Когато
сме на 20 имамe
пълния план как смятаме и как искаме да
протече животът ни. На места фантазиите
са в повече, тук там има по някое и друго
необмислено решение или неясна пътечка,
но като цяло пътят е предначертан и пред
нас не се вижда нищо друго освен едно
светло бъдеще осеяно с успехи и сбъднати
мечти. Когато сме на 40, обръщайки се
назад виждаме всеки погрешно взет завой
и всеки избор, който бихме променили, с
познанията, които имаме днес. Има ли
златна среда? Можем ли да предвидим
грешките на 20 и да предначертаем светло
бъдеще на 40?
Памела
Сатран взима тези житейски въпроси и
ги развива в романа си „40 е новото 20“,
с главна героиня 44-годишната Алис, в
чието резюме стоят единствено назначенията
„майка“ и „домакиня“, за последните
20 години. Титли, които вървят с много
повече задължения и способности,
отколкото хората си представят. И въпреки
това, в света на бизнеса, където битките
се водят предимно от младите хора, те
не носят почти никаква сила. А когато
светът на Алис се обръща с краката нагоре
и тя незабавно се нуждае от ново начало,
новият и модерен свят и затръшва вратата
в лицето и я притиска на тясно в ъгъла.
От там изходът е един и може да бъде
достигнат само с най-шантавото решение,
което някога някой е взимал. Алис се
вкопчва в него и поема на едно пътешествие,
което реално не би могло да завърши
добре. Или пък не? 44-годишната домакиня
от Ню Джързи преглъща годините с натрупан
житейски опит и познания, и се гмурка в
света на бизнеса като 29-годишна асистентка
в едно от най-старите издателства за
дамски романи.
Романът на Сатран
е изпълнен с колоритни женски образи,
в които съвсем спокойно може да се
разпознае всяка една читателка. А какво
по-хубаво от това човек да открие книга,
в която да намери своя свят?
Петя Асенова
Няма коментари:
Публикуване на коментар