петък, 18 ноември 2016 г.

Как да се използва книгата "Тялото и звездите" на Д-р Стефани Маранго?

Откъс
***


Ние вярваме, че опитът е най-важният учител. Много читатели, интересуващи се от астрология или анатомия, са склонни да четат само главата, която се отнася до тях (например човек със слънчев знак Дева чете за Девата, колянният хирург чете за коляното). Ние обаче ви призоваваме да изживеете цялата книга, защото всяка област от тялото и всеки знак живеят във вас! Може да сте Дева по рождена дата, но все пак имате ръцете на Близнаците и сърцето на Лъва. Всеки ден знаците се изразяват чрез вас по различен начин.
Когато дадена област от тялото се нуждае от внимание поради външна болка или вътрешен дисбаланс, уязвимите места на знака също излизат на преден план; всъщност и тялото, и знакът се нуждаят от внимание и хармонизиране с останалата част от съществото ви. Със сигурност не трябва да чакате част от вас да се повреди, за да прочетете за нея. Всъщност ви призоваваме да прочетете за различните области на тялото, за да оптимизирате здравето си, ако се интересувате от това. С други думи, да прочетете главите в реда, в който те резонират с вас. По този начин книгата може да се използва многократно като направен по поръчка скенер на тялото и справка за цялостното ви здраве.
Може да започнете скенирането, като се водите от областта на тялото или знака. Изберете областта, която ви интересува най-много. Може да е свързана със слънчевия ви знак или неотдавна да сте чели за нея в списание за фитнес. Например, ако сте бегач, който иска да научи повече за коленете си, отидете на глава 11, „Коленете на Морската коза“. Подходете непредубедено, с въпроси от рода на: Какво всъщност представляват коленете ми? Каква е ролята им в живота ми? Какво мога да науча от тях? После прочетете главите за намиращите се отгоре и отдолу области – в този случай „Хълбоците на Кентавъра“ и „Глезените на Водолея“ – за да научите повече за частите на тялото, свързани с коленете, които може би имат принос за болките в тях.
Книгата Тялото и звездите е и за връзката ви със звездите, за древната мъдрост, която представят, и начина да я приложите във физическа форма. Затова можете също да започнете с главата, съответстваща на знака, в който е Слънцето (датата на раждане), Луната или асцендентът ви, или като изберете знака според темата, която искате да развиете в себе си. Например, ако имате слънчев знак в Риби и искате да узнаете повече за природата си и как най-добре да я изразявате, обърнете на глава 13 „Стъпалата на Рибите“. Докато четете, си задавайте въпроси като: Доколко изживявам природата на Рибите? Какви уроци ми предлага този знак? Доколко стъпалата ми въплъщават тази част от природата ми?
Докато четете избраната от вас отправна точка, наблюдавайте каква е връзката ви с нея. Кои характерни черти чувствате, че са силни и стабилни във вас? Кои биха могли да се развият? Бъдете честни със себе си, за да извлечете най-голяма полза от книгата.
Всеки човек има силни и слаби страни и нито едните, нито другите, са добри или лоши. Прекалената сила носи проблеми (мускулно напрежение, грубиянско поведение), а прекомерната уязвимост (дислокация на рамото, липса на самочувствие). Нужен е баланс и при двете, за да сте здрави. Трябва да стоите твърдо на краката си и в същото време да се полюшвате с вятъра като пословичната тръстика, надживяла дъба по време на бурята, защото била способна да се огъва и не се счупила. Нахвърляйте на лист силните и слабите си места, когато в процеса на четене ви се изяснят.
Имате нужда от помощ, за да изберете кои качества да развиете или да балансирате? Докато четете, обърнете внимание кои описания на области от тялото и отличителни черти на звездните знаци резонират с вас най-силно – онези, на които моментално реагирате с категорично „да“ или „не“. И двете реакции са знак, че тези аспекти заслужават повече внимание. С времето тази практика ще се променя в зависимост от различните особености, които ще ви се налага да изразявате. Всички те живеят във вас и в един или друг момент ще е нужно да им придадете различна форма. Така че по житейския си път може отново и отново да се връщате към всяка глава за справка. Всеки следващ прочит ще ви разкрие нещо ново.
И най-важното – целта на книгата Тялото и звездите е да ви поведе на пътешествие из космоса, който живее и около вас, и във вас. Затова подходете с изследователския дух на астронавта и с възприемчивост за възможните начини, по които може да ви послужи този пътеводител. Вселената, Галактиката, Слънчевата система, планетата и телата ни са нещо абсолютно вълшебно и връзката ни с тях е приложна магия от най-висша степен.

http://hermesbooks.com/tjaloto-i-zvezdite.html

петък, 11 ноември 2016 г.

Откъс от новото издание на „Кукувица кука“ на Георги Божинов - авторът на "Калуня-каля"

 
http://hermesbooks.com/kukuvica-kuka.html

Шумел камыш, деревья гнулись...

