четвъртък, 27 юни 2013 г.

Незабравими цитати от „Малкият принц“

„Малкият принц“ е книга, която всеки от нас трябва да прочете най-малко веднъж в живота си. А дори и да реши да я отвори отново, всеки път ще открие нови неща.
Затова нека, поне за малко, да се потопим отново в света на това невероятно произведение на Антоан дьо Сент-Екзюпери с някои от любимите ни цитати от него:

„ - Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.“

„ - Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: "Моето цвете е там някъде".“

„Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези.“

„ - Бодлите не служат за нищо, цветята ги имат от чиста злоба.“



„ - Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.“

 „В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи...“

 „ - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“

„ - Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!“

„ - Какво е обред? - И това е нещо отдавна забравено. - Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове.“

 „ - Какво значи „да опитомиш“?... ... ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... ...в живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.“

 „Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.“

 „ - Къде са хората? ... ...- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.“

 „Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета, но не умеех да му се радвам. Онези думи за ноктите, вместо да ме раздразнят, трябваше да ме трогнат...“

 „Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“

 „ - Никога не ни харесва там, където сме - каза стрелочникът.“

 „ - Питам се - рече той - дали звездите не са осветени, за да може всеки да намери някой ден своята. Виж моята планета. Тя е точно над нас... Но колко е далеч!“ • „През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях.“

 „ - Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец...“

„Така въпреки доброто желание, породено от любовта му, малкият принц бързо започна да го подозира. Бе приел сериозно незначителните му думи и се почувства много нещастен.“

 „Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.“

„Това е въпрос на дисциплина - каза ми по-късно малкия принц. - Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.“

„ - Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!“

„Този човек - би бил презиран от всички други... ... Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си.“

„ - Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.“

„ - Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!“

„ - Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.“

„ - Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг...“

„Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли.“



„…и няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.“

„…Най същественото е невидимо за очите.“

„…цветята са изпълнени с толкова противоречия!“

 „Истинските неща се виждат със сърцето, а не с очите.“

Източник: http://www.obekti.bg

Посетете страницата ни и във Фейсбук, за да сте запознати с новите и предстоящи издания на книжния пазар: https://www.facebook.com/hermesbooks

вторник, 25 юни 2013 г.

Как да накараме детето да чете с любопитство

10 начина да направим книгите интересни за детето



Всички родители искаме децата ни да четат повече и да прекарват по-малко време пред екрана (на телевизора, компютъра, таблета или телефона на мама). Единствените хора, от които зависи децата да развият любовта си към четенето сме ние, родителите. Ето няколко изпитани начина как да направим от децата отдадени читатели:                    

Осигурете регулярно време за четене с децата всеки ден

Изследванията сочат, че редовното четене на глас на децата оказва положителен ефект върху разбирането на четенето, развиването на речника и декодирането на смисъла на думите. Без значение дали децата ви са в предучилищна възраст или са в първите училищни години, четенето на глас с мама и тате има благотворен ефект върху интереса му към четенето и най-вече към самостоятелното четене.

Да обградим децата с материал за четене

 Децата, които са богато обградени с материали за четене вкъщи имат по-високи постижения в училище. Можете да накарате децата си да четат, като им предоставите много възможности да го правят – много и различни красиви книжки в стаята му, в дневната, които се намират близо до него и то има достъп до тях. Подредете книжките му, така че да ги достига лесно. Оставете книжки навсякъде – в банята, във вашата библиотека, и близо до телевизора.


Време за четене за цялото семейство

Осигурете между 15 и 30 минути на ден, в които всеки от семейството чете самостоятелно. Да ви вижда да четете е важно за вашето дете и за изграждането на полезен навик за четене. Дори и 15 минути на ден са напълно достатъчни, за да подобри честотата и уменията си за четене, а и представлява възможност в бъдеще това време да се увеличава, тъй като с четенето, нараства и любопитството му към книгите.


Създайте различни занимания, свързани с четене

Как да направим  четенето неразделна част от живот на детето? Като го накараме да чете различни неща – менюта, знаци по пътя, инструкции за различни игри и дори устройства, прогнозата за времето, програмата на телевизиите и различна полезна ежедневна информация. И осигурете винаги по нещо, което би му било интересно да чете в свободното време – докато чакат да се приготвите за път или да приключите с ангажиментите си, за да излезете на разходка.

