сряда, 14 декември 2016 г.

„Краят на вечността“ на Айзък Азимов не дава на ума ни и секунда почивка

http://hermesbooks.com/krajat-na-vechnostta.htmlКак най-често четем книги? Харесваме си някоя, започваме я и много често, още от първото изречение знаем как ще завърши историята. Понякога четем не заради мистерията, а заради самото четене. Умът ни се отпуска и не е нужно през цялото време да следим всяко развитие, всяка дума и запетайка, нещата така или иначе вървят натам, накъдето знаем, че отиват. Но има и такива книги, които не дават на ума ни и секунда почивка, точно като „Краят на вечността“на Айзък Азимов.
Хората в историята се изправят пред избори на морал, етика, човечност и като цяло кое е правилно и кое не. Вечността е организация, която в бъдещето усвоява тънкостите на пътуването във времето и манипулирането му. Всички специалисти, участващи в нея, отговарят за хиляди изчисления и предвиждането на безброй реалности. Те поемат на плещите си отговорността да наблюдават човечеството и при всеки грешен завой, който то направи, те взимат нещата в свои ръце и просто поправят нещата. Но дали наистина това е най-доброто решение? Способни ли са, и по-важното – правилно ли е, една шепа хора да отнемат правото на избор на всички останали? До къде може да стигне едно общество, което не е оставено да прави свои грешки и да се учи от тях? Техник Андрю Харлан е виден и крайно отговорен член на Вечността, но именно той ще стане причина всички тези неудобни въпроси да излязат наяве и да изискат отговори.
Както и в много други научно фантастични книги, действието се развива в бъдещето, но четейки ние откриваме в него собствената си реалност, по един или друг начин. „Краят на вечността“ не прави изключение, без значение дали става въпрос за 50-те, когато книгата излиза на бял свят, или който и да е момент от времето, в който човек я зачете. Финалът може и да ви изненада, а може и вие да го изненадате разчитайки подхвърлените знаци, преди да стигнете до последното изречение. Едно е сигурно – известно време след като приключите с книгата, всяко решение, което вземете, ще ви се струва много по-важно, отколкото преди.


Петя Асенова

петък, 2 декември 2016 г.

http://hermesbooks.com/govoreschijat-s-s-slonove.html

   "Говорещият със слонове" е една невероятна история. Като любител на животните се запалих по тази книга още преди да я получим в книжарницата. Като добавим  факта, че е по действителен случай, интереса ми се засили двойно.Всеки човек със завършено начално образование разбира , че става въпрос за биографията на природозащитника Лорънс Антъни. Личното ми мнение,  е че тази книга ще възбуди интерес у по- голяма част от  хора, които изпитват истинска любов към животните. Ако следваме тази логика – хора, които имат домашни любимци са потенциалните читатели и много добре познават предаността и обаянието, което те внасят в  живота им.  Антъни на прави изключение от това правило. Приема много сериозно ангажимента с тези слонове и знае,че право на грешки няма! Да заживееш сред пустошта е въпрос на избор, който той прави преди много години, но да поемеш отговорност за десетки дори стотици животи е непосилно бреме, което не всеки би понесъл. Благодарение на безмерната любов, която притежава и до голяма степен упоритостта, той успява.
   Книгата "Говорещият със слонове" не се чете с очите, тя се преживява с ума и сърцето. На моменти бях толкова погълната от неговите радости и несгоди в „Тула Тула”, че забравях, че това е истинска история, а не фикция. Силно ми се иска някой , дори и за кратко да посетя това вълшебно място, където природата ти нашепва чрез вятъра, а животните ни говорят без думи.


                                                Кристин Стаменова