събота, 28 септември 2013 г.

10 страхотни опаковки, които ще ви впечатлят

Често ни повтарят да не съдим за книгата по корицата, но когато става въпрос за  продажби красотата обикновено е много съществена. Първото впечатление се създава от опаковката на продукта и понякога дори само това ни е необходимо, за да поискаме някой продукт. Само се замислете колко пъти сте си купили нещо напълно ненужно само защото е било добре опаковано?

Първоначално опаковките са били предвидени да задържат, предпазват и транспортират продукти, но с времето производителите започнаха да осъзнават и да залагат повече на силата на визуалното представяне. В наши дни, в епохата на бързите решения, външният вид има значение повече от всякога. На колко от тези опаковки ще можете да издържите на изкушението?

Представяме ви 10 примера за убийствено страхотни идеи за опаковки. И все пак бъдете внимателни преди да купите нещо и четете етикетите.

1. Опаковка за хляб гном:


Дизайнер: Lo Siento Studio
 

2. DFP.com: По-силно:


 “Компанията Dressing for Pleasure (DFP, от английски да се обличаш за удоволствие), специализирана във фетиш дрехи и други облека за специални моменти намери интересен начин да се промотира. Започнахме да поставяме стикери на дъното на бутилки кетчуп, които се поставят в различни заведения и по този начин да предизвикаме един съвсем различен апетит у хората.” (Рекламна агенция: JWT, NY, USA)


3. Fit Buns High Protein: Хляб:


 “Свързахме се с пекарна, която доставя хляб на съседните магазини. И така заедно създадохме FIT BUNS — здравословни питки с купони за безплатни посещения във фитнеса в кутията. Резултат:2996 пакета питки, продадени през първия месец. 658 човека дойдоха във фитнеса на пробна тренировка, 217 закупени членски карти. Това беше увеличение на клиентите с членска карта на фитнеса с 25%. За FIT BUNS продажбите генерираха 115% възвращаемост на инвестицията.” (Рекламна агенция: MEX, Украйна)


4. Colgate Max Night: Кутия за пица:


 “Да промотира новия си вариант на паста за зъби Colgate Max Night компанията реши да използва верига местни пицарии, на които достави специални брандирани кутии с Colgate, които да използват само за вечерните си доставки. Вътрешните страни на кутията бяха разработени да изглеждат като вътрешността на устата. И посланието: използвайте Colgate max night, за да не усещате дъха си от вечеря за добро утро.” (Рекламна агенция: Y&R, Париж, Франция)


5. Clearasil: Изстискай:


Clearasil е фармацевтичен гел, който е специално разработен за борбата с акнето. Продуктът се използва много от тийнейджъри по време на пубертета. Имиджът на бранда е много силен за таргет групата, но има проблем с налагането му при общо практикуващите лекари.” (Рекламно училище: Hambre, Leo Burnett Lisbon School)


6. Coca-Cola чашки:
 

Дизайнер: неизвестен


7. Cole & Weber United: Празнична цепеница:



“Какъв по-хубав момент от този да седнеш на топло пред камината с бутилка вино по време на дългите и студени зимни празници? Взехме цепеници от свежи борови дръвчета, издълбахме в тях дупки, в които да се постави бутилката вино. Вътре в цепеницата също така имаше и весело поздравление и инструкции как най-добре да се насладите на подаръка. Не само, че създадохме издръжлив контейнер, в който да се транспортира виното, но опаковката носеше страхотно празнично настроение, което със сигурност остава запомнено дълго след отварянето на бутилката.” (Реклмна агенция: Cole & Weber United, Сиатъл, САЩ)


8. Бира Origami:



 Дизайнер: Clara Lindsten

“Предварително направен етикет на бира оригами. Много известно и широко разпространено е хората да махат етикетите на бирените си бутилки, особено в нервни ситуации. Идеята на оригами етикетите е хората да направят нещо конструктивно в тази ситуация. Ако следвате инструкциите на етикета лесно можете да сгънете етикета и да направите от него цвете.“


9. Чай Berry Tea:



Дизайнер: Natalia Ponomareva


10. Пармезанени моливи:



“Вземете Пармезанените моливи, наострете ги, използвайки специалната острилка, която ще намерите в кутията и ще имате вкусен, свеж пармезан към ястието си. Няма по-лесен начин да декорирате пастата или салатата си. Опаковката тук играе централна роля: пармезанените моливчета са разграфени, за да можете да контролирате дозата. На гърба на опаковката има и различни предложения за ястия колко пармезан е добре да добавите, пълна информация за калориите. Така че за маниаците в кухнята всичко е под контрол.” (Рекламна агенция: Kolle Rebbe / KOREFE, Хамбург, Германия).

