петък, 29 ноември 2013 г.

Радослав Гизгинджиев: "Дневниците" създадоха романа "РАЙ"

 "Дневниците" създадоха романа "РАЙ"



Втората ти книга „Страници от Рая. Дневниците.“ се оказа нещо много различно от „РАЙ“. Текстовете в нея звучат от нестинарски наричания; призоваване на някакви стихии. Как се пише книга като тази? И смяташ ли, че хората, които са харесали „РАЙ“, ще им допадне  „Дневниците“?

   -  Няколко пъти съм казвал, че страници от „Дневниците“ създават „РАЙ“. Книгата, която излиза като втора, всъщност е написана първа.  "Дневниците" са създадени изцяло в ритъма на „вдъхновеното писане“, някои знаят, какво точно представлява то в подробности, а тези, които не са запознати само ще кажа, че е вид писане, в което думите те водят, а не ти тях. Книга като „Дневниците“ се пише много трудно и много дълго, тези които са я разтворили и са я разбрали, много добре усещат по колко дълги, тъмни и страшни пътеки ги водя. Едни читатели твърдо и категорично ще откажат да видят „местата“, на които ще ги заведа и няма нищо странно в това, че някои ме отричат. Хората, които харесват „Дневниците“, нямам идея дали ще харесат „РАЙ“ и обратно. Двете книги привидно нямат нищо общо като стилистика, но колкото и странно да звучи – втората създава първата. Освен това и сбъдва сюжета на „РАЙ“, тя ще послужи и като връзка с ключове, които ще отключат „Вратите“, които скоро ще се появят на пазара.

Като че ли литературните критици ти обявиха война, многократно бяхме свидетели на публични спорове между теб и тях. Защо се получава така? Не търпиш ли критика?

- Ще започна с това, че литературни критици в България няма. Аз лично не познавам такива, не съм и комуникирал под никаква форма с явлението „литературен критик“ в смисъла, в който света познава това понятие. Имало е дискусии между мен и блогъри, които се изживяват като представители на литературни медии, каквото и да означава това. Правя нещата, които усещам,  всякакви мнения могат да възникнат, но те не променят посоката, по която вървя. Ако има някаква война, то аз не участвам в нея, защото каузата за тяхната концепция не е по-важна от моите приоритети, а те не включват вдигането на рейтинга на техните сайтове и блогове.

В Интернет ти си един от най-цитираните съвременни български автори, да не кажа най-цитираният. Преди да се появи "РАЙ", вярвал ли си, че книгата ще бъде толкова обсъждана? И защо след целия този успех не взе наградата за дебют на годината?

- Не съм се съмнявал в успеха на „РАЙ“, защото не съм подценявал хората. Подозирах, че книгата ще бъде обсъждана, заради Виктор - той е най-провокативен в романа, но ненормалното е, че тези които се изказват негативно за „РАЙ“ всъщност не обсъждат преживяването с книгата, а обсъждат мен.  Има хора в живота ми, които съжалявам, че съм срещнал и те тенденциозно пишат негативни мнения и лъжи. Приемам, че като автор на някакъв продукт - може и да не съм харесван, дори това е съвсем нормално – лицата на изкуството са променливи и много. Относно литературните конкурси в България и комисиите им, предпочитам да не ги обсъждам. Но със сигурност никога няма да участвам вече в подобни инициативи – интересуват ме хората, а не няколко човека, самообявили се за комисия, за да вземат някакъв хонорар заради ангажимента си към събитието. Факт е, че в света на изкуството в България още е пълно с комунисти, които по никакъв начин не биха допуснали да признаят роман като „РАЙ“, та какво остава да го наградят. Не се надпреварвам с никой писател в България, нямам никакви претенции за нищо – това, което е важно за мен е да защитавам проектите си и да давам без притеснение отношение, когато някой обижда моите читатели – особено, криейки се зад медия.

Преди известно време с Людмила Филипова пуснахте обща снимка в мрежата, с текст, който подсказва, че ще работите заедно. Имате ли такива планове?

- С Людмила Филипова много си допадаме - и като теми на разговор, и като характери. За момента няма да коментирам, какво може да очаквате от нас, но заедно или не,  ще има изненади и от двамата.

Какво се крие зад „Вратите“?

- Ако „РАЙ“ е била потресаваща и емоционална за някои, то „Вратите“ ще бъде нещо много по-стихийно като драматургия, персонажи и сюжетна линия – очаквайте персонажите от „РАЙ“, заедно с още нови лица. Историята ще направи неочакван завой, ще преобърне тотално света от „РАЙ“ и мистерията ще стане много по-дълбока и всеобхватна – ще се разбият още няколко табута – и не само човешки, но и от българската история. Зад „Вратите“ се крие сродната душа, която непрекъснато преследваме през животите.