Създайте традиция за посещения на библиотеката

Примамвайте детето да чете като го водите в местната библиотека, където да разглежбда различни детски четива и да вижда колко голям и цветен е света на книгите. Някои библиотеки вече имат обособен детски кът, където предлагат нови и интересни книги и списания за деца, които привличат интереса на децата към четенето.


Бъдете наясно с напредъка на детето

Разберете какви са уменията за четене, които детето ви трябва да има на своята възраст. Проследявайте напредъка му с четенето и му показвайте какви нови умения добива, докато чете. То ще се почувства дори още по-мотивирано да чете, когато види само своите успехи.

Следете за трудности с четенето

Учителите не винаги откриват проблемите, които имат някои деца, докато те (проблемите) не станат сериозни или очевидни. Наблюдавайте дали децата могат да изговарят добре думите, дали могат да използват контекста, за да разбират смисъла на думите и ясно разбират какво четат.

Намерете адекватна помощ при наличието на проблеми

Проблемите с четенето не изчезват от само себе си с времето. Колкото по-рано потърсите помощ за детето си, толкова повече комфорт и подкрепа ще му дадете и ще му спестите притеснението от неуспехите в училище. С четенето те ще станат добри четци. Важното е да му помогнете преди проблемът да се изостри и доведе до други проблеми в самооценката му, увереността му и самочувствието му.


 Използвайте различни видове помощ при проблеми с четенето

За да помогнете на детето си да преодолее проблемите с четенето, трябва да използвате различни средства – учебници, компютърни програми, аудио книги и други материали, които могат да се намерят по книжарниците. Игрите са много добър избор, защото позволяват на децата да се забавляват, докато подобряват уменията си за четене.

Показвайте ентусиазъм към четенето

Нашата реакция има голямо значение за интереса им към книгите и желанието им да четат. Затова оценявайте усилията им, новите умения, новите истории, които научават и ги похвалвайте за всяко новопридобито знание.

Източник: http://www.purvite7.bg

петък, 21 юни 2013 г.

На днешната дата е роден любимият автор на българските деца - Чичо Стоян

Стоян Михайлов Попов, известен с псевдонима си Чичо Стоян, е един от големите поети в българската детска литература от началото на 20 век. Сред най-известните стихотворения на родения на днешния ден поет са „При мама и при татко“, „Сърдитко“, „Майчина отмяна“. 

Стоян Попов издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко през 1901 година. Между 1906 и 1910 г., вече под псевдонима си Чичо Стоян, участва в редколегията на вестник „Славейче“. 

През 1926-27 година издава детския вестник „Зведица“, а по-късно и списанието „Звездица за деца“. В тях публикува свои стихотворения, гатанки, залъгалки, приказки в поеми. Поезията му е била високо ценена от автори като Пенчо Славейков, Константин Величков, Александър Теодоров-Балан, Ран Босилек.

В памет на писателя, в родното му село Дивотино, Пернишко, от 1980 г. се провежда детски фолклорен фестивал „Чичо Стоян“. През 2010 година се състоя неговото 16-то издание.

Вижте някои от най-известните произведения на автора:

При мама и при татко 

Колко мило, колко сладко е при мама и при татко! 
Те за нас се много трудят, те за нас се рано будят.
Щом очите си отворим, със кого ще заговорим? - 
С нашта мама, кротка, мила, със зората подранила, 
тихо татко да събуди да отиде да се труди, 
да печели и набави дрехи и обувки здрави 
и тетрадки и писалки за дечицата си малки... 

Колко мило, колко сладко е при мама и при татко. 


Сърдитко 

Все за нещо ще намери да се начумери: 
ту му млякото горещо, ту пък друго нещо. 
И задето Петко вкъщи често тъй се мръщи, 
Николинка, Ваньо, Митко викат му сърдитко. 


Играчка-плачка 

Играл Байо, паднал Байо, 
ударил се, разплакал се - 
от играчка ей ти плачка! 
Дошла жаба - стара баба, 
хванала го, вдигнала го, 
видели се, засмели се, 
та от плачка - пак играчка! 


