понеделник, 29 февруари 2016 г.

Смисълът е в пътуването, а не в крайната му цел

Селатав България“ е неповторима книга за селския туризъм. Авторите ни представят деветте нови туристически региони като посочват плюсовете и минусите им, както и потенциала им за бъдещо развитие. В този пътеводител, наситен с много красиви снимки, ние научаваме за конкретни 39 села, заедно с маршрути и историческа информация. Чрез тази единствена по рода си книга опознаваме част от българските села, техния бит и поминък, малките кътчета, запазили отпечатъка на миналото. Такова село, което е запазило облика си е Медвен:

Сред нашепването на старопланински легенди се е сгушило малкото овчарско село в полите на Балкана. Медвен е съхранило типичния за този край възрожденски дух, примесен с природната интелигентност на местните овчари...“

Усещане за домашен уют и потапяне в друга епоха носят и Красен, Българево, Паталеница, Боровица.... и още много други. Този наръчник ни дава насоки и посоки къде можем да се насладим на чистия въздух през почивните дни, също така и да се запознаем (а защо не и да участваме) по- отблизо с производството на храната ни, отглеждането на животни. От книгата научаваме повече за екологичния туризъм, лозарския отрасъл и производството на вино, добиването на мед, културните мероприятия в някои от районите. Авторите ни предлагат някои дестинации, където можем да усетим топлото посрещане и гостоприемство на селските хора.

Туристите... на практика са гости, които биват развеждани из района, като обогатяват познанията си за него много често лично от своите домакини...“

Ако се чудите къде може да прекарате отпуската си – книгата „Селата в България“ ще ви отведе до красиви кътчета, където да се насладите на една необикновена ваканция.



Радина Йорданова

петък, 26 февруари 2016 г.

Какво крият другите народи от нас и защо така ревностно го пазят? Отговорът на тези и на много други въпроси ще намерите в редовете на „За кожата на едно ченге”

Божидар Димитров е виден български историк. В книгата „За кожата на едно ченге“, той описва преживяванията си като сътрудник на Държавна сигурност. Историята започва още с кандидатстването в Софийския университет „Климент Охридски”, продължава през студентските му години, вербуването му за агент и последвалите интересни събития.


Четейки книгата читателят се пренася във Ватикана опитвайки се да събере пръснати или отдавна изгубени писмени документи (доказващи българската история и претенциите ни към някои области на Балканският полуостров). Балканите винаги са били гореща точка и благодарение на тези открития сме застанали с една крачка напред в борбата за справедливост. Извор на информация за минали събития, подтикващи националното ни любопитството и желанието да прочетем следващата страница. Какво крият другите народи от нас и защо така ревностно го пазят? Отговорът на тези и на много други въпроси ще намерите в редовете на „За кожата на едно ченге”.

 Кристиян Георгиев

сряда, 24 февруари 2016 г.

„Смъртен грях“ е нито по-добра, нито по-лоша от „Куршум за двама“


Има нещо страшно и зловещо в словосъчетанието „смъртен грях“, сякаш вътрешен глас грозно нашепва „Този път стигна твърде далеч.“ Kой прекрачва тази граница? Убиецът, жертвите или разследващите? Може би всички…всички са смъртни, всички грешат, а инспектор Хелън Грейс отново е на линия, за да сглоби този грешен пъзел. Година и половина по-късно - нов сериен убиец, нов заплетен случай за нея и екипът й, или това, което е останало от него. Последиците от предишния ги белязаха за цял живот, какво ли ги чака този път…

И тук, както и в „Куршум за двама“ всичко започва от детството. Именно там се крие ключът за причините ТЯ да убива, както и ТЕ да бъдат убити. Мъжки тела, разпорени с хирургическа точност, чиито сърца са изпратени на най-близките им с послание. С какво ли са го заслужили? Жена, способна да извършва това хладнокръвно и многократно. Коя е, защо и откъде намира сили да го извърши? Запознати вече с тежкото детство на главен инспектор Хелън Грейс, тук  отново ставаме свидетели как изпитанията в миналото са неин пръв помощник при разплитането на случаите. Именно най-тъмната и най-страшна част от детството, й помага да е по-близо както до жертвите, така и до техния палач.
Когато посягам към втора или трета книга на автор, винаги е с известни резерви. Особено, ако първата е била много силна. „Смъртен грях“ е нито по-добра, нито по-лоша от „Куршум за двама“. Тя е точно толкова силна, колкото винаги се надявам да бъде втората книга! Матю Арлидж запазва и пренася изцяло стила, логиката, интелигентността от първия във втория случай. Динамиката и психологическите елементи също са отново на място. Обрати, които те държат на тръни през цялото време и финал – неочакван, неподозиран, но и абсолютно логичен.
След приключването на случая Хелън Грейс казва: “Надежда винаги има!“. С това смъртният грях е простен…изстрадан, но простен, защото прошка винаги трябва да има! Време е да продължим напред…към следващ случай от Матю Арлидж, където сред куршуми, кървища и грехове отново ще търсим надеждата.

