четвъртък, 26 ноември 2015 г.

Нови уникални рецепти с гарантирано качество от кухнята на Джейми Оливър

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ ПРЕДСТАВЯ

Уникални рецепти с гарантирано качество от кухнята на Джейми Оливър!

Посрещнете празниците с най-вкусните ястия по рецептите на най-известния готвач в света и екипа на неговото списание!




Салати
96 с., цена 11,95 лв.
ISBN 978-954-26-1521-7


Вдъхновяващи рецепти за топли и студени, семпли и изтънчени салати, приготвени от качествени съставки в традиционни или необичайни комбинации.


 






Месни ястия
96 с., цена 11,95 лв.
ISBN 978-954-26-1528-6


Невероятни рецепти за месни ястия, за да зарадвате семейството и приятелите си с вкусни кюфтенца, крехко агнешко, ароматно свинско или сочно телешко. 



 






Десерти
96 с., цена 11,95 лв.
ISBN 978-954-26-1522-4


Специални рецепти за страхотни десерти, които ще превърнат делника в празник: плодови десерти, пухкави сладкиши или неустоими шоколадови изкушения.

За поредицата

Поредицата „Джейми и приятели“ включва луксозни тематични кулинарни книги със специално подбрани рецепти от шестгодишната история на списанието на Джейми Оливър. Селекцията от традиционни ястия и екзотични предложения ще допадне на почитателите на бързите и семпли рецепти и ще вдъхнови смелите импровизатори да сътворят нови кулинарни изкушения. Автори на рецептите са Джейми Оливър, сътрудниците на списанието и готвачи от цял свят, гостували в различните броеве, а красивият снимков материал е дело на едни от най-уважаваните кулинарни фотографи.




За Джейми Оливър


Топготвач, автор на кулинарни бестселъри и телевизионен водещ, Джейми Оливър се нарежда сред най-обичаните знаменитости в цял свят. С непринуденото си поведение и заразителен ентусиазъм англичанинът печели милиони фенове и последователи. Обществените му кампании в подкрепа на здравословното хранене го превръщат в пример за подражание.

сряда, 18 ноември 2015 г.

„Не си отивай, щастливецо!“ на Светозар Гледачев ни показва другото лице на икономиката, т.е. на самия живот

 
Какво представлява икономиката – сухи цифри, сметки и анализи? Икономиката се свързва с материалното, а истинският живот с духовното. Да, ама не. Или поне не в света, в който живеем. Те са неразделни един от друг. Всичко, в което има избор или е ресурс, е икономика. А това е целият свят около нас или самият живот. Всяко едно човешко действие е избор, породен от нужда, или е някакъв ресурс. Човешките взаимоотношения и дейности всъщност са размяна на стойности.
В „Не си отивай, щастливецо!“ Светозар Гледачев ни показва другото лице на икономиката, т.е. на самия живот.
В книжарниците от 19 ноември.



За автора
Светозар Гледачев е роден на 24 февруари 1963 г. в Пловдив. Завършва Математическата гимназия в града, после ВИИ „Карл Маркс“ – София (сега УНСС). Става асистент и доктор на БАН, специализира и се квалифицира в University or Delaware и Bank of America. Работи като университетски преподавател, частник, директор на банка, два холдинга и няколко предприятия, консултант и финансист. Има своя седмична рубрика в ежедневник. Водещ е и на собствено финансово предаване по Пловдивска обществена телевизия. „Не си отивай, щастливецо!“ е интелектуалното продължение на първата му творба „Добър ден, нещастнико!“.



