петък, 30 септември 2016 г.

„Двама души“ на А.А.Милн – книга за обичта и всичко друго“

Тънък хумор, красиви описания на живота в провинцията и този в Лондон, дълбокомислие и много обич ще откриете в неиздавания досега на български език роман от автора на любимия „Мечо Пух” А.А. Милн „Двамадуши”.
http://hermesbooks.com/dvama-dushi.html


Романът „Двама души“ изобразява семейните взаимоотношения на двама на пръв поглед различни мъж и жена. Започвайки с разликата във възрастта и достигайки до интересите и разбирането за живота, Алън Милн всъщност написва своето най-дълго любовно писмо до своята Дафни.

Реджиналд и Силвия или Алън и Дафни - няма значение. Тук става въпрос за отношенията между съпрузи, които са намерили по нещо в другия, което ги откъсва от живота навън, което ги връща винаги един към друг и което ги спасява един от друг. И точно когато дотогава безрезервно влюбеният Реджиналд си задава въпроса дали е направил правилния избор и дали любовта му към Силвия не е достигнала до онова ниво, на което „не е необходимо да се сдобрявате. Лягате си сърдити, събуждате се, преглътнали обидата и животът продължава удобно както преди.”, преминавайки през терзанията на сърдечните питания, почти погубен и забравил защо точно обича Силвия, Реджиналд изведнъж се отърсва от това чувство. Именно тогава той завинаги спира да се пита:

- Виждали ли сте в живота си....(по-красива жена)
-
Никога – кимна Реджиналд.
- Коя ли е тя?
- Тя ли? – повдигна нехайно вежди Реджиналд. – О това е съпругата ми.”

В типичния стил на Милн, романът ни посочва и много от пороците на обществото, като повърхностно мислене, алчност, лицемерие и интригантство, както и трудния път на провинциалния творец във враждебната среда на големия град.

Внезапно го обзе носталгия. Лондон бе приятно място, където да се отбиваш понякога, но не и за живеене. В Лондон винаги трябва да правиш нещо; в провинцията може да не правиш нищо. „Да не правиш нищо”, което означава да правиш всичко: да размишляваш, да наблюдаваш, да слушаш, да чувстваш, да живееш.”

Авторът съвсем директно изразява позицията си, че животът ни се случва днес и от нас зависи какво ще последва. Съдбата ни е в нашите ръце:

"Цялата идея за отвъдния свят обаче е, че възмездява неравенството и несправедливостта на този. Но как? Колкото по-дълбоко си убеден, че следващият свят поправя несправедливостта на този, толкова по-малко ще се стремиш да я надмогнеш. Нали? Ако си напълно сигурен, искам да кажа, че този е единственият свят, ще вложиш всичките си знания, за да го усъвършенстваш. А излиза, че всички добри хора са се съсредоточили върху другия свят. Жалко."

И там някъде между дълбоките житейски размисли се крие любовта на Реджиналд към Силвия, на Алън към Дафни, на един мъж към една жена. Различни, но и еднакви в желанието си да съхранят обичта си, красотата на съвместността, извървявайки трудния път на живота не сами, а като двама души.

Колкото повече четете „Двама души”, толкова повече откривате частица от себе.



Михаела Грънчарова

понеделник, 26 септември 2016 г.

Книгата "Warcraft: Дуротан" е добра начална точка, за да навлезете в света на Warcraft

Да започнеш да четеш история, която е на повече от 15 години, написана наново, си е трудно. Такъв е и моя случай. Сега нямаше да чета част от историята на играта, а щях да прочета предисторията на филма. За мое щастие, тя е написана от едно от знаковите имена на Warcraft света, а именно Кристи Голдън. Тя е автор на още много книги от поредицата за WOW, а именно „Lord of the Clans “, „Rise of the Horde “, „ Arthas “ и други.
http://hermesbooks.com/warcraft-durotan.html



Не останах никак разочарована от книгата. Историята върви много гладко, като е наблегнато главно на преломните моменти за клана Frostwolf. Проследено е цялото израстване на Дуротан - от неопитен ловец и непросветен млад орк до силнен и мъдър водач на клана. Има много нови елементи в традициите и живота на орките като мак'гора. Заедно с образът на Дуротан са развити и много други ключови фигури от клана, а именно Драка, Гая, Огрим и Дрек'Тар. За разлика от "Rise of the Horde" в тази книга цялата история е разказана от гледната точка на Frostwolf. Описанията в книгата са невероятно образни без да са претрупани с епитети. Читателят много бързо добива представа как изглеждат орките, как изглежда тяхното село, плячката и планината Грейтфадър. 
 

Книгата "Warcraft: Дуротан" проследява всички трудни и дори невъзможни избори, които трябва да направи Дуротан и обяснява, защо клана Frostwolf се присъединява към ордата на Гул'Дан. Силно препоръчвам тази книга на всеки, който търси начална точка, за да навлезе в света на Warcraft.

Пламена Урдева

сряда, 21 септември 2016 г.