Петя Анастасова

вторник, 23 февруари 2016 г.

Красиви ходещи бедствия и забрави от Джейми Макгуайър


След „Красиво бедствие“ и „Ходещо бедствие“ авторката Джейми Макгуайър продължава с „Красива забрава“. Като първа книга от нова поредица за братята Мадокс, тук Макгуайър ни запознава с историята на Трентън и Ками. В предишните две книги образът на Ками бегло ни беше представен, за разлика от Трентън който участваше повече.
В доста статии „Красиво бедствие“ и „Ходещо бедствие“ бяха описвани като феномени. Авторката Джейми Макгуайър продължава със същия успех да завладява читателя както в предишните книги в които ни представи лошото момче Травис Мадокс и първокурсничката Аби Абърнати .
Дори и да не сте чели предишните не е проблем „Красиво бедствие“ може да се чете самостоятелно от другите книги. Тези които са чели предишните веднага ще забележат, че историята на Трентън и Ками започва преди Травис да срещне Аби, и се развива и след заминаването им за Вегас.

- Ако накрая се ожените, дължиш ми сто кинта.
- Да се оженим? - Лицето му се изкриви от погнуса. -Какви ги дрънкаш, Ками? Аз съм на деветнайсет! Кой се жени на деветнайсет?
Огледах се да видя дали някой го е чул как си признава, че няма право да влиза в бара.

След като приятелят и отменя в последния момент предстоящото им пътуване на Ками и остава няколко свободни дни, без ангажименти за пръв път от доста време. Това дава възможност на Трент да се сближи с нея и да спечели приятелството и.

Този мъж имаше най-прекрасния лош ефект върху мен. Сякаш харесваше всичко, което бях и не бях. Дори не се налагаше да се старая. Непоколебимото му възхищение към всичко, което знаеше за мен, беше пристрастяващо. Улавях се, че искам още и още, но не бях сигурна дали ми харесва начинът, по който той ме караше да се чувствам, или познатото усещане.

Тя му помага да превъзмогне чувство за вина от миналото което го преследва и до днес. Постепенно от приятелство връзката им преминава към силна страст.
Стоях в идеалното жилище на идеалния мъж, увита в чаршафите му, а сълзите капеха ли, капеха, докато мечтаех за страдащия татуист, когото бях изоставила.“





Нели Кънева

сряда, 17 февруари 2016 г.

"Среднощни светлини" е роман за най-големите страхове и най-искрените копнежи на хората

Сблъсъкът между мечти и реалност, обреченост и избор - красивата страна на изкуство и грозният образ на политиката. Разрезът между интереси и чувства, чиито последици носят унищожителна сила. Мракът, в който често пропадаме, подведени от собствената си погрешна интуиция, и въпросът, който провокира читателя и дебне в най-дълбоките сенки на "Среднощните светлини": Може ли да оцелее красиво и чисто чувство като любовта, в коварно и изменно общество, основано на задкулисни игри и манипулации?

Въпрос, на който ще се опитат да дадат отговор нашите герои.

Запознайте се с Дамян и Елена, в чиито лица и истории ще разпознаете не едни чисто човешки чувства или копнежи. Дамян е млад и амбициозен, отдаден на работата си биолог, а Ана-талантливо, добро и умно момиче, което въпреки личните си проблеми, винаги слуша гласа на сърцето си. Животът на Дамян тотално се преобръща и излиза от своята права, когато получава анонимно писмо, разкриващо дълбоки, отдавна стаени към него чувства. То пък го отвежда към авторката му, която е не коя да е, а негова отдавна позната и забравена приятелка-Ана. Спомените изплуват в съзнанието му и той се връща назад в годините на запознанството им, когато тя е само една от многото начинаещи автори в литературния клуб, а днес вече-пробивен творец на пиеси. 

Разбирайки за чувствата й, макар и след години, Дамян признава, че също не е безразличен. И точно когато двамата отново се преоткриват, съдбата прави рязък завой и ги поставя в ситуация, която изисква тяхната внезапна отдалеченост. Дамян получава молба за специализация в чужбина и трябва да избера между кариерата и любовта. Избор, който неминуемо ще остави дълбоки и трайни следи след себе си. Внезапната им раздяла се оказва тежка за Ана и тя се отдава изцяло на работата си. Каква е изненадата за Дамян, обаче, когато се завръща след години и открива, че момичето, което някога е оставил, вече не е същото. Сгодена за известен политик, с блестяща кариера на писател и привидно щастлива и задоволена от живота, който води. Каква се крие зад целия този обрат? 



