вторник, 23 юни 2015 г.

В „Там, където загинаха дърветата“ има какво да се чуе!

***
Знаете ли, че в Ирак има едно дърво – цялото покрито с пирони. Местните вярват, че забивайки пирон в дървото, ти предаваш болката и скръбта си на него. От толкова човешка мъка дървото е останало без нито един лист, стъблото му е толкова сухо, че отвътре бавно лазят черни пълчища мравки, и не става дори за направата на евтин ковчег…
***

Знаете ли, че по Светите земи – Йордания, Израел, Палестина, има изсечени цели маслинови масиви, а дънерите им са залети с бензин, за да е сигурно, че никога няма да порастат отново. Всичко това от съображения за сигурност…
***

А знаете ли, че в Афганистан дърветата са по-скъпи и от хляба… просто защото ги няма. Страната от 30 години воюва със себе си и всички останали. Заради тежките зимни условия дърветата се изсичат за огрев. След това, когато вече ги няма, с багери се изкопават и коренищата им…

Свикнали сме да смятаме, че дървото е символ на живота, на природата, на рода. В „Там, където загинаха дърветата“ то е символ на войната, на революцията, на смъртта. Заглавието е метафора за целия регион.




В десетте си пътеписа Светослав Иванов засяга теми, които палят емоции, чужди за мен преди прочитането на книгата. Увлекателни разкази и задълбочени интервюта с интересни събеседници от най-горещите точки на света. Някои от историите ми бяха познати от негови репортажи, но прочетени, те придобиват съвсем различен заряд – много по-личен, по-емоционален. Воден от капка лудост, журналистът ни повежда към държави, които горят, разяждани от конфликти и войни. Освен с разруха, Светослав Иванов ни среща и с надеждата по тези земи, защото нея винаги я има...

В едно интервю бяха попитали автора на какво са го научили всичките тези преживявания. Помня част от отговора му: „Винаги е по-интересно да слушаш“.
В „Там, където загинаха дърветата“ има какво да се чуе!


Петя Анастасова 

четвъртък, 18 юни 2015 г.

Цитати от книгата "Красивата Тоскана"



***
В тази гледка времето не съществува.
Накъдето и да погледнеш – Италия! На север и на юг, на изток и на запад, тази страна винаги те мами неустоимо.

***
Има ли начин да се измери щастието? Всяка обичана къща, над която човек е превивал гръб като роб, е като продължение на собственото тяло. Много хора са споделяли с мен, че скоро след първото си пристигане в Италия са се хващали да си мислят: „У дома съм си“. Самата аз изпитах същото, когато за пръв път дойдох тук. С времето това осезание се задълбочи. И както се случва и с любимите ни хора, усещането за принадлежност бива изтласкано от плашещата реалност на друго едно чувство: „Не мога без теб“. А къщата си стърчи – самата невъзмутимост, взряна в неспирната игра на светлината и стихиите.

***
Всеки ден включва експедиция до някой разсадник – обиколили сме всички в радиус от трийсетина километра – или обхождане на терасите и двора и нахвърляне на планове за озеленяване. Зимните дъждове са разрохкали пръстта и нозете ми леко потъват в нея. Тъй като този път идваме навреме, съм се амбицирала да засадя най-разгулната, ярка, цветуща градина след парка „Боболи“ във Флоренция. Искам да направя така, че никоя птица, пеперуда и пчела в Тоскана да не е в състояние да устои на моите кремове, петунии, жасмин, рози, орлов нокът, лавандула, съсънки и стотиците ухания, изпускани от цветовете им.Влажният оранжериен въздух и упоителното въздействие на ярките багри на здравеца, хортензиите, петуниите, импациенса, бегониите и десетките други нежнорозови и коралови цветя ме блазнят неудържимо да натоваря колата с разсад още сега.