Пред замлъкналата воденица на дядо Мартин, ниско до реката, има полянка с мека, хладна отава. Реката шумоли тихо наблизо, водата под зеленясалия улук пада под воденицата и глухо пръска в камъните, глухо като вятър в гора. Върбите, дебели и стари, окастрени, от старите им глави избила буйно косата на младия несресан клонак. Гората се дига насреща в усоя. Полянката е тиха и ласкава, свети слънце.
На тая полянка бяха дошли петимата. Набраха дърва в гората и накладоха дебел огън, разринаха после жарта и завъртяха над нея кол, на който бе набито едно едро, розовомускулесто шиле. Натопиха две дамаджани в бистрото каменно вирче на реката. Намериха един орех из дола и наскубаха малко орехова шума.
Бяха дошли на Черешови кладенци, на баните. Ръшнали няколко дни из околността, докато намерят това закътано място, дето да бъдат сами. Бяха от разни краища. Събирали се всяка година за по няколко дни ту при едного, ту при другиго. Сега решили да дойдат тук, при никого, да направят обичайната си годишна сбирка, да окъпят старите кокали на баните, хем да окъпят и душите. Бай Цирко, весел и младолик. Бай Енчо, сух, суров, остър като нож – жена му го чакала двайсет години да се върне и не го знаяла жив ли е, умрял ли е. Тихият, мекият, приглушеният под невидима сурдинка бай Георги. Илия, стегнат и солиден, още як и още млад, умерен и темелен. И бай Ганчо – нисичък, пълничък, наивничък, добродушен, дрезгавещ, черен, с цели храсти от косми, поникнали от ушите и ноздрите му. Петима побелели и разни мъже. Докато се суетяха около шилето, бай Енчо отвори една по-малка дамаджана с ракия, отпи две-три глътки и я подаде да върви в кръг. И запя тънко и тихо:

Шумел камыш, деревья гнулись...

