петък, 16 февруари 2018 г.

Тайните не се пазят вечно в "Кафе в балната зала"

Кафе в балната зала
Драги мой,
Имаш ли брат или сестра? Е, знаеш колко боли, когато те рани близък до кръвта и сърцето ти. Подобни душевни охлузвания не се лекуват, докато паметта помни. В момент на безумна болка Ела О’Калахан процежда през зъби към сестра си: „Не искам никога повече да чувам гласа ти. Нито дума повече.“ И десетилетия по-късно сестрите продължават да общуват единствено чрез хапливи бележки, нищо че живеят заедно в Роскарбъри Хол – красиво имение, което повяхва все повече с всяка трагедия, сполетяла семейството, а те никак не са малко. Ето, че поредната се задава откъм градчето, а по-точно от банката там. Ела и Роберта имат дългове и ако не ги погасят, ще ги изгонят от дома им – единствената част от живота им, която все още ги свързва. Затова Ела взима нещата в свои ръце. За да спечели пари, тя открива кафене в бившата бална зала – прашасала, с олющена боя и изтъркан паркет, покрита от пода до тавана с паяжини. Доста търкане и проветряване отнема привеждането ѝ в приличен вид. И цялото ирландско провинциално градче се стича да види вътрешността на един изстрадал живот.
В този хаос от проблеми и клюки се появява Деби – американка, открила наскоро, че е осиновена със съдействието на местния католически орден монахини. Единственото, което младата жена иска, е да се запознае с биологичната си майка, но за да го постигне, трябва да срути зидове от десетилетни тайни. И го прави. С подкрепата на Ела, която ѝ предлага работа, покрив и утеха в трудното търсене. Деби открива втори дом в запуснатото имение и в топлата прегръдка на Ела. Заедно работят неуморно, угаждат на местните клюкарки, грижат се за стария, но много ценен порцелан и съживяват малко по малко прашната сграда. Единствената недоволна е Роберта, която продължава да пише нападателни бележки.
На книгата не ѝ липсват драматични обрати, сърцераздирателни истории и премълчани истини. На фона на приятното бъбрене и аромата на кафе в балната зала се засягат нелеки проблеми в ирландското общество като изтръгването на новородени бебета от майките им и незаконното им осиновяване от богати американски семейства, изцяло организирано от монахините. Друг важен въпрос е какво причиняваме на себе си и на близките ни с решенията, които взимаме. Дали последиците не тласват живота ни в неподозирано тъмна посока. И в крайна сметка защо просто не постъпим правилно, вместо след това да залъгваме себе си и тези, които нараняваме, с ненужни и празни обяснения.

Твоя, малко натъжена,
Деметра

четвъртък, 1 февруари 2018 г.

Лъжите за Бог, в които вярваме

С излизането си на книжния пазар „Колибата“ на Уилям Пол Йънг предизвиква истински фурор. Тя оспорва редица дълбоко вкоренени в християнството парадигми, които битуват и до днес. Книгата кара мнозина, между които не само последователи на тази религия, да си зададат въпроси за същността на Бог и връзката му с хората.
В „Лъжите за Бог, в които вярваме“ авторът се опитва да ни помогне да намерим отговорите на тези въпроси и да се освободим от страховете и предразсъдъците си. Той ни насърчава да преосмислим най-разпространените погрешни представи за Бог, като цитира Библията, позовава се на теологични източници и споделя забавни случки.
Тази книга няма за цел да налага строги дефиниции, нито да предизвиква ожесточени спорове. Тя е покана за диалог, призив за преосмисляне на втълпените ни догми. Преди всичко обаче тя е посветена на безусловната любов.


Тази книга не предлага абсолютна сигурност. Изследването на „лъжите“ не води до окончателно, абсолютно виждане по темата. Тук по-скоро става дума за това да усетим вкуса на по-големите, по-значимите разговори. Всяка глава се отнася до твърдение, в което аз някога съм вярвал и отвъд което съм преминал. Възможно е вие да се идентифицирате с някои, а с други – не. Може да се съгласите или да не се съгласите със заключенията ми. Някои от тези идеи вероятно ще ви се сторят дълбоко провокативни, докато други ще ви изглеждат наивни и несериозни. Това е чудото и уникалността на нашите пътища и красотата на диалога и взаимосвързаността.
Уилям Пол Йънг