Източник: http://www.manager.bg

сряда, 25 септември 2013 г.

Готварска книга от Корефе, която може да се яде

Знаем, че е малко рано за обяд, но е идеалното време да помислите за приготвянето му. Ето една идея, която много ни впечатли, особено нейната реализация 


Готварска книга от Корефе, която може да се яде!



Германското дизайнерско студио KOREFE е създало “истинска готварска книга”, която може да се яде, но и съдържаща инструкции, как да си направите класическа лазаня.


Първо желаещите прочитат всяка прясно направена страница – кора от указанието, научавайки нужните стъпки за правене на ястието. След това всяка отделна страница става част от домашно приготвената лазаня в пълнеж, описан в ръчно направените страници – кори.


“Истинската готварска книга” е креативен дизайн за кулинарно и арт фокусираното издание GERSTENBERG PUBLISHING HOUSE - в ограничено количество, но насладата от идеята е вдъхновяваща.



Et voilà !



четвъртък, 12 септември 2013 г.

„Набелязаните” от Фредерик Форсайт на българския пазар

„Първо идват яростта и омразата. След това обосновката, позата на дълбоко благочестие”

Изглежда трудно за вярване, че са минали повече от 40 години, откакто Фредерик Форсайт се прославя с „Денят на чакала”. Ловът на смъртоносен убиец обаче все още е работеща формула, макар времената и врагът вече да са други.

Списъкът на Форсайт с наемни убийци, комунисти и нацисти вече не е в светлината на прожекторите. В „Набелязаните” ислямски екстремист става мишена на американски военноморски офицер, чиято работа е да елиминира без колебание.

Приложението на безпилотни самолети за премахване на набелязани врагове очевидно привлича американските лидери: рискът е малък за американските служители и убийствата са ефективни. Но не подлежи на съмнение и че убийствата обикновено създават повече врагове, отколкото премахват.

Както в случая с пропагандиста Анвар Ал-Авлаки, който се прочува с интернет проповедите си и е убит с ракета от безпилотен самолет, така и в „Набелязаните” екстремист използва интернет, за да разпространява омраза и да набира последователи убийци. Той е известен като „Проповедника”. Тайната му идентичност и местоположение са единственото, което го опазва жив.  

По петите му е американският военноморски офицер Издирвача. С неограничен бюджет, цял куп самоличности и неограничен достъп до частни самолети, както и пълното одобрение на щатските власти, Издирвача е на път да открие врага си и да прекрати убийствата.

В „НабелязанитеФредерик Форсайт е в стихията си. Екшънът обхваща цялото земно кълбо с неудържимо темпо. Още по същественото е, че политиката и военните действия са базирани на реалността: ЦРУ действително е преминало от шпионаж към ликвидация на мишени; бившият щатски държавен секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд действително създава военната организация J-SOC, която се занимава със смъртоносни дейности отвъд океана; а убийството на високочленове на Ал-Кайда чрез безпилотни самолети е официален начин за действие на правителствата на Буш и Обама. 

Разбира се, трилърът е и литература – оръжията и технологиите винаги работят; операциите винаги протичат по план; никой не остава без амуниции, и никой не знае какво трябва да направи, докато не започне да го прави. В „Набелязаните” разнообразните секретни организации всъщност работят заедно, вместо да се съревновават – в романите на Форсайт дори Мосад играе своята роля.

В романа има съвкупност от фантастични персонажи с разнообразни политически и религиозни профили, които задвижват сюжета. Ако понякога се случва някой от героите да е едноизмерен, то ритъмът и сюжетът винаги компенсират. В „Набелязаните” действието върви със светкавично темпо, тръпката никога не секва, а достоверността премахва нуждата от каквито и да било въпросителни.