Тази книга не е икономика, не е философия, не е социология. Тя е всичко това, взето заедно. Разгледани са социални проблеми от философска гледна точка, подплатени с икономически факти. Картината на самия живот. Толкова различен за всички, но еднакъв в основата си и законите, които го управляват. Тази книга търси и намира общото, което ни прави хора. Желанията ни правят различни. Като не ги осъществяваме, ставаме нещастни. И страдаме, като искаме да сме богати, чрез парите.
Доволният от себе си е богат (Лаодзъ).
Няма път към щастието. Щастието е самият път. Освен знанията, в нея ще откриете метода за разгадаване на проблемите и разрешаването им. Ще разберете, че светът има изцяло икономическа същност. Животът не е сложен, ние го правим такъв. Това е още една книга, още една крачка по пътя към познанието и себепознанието. С нея ще се променим и ние към по-добро.
Единствено непроменимото е промяната!
Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите (Конфуций).

вторник, 17 ноември 2015 г.

“Всички наши места“ - помагало за час по „Човечност и състрадателност“

„Всички наши места“ е книга за подрастващи, но не само.


„Всичкинаши места“ е книга за сложните човешки отношения и съдби, но не само.


„Всичкинаши места“ е едно помагало, което си заслужава да бъде „изядено с кориците“, но не за оценка, не за добро представяне в час, а като подготовка за живота.



 Теодор Финч е смахнат и всички са наясно. Едни го ненавиждат, други тайно му завиждат. Вайълет Мърки е променена след онази нощ, вече не същото момиче и се опитва да избяга от себе си и от този свят. Тяхната среща е съдбоносна. Той успява да се докосне до нея и да й вдъхне сили за още време живот, но дали тя ще успее да му помогне?





В този роман се преплитат красотата на живота, тежестта на израза „различен съм“ и празнотата от смъртта. На пръв поглед е представена личната история на главните герои, но не по-малко важен е и вторият взор. Книгата има социална функция, която не бива да бъде пренебрегвана заради своята деликатност и сериозност. Авторката целенасочено открехва завесата към този препъникамък в живота на децата, юношите и техните родители. „Исках да напиша нещо, което да отговаря на пулса на днешния ден“ - казва тя на последните страници от „Всички наши места“. А аз добавям: „исках да направя преглед, който да ви накара да я прочетете, защото със сигурност има хора, на които трябва да помогнем – не след месец, не след ден, а днес.“.





Виктория Димитрова

сряда, 4 ноември 2015 г.

„Лео и Май“ е малка книжка, която можете да прочетете на един дъх

„Лео и Май“ е малка книжка, която можете да прочетете на един дъх, претичвайки през страниците. Но няма да го направите ще се спирате честичко, за да препрочетете някой пасаж, ще поглеждате замислено и невиждащо някъде над книгата и ще се усмихвате.

Ако времето знаеше за нас, нямаше да минава толкова бързо, когато сме заедно с Лео.

Това е история за две деца, които са толкова внимателни един към друг, че дори се пазят предпазливо, така че всяко малко чудо, всяко добро, което правят един за друг, да не бъде забелязано, да не се приема като състраданиe, а да изглежда като обикновена случайност. Това са две деца, които се топлят, крепят, изненадват и обичат безрезервно и без да очакват нищо в замяна. Те намират начин да избягат от реалността, създавайки свой собствен свят, живеейки един в друг, виждайки себе си през очите на другия и пазейки тайните си.



Светлината скрива повече неща от мрака.

Само когато обикаляш и си гледаш надолу в краката, нощта изглежда тъмна и те притиска като менгеме /.../ но легнеш ли долу в мрака, върху него, и погледнеш право пред себе си, тогава тя става почти светла /.../ Тогава целият мрак остава зад гърба ти. /.../ А цялата светлина лежи пред теб.

Май е неговото утро, неговата светлина, прокраднала се иззад тъмните прозорци.

Лео е нейният смисъл да продължава да тича.

Те двамата изобретяват света. И той може би съществува само заради това да бъде прочетен от вас.

Петя Юнчова

вторник, 3 ноември 2015 г.