Майчина отмяна 

От училище щом дойде бебчето ще бави, 
че да може нещо друго майка й да прави. 
Ако ли е то заспало, в кухнята помага, 
а пък някога самичка трапезата слага. 
И това тя всичко върши весела, засмяна 
та й всички вкъщи викат: майчина отмяна.

Източник: http://dete.bg

четвъртък, 20 юни 2013 г.

Излиза автобиографичната книга на Патрисия Каас

Двойна доза емоция за почитателите на талантливата французойка

Автобиографичната книга „Сянката на гласа ми“  на световноизвестната френска певица Партисия Каас излиза от печат на български език ден преди нейния концерт в София. Така най-големите фенове на таланта на Гласа на Франция ще имат възможността да си купят книгата  още вечерта на концерта й на 21 юни в зала 1 на НДК.

Това е историята на един живот - красив, тъжен и драматичен  като песните й. Патрисия Каас тръгва от  малко погранично френско миньорско селце и стига до върховете на шоу бизнеса. От момиче,  което пее на бирените фестове в тийнейджърска възраст, тя става певица с 18 милиона продадени диска. Канена е от Майкъл Джексън на благотворителните му концерти, Патрисия пее и в  дует с Мадона в телевизионно студио. 



В автобиографията си Каас разкрива интересни моменти от кариерата си, откровено разказва за семейството си, за романтичните си връзки с Ален Делон и Джеръми Айрънс. Откровена до болка, тя не спестява драматичната смърт на болната си от рак майка,  тормоза от преследванията на психопат, споделя за любовите в живота си и за най-тежкия удар в живота й – невъзможността да има деца. Застава пред прожекторите и своите почитатели  такава, каквато е - истинска и неподправена.

Книгата е отпечатана от издателство „Сиела“  със сътрудничеството на Софи Бландиниер, а преводът от френски е на Лилия Стамболова.

София е част от световното турне на французойката под името „Каас пее Пиаф“, което представя 21 от най-емблематичните песни на легендарната Едит Пиаф, с която светът се прости преди 50 години. Това шоу за една година ще бъде видяно от 300 000 души в над 100 концерта, направени в 30 града по цял свят. В спектакъла участва и един от най-известните френски танцьори Кевин Мишел. 

Безпрецедентното музикално събитие на 2013 г.  е под аранжимента на момчето чудо на Холивуд Абел Корзиеновски, номиниран за Златен глобус за работата си по филма на Том Форд “A single man” и филма на Мадона “W.E.”.  Специалното турне на Каас ще продължи само една година и ще включва най-престижните зали в света, сред които и НДК – Royal Albert Hall в Лондон, Carnegie Hall в Ню Йорк, Paris Olympia, Operetta Theatre в Москва,  Sejong Cultural Center в Сеул.  Билетите отдавна са пуснати в продажба, предпремиерата е на 7 декември в Москва, а местата за парижката „Олимпия“ са разграбени за пет дати!

С новаторски сценичен дизайн това шоу има за цел да бъде преди всичко съвременно и градско. То включва инсталации и осветление, което е различно от всичко на сцената днес – нещо абсолютно ново. Непубликувани, уникални и непознати снимки на Едит Пиаф ще бъдат в центъра на това грандиозно събитие. Каас и екипът й са  работили  над този проект в продължение на две години.   Отначало замислена като лайв-шоу, програмата в последствие е издадена в албум, излязал на пазара през ноември. Най-популярните  песни на Едит Пиаф са обработени от младите музикални таланти на  Фабрис Бровелли и Кристоф Корре. В записа на албума участва голям симфоничен оркестър от 80 музиканти. Албумът се състои от 21 композиции  сред които : "Les amants merveilleux", "Non, je ne regrette rien", "Et moi", "La belle histoire d'amour", "Padam... Padam...", "Je t'ai dans la peau" и др. Албумът е записан в Air Studio в Лондон.

Патрисия Каас – това са хиляди концерти, 18 милиона продадени  дискове и стотици хиляди почитатели на тейния талант по цял свят. Французите гледат на нея като на световен посланик на Франция, защото точно тя отново пробуди интереса към френската песен. Стилово нейната музика е смесица от поп и джаз. Във формулата на световния й успех са и нейните гастроли – тя практически е постоянно в задгранични турнета. 