***
Щастието ли? Цветът му сигурно е пролетно зеленото, което не намирам думи да опиша, докато не съзирам новоизлюпеното гущерче, изтегнато на припек върху камък. Тази багра, искрящозелената гущерова кожа, се преповтаря във всеки млад листец. Обновяващата мощ на природата избухва във всеки бурен, клон, стъбло. Докато се трудя под мекото слънце, усещам зеления фитил, набождащ в моето собствено тяло. Изблиците на енергия, калейдоскопичната игра на светлината в листака, ветрецът, който извиква на устните ми думата „зефир“, тази лекомислена простота може да се нарече щастие.


Електронна книжарница "Хермес"

сряда, 17 юни 2015 г.

„Вино от глухарчета“ е най-красивата книга за детството




„Вино от глухарчета“ е най-красивата книга за детството. Това е история за едно лято, запечатано в бутилка.


С детайлност и нежност Бредбъри успява да ни върне във времето, когато сме били деца. Купуването на нови гуменки, първият трън в петата, приготвянето на вино от глухарчета, ароматът на окосена трева... Нима не е това вкусът на лятото?


Лятото на 1928-а е и лято на откровения и открития. За дванайсетгодишния Дъглас Споулдинг то се оказва моментът, когато осъзнава, че е ЖИВ! Спохожда го просветлението от какво става нощта – разбира се, че от сенките на петте милиарда дървета! И ако само могат да бъдат затиснати „тия дяволски пет милиарда сенки под дърветата“, „няма да има никаква нощ!“. Красиво, наивно и толкова истинско!

А „...когато тичаш, тича и времето. Ти викаш, крещиш, бягаш и се премяташ и ето ти изведнъж – слънцето залязло, дошло е време да се прибираш и поемаш по дългия път към дома...“ Тичайки, с времето се доближаваш до ръба на лятото, съхранено в бутилка, и може би трябва да се сбогуваш с него. Направете го със „Сбогом, лято“ (още един прекрасен роман на магьосника Бредбъри), за да остане дъхът му по-дълго с вас.



Юлияна Есева

вторник, 9 юни 2015 г.

"Скитник в непознати селения" - всяка книга може да посади в съзнанието на четящия безброй развръзки в собствения му живот


Ако „защо“ беше първият и последен въпрос, то „защото бях любопитна какво ще стане“ беше първият и последен отговор. Подобен отговор е бил даден на самия Бог в райската градина и винаги е бил предопределен да бъде причината за края на властта на човеците над нещата.

Подхванах „Скитник в непознати селения“ на шега: исках да видя какви ги пише Джон Конъли, понеже не бях чела нищо от него, а все ме дърпа в тая посока. В случая ме повлече корицата – книги, което автоматично провокира любопитството ми. 


Оказа се, че това съвсем не е някаква банална криминална история – това е книга, касаеща темата могат ли книгите да убиват. Всяка книга е кръстопът на вселени, защото може да посади в съзнанието на четящия безброй развръзки в собствения му живот. Четейки, човек преначертава съдбата си и решава накъде да тръгне, а светът се променя след всяка книга и след всеки сменил посоката си.

Може ли да съществува книга, която да е способна да погълне самата себе си... да погълне и целия познат свят, заедно с всичко в него, да го сдъвче сред пулсиращите си корици, да го превърне в отвратителна разчленена пихтия със странно разтегливи понятия за време и пространство и да го върне обратно на мястото му, заедно с всички объркани от това действие хора и полуразложените им съдби? 

Всичко това може да се случи. Някога. Някъде. А доколко това за разследващия г-н Сотър е истина или умопомрачителен брътвеж, ще прецените сами, скитайки се из непознатите селения на Джон Конъли. 
 



Книгата пренаписва света.


Петя Юнчова

понеделник, 8 юни 2015 г.

Популярността на Zoella вече е достигнала и у нас и феновете й очакват излизането на романа й




След успеха на книгата на Емил Конрад думата „влогър” става все по-популярна у нас.



