сряда, 27 февруари 2019 г.

Търсенето на пътя в "Проницателят" на Анди Андрюс






Заглавие: "Проницателят"
Издателство: Sky Print
Жанр: Съвременна проза







"Проницателят" на Анди Андрюс е книга, която бих препоръчала на всеки, който в даден етап от живота си е почувствал, че е загубил своя път. А в съвременното общество, натоварило човека с куп обществени очаквания, норми, изисквания и отговорности, е твърде лесно личността да загуби връзка със себе си и с вътрешния си глас, със своето духовно Аз, оставайки сляп за възможността да погледне житейските ситуации и света от един по - различен ъгъл.

Затова смело и отговорно мога да заявя, че "Проницателят" е вашият попътен вятър в платната на живота. Онзи литературен компас в света на личностното развитие и психология, от който се нуждаете, дори ако смятате, че животът ви е подреден и хармоничен. 

Вероятно най-въздействащото нещо в тази книга е фактът, че авторът още от първата страница на творбата ни повежда смело и напълно искрено в своята собствена житейска история. Кара ни да повярваме в невъзможното духовно израстване и то благодарение на един човек, който е променил в него единствено начина му на мислене. На тайнствения скитник-старец (Проницателят), който се появява в живота му като ангел-хранител в правилния момент. Проницателят е онзи мъдрец, който изиграва съществена роля в живота на един отчаян човек, озовал се на дъното. И не само в неговия, защото в хода на историята ще се запознаете с още герои, които променят битието си.


Какво толкова е сторил този Проницател, ще се запита читателя: дал му е нова гледна точка. От обикновен клошар, живеещ на ръба на оцеляването, Анди Андрюс се превръща в личност с вяра в бъдещето.

Всяка една житейска история в книгата ще ви даде нов поглед над нещата, които неизменно съпътстват живота на всеки човек - семейство, взаимоотношения, любов, приятелство, предизвикателства, кръстопътища и обрати на съдбата. Защото в най-мрачните моменти имаме нужда от пътеводна светлина, вяра в себе си и надежда. Читателите ще открият тази светлина в "Проницателят".

Автор на текста: Боряна Върбанова, книжарница "Хермес" - Бургас 

понеделник, 25 февруари 2019 г.

„Лимонов сладкиш с маково семе“ – вихър от вкусове и емоции в сърцето на Средиземно море




Автор: Кристина Кампос
Издателство: Хермес
Жанр: Съвременна проза





„Да, в живота настъпва момент, когато осъзнаваш, че твърде дълго си бързал.“

„Лимонов сладкиш с маково семе“ на Кристина Кампос е книга,  в която още от първите страници човек усеща красотата, бликаща от нея. Това е история, която е едновременно интересна като сюжет, но и с мистичен елемент. История за любовта, за семейството и за важните избори в живота. Една омагьосваща разходка из остров Майорка, едно неочаквано наследство и сладкиш, за който всички говорят.

Много красива и човешки написана история, която грабва читателя и го отвежда в свят на море, слънце и вкусен хляб. Кристина Кампос е разказвач, умеещ увлекателно и заразително да те свърже с образите, да те накара да  ги почувстваш близки, да се развълнуваш от техните лични истории и да поискаш да ги видиш в хармония със себе си. 

Авторката ни пренася на остров Майорка, където ни разказва за живота на Марина и Анна, две сестри, които са много различни една от друга. Марина – отдадена на своята благотворителна кауза, упорита, честна и винаги търсеща истината и справедливостта. Анна  –  по-слабата от двете, неуверена, страхлива, живееща живот, който не я прави щастлива, но и всеотдайна, обичаща. Чрез нейния образ Кристина Кампос ни напомня, че човек трябва да се бори преди всичко за себе си и колкото и да е всеотдаен, да остане поне малко егоист, за да не пренебрегват нуждите му – да бъде обичан и закрилян. 

