„Хари Потър и Прокълнатото дете” – един незакъснял подарък за едни все още непораснали фенове

Бях на девет, когато за първи път разлистих страниците на „Хари Потър и Философският камък”. Това беше първата ми книга, различна от задължителната литература, която получих и, въпреки че обичах да чета, тази вълшебна книжка ми откри един съвсем различен за мен свят на книгите и не успях да я оставя чак докато не излезе последната книга, когато вече бях на шестнайсет . Заедно с тези книги аз пораснах. Докато чаках всяка следваща част, препрочитах останалите и нямах търпение да дойде Коледа, когато се надявах, че отнякъде ще изникне още една част от поредицата. Никога не съм си мислила, че един ден ще работя в книжарница и ще мога да се докосна до първите, все още топли бройки на нова книга от поредицата, години след излизането на „Хари Потър и Даровете на смъртта”.

Един истински фен, предполагам, ще разбере какво е усещането да изгаряш от желание да научиш какво ще стане след като вече всичко е приключило. Да очакваш нещо да те изненада, впечатли и преобърне спомените ти.

Е, „Хари Потър и Прокълнатото дете” успя да ме изненада, успя да ме зарадва, успя да ме натъжи и да ме върне толкова години назад за един миг, сякаш съм завъртяла последния останал времевърт в света на магьосниците и всичко се е преобразило.

Прочетох книгата неусетно. Всички бяха там. Хари, Рон, Хърмаяни, Джини, Невил.... Всички пораснали като мен. Всеки вече с грижите на възрастния, натежал от мисли, страхове за бъдещето и ежедневни неразбории. И макар да ми се искаше страниците да не свършват, това вече беше перфектният завършек на историята.

Тази книга е един подарък за порасналите почитатели на поредицата. Дж. К. Роулинг умело е съчетала възможно най-милите спомени между страниците, карайки те да се върнеш за момент в детството и да си спомниш колко важно е било да имаш добър приятел и семейство, без които не можеш. Ако си мислите, че знаете кое е „прокълнатото дете” в книгата, то има какво да ви изненада новата история. Но, както всяка една от книгите за Хари, и тази носи със себе си много, много любов. Героите преминават през своите изпитания, своите тревоги и обрати в живота, за да могат да достигнат до най-големият си урок – нашата най-голяма сила се крие в хората, които обичаме.

„Хари: Как да предпазя сина си, Дъмбълдор?

Дъмбълдор: Не можем да браним младите от злото. Болката трябва да ги споходи.

Хари: Значи от мен се очаква да наблюдавам безучастно?

Дъмбълдор: Не. Трябва да го научиш да се справя с живота.”

Михаела Грънчарова