Тази есен ИК „Кръгозор” ще издаде книгата Girl Online (това ще е заглавието и на българското издание) - първият роман на най-известната британска влогърка (видео блогър) Зоуи Съг или както всички я познават - Zoella. Тя е сензация със своите видео клипове, в които дава съвети за красота, а романът й се превръща в бестселър още с излизането си:

- в YouTube Zoella (Zoella YouTube channel) има над 8 милиона последователи.
- след като излиза в Англия в края на миналата година, дебютният й роман, се изстреля на 1-во място в  Amazon само за една нощ.
- Премиерата на „Girl Online” бе отбелязана с бляскаво парти в Лондон. На  24 и 25 ноември хаштагът #girlonline е използван в 11 332 поста или приблизително 36.4 милиона човека по света са го видели! В Instagram са публикувани 5603 поста с хаштаг #GirlOnline.
- До момента правата на книгата са продадени в над 40 държави!

Популярността на Zoella вече е достигнала и у нас и феновете й очакват излизането на романа й. 

„Girl Online” проследява историята на Пени, несигурна тийнейджърка, която използва блога си, за да изразява тайните си мисли и чувства относно приятелството, семейството, момчетата и нейните тревоги.

Може да станете фенове на страницата във Фейсбук: Girl Online Bulgaria



Електронна книжарница "Хермес"

петък, 5 юни 2015 г.

"Какво забрави Алис?" - увлекателна история, която те кара да се замислиш върху смисъла на живота

Прочитайки анотацията на „Какво забрави Алис?“ и вземайки в ръка книга с нежен лавандулов цвят, логично беше очакванията ми да са за съвременен „женски“ роман, разтоварващ чиклит, с който да прекарам няколко спокойни часа в иначе скучната неделя, с хубав чай и прекрасно четиво.


Нещо логично.

Лавандулата е прекрасна.

Логически прекрасна...

Мирише на лавандула...


Очакванията ми обаче не се оправдаха, защото вместо леко и разтоварващо книжле, попаднах на увлекателна история, която породи в мен толкова много въпроси, накара ме да се замисля върху смисъла на живота, върху това колко е крехък сегашният момент и колко бързо отминава той и се превръща в поредния спомен...

Няколко седмици делят Алис от четиридесетия й рожден ден. По време на тренировка във фитнеса тя пада, удря си главата и губи съзнание. Когато се съвзема, Алис е убедена, че е на двадесет и девет. Щастливо омъжена за Ник и бременна с първото им дете. Постепенно разбира, че инцидентът е заличил последните десет години от живота й и че жизнерадостното момиче се е превърнало във властна и раздразнителна жена на средна възраст. Жена в страхотна форма, която носи скъпи дрехи и бижута и чийто график е запълнен до последната минута. Жена, която се намира в процес на развод и води оспорвана битка за попечителските права на трите си деца, за чието съществуване дори не си спомня. Зa десет години животът на Алис се е променил до неузнаваемост, а тя се е превърнала в човек, когото едва разпознава и никак не харесва.

Какво се случва, когато изчезнат цели десет години от живота ти? Дали това ще се окаже най-хубавото нещо, което се е случвало на Алис напоследък, и ще й даде шанс, какъвто малко хора получават? Ще съумее ли тя да сглоби парчетата от разпиления си живот, да събере отново семейството си и да стане отново жизнерадостното момиче, което е била, да намери щастие, уют и покой заедно с любимия мъж?
И както подсеща счупеното огледало на корицата, двете личности на Алис ще поведат тежка битка за собственото й аз, за да продължи да съществува такава, каквато е била, за да изгради отново живота, който е имала. Лиан Мориарти ме накара да се замисля върху това, което имам, и върху възможността да го запазя и съхраня. Животът ни може и да е дар, но дар, който трябва да запазим и поддържаме, да градим и развиваме, и най-вече да пазим, защото е просто миг, който отлита, спомен, който изчезва, прашинка от голямата Вселена... 

***

Уханието на лавандула отново се засили. Леко сладникаво. Имаше толкова много за помнене...
***

Валентина Андреева

понеделник, 1 юни 2015 г.

