Ако „защо“ беше първият и последен въпрос, то „защото бях любопитна какво ще стане“ беше първият и последен отговор. Подобен отговор е бил даден на самия Бог в райската градина и винаги е бил предопределен да бъде причината за края на властта на човеците над нещата.
Подхванах
„Скитник в непознати селения“ на шега:
исках да видя какви ги пише Джон Конъли,
понеже не бях чела нищо от него, а все
ме дърпа в тая посока. В случая ме повлече
корицата – книги, което автоматично
провокира любопитството ми.
Оказа
се, че това съвсем не е някаква банална
криминална история – това е книга,
касаеща темата могат ли книгите да
убиват. Всяка книга е кръстопът на
вселени, защото може да посади в съзнанието
на четящия безброй развръзки в собствения
му живот. Четейки, човек преначертава
съдбата си и решава накъде да тръгне, а
светът се променя след всяка книга и
след всеки сменил посоката си.
Може
ли да съществува книга, която да е
способна да погълне самата себе си... да
погълне и целия познат свят, заедно с
всичко в него, да го сдъвче сред пулсиращите
си корици, да го превърне в отвратителна
разчленена пихтия със странно разтегливи
понятия за време и пространство и да го
върне обратно на мястото му, заедно с
всички объркани от това действие хора
и полуразложените им съдби?
Всичко това може да се случи. Някога. Някъде. А доколко това за разследващия г-н Сотър е истина или умопомрачителен брътвеж, ще прецените сами, скитайки се из непознатите селения на Джон Конъли.
Книгата пренаписва света.
Петя Юнчова
Няма коментари:
Публикуване на коментар