Какво по-хубаво от това човек да открие книга, в която да намери своя свят?


http://hermesbooks.com/40-e-novoto-20.html



Когато сме на 20 имамe пълния план как смятаме и как искаме да протече животът ни. На места фантазиите са в повече, тук там има по някое и друго необмислено решение или неясна пътечка, но като цяло пътят е предначертан и пред нас не се вижда нищо друго освен едно светло бъдеще осеяно с успехи и сбъднати мечти. Когато сме на 40, обръщайки се назад виждаме всеки погрешно взет завой и всеки избор, който бихме променили, с познанията, които имаме днес. Има ли златна среда? Можем ли да предвидим грешките на 20 и да предначертаем светло бъдеще на 40?
Памела Сатран взима тези житейски въпроси и ги развива в романа си „40 е новото 20“, с главна героиня 44-годишната Алис, в чието резюме стоят единствено назначенията „майка“ и „домакиня“, за последните 20 години. Титли, които вървят с много повече задължения и способности, отколкото хората си представят. И въпреки това, в света на бизнеса, където битките се водят предимно от младите хора, те не носят почти никаква сила. А когато светът на Алис се обръща с краката нагоре и тя незабавно се нуждае от ново начало, новият и модерен свят и затръшва вратата в лицето и я притиска на тясно в ъгъла. От там изходът е един и може да бъде достигнат само с най-шантавото решение, което някога някой е взимал. Алис се вкопчва в него и поема на едно пътешествие, което реално не би могло да завърши добре. Или пък не? 44-годишната домакиня от Ню Джързи преглъща годините с натрупан житейски опит и познания, и се гмурка в света на бизнеса като 29-годишна асистентка в едно от най-старите издателства за дамски романи.
Романът на Сатран е изпълнен с колоритни женски образи, в които съвсем спокойно може да се разпознае всяка една читателка. А какво по-хубаво от това човек да открие книга, в която да намери своя свят?

Петя Асенова

събота, 10 септември 2016 г.

"Поток" на Михай Чиксентмихай ни помага да разберем най-важното...

След години на блуждаене в мрачните лесове на несретност, отчаяние, страх и самота, търсейки някакъв лъч надежда, че нещата ще започнат да се оправят, винаги оставаш разочарован. Питаш се защо ти е отредена такава съдба? Не си го заслужил по никакъв начин. Нямаш нищо, за което можеш да се хванеш – било то пояс или сламка дори. Нищо около теб не е наред.

Колкото и дълго време да се заблуждаваш, в един момент нямаш друг избор освен да се опиташ да бъдеш по-щастлив въпреки това, което ти се случва, защото казвайки си просто „Аз не го заслужавам, така че един ден нещата ще се оправят от само себе си“, води единствено до безкрайно разочарование. 

Когато започнеш да се превръщаш в малко по-щастлив и удовлетворен индивид, осъзнаваш, че дори външните обстоятелства е нямало как да се променят без да промениш вътрешната си нагласа. Или както Михай Чиксентмихай би се изразил, без да сложиш порядък в съзнанието си.

Написани са много книги по въпроса как да постигнем щастието, повечето от които ти дават точни инструкции, систематизирана формула, за да ти помогнат в това начинание. Четем подобни книги на различни автори, жадувайки за най-малката насока по този най-изначален въпрос, вълнуващ човеците от хилядолетия и все още не съвсем разгадан. 

Това, до което обаче се докосвах като източник на информация, ми се струваше непълно, недоизпипано, понякога донякъде абсурдно или просто в разрез със закодираните ми интуитивни разбирания за света около и в мен. Дълго време се лутах между всякакви психологични и философски книги, търсейки дори най-малкия знак, но повечето от тях следваха точно формулата, която обаче няма как да важи за всички.

Затова първото, което ме грабна в книгата на Михай Чиксентмихай е, че той отказва да се оповава на такава. Целта му е чрез разнообразни примери да изведе няколко основни елемента на удоволствието, т.нар. "поток" или състояние на оптималното преживяване, като след това всеки сам може да ги следва по свой начин. Всъщност книгата ни помага да разберем най-важното —  какво наистина означава да изпитваш наслада, защото ако разберем истинския смисъл, можем сами да намерим най-правилният за нас път към щастието.






Йоана Борисова

сряда, 7 септември 2016 г.

„Домът на мис Перигрин за чудати деца” не може да бъде точно описана

http://hermesbooks.com/dom-t-na-mis-peregrin-za-chudati-deca.html

Дебютният роман на Рансъм Ригс впечатлява с преплитането на фотографии в художествената история, въвличайки напълно читателя в представената история. Първоначалната представа на автора за тази книга включва единствено смразяващи снимки на „особени” деца, но по-късно ги свързва помежду си със завладяващата история на главният персонаж – Джейкъб. Тръгвайки по следите, оставени от някогашните истории на дядо си, 16-годишното момче достига до остров, където трябва да е домът на Мис Перегрин. На пръв поглед необитаем, героят бавно убеждава читателят в обратното. В книгата можем да проследим всяка стъпка на Джейкъб към разкриването на истината за пазените от тайнствената жена деца. Свидетели сме на срещите му с хора от околността, а също така и самите чудати деца от спомените на дядо му Ейбрахам. 
 
Домът на мис Перигрин за чудати деца” не може да бъде точно описана, много рядко книга може да породи толкова истински усещания в читателя. Използваните от автора фотографии започват от обикновени снимки на деца и техните познати, а понякога достигат до една напълно различна картина, мрачната страна на свръхсилите. Дали Джейкъб и Ейбрахам са единствените свидетели на тази необикновеност и ще бъде ли Джейкъб в безопасност трябва да се убедите сами.

От краят на септември читателите ще могат да се насладят и на екранизацията на книгата. Режисурата се отдава на не кой да е друг, а Тим Бъртън, а в ролята на Мис Перигрин се е въплатила красивата Ева Грийн. За филм по втората част на книгата ("Градът на гладните") още е рано да се говори, но за почитателите на фентъзи жанра книгата вече е на пазара.

Кристина Петрова