Югите - духовната история на човечеството

Забравете Коперник, друга революция е напът! „Югите“ не само ще промени начина, по който гледаме на историята, тя ще промени начина, по който възприемаме себе си и света около нас. Това е мъдрост, чието време вече е настъпило. Смайващите открития и завладяващата визия на Селби и Щайнмец ни предлагат история, която е толкова безвременна, че ще предизвика и вдъхнови следващите поколения!

Уолтър Крутенден, автор на Lost Star of Myth and Time 
 

http://hermesbooks.com/iz-uchenijata-na-shri-jukteshvar-i-paramahansa-jogananda.html



 

Ако разберем цикъла на югите, ще получим несравнимо прозрение за миналото, настоящото и бъдещото развитие на света. Времето ни може да бъде оприличено на тийнейджърските години на човечеството, преди то да израсне и да стигне зрелостта си. 

Джоузеф Селби






 

Югите описват цикъл на човешкото развитие, който не само предсказва високоразвити епохи в бъдеще, но и предполага, че вече са се случвали в миналото. 

Дейвид Щайнмец







ЮГИТЕ – ДУХОВНАТА ИСТОРИЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Съвременната история проследява еволюцията на човечеството от древността до наши дни, но се оказва, че в нея има доста аномалии. Съвременните археологически и научни открития често влизат в открито противоречие с официалната история, като повдигат въпроси, на които историческата наука все още не може да отговори. През 1894 година обаче един индийски мъдрец дава различно обяснение не само за скритото ни минало, но и за тенденциите в настоящето и перспективите за бъдещето. Шри Юктешвар, един от най-големите духовни учители в Индия и гуру на Парамаханса Йогананда (автор на „Автобиография на един йогин“), представя еволюцията на човечеството като поредица от цикли – или юги, през които планетата минава. С невероятна лекота и прозорливост Шри Юктешвар успява да намести пъзела на историята, който западните учени от столетия се мъчат да съберат. Проблемът им е в това, че се опитват да подредят грешната картина и затова се появяват късчета история, които никак не се вписват в представата им за света. Именно тези аномалии разрушават тезата им за линейното развитие на човешката история. Редица артефакти от древната история изцяло противоречат на така внимателно сглобената теория, че примитивният човек постепенно се е развил до сегашното си ниво. Официалната история не може да обясни редица древни чудеса, които са се появили по времето на така наречения „пещерен човек“. Как например са построени пирамидите с такава прецизност, каквато дори със съвременните технологии е невъзможно да се постигне? Откъде са пренесени огромните статуи на Великденския остров, след като на това място липсват каменни масиви за строежа им, а те самите са толкова тежки, че биха потопили всеки плавателен съд? Кой е изваял Сфинкса във времето, когато (според историците) хората още не са били излезли от пещерите? Откъде древните са притежавали тези невероятни знания и умения, за да сътворят чудеса, недостижими и за съвременните технологии?




АЛТЕРНАТИВНА КАРТИНА НА ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ

Представянето на човешката история в линейно развитие вече не издържа на новите археологически открития.Става ясно, че древният човек отпреди 10 000–15 000 години не е бил примитивният човек, както се опитват да ни убедят. Позовавайки се на написаното от Шри Юктешвар и Парамаханса Йогананда, авторите на тази книга предоставят убедителен анализ на човешката история, като започват от 11 500 г. пр.Хр. и стигат до днешни дни. Също така те разглеждат тенденциите в развитието в настоящето и правят доста подробни прогнози за бъдещето. Според авторите, историята на човечеството не е в линейно, а в циклично развитие. Подобно е било становището на древногръцките философи, които обозначили тези цикли като Златен, Сребърен, Бронзов и Железен век. На тях кореспондират: Сатя, Трета, Двапара и Кали юга в източните традиции. Те се включват в цикъл от 24 000 години, като всяка юга има различна продължителност (най-дълга е Сатя юга, а най-кратка – Кали юга). 