Събитето се организира от Френския институт в София, продуцентска компания „БГ Саунд Стейдж“ и „Renault България“.  Билети – в мрежата на Ивентим и в Билетния център на НДК

На 19 юни ни напусна Винс Флин

Винс Флин, бестселъровия автор на политически трилъри, е починал рано сутринта в сряда, на 47-годишна възраст, след дълга битка с рак на простатата, съобщи издателят му.

Флин е автор на 14 романа, които са в класацията за бестселъри на New York Times.

Флин е известен със своята поредица шпионски трилъри с главен герой Мич Рап – безскрупулен агент на ЦРУ, който премахва терористи. Публикувани са 14 романа от серията, почти всички преведени на български. Сред тях „Власт”, „Самотният играч”, „Лиценз за убиване”, „Списъкът на обречените” и др. Най-новата книга за Рап, „The Survivor”, трябваше да излезе през октомври. От издателство „Atria” все още не са казали дали той е бил завършил творбата и дали тя ще излезе по програма.

Книгите на Флин са известни със своята точност по отношение на случващото се в ЦРУ. Преди публикуване, те бяха преглеждани от експерти от Пентагона. Бившият президент на САЩ Джордж Буш е признавал, че е фен на писателя, а преди години го определи като „прекалено акуратен”.

Преди да се захване с писане Винс Флин е работил в отдел продажби на недвижими имоти. През 1993 г. става страстен читател, за да се бори с дислексията си. През 1997 г. сам издава първата си книга „Term Limits” след 60 отказа. След успеха литературен агент веднага подписва договор с него. Флин оставя своята съпруга и трите им деца.

Успехът на Винс Флин като писател не идва лесно. Първоначално той работи като счетоводител и маркетингов специалист. Впоследствие решава да кандидатства за морски пехотинец, но е отхвърлен заради строгите медицински изисквания. В този момент Флин започва да пише книга – доста странно решение за човек с дислексия, който има сериозни проблеми с писането и четенето.

В разгара  на предизборната кампания за президентския пост в САЩ младият автор безуспешно обикаля издателствата, за да предложи ръкописа на своя дебютен трилър „Крайни мерки”. Редакторите умело се измъкват с извиненията „много е остър, много е краен, руши престижа на институциите, в които всеки американец твърдо вярва”. След 60 отказа авторитетното издателство „Покет Букс” купува правата за публикуване, организира мощна рекламна кампания и тиражът достига 700 хиляди екземпляра. Седмица след излизането си „Крайни мерки” попада на трета позиция в класацията за най-продавани книги. Такава е съдбата и на следващите политически трилъри от Винс Флин. Неговите книги се четат от действащи и бивши президенти, държавни ръководители, служители на специалните служби по цял свят, а високопоставен служител на ЦРУ нарежда на своите подчинени: „Искам да прочетете книгите на Флин и да започнете да мислите как може по-ефективно да водим войната с терора.”


Поклон пред паметта му!

вторник, 18 юни 2013 г.

19 юни – ден на почит към делото на преподобни Паисий Хилендарски

Значимостта на епохалния труд „История славяноболгарская” за пробуждане на националното самосъзнание на българите през Възраждането прави св. Паисий Хилендарски една от най-тачените фигури в родната история. Заслугите на скромния монах и таксидиот (православен монах, събиращ дарения за манастир) го нареждат сред най-популярните личности – дейци на Българската Православна църква. Когато България отбелязва 200-годишнината от появата на „История славяноболгарская”, Светият Синод (на 26 юни 1962 г.) провъзгласява преп. Паисий за български светец, като определя в своя календар 19 юни за ден в негова памет и прослава.

Отец Паисий осмисля идеята и написва творбата си за близо две години (1760–1762 г.). Наред с призива си за опазване на българския език и опознаване на българската история, той оставя и конкретния завет: „Преписвайте я и платете да ви я препишат”. Въпреки че при посещението си „в немската земя” е видял книгопечатането, Паисий иска „Историята” да бъде преписвана на ръка, осъзнавайки, че такъв труд е гаранция за възпитаване на съмишленици. Изследванията дават сведения за над 70 преписа на най-българската книга, като до нас реално са достигнали 42. През последните години чрез дарения от частни библиотеки постъпват нови екземпляри.


