години, Рио де Жанейро, Бразилия





Райън, 13 години, Северна Каролина, САЩ





Бикрам, 9 години, Непал





Джоуи, 11 години, Кентъки, САЩ





Ламин, 12 години, Сенегал





Лей Лей, 4 години, Тайланд





9 години, Кот д'Ивоар





Ротти, 8 години, Камбоджа





Нету, 11 години, Непал





Доуха, 10 години, Западния бряг на река Йордан






Джасмин, 4 години, Кентъки, САЩ