След петнадесет годишна раздяла двете сестри отново се срещат, за да разберат тайната около наследството, което са получили от напълно непозната жена. И тази среща преобръща живота и на двете. Те се впускат в търсене на истината и на тайната съставка за така любимия и обичан от всички лимонов сладкиш.


„Един час по-късно, когато отвориха пещта, от нея ги лъхна мирис на току-що изпечен хляб и този мирис бавно погали душата на нашата героиня. Затвори очи и вдъхна аромата, изпълващ я с носталгия. Ароматът от детството ѝ. Ароматът на дома ѝ.“ 




Темите, засегнати в книгата са напълно реални и се случват всеки ден по света. Това кара читателя да преживее историята и въздейства още по-силно. Четейки книгата, човек си задава въпроси, намира отговори и се замисля за важните неща в живота.


„Помисли си как детството белязва живота в зряла възраст? Какъв беше животът на един сирак в зряла възраст? Дете без детство се превръща във възрастен без живот.“

Емоциите в романа бликат от всяка страница и се преплитат в един неудържим вихър, карайки читателя да се смее и да плаче, да обича и да мрази. Да страда и да бъде щастлив. От най-висшето чувство – любовта, през болката и отчаянието, до прошката и смирението. От живота до смъртта. И завинаги. 

Освен рецептите, в книгата има много живот, много любов и мечти. Много слънце и море. Една красота, която те обгръща и спира дъха ти. Една история, която след като прочетеш, трудно ще забравиш и която завинаги ще остане в сърцето ти.  


„- Когато те изгонят от собствения ти дом на четиринадесет години, цял живот се опитваш да намериш мястото, което са ти отнели. Място, което вече не съществува. “

„Животът обаче не е какъвто искаме да бъде, а е такъв, какъвто е, и понякога може да е много гаден.“

Прочетете книгата, почувствайте емоцията и опитайте сладкиша, за да усетите духа и красотата на Майорка!

Автор на текста: Темелина Трайкова, книжарница "Хермес" - София, Мега Мол

сряда, 20 февруари 2019 г.

"Момиче, измий си лицето" - книгата, която ще ви отвори очите




Издателство: Хермес
Жанр: Приложна психология








Някога чувствали ли сте се недостатъчни? Имали ли сте усещането, че все нещо не ви достига както в работата, така и в личния живот? В днешното общесто, в което всичко е на показ в социалните мрежи, много често си създаваме усещането, че не сме достатъчни заради "перфектния" живот на всички останали около нас. Къщата ни не е перфектна, не ходим на бляскави събития, нямаме съвършената почивка със съвършената половинка... Гледайки живота на другите се чувстваме все по-малко успешни и значими. 

"Момиче, измий си лицето" е книга, която ще ви отвори очите, ще ви накара да седнете пред огледалото, истински да се погледнете и да си дадете сметка, че много често сами сте се предавали. Ще ви накара може би да поплачете, но и да се посмеете на прекрасното чувството за хумор на авторката, Рейчъл Холис, която с лекота разказва всички онези неловки моменти от живота си, само за да ни напомни, че сме обикновени хора. Просто някой от нас са чули прекалено много пъти "не" в живота си и са повярвали на това. А в крайна сметка мечтите ни са си само наши и от нас зависи колко силно ще ги преследваме. Рейчъл е обикновено момиче на 34 години, което просто е отказало да се предаде, а повярвайте ми, имала е много моменти в живота си, в които просто е можела да си каже "отказвам се". 


„Когато става въпрос за твоите мечти „не“ не е отговор. Думата „не“ не е причина да се отказваш. Вместо това го приеми като заобиколен път или изчакване на правилния момент. „Не“ означава премини внимателно. „Не“ ти напомня да забавиш темпото, да преосмислиш къде се намираш и да прецениш как новото ти положение най-добре може да те подготви за крайната цел.“

Книгата й ще ви покаже всички онези лъжи, които по една или друга причина са станали част от живота ви и са ви накарали да се съмнявате в себе си. Допада ми откровения й стил на писане и личният момент във всяка една глава. Книгата е написана разбираемо и приложимо, давайки ни нейния опит за справяне във всяка ситуация. Това може да не е вашето решение, но определено ще ви помогне да мислите в правилната посока.