Набелязаните” е доказателство, че Фредерик Форсайт все още е майстор на жанра, който не просто е обновил репертоара си за 21-ви век, но е и писател, който продължава да създава увлекателни класически разкази за смелост и храброст.

***

Предсказанието на Фредерик


Неделя, 25 август 2013,
Джоана Лобо



Преди да стане писател, Фредерик Форсайт е бил журналист в продължение на 12 години. Първата му книга - „Денят на чакала”, издадена през 1971 г., получава световно признание. Макар 42 години след издаването й книгата все още да е на пазара, Форсайт вече не получава процент от печалбата й, защото безпаричният тогава писател продава правата на книгата. Но, уникалният му стил, включващ задълбочени проучвания благодарение на уменията му, придобити като разследващ журналист, носи и на следващите му творби световна слава. В разговор с Джоана Лобо той говори за значението на проучванията, писането за пари и следващия си трилър.

 1970 г.: Фредерик Форсайт и пишещата му машина, с която той все още работи.

В: Разкажете ни повече за „Набелязаните.
О: Това е история за опасен член на Ал-Кайда, който изнася проповеди в интернет, за да влияе на млади мюсюлмани и да ги убеждава да убиват в името на Аллах. Американците го обявяват за терорист и изпращат американски офицер да го издирва. Така той бива „набелязан за ликвидиране”.

В: Съществува ли наистина списък с „набелязани за убиване”?

О: Да. Това е списък с имената на хора, считани за терористи;  хора, „осъдени” на смърт.

В: Откъде ви е известно това?
О: Любопитството ми се породи от зачестилите нападения с безпилотни самолети с цел убийството на лидери на Ал-Кайда в Близкия Изток, Пакистан, Афганистан и Йемен. Започнах проучване как американците откриват тези хора. Резултатите от него говореха за широка антитерористична мрежа, включваща и платени информатори. Тогава, по време на проучването ми, ме попитаха дали знам за съществуването на този „Списък с набелязани за убиване”. Започнах да интервюирам повече хора, които ме пренасочиха и към други. Нямам официално потвърждение, че списъкът съществува, но знам, че е така. Научих го „неофициално”.

В: Сигурно имате доста високопоставени приятели?
О: Всъщност предпочитам да казвам, че познавам нископоставени хора. Наричам тези хора част от моя „таен свят”. В действителност те функционират до голяма степен като терористи – всичките им услуги са задкулисни и те винаги са невидими, но все пак съществуват.

В: Колко проучвания провеждате за книгите си?
О: Минимум 6 месеца проучване преди всяка книга; през това време пътувам по света и интервюирам различни хора. За „Набелязаните” посетих Вашингтон, Вирджиния и Сомалия (Могадишу). Всички текстове, отнасящи се за Могадишу, са съвсем реални. Бях прочел две книги за Сомалия, но не вярвах на прочетеното и реших да отида и да огледам лично. В книгата има и много за Пакистан, но не ходих там – бях посетил страната по-рано, докато пишех друга книга и пазех записките и впечатленията си от тогава. Освен това говорих с приятел, който знае много за Пакистан - той също ми беше от голяма помощ.

В: До колко са важни проучванията в днешно време?

О: За авторите на трилъри е важно да са колкото се може по-точни. Днешните читатели знаят толкова много и могат да се информират сами толкова лесно, че ако прочетат нещо и разберат, че то не е вярно, ще изгубят вяра в писателя. Много писатели днес пишат за места, които никога не са посещавали. Преди 50 години можеше да направиш така и да ти се размине, но не и днес. Когато започвах бях дори още по-краен и щателен в проучванията си, но вече остарявам.

В: Доколко краен и щателен?
О: При проучването за третата ми книга, „Кучетата на войната”, отидох в Хамбург представяйки се за жител на ЮАР, който се интересуващ от покупката на оръжия. Това беше веднага след превода на „Денят на чакала” на немски. Един от дилърите се загледал във витрината на книжарница, където се продавала моята книга, и онемял. На задната корица на книгата видял снимката на южноафриканеца, с когото търгува... моята снимка. За мой късмет един британски шпионин ми се обади и ми каза, че прикритието ми е разбито. Каза ми да напусна Хамбург незабавно - така и направих. Имал съм и други подобни преживявания, но и с тях съм се справял. В онези дни беше трудно да се намери такава информация, но сега е по-лесно. Днес събирам нужната ми информация от другата страна – законната.

