Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Януари, 2015

„Отклонение“: Ако моята любов е грешка, тогава най-вярната стъпка в моя живот е тази грешка.

Ако моята любов е грешка, тогава най-вярната стъпка в моя живот е тази грешка. „Отклонение“, Блага Димитрова
Неда и Боян са млади амбициозни студенти. А любовта им е „неуловима, променлива, неподчиняваща се никому за нищо“, много силна, горда, красива и непреклонна. Започва като на инат, така и приключва. Те се търсят, намират, отблъскват, за да се потърсят, намерят и отблъснат отново. Не могат да бъдат заедно, не могат и един без друг... Десет дни – толкова продължава пламенното им съжителство. Толкова е времето, през което те остават физически заедно. Но любовта им остава жива... не се забравя, не се повтаря. И ако е била грешка, определено е от онези грешки, които човек НЕ ИСКА да повтори в живота си, за да я съхрани като ЕДИНСТВЕНА. Остават разделени десетилетия, когато случайно или не, едно най-обикновено отклонение от пътя ги среща отново. Той вече е успял инженер в разгара на соца, а тя – археолог. Той участва активно в изграждането на новия свят, а тя се рови из останките от мин…

В "Аз преди теб" - любовта спасява, тя ни дава нова гледна точка, тя ни дава ново отношение към живота

Книгата „Аз преди теб“ на Джоджо Мойс е дебютният роман на авторката за българския пазар. Тя й спечели много почитатели, които чакат с нетърпение всеки следващ роман.

„Аз преди теб“ ме впечатли с дълбочината, с истинността на сюжета и на героите в него. Това е книга за любовта, за силата на човешкия дух, книга, която ни напомня колко крехък е животът и как в забързаното си ежедневие не бива да забравяме да се радваме на онези малки неща, които ни правят истински щастливи.

В тази история се крие нещо вълнуващо, нещо истинско и чувствено. Това е история за срещата на двама души от два коренно различни свята – този на Луиза, която, изправена пред безработицата и безпаричието, приема да бъде личен асистент на Уил – млад и преуспяващ мъж с вкус към приключенията и пътешествията, който след катастрофа с мотор остава инвалид. Загубил всичко само за един миг, героят е взел решение да се избави от затвора на собственото си тяло, в което е принуден да съществува, а Лу има шест месеца, за да го п…

Емил Тонев: "Всяка лудница, ако я погледнеш отстрани, си е лудница..."

Свито ми е всичко отвътре. Защо навсякъде, където се сберат балканци, настава батак? Защо, дори да имат своята Елена, пак воюват с враговете-ближни? Защо човек може да избяга от света, но светът не ще да избяга от него – и пак протяга кирливите си пипала към мъжете с черни лица и (поне за кратко) бели души? "Омбре" носи усещането на друга велика творба – "За мишките и хората"на Стайнбек, но това е определение без стойност, ако не допълним щрихите от родната действителност. Историята на Емил Тонев е искрена, топла, човешка, но и толкова истинска във всяко дихание, крясък, замахнат юмрук – нищо човешко не е спестил на героите си, нито се е плъзнал по измамно удобния път да идеализира шепа странници и открилия временен пристан при тях неудачник. Той се казва Ангел, но за щастие не отговаря на името си, аман от идеализирани герои – поредният българин, който през 90-те ратува да напусне пределите на окарикатурената родина, той се забърква в трафик на наркот…

Психотерапията на Ялом или как Шопенхауер отговаря на екзистенциални въпроси

„Още приживе Шопенхауер е всеизвестен със своята ярост: към финансистите, които управляват вложенията му, към издателите, които не съумяват да продадат книгите му, към дръвниците, които дръзват да го заговорят, към двуногите, които се смятат за негови равни, към онези, които кашлят по време на концерт, и към пресата, която го пренебрегва. Но най-неудържима и пламенна ярост той храни към своите съвременници мислители и най-вече към двете най-ярки светила във философията на деветнайсети век: Фихте и Шелинг. С тази своя ярост, чиято сила не престава да предизвиква изумление до днес, Шопенхауер настройва интелектуалната общност против себе си“.
Защо Артур Шопенхауер твърди, че животът е страдание? Тук основата е изградена върху волята. Човекът е в плен на постоянното търсене на начини за осъществяване на своите желания, което прави живота страдание, защото щом осъществим едно наше желание, веднага се появява ново. Краткостта на щастието го прави само по себе си изключение от …

Литературният мъченик - Георги Божинов

***
Когато преди 25 години, в разгара на гласността и преустройството, бях 6 месеца в Москва, ги прекарах основно сновейки между различни „подземни“ театри и сцени, които изригваха с постановки на Платонов, Хармс, Манделщайм и кой ли още не. Както и по сбирки с бедни, пропити, но уникално интелигентни автори, които първо в самиздат, а после съвсем „мейнстрийм“ започнаха да вадят и публикуват шедьоври, писани 20-30 и повече години преди вратата леко да се открехне. Гледах някои от тях – измъчени, съсипани, изцедени от живота и неговите радости, до вчера буквално просяци и плебеи, а на следващия ден – културни икони и литературни светци, получили – макар и с огромно закъснение, „възмездието“ да видят творбите си публикувани и възхвалявани.

Спомням си как след няколко години тежък преход и по-скоро безвремие, се тешахме с приятели (през вечер) по духовните центрове на 90-те – кръчмите. Само с тяхната анестезия човек можеше да понесе действителността от мутри, убийства, хипе…