 Първият препис на Паисиевата история е направен през януари 1765 г. в Котел от отец Стойко Владиславов - бъдещият епископ Софроний Врачански, след личната му среща с Хилендарския монах. Следват Самоковският (1771 г.), Жеравненският и Рилският (1772 г.), и още десетки преписи, направени в различни български краища. В годините на етническа и духовна асимилация разказаното в „Историята” събужда обезверения българин за просвета и борба, дава му надежда за ново бъдеще.

Русчук е единственото българско селище с направени или ползвани цели 6 преписа на „История славяноболгарская”.

През 1844 г. в Будапеща Христаки Павлович отпечатва 2000 броя на „Царственик или История болгарская”. Книгата всъщност е първото печатно издание на един от вариантите на Паисиевата „История”. Както доста други преписвачи на „История славянобългарска” преди него, Павлович се подписва като автор, спестявайки на читателите името на отец Паисий. „Царственикът” бързо набира популярност сред българите и като първа печатна българска история се нарежда сред най-търсените четива през Възраждането.

Русчук е единственото селище в българските земи, за което е исторически доказано, че през Възраждането местните българи са създали или ползвали цели 6 преписа на Паисиевата „История славяноболгарская”.

„История славяноболгарская” първа ни дава писмени сведения и за единствения от българските светци с потекло от Русенския край – св. Димитрий Басарбовски. Въпреки многобройните си странствания из Българско, вероятно е Паисий да не е посещавал Русе, защото в труда си сочи отшелника св. Димитрий от с. Басарбово край Свищов.


 Според последните открити данни от Хилендарския манастир, Паисий е починал в самия край на 1772 г. при пътуването си като таксидиот в Хилендарския метох в село Ампелино край град Станимака – днешния квартал "Лозница" на Асеновград. Бил е едва на 50 години.

Източник: http://www.bg-patriarshia.bg

Малките радости в живота - какво би ни накарало да се усмихнем

За всички нас, които може би не сме толкова благословени с красота, които не притежаваме имение и още не сме изживели своя миг на слава, има добри новини. Това коментират авторите в сайта на британския в. „Дейли Мейл”, цитирани от "Мениджър Нюз". Те разказват за проучване, направено сред 3000 възрастни на Острова.

Участниците в изследването са били помолени да посочат нещата в ежедневието им, които наистина ги даряват с огромна радост. Резултатите са показали, че щастието е достъпно за всички ни, стига да оценяваме малките приятни случки в ежедневието.

Докато четете това може би вие ще сте в по-добро настроение, отколкото през останалите дни в седмицата. Поне така предполагат авторите на проучването, които достигат до извода, че в събота хората се събуждат по-позитивни към живота, защото им предстоят два почивни дни.

Друга честа причина човек да се почувства щастлив са слънчевите лъчи навън или миризмата на прясно окосена трева. Ето как изглежда класацията на 30-те малки моменти в ежедневието на хората, които според проучването ги правят най-щастливи:

1. Да намериш банкнота в стари джинси.



2. Да отидеш на почивка.



3. Да си легнеш в изпрани чаршафи.


4. Да плуваш в морето.


5. Да се събудиш в слънчев ден.


6. Да седиш на слънце.





7. Да бъдеш изненадан с подарък или цветя.




8. Да ти направи масаж човек, който обичаш.



9. Да те прегърне някой.


10. Да получиш картичка с благодарности по пощата.



11. Да видиш двойка възрастни хора, които се държат за ръце.



12. Да караш автомобил с отворен прозорец в слънчев ден.



13. Да спечелиш малка сума от тотото.


 14. Да си резервираш почивка.



15. Да чуеш любимата си песен.



16. Да намериш добра сделка.


17. Да видиш стар приятел.


18. Пикник в парка.

 
19. Да получиш повишение.


20. Романтична нощ навън.



21. Песен, която ти напомня за миналото.



22. Да разглеждаш стари снимки.


23. Да се сприятелиш с още един човек.


24. За кратко да останеш сам със себе си.


 25. Да се разходиш в останалата част на страната.


26. Да чуеш как бебе се смее.



27. Да излезеш с момчетата/ момичетата, т.е. приятелите.




28. Да се събудиш в събота и да осъзнаеш, че е уикенд.





29. Шоколад.



30. Торта.




Източник: http://www.obekti.bg

понеделник, 10 юни 2013 г.