Книгата „Страници от Рая. Дневниците.“ ще бъде представена на "Панаир на книгата" в НДК на 14 декември от 19 ч.

Вижте подробности за събитието ТУК!




вторник, 19 ноември 2013 г.

Прощалното писмо на Маркес

Габриел Гарсия Маркес се оттегля от публичния живот по здравословни причини - рак на лимфните възли. Онова, което остави след себе си са купищата велики книги, които ни научиха колко силна може да е любовта и колко жалък може да бъде животът... и едно прощално писмо. Ето го.

„Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.

Покажи на приятелите си какво означават за теб.“


Източник: http://www.beu.bg

петък, 8 ноември 2013 г.

Българската православна църква отбелязва Деня на свети Архангел Михаил

На 8 ноември почитаме Архангеловден. Пред престола на Господ винаги стоят седем ангели - наричаме ги архангели. Първият е св. Архангел Михаил, изобразяван с копие в ръка, тъпчещ дявола с крака - неслучайно за него казват, че е най-силният ангел.

Св. Архангел Михаил представя Божието слово. Архангел Гавраил е носителят на Божиите тайни. От недъзи лекува Архангел Рафаил, Уриил просвещава душите ни. Салатиил се застъпва за нас пред Бога, Уехудиил го прославя, а Варахиил ни дарява с Божиите благословии. Ангелите са пазителите на хората, при раждането си всеки от нас получава своя ангел пазител. Хората вярват, че душата не може да напусне тялото, ако Архангел Михаил не дойде да я прибере. Легендата разказва, че при подялбата на света на него се е паднало да придружава мъртвите. В осмия ден на ноември нашият народ празнува денят на смъртта. Звучи страшничко, но българите са силен народ и в неговите празници се срещат болка и радост! Народът ни празнува този ден, за да му е по-леко на човек, когато душата му отива при Господ!

На много места в България се прави курбан за светеца. Пекат се и обредни хлябове, които много приличат на тези, които се приготвят при помени и погребения. Най-често се приготвят по два хляба, наричат ги Рангелово блюдо и боговица.


Най-възрастният човек в дома го разчупва на кръст и изрича думите "Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!". Сипва отгоре вино от пръстена паница, а домакинята събира с шепи виното и го разпръсква навсякъде в къщата за берекет. Тя също изрича думите "Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!".

На някои места в България домакинята разчупва обредния хляб и дава на всеки. Къшеят хляб трябва да се поеме с две ръце и да се изрече благослов. Българите са вярвали, че ако умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил му е подал златна ябълка.

На Архангеловден, Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит ще оглави празничната света литургия в митрополитския храм "Света Неделя", където има свети престол посветен на Свети Архангел Михаил.

Исторически този празник е установен в началото на IV век на Поместния Лаодикийски Събор, който осъдил и отхвърлил неправилното почитане на ангелите като към творци и управители на света и утвърдил православното им почитание. Според учението на Църквата светите ангели дотолкова се утвърдили в доброто и любовта към Бога, че вече не могат да отпаднат от него. Те се именуват "втори светлини", защото чрез тях светлината на Христовата истина идва, без да се задържа, без да се губи, без да се смалява или изопачава. Но ангелите сияят само дотолкова, доколкото в тях е виден Творец на света, Който е истинската светлина.

За ознаменуване тържеството на деветте ангелски чина бил избран деветия месец, а тъй като в това време църковната година започвала от март, днес ние го отбелязваме през ноември. Осмият ден пък ни напомня за Събора на всички Безплътни Сили, който ще стане в деня на Страшния Съд, който Светите Отци наричат "ден осми". В този ден ще "дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си" (Мат. 25:31).

Освен за Страшния Съд този празник ни напомня и за ангела-пазител, който се дава на всеки християнин при неговото кръщение и който е наш верен помощник, защитник и наставник.

На този ден празнуват: Ангел, Ангелина, Лина, Михаил, Михайлина, Михаела, Мила, Милена, Рангел, Рафаил, Гавраил, Гаврил, Серафим, Райко, Рая, Радко, Райна, Радослав, Рада, Радостин, Радивой, Емилия, Емил, Райка, Райчин, Рачо, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Милко, Милка, Михо, Геле, Ханка.

Честито на именниците!!!


Източник: http://www.starazagorautre.bg