петък, 30 октомври 2015 г.

На книжния пазар вече е най-новото преработено и допълнено издание на „Грижи за бебето и детето“ от д-р Спок и д-р Нийдълман



На книжния пазар вече е най-новото преработено и допълнено издание на „Грижи за бебетои детето“ от д-р Спок и д-р Нийдълман. 

Книгата е преведена на 39 езика и има продадени 50 милиона екземпляра в целия свят от 1946 година насам.




Вече няколко десетилетия бестселърът на д-р Спок си остава най-авторитетното ръководство за отглеждане на бебето и детето. Изпитаните във времето съвети са вдъхнали увереност на поколения родители да се справят с трудностите в грижите за новороденото, да се информират подробно за различните етапи в развитието на детето и съпътстващите ги предизвикателства, да реагират бързо и адекватно в случай на травма или заболяване. 

Но времената се менят, а научните открития водят до нови теории и лекарски предписания, което изправя съвременните родители пред нови тревоги и проблеми. За да отговори на промените и предизвикателствата в съвременната действителност, уважаваният педиатър д-р Робърт Нийдълман обновява и разширява класическия труд на д-р Спок. Организиран по начин, позволяващ бърза и лесна справка, наръчникът предлага нова и актуална практическа информация за най-съвременните възгледи за имунизациите, затлъстяването и балансирания режим на хранене, когнитивното развитие, грижата за деца със специални потребности и много други. 

За авторите




Д-р Бенджамин Спок практикува педиатрия в Ню Йорк от 1933 до 1947 година. След това става преподавател по медицина и изследовател в клиниката „Майо“ в университета в Питсбърг и в Кейс Уестърн Ризърв Юнивърсити в Кливланд. Той е автор на единайсет книги и развива активна обществена дейност по редица проблеми, засягащи децата: разоръжаването, дневната грижа за децата, училищата, жилищното настаняване и достъпно за всички здравеопазване. Има двама сина, заварена дъщеря, четири внука, а съпругата му се казва Мери Морган. Д-р Спок почина на 15 март 1998 г. на деветдесет и четири години, след като завърши седмото издание на тази книга.

Д-р Робърт Нийдълман е доцент по педиатрия в Кейс Уестърн Ризърв Юнивърсити и съосновател на националната организация „Протегни ръка и почети“, която насърчава четенето на глас на малките деца. Д-р Нийдълман практикува педиатрия повече от 15 години, сътрудничил е на много списания, учебници и специализирани издания и често изнася лекции в областта на ранното обучение, грамотността и развитието на детето. Заместник-ръководител е на отдела „Педиатрия на поведението и развитието“ в „Д-р Спок Кампъни“ и е автор на „Д-р Спок: Най-важното за бебето“ (също публикувана от издателство „Хермес“). Д-р Нийдълман живее в Кливланд, щата Охайо, със съпругата си и дъщеря си.


Елевктронна книжарница "Хермес"
 

сряда, 21 октомври 2015 г.

Мамен Санчес с нова книга - „Забранява се неверието в съдбата“

След абсолютния фурор около „Щастието ечаша чай с теб“ и „С вкус на прясналимонада“ очаквайте от 22 октомври новата книга на Мамен Санчес„Забранявасе неверието в съдбата“!



За авторката

Мамен Санчес е родена през 1973 г. и е трето поколение журналист. Завършила е информационни науки в Университета в Мадрид, както и история и литература в Сорбоната и в университетите в Лондон и Оксфорд. Има пет деца. Заместник главен редактор на популярното списание ¡Hola! и главен редактор на ¡Hola!, Мексико.
 

Автор е на няколко романа: „Игра на дама“, „Слънчеви очила за дъждовни дни“, „Свкус на прясна лимонада“, „Щастието ечаша чай с теб“ и „Забранява се невериетов съдбата“. За романа й „Щастието ечаша чай с теб“ известната испанска писателка Ана Мария Матуте казва: Отдавна не съм се забавлявала толкова, четейки книга. Романът се превръща в бестселър в Испания и правата за него са продадени в редица европейски държави. „Щастието е чашачай с теб“ е и първият роман на Санчес, издаден в България. Той моментално става хит, печелейки на писателката верни почитатели. 

