Наистина
е така. Нещо повече – тази книга, с
нейните 208 страници, се прочита на един
дъх. Буквално. Лека, без да е глуповата,
изпълнена с хумор и оптимизъм и носеща
в себе си голяма доза житейска мъдрост,
„Книжарничката на острова“ е едно
прекрасно изживяване, което сърцето ви
ще оцени подобаващо.
Простичка,
човечна, истинска, забавна и на моменти
много смешна, историята на Ей Джей Фикри,
сприхавия собственик на „Айлънд Букс“,
ни пренася сякаш в един по-добър свят.
Свят, в който в крайна сметка всичко си
идва на мястото. Това е от тези истории,
които ни напомнят, че пътуването е
по-важно от финалната дестинация, че
животът има своите върхове и спадове,
че и двете са неизбежни и естествени и
не бива да се боим от тях, защото след
бурята винаги изгрява слънце.
Този роман е стрела, която се забива право в сърцето на четящия човек, където се спотайва любовта ни към книгите, познавайки всички малки подробности на тази любов: усещането от допира с книгата, радостното чувство, което носи желана книга, когато е вече в ръцете ни, мириса на хартия и мастило, силата на думите и знанието, че „думите, които не можеш да намериш, можеш да ги заемеш“.
Този роман е стрела, която се забива право в сърцето на четящия човек, където се спотайва любовта ни към книгите, познавайки всички малки подробности на тази любов: усещането от допира с книгата, радостното чувство, което носи желана книга, когато е вече в ръцете ни, мириса на хартия и мастило, силата на думите и знанието, че „думите, които не можеш да намериш, можеш да ги заемеш“.
„Книжарничкатана острова“ е роман, който избутва
самотата встрани, като ни напомня, че
„четем, за да знаем, че не сме сами.
Четем, защото сме сами. Четем и вече не
сме. Ние не сме сами“.
Ирина
Муканова
Няма коментари:
Публикуване на коментар