 

Според това знание, по времето на Сатя юга хората в древността са имали знание, каквото дори не можем да си представим. Те са творели чрез силата на мисълта, лекували са със светлина и са общували чрез телепатия. 


 

В следващия период – Трета юга, хората са загубили част от това божествено познание, но все още са имали невероятен творчески потенциал и са живеели в мир и хармония.


 

През следващата епоха – Двапара юга, хората са имали блестящ интелект и развити технологии, но все повече са попадали в плен на материята и са губили интуитивното познание, докато се стигне до тъмната епоха на Кали юга.

Тогава човекът е достигнал до най-ниското си стъпало на развитие, ръководен само от примитивните си импулси. Днес сме в началото на нова Двапара юга, когато интелектът отново се е събудил и човекът преоткрива своята сила. Това е времето на овладяване на енергията, когато човекът ще започне да осъзнава своя потенциал, но едновременно с това ще разбере, че пробудената сила може да бъде много разрушителна. 


 

Когато човешката история се разгледа през призмата за цикличност на епохите, много от загадките на миналото намират своето логично обяснение. Така човек не само получава по-ясна представа за миналото, но и придобива една по-ясна визия за бъдещето.

Тази книга, написана много увлекателно и на достъпен език, представлява една симбиоза между древното знание на индийските мъдреци в лицето на Шри Юктешвар и Парамаханса Йогананда и съвременната научна мисъл, представена от Джоузеф Селби и Дейвид Щайнмец. И двамата автори са специалисти в различни области: Селби е специалист по древна история и източна философия, а Щайнмец – по астрономия и физика.

Книгата е любопитно съчетание между наука и духовност и би могла да заинтригува както хората с духовни търсения, така и любителите на историята.

Отзиви


*

Изумително, просветляващо проучване на скритите цикли, стоящи в основата на възхода и падението на цивилизациите. Намирам „Югите“ не само за интелектуално убедителна книга, но и за духовно и емоционално вдъхновяваща, и за дълбоко целебна. 

Греъм Хенкок, автор на „Следите на боговете“


* 

Традиционният възглед за принципно линейното развитие в човешката история вече не е убедителен; ясно е, че древните хора отпреди 10 000 и дори 15 000 години не са били примитивни и можем да научим много от тях. Това е проникновена книга... Тя предлага нови открития за развитието на човешкия потенциал в течение на хилядолетия. 

Д-р Робърт Шох, автор на „Цивилизации и пирамиди“





И до днес, хилядолетия след тяхното построяване, ние все още не знаем как и защо са били построени едни от най-загадъчните древни чудеса: пирамидите и Сфинксът в Гиза. 

* 

Селби и Щайнмец са създали гениално произведение. Ако не сте удовлетворени от това, което сте чели, или са ви казвали за линейното развитие на цивилизациите, ще откриете в тази книга алтернативна картина на нашата земна история. 

Свами Криянанда, автор на „Новият път“

*

Забравете Коперник, друга революция е напът! „Югите“ не само ще промени начина, по който гледаме на историята, тя ще промени начина, по който възприемаме себе си и света около нас. Това е мъдрост, чието време вече е настъпило. Смайващите открития и завладяващата визия на Селби и Щайнмец ни предлагат история, която е толкова безвременна, че ще предизвика и вдъхнови следващите поколения! 

Уолтър Крутенден, автор на Lost Star of Myth and Time

*

Тази книга хвърля нова светлина върху историята и еволюцията на човешката раса и на мистериите на великите цикли на времето, която всички трябва да прочетем. Всички, които искат да разберат скритите космически влияния, които управляват живота ни, ще се облагодетелстват от детайлните обяснения вътре в нея. 

Д-р Дейвид Фроули (пандит Вамадева Шастри), автор на 
Astrology of the Seers и на Yoga and Ayurveda




Фигурите от платото Наска в Перу. И до днес остава загадка защо древните са положили толкова труд да създадат рисунки, които се виждат само от въздуха.


Електронна книжарница "Хермес"