Романът „С вкус на прясналимонада“ излезе в началото на годината у нас. Именно той носи международен успех на Мамен Санчес и й отваря пътя към голямата литература. Книгата е особено популярна в Италия, където веднага става бестселър.


Сесилия Дуеняс, главната героиня на този роман, не преживява най-добрия момент в живота си. По-конкретно, тя трябва:

1. Да се съвземе след опустошителен развод.
2. Да ремонтира старата къща на баба си и дядо си и да се премести да живее в нея.
3. Да намери наематели: така ще избегне самотата, а и парите няма да са й излишни.

Ето защо Сесилия пуска следната обява: Предлагам стаи в най-красивия пансион на света. И чудо, младите жени, откликнали на обявата, споделят възторга й от кокетната къщичка.

И тъй като е разумна жена, при това с горчив опит, Сесилия решава да въведе правила, които да улеснят съжителството между съквартирантките. Например:
  • Забранява се пъхането на носа в чуждите работи.
  • Забраняват се пиенето и пушенето. И мъжете.
  • Забранени са тайните, интригите и лъжите.
  • Забранява се безразличието към чуждото нещастие.
  • Забранено е да се провалят животът и мечтите...  

    Доколко обаче тя и нейните наемателки могат и искат да спазват правилата, е друг въпрос...

Електронна книжарница "Хермес"

Съвети към прохождащите готвачи от Гордън Рамзи

Едва ли има човек, който да не познава от малкия екран известния с избухливия си нрав и циничен език шотландец. С участието си в риалити програмите „Кошмари в кухнята“, „Кухнята на ада“ и „Мастър шеф“ Гордън Рамзи набира не само огромна популярност, но и печели противоположни реакции на зрителите – от силни симпатии до яростна нетърпимост. Неговите язвителни забележки от рода на: „Ако влезеш във фурната, ще направиш живота ми далеч по-лесен“ и „Трудно ми е да реша кой от двама ви да оставя, защото и двамата не ставате за нищо.“ се превръщат в част от градския жаргон. Но освен с цветущия си език, Гордън Рамзи се откроява с редица постижения, които го превръщат в най-успелия майстор готвач в света. Ето и няколко съвета от най-печелившият майстор готвач в света според Форбс:


Ако искаш да станеш велик майстор готвач, работи с велики майстор готвачи. Точно това направих аз.


Основното правило в готварството е кухнята да бъде не просто чиста, а безупречно чиста.


Ако ястието не е достатъчно добро, не го поднасяй, защото може да съсипе репутацията ти.

 

Няма значение колко упорито работиш или колко изискани ястия приготвяш, ако клиентът не е доволен.




Бъди креативен и се съобразявай с вкусовете на клиентите. 


 

Готви прости и бързи ястия с пресни местни продукти.




Доброто меню съдържа малко ястия. 

 

Ако нещата не вървят, вземи мерки незабавно: намали цените или персонала, промени менюто или каквото друго се налага. Само не чакай.



Подготви се за дълго работно време, изпълнено с психически и физически предизвикателства.

 

Работи страстно и всеотдайно.





Издателска къща „Хермес“ с удоволствие представя първата книга на българския пазар на световноизвестния готвач Гордън Рамзи. „Здравословни рецепти“ включва над 125 изкушаващи рецепти за апетитни ястия, приготвени по здравословни начини с пресни и полезни продукти.


Електронна книжарница "Хермес"

петък, 9 октомври 2015 г.

На 8-ми октомври излезе книга трета от новата поредица „Скъпо тъпо дневниче“

На 8-ми октомври излезе книга трета от новата поредица „Скъпо тъпо дневниче“. Преведена на 17 езика и продадена в над 9 милиона екземпляра, тя бързо става любима и на феновете на Дръндьото, Загубенячката и Тими Провала у нас.  

 

За книгата:


 
Изабела разкрива тайната, която прави Анджелин неустоима за момчетата: зоново миене на косата с шампоан. Джейми решава да я изпробва и изстрелва към Хъдсън Ривърс аромат на Малинова наслада, комбинирана с Кокосова лудост. И точно когато си мисли, че няма резултат, получава любовно стихотворение от тайнствен обожател. 

Джейми има за домашно да напише доклад за приказка, свързана с живота й. Тя избира„Жабокът принц“, понеже самата тя прилича на принцесата. Липсва й единствено жабок, когото да целуне. Дали загадъчният обожател няма да се окаже принцът от приказките? 