Може ли любовта да преобразява, или липсата й – разрушава? Хора, съдби, животи? Възможно ли е да бъдем щастливи отново,загърбили старите рани от любов, или те вечно ще кървят, напомняйки за собствените ни грешки. Ще платим ли за болката, която сме причинили от себелюбие и егоизъм, или болката ще бъде нашата цена? 
"И ако някой ден заплачеш без видима причина, знай, че една истинска любов, пазена само за теб, е била убита. Заради твоето незнание, заради моя страх, заради човешката суета’"  - думите на Ана, които отекват сякаш завинаги в съзнанието на Дамян и носят своята тежест до финала на историята... Защото няма нищо по-жалко и разрушително от късното разкаяние и неизживяната любов,оставила раните си отворени и незараснали. Или както още казва авторът: "Страхуваме се да живеем и изведнъж умираме. Изчезваме. Изглежда, единственото, което оцеляваше след нас, бе любовта. Стига да намерим силата да я признаем и изживеем докрай." - Послание, на което сякаш се крепи цялата мощна и преобразяваща сила на романа. Болезнената истина, която трябва да бъде изстрада, за да се осъзнае в нейната цялост. 



 "Среднощни светлини" е роман за най-големите страхове и най-искрените копнежи на хората. За болката от отхвърлянето и породените от нея, понякога непоправими, грешки. Финалът е силен, затрогващ, емоционално наситен и преобръща първоначалните ни представи за романа. Едновременно ужасяващ, но и лиричен. Красивият и трагичен начин, по който са преплетени  светът на изкуството и този на властта са това, което прави романа отличителен и така интригуващ.

Теодора Николова

вторник, 2 февруари 2016 г.

"Квантовата градина" на Александър Чобанов ухае на маргаритки – от корица до корица.


Сборникът „Квантова градина” съдържа 15 разказа, от които 11 се издават за първи път. Според Владислав Тинчев общият знаменател на разказите е надеждата, която определя как тази градина ухае, а именно на маргаритки- от корица до корица… Според символиката на цветята маргаритките са символ на чистота в отношенията, скромност, невинност, предана любов.
В книгата откриваме различни персонажи, изживяващи своите емоции, споделящи ежедневието, нещастията, радостта си, които като една маргаритка са едно цяло, а в същото време всяко едно листенце се откъсва с леко дръпване. С всеки разказ ние загубваме представа за времето- един свят е възможен  и съществува самостоятелно, но е и свързан с другите светове. Преди- сега- ще- всичко е събрано в няколко истории. Различните разкази разкриват вселени, които те карат да се чудиш: Това истинско ли е? Илюзия ли е? Такива са „Дух”, „Борей”.
Персонажите са неповторими, завладяващи, различни- дребният детайл, решението на героя, философстванията, средата, в която живеят, предопределят съдбата им- прочитането на книга на Маркес, убиването на калинката, бурята, преобърната ваза, библиотеката, изборът…
Александър Чобанов пише увлекателно, с новата си книга той ни припомня, че сред природата всичко е просто- спокойствието, което носи вятъра, езерото, гората- няма усложнения, а само яснота. Припомня ни, че трябва да живеем тук и сега, та дори и със „Сто години самота”…


Радина Йорданова

понеделник, 1 февруари 2016 г.

С „Богат, беден“ живееш с емоциите, тревогите и мечтите на главните герои



„Богат, беден“ е от онези семейни саги, които те грабват още от първия момент. От началото до края на книгата живееш с емоциите, тревогите и мечтите на главните герои.

Ъруин Шоу проследява историята на фамилията Джордах, които, както ще се увери читателят, са много особени хора. Мери Джордах се омъжва за Аксел Джордах и има надежди и мечти свързани с идилично и светло бъдеще. Те са бедни и нещастни един с друг, дори се ненавиждат. Някак си преминават заедно през живота трудно и мъчително.

От връзката им се раждат три деца: Гретхен, Рудолф и Томас Джордах, които са главните лица в книгата. Въпреки прекалените си различия и отдалечеността един от друг, пътищата им винаги се срещат по един или друг повод. Всички те живеят в малкото градче Порт Филип, но и всички те желаят да отидат в Ню Йорк, в големия град, който би им предложил много нови възможности. И тримата искат да избягат от бедността, искат да бъдат богати, свободни и обичани.

„Дръж на парите – каза Аксел. – Не се оставяй някой да те измами. Дръж само на парите. Недей да вярваш на глупостите, които пишат във вестниците за разни други ценности. Това са проповедите, които богатите четат на бедните, за да могат да трупат богатства, без да си прерязват гърлата“. 

Историята не е напрегната, не е заплетена, тя простичко и ясно ни показва живота такъв, какъвто е за всички нас. Или се справяш с него по някакъв начин, или не се справяш. Или си на върха, или си долу. Средно положение няма. В романа се преплитат истории от живота на главните герои свързани с техните възходи и падения, които всеки от нас преживява.
С изненада открих, че книгата е екранизирана през  1976г. с участието на Ник Нолти и Питър Строс в главните роли.

Прочетох „Богат, беден“ точно за една седмица. Почнеш ли да я четеш, няма спиране. С нетърпение очаквам и продължението на книгата „Просяк, крадец“.

Лора Лазарова