Не четете "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" на обществени места – конвулсиите ви, предизвикани от смехa, ще привлекат учудените погледи на хората около вас

– Трябва да си отваряш очите,
когато си имаш работа със свещеници, сине.
И с хора, които не пият алкохол.
Най-лоши са свещениците въздържатели.

Днес е 100-годишният юбилей на Алън Карлсон, на когото не му се иска да празнува в старческия дом. Покатерва се до прозореца и избягва през него. Това е началото на неговото пътуване в „четвъртата възраст“. Приключение, в което се замесва с различни герои – откровени престъпници или просто заподозрени, както и в няколко каши, като например поредица от смъртни случаи.

Всичко, към което Алън се стреми, е да намери покрив, компания и... достатъчно водка. Това, което му предлага историята обаче, е много повече от това, на което се е надявал. Разказът е разнообразен с паралели от живота на старчето от младостта му до наши дни. Живот, изпъстрен със случайни, но знаменателни срещи и събития. Опитът му в областта на експлозивите му дава възможност да обиколи света и да се срещне инцидентно с президента Труман, Мао Дзъдун и Сталин.

Алън има очарователен, почти невинен подход към живота и притежава добряшки характер. Въпреки че няма никакъв интерес в политиката, той някак си не може да спре да се замесва във важни държавни дела под диктата на съдбата и без оглед на собствената си безопасност. Романът е изключително забавна черна комедия. Най-ценното е, че преводачът е успял да пренесе особеностите на шведския хумор по начин, който гъделичка емоциите и на българския читател.

Препоръчвам ви да не четете книгата на обществени места – конвулсиите ви, предизвикани от смехa, ще привлекат учудените погледи на хората около вас.

Даниел Костов