И така, с цялата сила, която ми е дадена, се заклевам, че всичко написано в дневника е истина или поне дотолкова истина, доколкото е нужно. 
Джейми Кели

Първите две книги от поредицата „Скъпо тъпо дневниче“ излязоха едновременно в България. „Да се престорим, че това несе е случвало“ и „Панталонът ми еобсебен от духове!“ със свежото си чувство за хумор бързо придобиват популярност сред феновете на графични романи и не само. 
 Първа и втора книга от поредицата „Скъпо тъпо дневниче“  

Поредицата е вдъхновила едноименния детски филм „Скъпо тъпо дневниче“, който се излъчва от септември 2013 година по телевизия Hallmark, а след това по Netflix. Продължението се очаква през юни 2016 година със заглавие „Скъпо тъпо дневниче 2: Ние мразим даскало“, като ще включва същите актьори и редакторски състав. 

Емили Алин Линд в образа на Джейми Кели в телевизионната адаптация 


За автора:



Хуморът е универсален език – малките и големите често се смеят на едни и същи неща, просто възрастните невинаги си го признават! 
Джим Бентън 

Джим Бентън не е ученик в основно училище, но това не означава, че не познава живота в него. Той е автор на книги за малки деца, големи деца и възрастни, които се държат като малки деца. Джим Бентън е създател на детска телевизионна поредица, модна линия и бестселъровата серия „Скъпо тъпо дневниче“, преведена на 17 езика и продадена в над 9 милиона екземпляра. Неговият талант, остроумие и отдаденост към творчеството са издигнали героинята му Джейми Кели до един от най-запомнящите се и най-забавни литературни образи. 

Джим Бентън живее в Мичиган с невероятната си съпруга и прекрасните им деца. Нямат куче и със сигурност нямат отмъстителен бийгъл. 

Електронна книжарница "Хермес"

неделя, 4 октомври 2015 г.

"Живот на паралел" - това не е класическа връзка между двама. Това е любов, от която боли.

Има хора, които обичат веднъж. Всичко друго след това трябва да има друго име, защото любов вече е заето!


Прочетох този цитат наскоро, след като бях прочелаЖивот на паралел сякаш събира в себе си есенцията на историята между главните герои – Тони и Сияна. Само че това не е класическа връзка между двама. Това е любов, от която боли. Любов, която е толкова истинска, че може да те унищожи. Знаеш, че е невъзможно да си с този човек, но въпреки всичко оставаш... защото си намерил себе си в друг човек и вече се чувстваш завършен!

Но витае някакво странно, почти нереално усещане около тях, когато са заедно. Усещането, че най-накрая можеш да си всичко това, което някога си искал да бъдеш. Само с тази разлика, че без другия не би могъл да го постигнеш. Те трябваше да се научат да живеят с това ограничение, което беше и най-голямото им изпитание.



Това са Тони и Сияна – две противоположности, които правят съвършеното цяло. Толкова различни, с различно виждане за живота, различни мечти и идеали. Когато се срещат, Сияна се намира в момент от живота си, в който знае, че има работа, но истинското й призвание е да рисува. Няма да стане велик и известен художник, но вътре в себе си знае, че работата в „Човешки ресурси“ не я прави щастлива; няма усещането, че прави нещо значимо и важно. В този момент една поръчка за картина променя живота й. Тони е млад и много амбициозен, убеден, че е на тази земя, за да извърши велики дела, а не да живее посредствено като повечето хора. И двамата обаче са от хората, които не можеха да приемат света такъв, какъвто е, а пък и себе си в него, и по един или друг начин се борят със себе си и със съдбата си.

Дали тази същата съдба ги среща, или всичко е една странна случайност? Има ли в живота предопределеност и дали за всеки има една голяма любов, след която нищо не е същото? Какво сме готови да направим, за да бъдем с човека, когото обичаме, и колко пъти можем да простим?

Живеем в свят, в който все по-често нещата не са такива, каквито ни се представят, и хората лесно слагат маски в ежедневието си. Днес никой не иска да е себе си и за това си измисляме наше друго Аз, с което се представяме пред хората. Като че ли все повече хора работят дадена професия, а всъщност искат нещо съвсем различно. Има ли лимит на мечтите? Здравословно ли е човек да мечтае за неща, които никога няма да постигне? 
 