Гугъл отдава почит на Морис Сендак - писател и илюстратор


Морис Сендак (Maurice Bernard Sendak), популярен с книгата си "Където бродят дивите неща" е американски писател и илюстратор живял 1928 - 2012 г.

Днес Google отбелязва годишната с атрактивно анимирано лого. Реалните изображения на чудовища и други подобни същества първоначално предизвикат сериозно недоволство сред хората, но все пак не повлиява на успеха на книгата.

Сендак е роден в еврейско семейство и още от ранна възраст е трябвало да се сблъска с множество трудни ситуации причинени от Холокоста. Все пак той започва да проявява интерес към книгите още докато е малък и заради здравословни проблеми е прикован на легло и решава да стане илюстратор след като вижда за първи път филма Fantasia на Walt Disney. По това време той е само на 12 години, а първата му публикация датира от 1947г., като в следващите години той прекарва много време в рисуване на изображения за други автори преди да започне да пише собствени книги.

Любопитното е, че неговия брат, Джак Сендак също става автор на детски книги и двамата често работят заедно. През дългата си кариера той успява да създаде множество произведения, а много от тях са използвани като сюжети за опери и балети по цял свят. Морис Сендак умира на 8 май 2012г., заради усложнения, които са предизвикани от сърдечен удар. Множество критици и медии по цял свят го определят като най-влиятелна фигура в създаването на детски книги през 20-ти век.

Сендак е автор на 17 книги и освен като писател се изявява и като изкусен илюстратор. Става най-известен с историята си от 1963 г. за Макс - "царят на всички диви неща" от поемата от 10 изречения "Където бродят дивите неща".

Книгата е екранизирана през 2009 г. от режисьора Спайк Джоунс. Има и няколко други адаптации, сред които късометражен анимационен филм от 1973 г. и опера от 1980 г. 


"Където бродят дивите неща" се превръща в детска класика в САЩ и е продадена в над 19 млн. копия в целия свят. Книгата разказва за момче, което тръгва на пътешествие през собственото си въображение, след като е изпратен в леглото без вечеря. 

Когато е издадена, творбата е определяна като противоречива заради илюстрациите в нея. Някои тогава твърдят, че те плашат децата, но това не й пречи да донесе на Сендак престижния медал Caldecott за най-добра детска книга през 1964 г. 

Роден през 1928 г. и отраснал в Бруклин в семейството на полски евреи имигранти, Сендак казва, че собственият му живот минава под облака на холокоста и събитията от Втората световна война, които се вкореняват и в неговия суров и честен творчески стил. 

Неговата детска мечта да стане илюстратор се осъществява през 1951 г., когато е нает да рисува за Wonderful Farm на Марсел Айме, а през 1957 вече пише собствени книги. 

Сред другите заглавия, на които той е автор, са Night Kitchen, Outside Over There, Higglety Pigglety Pop! и The Nutshell Library.

Последната му книга с картинки Bumble-Ardy е издадена през 2011 г. и разказва историята на прасе сираче, което си устройва весел рожден ден. 

През февруари 2013 г. се очаква посмъртно да бъде издадена и неговата книга с картинки "Книгата на брат ми" (My Brother's Book) - поема, писана и илюстрирана от Сендак, вдъхновена от любовта му към неговия покоен брат Джак. 

Писателят е носител на редица награди и отличия, сред които са медал "Ханс Кристиян Андерсен" за илюстрации от 1970 г. и наградата "Лаура Ингълс Уайлдър" от Американската литературна асоциация през 1983 г.

Освен да пише Сендак, се занимава и със създаването на костюми за балет и опера. Правил е костюмите за чешката опера Brundibar, като стои и зад дизайна на продукцията "Лешникотрошачката" на балета Pacific Northwest, която по-късно е превърната в телевизионен филм. 

Сендак е продуцент и на различни телевизионни анимационни поредици, основаващи се на неговите илюстрации. Сред тях са "Седем малки чудовища" (Seven Little Monsters), както и "Джордж, Марта и Малката мечка" (George and Martha and Little Bear).

През 1996 г. президентът Клинтън връчва на Сендак Национален медал за изкуство за неговия богат творчески труд.


Източник: http://www.digital.bg и http://www.dnevnik.bg