В: Трудно ли се намира информация – по-точно секретна информация – от вашите източници?
О: Общо взето, повечето хора в тази сфера обичат да говорят за работата си. Чувстват се недооценени. Рядко споделят директно подобна информация и трябва сам да стигам до съотвените изводи. Каквото науча „неофициално”, казвам със свои думи – „това е вярно” и „това съществува”. Ако съм написал нещо, което може да бъде опасно, го показвам на моите „задкулисни” приятели и ако те имат проблем с него, го променям.

В: Някога получавали ли сте смъртни заплахи от хора, разпознали се в персонажи от вашите книги?
О: Сигурен съм, че повечето хора се разпознават в книгите ми. Те негодуват. Не харесват това, което са прочели. Единствените смъртни заплахи, които съм получавал, са били написани на ръка, а се съмнявам, че ако някой професионалист наистина иска да ме убие, ще напише писмо на ръка.

В: Какъв съвет бихте дали на младите автори?
О: Запазете редовната си работа. Разликата между множеството хора, които се опитват да пишат, и тези, които успяват, е огромна. Ако пишете за пари, напуснете редовната си работа само ако сте постигнали истински, траен успех.

В: Вие пишете ли за пари?

О: Да. Няма смисъл да изкривявам истината. Нямам послание, което да отправя към човешката раса. Аз пиша, за да си изкарвам прехраната.

Набелязаните” ще бъде издадена на 16 септември.

вторник, 10 септември 2013 г.

Тези екзотични творби ще очароват всеки, който някога се е интересувал от загадки

5 странни и мистериозни книги

 

1. Свитъкът на Рипли:

Сър Джордж Рипли бил прочут английски алхимик от 15 век.

Известни са 21 копия на свитъка - с изображения, символизиращи алхимични процеси и загадъчен текст в мерена реч.

Изследователите на ръкописа смятат, че това е алхимическа „рецепта” за безсмъртие. Според някои теории загадъчната алегорична поезия крие още много значения.

Сър Джордж Рипли е най-известният английски алхимик на XV век след Роджър Бейкън.

Учил в продължение на двадесет години в Италия, където се превръща в любимец на папа Инокентий VIII. След като завършва обучението си се завръща в Англия през 1477. През същата година пише известния си труд "The Compound of Alchymy or the Twelve Gates leading to the Discovery of the Philosopher's Stone" ("Съединенията на Алхимията или Дванадесетте Порти, водещи до откриването на Философския камък"). Това произведение е посветено на крал Едуард IV, който високо оценявал труда на Рипли.


Рипли имал репутация на много богат човек, а някои изследователи смятат, че това богатство е придобито чрез алхимия. Известно е, че той финансира Рицарите на Малта и Родос, в борбата им срещу турците, като ежегодно им плаща по 100 000 паунда.

Живее като отшелник до края на живота си, близо до Бостън.



2. Кодекс Серафинианус:

Създаден между 1976 и 1978 г. от италианския художник и архитект Луиджи Серафини и официално публикуван през 1981 г. "Codex Seraphinianus" представлява илюстрирана енциклопедия на въображаем свят. Книгата е приблизително 360 страница, а текстът е написан на неразбираем измислен език.


Има 11 раздела, които включват: Флора и ботаника, Фауна и животни, Двукраки същества, Физика и химия, Машини, Биология и сексуалност, Исторически и религиозен раздел, Език, Социални практики, Развлечения и Архитектура.
Няколко учени независимо един от друг разшифроват странната бройна система, според която са номерирани страниците. Един от тях е българският езиковед Иван Держански. 




3. Книга на чудесата и знаменията (Prodigiorum ac Ostentorum):

Конрад Ликостен (Волфхарт) публикува през 1557 г. в Базел енциклопедия, в която са описани всевъзможни зверове и фантастични създания по сведения на пътешественици в далечни земи.


Истинската мистерия на този ръкопис не са изобразените странни и митични същества, а прецизността на описанията и рисунките на реалните животни, непознати на тогавашните европейци.