Господин следовател, обяснете ми, искал ли сте някога да сте повече от това, което сте? Да станете министър, да откриете съкровище, да ограбите банка дори? Мечтал ли сте да направите поне един истински удар в живота си? Да превземете небосвода и всички да ви ръкопляскат? А после да изпаднете отново в тихото съжаление на ежедневието, в което няма блясък и няма надежда.

Дали във всеки от нас няма вътрешна борба между обикновения ни живот и мечтата за голям успех? И какво сме готови да дадем, за да постигнем тази мечта? Дали ако животът се състои от мислени линии, които ни поставят в рамка, можем да излезем от тази рамка и да бъдем нещо повече? А дали, когато намерим човека, който да ни обича истински, този копнеж по нещо повече изчезва?

Дарина Къшева

петък, 2 октомври 2015 г.

На 8 октомври излиза ново заглавие от серията „Клуб Класика“ – „Време да се живее и време да се мре“



На 8 октомври излиза ново заглавие от серията „Клуб Класика“ „Време да се живее и време да се мре“ на Ерих Мария Ремарк. Преводът от немски език е на Емилия Драганова. Романът е екранизиран през 1958 г.


КЛУБ КЛАСИКА представя книгите, издържали проверката на времето. Всяко поколение ги преоткрива, за да им направи нов прочит. Да им вдъхне нов живот. Подбраните заглавия от „Клуб Класика“ са интересни, увлекателни и изненадващо модерни. Част от поредицата са заглавията „Джейн Еър“, „Знахар“, „Нещо се случи“, „Луна и грош“, „Пътят на д-р Шенън“, „Сияйна зора“, „Един живот“, „Чочарка“, „Павилион за жени“, „Гордост и предразсъдъци“, „Души в окови“, „Морал“ и „Лунната долина“.

Ерих Мария Ремарк (1898–1970) е един от най-известните и най-четени немски писатели. Творчеството му обхваща 15 романа, преведени на 60 езика. Автор е и на пиеси, разкази и поезия.

През 1933 г. антивоенният му роман „На Западния фронт нищо ново“ и продължението му са публично изгорени. Писателят е лишен от немско гражданство. Той емигрира в САЩ, а след войната се установява в Швейцария. Докато е в изгнание, Ремарк създава 10 романа, сред които и „Време да се живее и време да се мре“ (1954 г.).


За книгата:

Втората световна война е в разгара си. След две години на Източния фронт немският редник Ернст Гребер очаква с нетърпение триседмичния си отпуск. Знаейки, че той може да бъде отменен в последния момент, младежът решава да не пише предварително на родителите си. Гребер се завръща у дома и се изправя пред другото лице на войната: родният му град е бомбардиран, навсякъде цари разруха.

Случайната среща с Елизабет, негова бивша съученичка, връща желанието му за живот. Макар любовта по време на война да изглежда невъзможна, двамата се отдават на чувствата си, решени да изживеят пълноценно броените дни щастие. Отпускът обаче изтича и Гребер трябва да се върне на фронта, измъчван от множество въпроси... Чия е вината и къде започва личната отговорност за сторените злини? Кога онова, което обикновено наричат геройство, се превръща в убийство?

 
Кадър от едноименния филм от 1958 г.

Електронна книжарница "Хермес" 

четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Законът на привличането – магьосничество за пораснали


Има два начина да изживеете живота си: като нещо обикновено или като чудо!

Алберт Айнщайн 

Наскоро се замислих с какво най-много се открояват децата от порасналите деца и много бързо си отговорих – вярата и въображението. Те участват активно в изграждането на своя свят, като непрестанно използват въображението си, за да направят игрите по-вълнуващи. Озовават се в различни светове и изживявят безброй вълшебства и приключения. Защо казвам всичко това? Защото е здравословно за възрастните да си припомним това чрез децата, а аз съм сигурна, че на този празник ще натиснем прашасалата дръжка на вратата на детската стая... поне в спомените си.

Остава надеждата, че ще се замислим и по наивно детски начин ще се втурнем да сътворяваме чудеса и малки магийки, както „едно време“. Ако сме забравили „заклинанията“, може да си ги припомним от страниците на две книги: „Тайната на сродните души“ и „Животът може да е чудо“. Целта е да се забавляваме възможно най-много, да се чувстваме щастливи и удовлетворени. 