Ах, момчета, помните ли Керч? Спомниха младостта в Керч. Завода, бригадира Коваленко, чеха Кухта. Дъбови бъчви за износ. Помните ли оная вечер, когато се снимахме? Младо и буйно време беше, ах, славно време беше. Ето ги петимата на снимката, млади, буйни, хубави момчета, облечени чистичко и прилично, на вратовръзките им възлите колкото юмрук – по модата на трийсетте и седемдесетте. Снимката минава от ръка на ръка като дамаджана, стара, крехка дамаджана с неизвестно, но силно питие. Помните ли: шаг влево, шаг вправо – считается побегом, приказано стрелять? Помним, но това беше по-късно, по-късно, ехе, много по-късно. Преди това беше оная февруарска нощ на трийси осма. Нея нощ сънувах сън: една черна ръка ми подава черно кълбо с черни конци. Размотай го и го намотай отново! И аз давам кълбото на другарите си... Кълбо конци е на яд, имало ядове да берем... Нея нощ Илия го нямаше, него после го взеха, беше по любов излязъл. Другите – в други смени. Ордер без подпис и печат. Пиши против Коваленко! Как ще пиша против бригадира си, като сме все едно братя, душа в душа сме? Пиши! Няма. Не мога. Не можеш. Водете го – там... Там задушно, гъсто един до друг, един връз друг, не да седнеш, не да легнеш. Припадналите и умрелите паднаха чак сутринта, когато се поразредихме, държали сме ги притиснати и изправени помежду нас си. Сутринта – петнайсет минути за пикаене и за друго. Как ще пикая отгоре му, като е клекнал?! Пикай, враг на народа... После влакът, севастополският затвор, строен 1905-а. Колани, копчета изрязани, искаха да вземат часовника – счупих го. Там ни разделиха. Пуснаха ме при едни малолетни хулиганчета, крадлета, най-големият четиринайсетгодишен. Три истински тигърчета с подраснали нокти. Убиват те като нищо и те не мислят биля. Видях на една гара как отрязаха носа на едного с бръснарско ножче, с ножчета тогава работеха. Искаха ми чорбата и половината хляб. Нощем едва спя. Бях във форма, владеех малко бокс. И един път лиснах чорбата на главата на тартора им и като ги почнах... Бой до напикаване. И ги натиках под нарите и тримата. После ги извадих. Кой иска да яде моята чорба? Дядя, я не буду... - най-малкото казва. Через него открих ножчето къде го крили и го прибрах...
После ме преместиха при едни деветдесет души, за всякого по 36 санти на нарите. Хилядо пъти за три месеца премислих живота си. Както и да е... Търсят занаятчии. Аз шлосер. Илия се писа бръснар. Той все малко се цепи, пестува парици. През октомври ни викат на етап. С одёждой, викат. Шаг влево, шаг вправо... На влака. Симферопол, Харков, конски вагони столипински – вътре с решетки като за зверове. После Котлас. Въшки черногъзи. Глад. Изядохме едно куче от охраната. После на ешелон – трийсет и шест дни на изток. Илия разнася кипяток – пак се нареди Илия. Коя гара сме? Кипяток. Има такава гара. Разнася Илия вряла вода за чай. Печки чугунки. 24 кила дърва за 24 часа. На Владивосток стигнахме рано сутрин. Пак: шаг влево, шаг вправо, считается побегом – приказано стрелять... Пересылка. Забележителен етапен лагер. Духа норд-ост, сипе ситен, траен дъжд. Садись – в калта. И сядаш, какво ще правиш. Три часа седене и чакане пред лагерните врати. Там ни разделиха: едни за Чукотка, други за Колыма. По категории делят. Категории много: пш – подозрителен за шпионаж, крдт – контрареволюционери троцкисти, крпо – контрареволюционери повстанческой организации, кса – контрареволюционери антисъветисти, све – социално вреден елемент, сво – социално опасен, кра – контрареволюционна агитация... Случихме се за Колыма. Един беше умрял, два дни го крихме, за да му вземаме хляба. Параход „Джурма“. Магадан. Оттам седем-осемстотин километра нагоре към Колыма, река Индигирка, долината на Чай-Уря. Вечно замръзнала земя, под земята злато, ще копаем това злато. Ръчно. „Колыма, Колыма, чудная планета, двенадцать месяцев зима, остальное лето...“ Студ. При 60 градуса не се работи. До 59 и половина се работи. Десет часа на ден – злато. Два часа помощни работи. Два часа за дърва в гората. Това е денят. Бригадир – един криминалист. После го убихме. Човек за човека е лисица. Всеки гледа да спаси ляба и живота. Имаше в бригадата един професор, историк и философ, с Ленин издавал „Искра“ в Берн. Стар човек, пазехме го. Отидем вечер за дърва, него не го караме да носи, оставим го на някой дънер да седи и да ни чака. Човек за човека е човек. И една вечер, както седял на дънера, мушнал ръце в ръкавите, а ръкавиците в пазвата... така го намерихме заспал. Вече не се събуди. Работете, ни казваше професорът, това е за добро, това е за социализма. Някога все ще се разбере истината, не може да не се разбере... Сечеха си пръстите някои. Имаше хора отчаяни, сили не им стигаха да дочакат истината. Един инженер си преряза главата на стоманеното въже, когато се навиваше на барабана. Оцелелите самоубийци ги съдеха за вредителство. Самоубиваха се, избиваха се едни други... Обиждаха се. Тварь, блядь, блядина, падло, подлюка, паскудина, дешевка, дешевая блядь... Веднъж отрязахме въжето на бригадира, той падна в кладенеца, вика да го извадим, но не го извадихме.
Ден из ден, година по година, много години. Минала войната, минали години след войната. Петимата млади мъже оцелели и станали петима стари мъже.
Бяхме шестима. Шестия го накараха да пише против приятеля си, един финландец, с него заедно живееха. И той писа. Бяха го уплашили, че ако не пише той – финландецът ще пише за него. И той писа, за да изпревари приятеля си. Финландецът изчезна, нашият остана. Оцеля. И не ходи на Колыма. И сега си е тук и той. Но ние не го викаме с нас...
Шумел камыш, деревья гнулись,
а ночка темная была...

Хайде да се снимаме, бракя!
И се нареждат петимата. Отпред Цирко, до него Ганчо, после Енчо – седнали. Зад тях изправени Илия и Георги. Също като на старата снимка. И снимките стават две, почти еднакви. На старата снимка петима млади мъже. На младата снимка петима стари мъже.
Дайте насам дамаджаните, друзья!
Дайте – да прелеем пепелищата от старата жарава...

петък, 4 ноември 2016 г.

Трогателен разказ на един баща, който държи едногодишният му син да не израсне в свят на омраза и насилие.

Има книги за развлечение, има такива, които ни карат да се замислим върху всякакви въпроси от живота. Има книги основани на истински случки от живота, както и такива, които са внимателно и специално конструирани за разказването на една история. А има и книги като тази...

Снимка: truestory.bg

Нямада получите омразата ми“ е разказ на един баща и съпруг, на един мъж, който използва друг вид оръжие, за да се отбранява срещу случващото му се – думите си. Страниците на тази книга не са съставени от изречения, абзаци и глави. По тях е разлята чистата и неподправена емоция, причинена от една трагедия. Събрани са разкази за един отминал живот, за един живот, който е можело да бъде и за това, което в крайна сметка е останало...
Някои хора може да нарекат този мъж – неискрен. Някой може да решат, че е глупак да не намрази тези, които са отнели съпругата му. Но Антоан Лейри е човек, който държи едногодишният му син да не израсне в свят на омраза и насилие. Антоан Лейри е твърдо убеден, че въпреки, че майката на детето му вече я няма, момчето му ще живее в по-добър свят, в който никой няма да получи омразата им.

Петя Асенова