"Дом" - един разказ, преплел множество човешки съдби

Заглавие: "Дом"

Автор: Камелия Кучер

Издателство: Хермес

Жанр: Съвременна проза

“Животът е път към дома”

За дебютния роман на Камелия Кучер - "Дом", е трудно да се каже каквото и да било. Той сам говори за себе си.

"Дом" е един разказ преплел много човешки съдби. Разказ за това, колко силно човек може да обича. Толкова, че чак да не вярва сам. За това, че понякога семейството не е това, което искаш да е. Но все пак там е твоят дом. Или може би не е? Домът може да бъде описан по много начини – за едни е чувство, за други е човек, а за трети си остава онова топло и уютно място, към което обичаш да се връщаш. Място, изпълнено с любов, красота и топлина. 

Романът разказва за малкия Франсоа, търсещ любов и разбирателство, търсещ закрила, търсещ ДОМ. И въпреки, че ги намира в лицето на своя приятел Джейкъб, той пак не е напълно щастлив. И причината за това е Фатима... Това име, събрало толкова неща в себе си. Името на любовта, на приятелството, на уюта, но и на болката. Красивата и загадъчна Фатима, благодарение на която Франсоа тръгва по пътя на съзряването, който по-късно го отвежда към любовта, прошката и осъзнаването на смисъла на живота. За Франсоа Фатима беше убежище, беше спасение, но и урок. 

"Дом" е роман, който изкарва всичко човешко в теб, който те кара да си зададеш много въпроси, но и даващ много отговори. Роман за търсенето на себе си, за отговорите, за съзряването и за дома. Роман, показващ ни, че дом невинаги е мястото, където си роден, а мястото, където се чувстваш добре, където искаш да бъдеш и където усещаш, че принадлежиш. А то може да е навсякъде по света! 

“Избягах, за да намеря своето щастие, но щастието не се намира, когато бягаш…Не е пълно, щом си избягал от себе си и си се прокраднал в нечий чужд дом, за да го извадиш оттам. То не е твоето, щом си бягал, за да го намериш. И мъката от това, че трябва да го пуснеш да си иде, и споменът за това колко хубаво е било в онези откраднати мигове не са достатъчно силни, за да ти помогнат да забравиш, че си избягал, за да го имаш.”

"Дом" ни показва как дори и на 13 г. човек може да обича и то така, че да иска тази любов повече от всичко, да я усеща с тялото си и да не може да живее без нея. Показва ни и болката, причинена от напускането на тази любов, от нейното отсъствие. Но също ни показва и прошката, която е истинският ключ към свободата. Не простиш ли на тези, които са те наранили, не можеш да продължиш напред. В живота ти съществуват единствено самота и тъга и оставаш сляп за истинското щастие, което може би се крие за ъгъла и чака да го намериш или което вече имаш, но не можеш да оцениш. Тя винаги идва, дори в началото да не я искаме, дори да не я разбираме, тя пак идва. Не веднага, след години, но идва! 

Докато четях "Дом" си мислех за Франсоа, исках да съм там, с него, да преживея нещата заедно с него, да го утеша. Защото това прави тази книга с теб. Влиза ти под кожата, кара те да плачеш и да се смееш, да искаш да забиеш шамар или да удариш някоя стена. Изкарва те извън кожата и след това те успокоява в своята прегръдка и ти казва, че все пак нещата ще се наредят, че няма да е все така. Сграбчва те за врата и не те оставя до последно, а и дълго след това... 

Няма да се впускам в разказ на сюжета. Защото мисля, че не това е целта. Ще ви кажа само: прочетете тази книга, оставете я да ви връхлети, да ви завладее, да ви разплаче и разсмее. Нека самият роман разкаже за себе си! 

Автор на текста: Темелина Трайкова