В книгата „Тайната на сродните души“ ще открием връзка с ключове, всеки със своето си име: „Чувстваща визуализация“, „Карта на съкровището“, „Ъгъл на романтичните взаимоотношения“, „Списък на сродната душа“. Минавайки през съдържанието на книжното пътешествие, ще се натъкнем и на дълги коридори с имена като: „Подготви се да бъдеш щастлив“, „Раздавай любовта си“, „Проявявай най-добрата си същност“, „Действай“, „Бъди в мир със себе си“, „Разчисти пространството“. Но приключението си струва, защото всяка крачка ни приближава до материалния израз на съкровеното желание. Имената на ключовете, а и на коридорите, могат само да ни помогнат да се самоусъвършенстваме, да облагородим живота си и да вдъхновим околните да направят същото. Забъркването на вълшебните отвари не е само за професионални магове (и децата) – ние, обикновените възрастни, също може да „забъркаме“ някой цяр (за благоденствие, здраве, любов), стига да знаем кои са подходящите съставки. Например на никого не му е нужна съставката НЕ – тя пречи, проваля мисията и обърква крайния резултат, докато утвържаващата: „Аз съм обичан. Аз привличам любовта. Аз съм любов. Това е така“ (с. 176), винаги оправя вкуса на забърканото (от нас и съдбата) и всичко изглежда една идея по-приятно. 

Книгата „Тайната на сродните души“ е полезна за хора, които искат да променят възгледа си, искат да направят нов прочит на събитията от техния живот, искат да открият любовта, но най-вече имат желание да разкрият един от най-важните принципи във Вселената: „Закона на привличането“, с други думи: „Каквото посееш, това ще пожънеш“

И двете книги – „Тайната на сродните души“ и „Животътможе да е чудо“ – са интересни с творческите задачи, които двете авторки ни предлагат да изпълним, за да привлечем това, което искаме. Точно тези упражнения, мантри и занимания са разковничето на това – да се чувстваме добре по нов начин, да преоткрием себе си – да гледаме на света така, сякаш току-що сме сътворили поредното чудо (или сме се натъкнали на такова), а споделеният опит на действителни лица е само допълнителен пример, че „рецептите“ за тези магии и вълшебства имат ефект.

„Животътможе да е чудо“ се различава и като жанр, и като стил от книгата на Ариел Форд, но и в двете са закодирани едни и същи послания. Ако „Тайната на сродните души“ ни предава „ключовете“ и ни показва през кои „коридори“ да минем, то „Животът можеда е чудо“ ни показва кои са правилните „врати“.

Романът на Ивинела Самуилова е забавен, чудат и непринуден. Главната героиня – Ади, си дава сметка, че е очаквала повече от живота, от себе си, от постиженията си, но е зациклила в ежедневието и е „паднала“ в капана на очакванията и убежденията. Въодушевлението от предстоящите невероятни събития и промени в живота й се е изпарило и тя осъзнава колко важен е начинът, по който възприемаме реалността. А какво правим с представата си за реалността – разширяваме границите ѝ: От първия път, когато с почти треперещ глас се представи пред другите участници в семинара за психолози „като богослов, който не може да намери себе си“ (а камо ли Бог), бе минала повече от година. За това време в живота й се случиха и продължаваха да се случват какви ли не изумителни неща. Ади бе влязла в един процес, който не разбираше как точно действа, но непрекъснато наблюдаваше невероятните ефекти от него. Алексей ги беше въвлякъл там и за хората с по-стандартна представа за света някои от нещата, които правеха, бяха твърде шантави, но Ади беше във възторг.

Тя излиза извън установените рамки на обществото. Прави неща, които мнозина биха сметнали за смахнати, но точно те отварят съзнанието й, предоставят й вдъхновение и я водят към пътя на промяната: Чувстваше се много странно – някакъв възторг напираше в нея, не усещаше и грам напрежение, очакване или притеснение дали нещо ще последва след този своеобразен „ритуал“ – усещането й беше по-скоро на облекчение и освобождение. Тя започва да чувства съществуването като чудо и се учи да прекарва възможно най-пълноценно времето си. Мисълта, че играе ролята и на чародейка в живота си, я обновява, също като децата, когато са въодушевени от някоя своя идея, нали?

Виктория Димитрова