Ето защо „Париж винаги си заслужава“

 
 
 
Розали Лоран е на 28 години, обожава синия цвят и да рисува. Баща ѝ е починал, а майка ѝ Катрин далеч не одобрява дъщеря ѝ да бъде художничка. Според Катрин дъщеря ѝ трябва да се заеме с нещо по-разумно от рисуването и Розали решава да последва съвета на майка си, но по свой начин. Това, което момичето разбира под „разумно“, е да отвори собствена книжарница, където да продава пощенски картички, ръчно рисувани от нея. Кръщава я „Луна Луна“.
 
Обвързана с човек, който далеч не е подходящ за нея, дните ѝ минават в услуга на другите, които тя радва със своите картички с пожелания. Всяка година, на рождения си ден, Розали има таен ритуал – хвърля от Айфеловата кула своя бутикова картичка с написано на нея желание, но до днес нито едно от тези желания не се е сбъднало. 
 
 
 
"Не е зле от време на време да гледаш на нещата в тяхната цялост – каза синият тигър. – А това става най-добре от горе. Или от далече. Едва когато видиш цялата картина, разбираш колко е свързано всичко. "

Един ден в книжарницата нахлува възрастен господин, който без да иска бута статива с картички. Оказва се, че това е прочутият автор на детски книжки Макс Марше. Писателят е дошъл да ѝ предложи работа. Той я кани да илюстрира новата му творба – „Синият тигър“. Розали се съгласява на часа. Когато детската книжка излиза на бял свят, тя бързо се харесва на всички и заслужено заема почетното място на витрината в книжарницата на Розали. 
 
Мисля, че книгата на Баро би докоснала много хора и би се харесала предимно на жените, които вярват в истинската любов и още я чакат, както и онези, които знаят какво значи тя, но по една или друга причина са я изгубили. Едно нещо обаче не трябва да губим – копнежа, защото „човек трябва да вярва в това, за което мечтае“…
 
„В живота на всеки има история, която се явява повратна точка, макар малцина да си дават сметка за това.“ 
 
Десислава Димчева Комитова-Воева
 

неделя, 1 ноември 2015 г.

"ЖЕСТОКО" - Не съдете разказа по заглавието!

Живеем в ерата на кратките съобщения – SMS-и, Twitter, Facebook статуси... тогава какво чудно има, че на пазара излезе и книга с кратки разкази. 100 разказа, ако трябва да бъдем напълно коректни (а това обикновено е добра черта). 100 разказа от по 100 думи, нито една повече, нито една по-малко. Емил Йотовски, ветеран в създаването на комични телевизионни предавания, се впуска в ново приключение – да ви разсмее, да ви разплаче и да накара космите на ръцете ви да настръхнат от страх, и то в по-малко от 100 думи. Предизвиквам всеки, който смята подобна задачка за лесна, да хване химикалката и да опита. Ще са му нужни приблизително около 100 секунди, преди да се откаже. 

Макар и впечатляваща, дължината на разказите не е основното им качество. За да може един писател да създаде текст, който да носи нужните емоции, то той първо създава напрежение, привързване към героите, заплитане на сюжет, разплитане на сюжета... и докато се усетите, сте на 157 страница и ви очакват още толкова, преди да стигнете финала. Емил Йотовски успява да свърши всичко това в 100 думи. И се справя блестящо, имайки предвид, че в по-голямата част от разказите никой не може да предположи края им. Заглавието е там, за да ви заблуди, първото изречение е, за да ви привлече вниманието, второто и третото са, за да ви задържат, а последното е, за да ви изненада до такава степен, че да не разберете откъде ви е дошло. Затова, ако се захванете с книгата „Жестоко“, то пригответе се за вампири, трилър, мистерия, нинджи, романтика, екшън и най-вече много изненади.

В чест на усилията на Емил Йотовски и този кратък поглед върху книгата му е направен само от 100 думи. 

П.П. Излъгах. Думите са много повече от 100, но в крайна сметка Емил Йотовски е специалистът по кратките разкази, не аз. От мен само това – не пропускайте възможността да се потопите в неговия свят... „Жестоко“ е...


Петя Асенова