понеделник, 5 март 2018 г.

"Освен това танцувам" - вдъхновяващ роман, съставен единствено от писма

Драги мой,
Със сигурност си запознат с вълнението да си пишеш с някого. Не SMS-и от рода на: „Купи хляб, като се прибираш“, а истинска кореспонденция, изискваща внимание, обгрижване, размисъл. О, колко сладко е чакането на писмо! Да дойде пощальонът и да донесе обикновен бял плик, криещ необикновени възможности и то предназначени само за теб (макар че, признавам, през това време на годината мръсникът носи само известия за плащане на данъци). В днешната дигитална ера чакането дори не е дълго. Искаш да споделиш мислите си с някого, написваш му и-мейл и – клик! – писмото е изпратено, а в рамките на минути може да бъде и прочетено. Шеметната скорост на съвременната кореспонденция е дори още по-пристрастяваща.
Точно това правят Аделин Пармелан и Пиер-Мари Сото – пристрастяват се към електронните писма, които си разменят по колкото пъти на ден си искат. В тях споделят несподелими истини като това, че Пиер-Мари вече причислява себе си към бившите писатели, защото не може да съчини и къс разказ, откакто съпругата му го е напуснала без никакво обяснение. Тя пък признава, че е огромна и дебела, в депресия и с бивш съпруг мръсник. Думите им се оказват по-лековити и от вълшебните чайове на Аделин (а тя е известна с тях в цялото градче, където живее), защото могат да излеят цялата си скрита същност на дигиталния лист. Най-накрая Пиер-Мари може да сподели, че изчезването на Вера го е сломило, без да последват окуражителни речи от всичките му деца и приятели. Може да разкрие подозренията си, че е имало друг мъж в живота ѝ и че единственото останало доказателство за щастливите дни е котката му, която в повечето дни го гледа апатично и го заобикаля отдалеч. Съдбата на Аделин е не по-малко тежка след бягството на баща ѝ с младия му любовник и загубата на детенцето ѝ. Дори и да не могат да изтрият миналото, писмата внасят много светлина в настоящето им. Защото в тях са способни да говорят, да споделят, да се глезят и да бъдат раздразнителни. Дори да флиртуват! А защо не и да си измислят по малко (или по много). Смисълът на този тип кореспонденция е да споделиш себе си такъв, какъвто си или искаш да бъдеш.
А всичко това започва с един плик – обемист, тежък, жълт. Пиер-Мари не го отваря, мислейки че е поредният ръкопис от негова почитателка. Вместо това пише отговор до подателката – Аделин Пармелан. И пликът си остава присъстващ, загадъчен, със сигурност много опасен, неотворен. Докато през една нощ писателят не го отваря.
Какво мислиш има в плика?
https://hermesbooks.com/osven-tova-tancuvam.html


П.п: Романът е съставен единствено от писмата, които си разменят двамата. Всичко, което научаваме за живота им, е това, което разкриват един пред друг. Колко нетипично, нали?

Твоя епистоларна приятелка,
Деметра