„Бухтичка“ на Джули Мърфи е за тези, които поне веднъж не са се чувствали удобно в кожата си

Наричат я Бухтичка и Уил, и Уилоудийн. Тя е дебела, щастлива, несигурна, смела, руса и рита задници… ако се налага. Тялото й е било подложено на доста коментари и се е справяла с тях със самоувереност и тактиката „не ми пука“. Но, разбира се, стигаме до неизбежното „но“. Уил се влюбва в готино момче и целият й свят се пропуква.

Бо преобръща всичко, което тя е мислила за себе си. Когато всичко на света й се ориентира до един конкретен човек, това е признак на любов. И е толкова сантиментално и вярно. Комплексите са предразсъдъци за самите нас, а Уил лесно им се поддава, дори да не го показва или признава. Тя се намира в етап, в който чака животът да се случи. Тя не познава себе си и не знае какво иска и определено не усеща промяната, витаеща във въздуха на гимназията.

 

В един миг, Уил решава да действа и се записва в конкурса за красота, с който родният й град толкова се гордее. Уилоудийн се изправя срещу обществото, срещу майка си, срещу себе си и печели най-важното: себеуважение и вяра, че може да бъде самоуверена, блестяща, силна също толкова лесно, колкото твърдоглава, дебела и отчаяна.

"Конкурсът и футболът изваждат този град от собствената му кожа и го превръщат в нещо повече. Защото когато светлините на стадиона светнат и завесите се вдигнат, ние се превръщаме в най-добрите версии на самите себе си".

„Бухтичка“на Джули Мърфи е за тези, които поне веднъж не са се чувствали удобно в кожата си, следователно за всички. Книгата мигновено ще се нареди сред любимите ви заглавия, защото е увлекателна, чете се на един дъх без да натежава и отекчава.

"…няма значение кой си, винаги ще има някой, който е по-красив или по-умен, или по-слаб от теб. Съвършенството е прости някаква неуловима сянка, която преследваме. "

Десислава Комитова-Воева