петък, 27 май 2016 г.

Защото няма по-вкусен хляб от домашния, който събира цялото семейство заедно

Драги мой,
Открих съкровище! Не, няма да те водя на самотен остров да копаем сандъци със злато. Открих нещо малко по-ценно от несметни богатства. Защото какво по-ценно от ухаещ, изпускащ пара, със златиста коричка и мека среда, с перфектна форма и плътност, вкусен хляб, който събира цялото семейство заедно. Точно така! Открих книгата „Домашен хляб“ от Ивелина Иванова!
http://hermesbooks.com/domashen-hljab.html
Нека започна подред – чудесно оформление. Твърди корици, снимка на апетитен кръгъл хляб начело, заглавие, изписано с едър четивен шрифт. Изчистена, стилна корица, която привлича погледа от няколко стелажа разстояние. Страниците са напечатани на по-твърда и дебела хартия, което е изключително полезно за един готвещ човек, който иска да използва кулинарните си книги години наред – с една дума, страниците могат да понесат известно зацапване с тесто, мазнина, вода, брашно и други неизбежни субстанции. А изображенията вътре? Искрени поздравления за фотографа Николай Камбуров и отговорника за фуд стайлинга Ирина Гутова. Цялостната концепция за художественото оформление е изненадваща за готварска книга, но много успешна. Има нещо уютно в гледката на ръжено хлебче, поставено на ленена кърпа върху дървена маса.
Другото ценно в книгата е обширното въведение, в което съвсем разбираемо е разказано за историята на приготвянето на хляб, за зърното и състава му, за видовете брашно и различния вкус, който всеки от тях придава, за ензимите, за маята и кваса, за техниките на месене. Книгата ни предлага не само рецепти как да си опечем хляб за вечеря, но и ни обяснява защо хлябът става пухкав, защо пълнозърнестото брашно е полезно, защо ни е толкова вкусно, докато си похапваме.
А рецептите? Разнообразни. Апетитни. Лесни за приготвяне, с достъпни за нашия пазар продукти. Изкушаващи. Предизвикващи скоростно слюноотделяне. И най-важното – наистина се получават! Вече изпробвах няколко и се получи вкусен и добре изглеждащ хляб. Дори получих няколко нечленоразделни звуци вместо похвали, така че съм изключително доволна от находката си.
А сега те оставям, защото съм хвърлила поглед на един ароматен хляб с билки и маслини.

Твоя, цялата в брашно,
Деметра

четвъртък, 12 май 2016 г.

"Станция единайсет" - „...защото да оцелееш не е достатъчно...“

Представете си ако всичко, което познавате не съществува, ако се наложи да започнете живота си отначало, какво би било ако оцеляването е единственото нещо, което ви дава смисъл. Или поне така изглежда. Представете си ако да оцелееш е по-лошият вариант...
Това е постапокалиптичен роман, които е една страшна хипотеза за мрачно бъдеще. Книгата насочва вниманието към трудните теми за смъртта, живота, оцеляването и трудните избори, пред които е изправен човек, в стремежа си да остане човек...

Книгата започва с края на един известен актьор – Артър Леандър и началото на голямата епидемия – грузинският грип, който отнема живота на 99% от човечеството. По-късно съдбата на този актьор се разказва като паралелна история в книгата и е своеобразна нишка между преди и сега. Спомени за отдавна забравен блясък, известност и пропилян живот...
Първо искаме само да ни видят, но щом ни видят, това вече не е достатъчно. След това искаме да ни запомнят.“

Свят, в който почти никой не помни какво е било преди. Свят, в който се раждат деца без спомени за живота преди. Свят, в който не знаеш кое е спомен и кое е просто многократно чута история. Това е светът на Станция единайсет.
Парадоксално е да живеем във време, в което всеки те познава, без ти да го познаваш, анонимността не се цени, а именно тя дава свобода...Но както става в повечето случай тези неща се осъзнават тогава, когато всичко е изгубено и смисълът на важните неща от живота придобива съвсем други измерения.

Снимка: Левитация...


Книгата проследява и историята на Пътуващата Симфония – група оцелели музиканти и не толкова добри актьори, които намират смисъл в живота си след голямата епидемия в това да изнасят представления пред оцелели в различните градове. И тук отново се замисляме за смисъла – защо да изнасяш представления пред хора, много от които са родени след епидемията и дори не помням какво е театър, кино, пиеси, изкуството - нещо толкова далечно във време на разруха.
Какво беше изгубено в срива: почти всичко, почти всеки, но все още има такава красота“

Човекът винаги е имал нужда да твори, винаги е търсил нещо повече. Това остава и в душата на шепа хора, които са без имена, останали с нарицанието на инструмента, на които свирят. Шепа ентусиасти, които неспирно представят Шекспир в един разрушен свят в името на надеждата.


  Дарина Къшева

понеделник, 9 май 2016 г.

„Малки чудеса“ е сгряваща сърцето история

http://hermesbooks.com/malki-chudesa.html

Том Пътнам е преподавател по литература в градския университет, дните му минават в прелистване на произведения от Шекспир, които му помагат да преживява нещастната си съдба да бъде до жена с тежки депресивни състояния. Женен е за красива, но болна съпруга, с която са от 20 години, и която отказва да напусне въпреки непълноценният си живот.
Съдбата го среща с красивата Роуз Калахан, която тъкмо започва работа в книжарницата на университета, и въпреки изневярата на Том преди десетилетие, съпругата му прави нещо съвсем необичайно като кани красивата Роуз на вечеря, предусещайки бъдещите събития. В този момент живота се завърта на пълни обороти за Том, и само няколко дни след това светът около него е променен до неузнаваем.

В този момент Роуз вдигна очи и му се усмихна. Нещо вътре в Том започна да се надига и да се върти, а в ума му веднага изплува цитат от неговия кумир: Когато ви съгледах, сърцето ми към вас политна мигом и стори ме ваш роб!

Малки чудеса“ е сгряваща сърцето история с очарователно несъвършени герои. Всички те ни показват, че никога не трябва да губим вяра и надежда, че един ден съдбата ще е на наша страна, че утре ще сме по щастливи от днес и независимо колко време минава трябва да продължаваме да се борим за това което искаме.

Човек трябва да приеме картите които са му раздадени и да играе с тях колкото може по добре.

Авторката успява да ни покаже колко е важно да поемем риска да бъдем щастливи, и понякога чудесата се случват когато най-малко очакваме!

Обичам думите и тяхната сила да разказват историите на другите хора.


Десислава Комитова-Воева