Дали ще ви бъде лесно? Не, всъщност никак даже. Всяка промяна изисква усилие, време и постоянство. Но в крайна сметка не е ли време да се изправите, да се изтупате, да измиете лицето си и най-накрая да бъдете щастливи? 


„Дали промяната ще стане за една нощ? В никакъв случай! Това е работа за цял живот. Ще опиташ нови подходи и прийоми, някои ще са подходящи и може би един ще бъде точно попадение, а следващите трийсет и седем ще са пълен боклук. А утре ще се събудиш и ще започнеш отново. И на следващия. И на по-следващия.
И ще се проваляш.
Ще се отклоняваш от пътя... Но разбереш ли, че ти си онази, която действително командва, ще се изправиш и ще опиташ отново. И няма да спираш, докато не усетиш, че е по-естественото ти да командваш, отколкото да те командват. Това ще се превърне в естествения ти начин на живот, а ти ще станеш жената, която трябва да бъдеш.“

Автор на текста: Дарина Ташева, книжарница "Хермес"  - Стара Загора

петък, 1 февруари 2019 г.

"И никога не я откриха" от Ремигиуш Мруз, която събужда палитра от емоции





Автор: Ремигиуш Мруз
Издателство: Ера
Жанр: Трилър






Има автори, чиито текстове си играят с вкусовете на читателите. Докато четях романа „Шоколад“ на Джоан Харис, жадувах за горещ шоколад с много, много сметана. Докато четях „Пътуване по посока на сянката“ на Яна Букова, си мечтаех за голяма лъжица мед. А след като прочетох „И никога не я откриха“ на Ремигиуш Мруз, исках чаша вино.

Романът на полския автор се различава от трилърите, на които съм попадала до момента не само в литературата, но и в киното. Двете изкуства са създали образци за положителни герои, които извършват не толкова добри постъпки, но са оправдани, заради изключителната ситуация, в която попадат, отрицателни, които не са съвсем отрицателни, защото имат някаква дълбочина в психологически план, разкриваща мотивите им да бъдат лоши (изключвам чистото зло – Долорес Ъмбридж. Дж. К. Роулинг, какво създаде?!) 

И изведнъж в литературата се появява нещо необичайно - жертвата, която се е взела в ръце и е решила да промени позицията си, превръщайки се... В положителен герой? Да, все пак е жертва, която превъзмогва страховете си и всичките си опасения, за да постигне така желаната промяна. В отрицателен герой? Да, все пак създава поредица от сложни ситуации, които имат драматични завършеци за други герои. Иначе казано - в пълнокръвен, жив герой, нито добър, нито лош, а просто достоверен. Герой, който не може да бъде нито обичан, нито мразен. Но може да бъде разбран. 



Ключово за романа е използването на един от похватите, които особено много ме привличат - ефектът на излъганото очакване. Само че в книгата на Ремигиуш Мруз се вижда ефектът на двойно излъганото очакване. Тук ще вметна и любимата си фраза от книгата „Не вярвай на никого.” Някак ми напомни за „Игра на тронове” и връзката между Кутрето и Нед Старк.

Важно е да се отбележи, че цялата палитра от емоции, които обземат читателя – от ужас, отвращение, страх, скръб, въодушевление, та чак до възклицанията „Сериозно ли?!“, е плод както на живия авторов език, така и на чудесния превод от полски на Васил Велчев. Защото без преводач, който да познава духа на културата, от чийто език превежда, всяка една гениална идея би загубила своя блясък.

А самата тема на романа... Тя е актуална, интересна, будеща спорове и противоречия. Тема, по която аз имам много крайна позиция, но която ще запазя за себе си, защото след като прочетох книгата, съм на път да я променя.
А не е ли това целта на литературата - да отразява живота, за да го осмисляме по по-различен начин?

Автор на текста: Марина Братанова, книжарница "Хермес" - Русе