В нея можем да видим точно нарисувани носорог, канадски лос, крокодил и други животни от Африка, Азия и новооткритата Америка. Най-интересната гравюра представя безпогрешно изображение на птицата Додо от остров Мавриций – днес отдавна изчезнал вид.



4. Пророчествата на Нострадамус :

Пророчествата на френския гадател Мишел дьо Нострдам са публикувани многократно през вековете, откакто били обявени публично за първи път през 1555 г. Те представляват загадъчни четиристишия, предсказващи събития от близкото и далечно бъдеще (с начална дата 1556 г). Окончателното издание на неговите произведения е публикувано през 1568 г. и се състояло от 942 четиристишия, разделени в десет „века”. Позволяват разнообразни тълкувания, в които въображението на читателя играе основна роля.




5. Египетска книга на мъртвите:

Книгата  представлява колекция от песни, магии и указания, които се поставят заедно с починалия, за да му помогнат да премине през булото на смъртта до мястото на безсмъртието.

Най-добре познат от тези погребални свитъци е „Папирусът на Ани” - документ, изготвен от времето на 19-та династия на древен Египет през периода на Новото царство около 1240 пр.н.е.



Източник: http://www.obekti.bg

понеделник, 2 септември 2013 г.

Никога досега България не е виждала такова шоу като "The wall"

Когато чуеш Pink Floyd по радиото и си на 25 години, си казваш "Стара, но добра група". Когато си на 25 години и видиш Роджър Уотърс на сцената на препълнения национален стадион да изпълнява Another brick in the wall с 15 български деца, усещането е съвсем различно.

Това е моментът, в който The Wall вече се издига пред теб и ти вече знаеш, че това не е типичният концерт, че това не е типичното рок шоу. Още щом първите акорди стигнат до ушите ти, разбираш, че в музиката на Роджър Уотърс се съдържа блясъкът на една особена философия.

Музиката на Уотърс е сама по себе си пропаганда, но в тази пропаганда избликва човечността. Тогава разбираш, че тази музика, това шоу, ефектите, падащият самолет, който се забива в стената, са създадени, за да заклеймят именно пропагандата на консуматорското мислене, именно идеята, че ти си просто един потребител.


Никога досега България не е виждала такова шоу, в което от музиката избликва идеология. The Wall е всъщност визията на Роджър Уотърс за неговия идеен свят, в който нищо не стои по-високо от човека - нито религията, нито лукса, нито вещите, нито сладострастието…

Навярно за българския почитател не е необходимо да се изреждат хитовете на Роджър Уотърс и Pink Floyd, достатъчно е да напомним само няколко от тях - Another brick in the wall, Comfortably numb, Mother и други.

Песни, от които посланието е, че Big mother is watching you, а не Big Brother.

The Wall е шоу, но също така тематиките, които се преплитат във визуалната показност, са сериозни. Достатъчно сериозни, за да заклеймят войната и тероризма, достатъчно сериозни, за да обърнат взора на хората към човешката драма, към урока за това колко е важен човешкият живот.

Тези, които са гледали The Wall на живо, разбират всичко това и навярно ще го помнят завинаги.

***

Мегаспектакълът The Wall е едно многообразие от идеи, които рикошират между персоналното и политическото, тесногръдието и отвореността към по-различното. Главното действащо лице в шоуто, някой си мистър Пинк Флойд, е рок звезда на границата на лудостта. Той е разглезен, нещастен, арогантен и неуверен.


Пинк се подиграва с феновете си, вцепенява се, преди да излезе на сцената. Той е отказващо да порасне момче, загубило баща си във Втората световна война, травматизирано от злонамерен учител и нетърпяща възражения майка. Всички тези въздействия го карат да се отдели от чувствата си, сякаш поставя стена между себе си и тях. Когато оглавява своята група, мистър Флойд се превръща в демагог фашист със слънчеви очила и кожен шлифер, перчейки се сред музикантите на заден фон, които носят нацистки униформи.


През 1979 г. легендарният албум The Wall представя катарзиса на една рок звезда, но Роджър Уотърс е силно притеснен за медийните отзиви и за това как ще бъде възприета формата на неговия бунт. В днешния си вариант The Wall се отнася много по-малко за самия музикант и много повече за недоволството му от злоупотребата с властта.


Източник: http://inews.bg