сряда, 17 април 2013 г.

8 писатели, чиито идеи промениха света

Писателите имат много идеи и бурна фантазия, но откритията им рядко излизат от листа на книгите, пише "МениджърНюз".

И все пак се намират такива визионери, които са успели да предрекат огромни скокове в науката и историята 50, понякога дори 100 години, преди те да се случат.

За нас остава само да гадаем дали книгите им са били пророчески, или просто изобретателите са взаимствали вдъхновение от литературата. Ето кои писателски предсказания вече са обичайна част от нашия живот.

Жул Верн

„Човекът ще изобретява машини дотогава, докато машината не изяде човека.”

Ако се съди по количеството идеи, описани от Верн в многобройните му произведения, писателят или е разполагал с тайна машина на времето, или е имал вграден мозъчен генератор на гениални и визионерски идеи. Как иначе да обясним това, че в романите му се появяват неща като самолетите, аквалангите, видеофоните, както и полети към Космоса и електрически двигател – предсказаните от Верн технически достижения нямат край. А писателят всъщност е творил в края на 19 век, когато от всичко това още не е имало и помен.

Хърбърт Уелс


„Великите, необичайни идеи, които излизат от границите на опита, често имат по-малка власт над хората, отколкото незначителните, но затова пък съвсем конкретни идеи.”

Идеите на Уелс са именно от онзи сорт, който изпреварва времето си. В трудовете си геният е описал телевизията, ескалаторите, генните експерименти, летящите превозни средства, лазерното оръжие, разбиването на атома и дори ядрената бомба. Освен това писателят оценил значението на телефона и предсказал, че в бъдеще той ще стане първостепенното устройство за хората, което ще обедини в себе си функциите на интернет и компютрите. Естествено, Уелс не е имало как да знае, че това наистина ще се случи – той е писал произведенията си в самото начало на 20 век.

Артър Кларк


„Той включи устройството за краткосрочно запаметяване на таблета и, задържайки изображението на поредните страници на екрана, бързо прегледа заглавията и статиите, които го интересуваха.”

Много преди уважавания и гениален Стив Джобс да популяризира таблета, неговият прототип е подробно описан от Артър Кларк в „Космическа одисея 2001”, книга, публикувана през 1968 г. Кларк предвиди глобалното разпространение на онлайн игрите, макар и самото понятие за виртуална реалност да липсвало по негово време. Това обаче не попречило на писателя да опише в книгите си онова, което днес наричаме интернет. Именно Кларк през 1945 г. публикува идеята за радиолокацията и следенето на обекти от разстояние.

Рей Бредбъри


„Ние, земляните, имаме дарбата да рушим великото и прекрасното. Ако не сме отворили колбасарски магазин в Египет, сред развалините на Карнакския храм, то е само защото мястото е неудобно и там трудно ще развъртиш търговия.”

Рей, който неотдавна напусна нашия свят, е предсказал изключително много неща. Например в разказа си от 1950 г. „Ще дойде ласкав дъжд” той подробно описва концепцията за „умната къща”. Прототипът на социалните мрежи също е описан от него още през 1953 г. – според неговата визия потребителите общуват помежду си с помощта на специален телевизор. Какво още е измислил Бредбъри? Слушалките, банкоматите, плоскоекранните телевизори, стаите с виртуална реалност, видеоплеърите и дори автомобилите с изкуствен интелект.

Робърт Хайнлайн


„Когато компютърът греши, той се заинатява върху грешките си повече и от човека.”

Всъщност „Гугъл” е измислил той. Може би не самата „Гугъл”, но все пак прототипа на търсачките в интернет. Какво още ли? Мобилният телефон, микровълновата печка, протезите и аналога на програмата AutoCad. Транспортът чрез соларни батерии също е идея на Хайнлайн. В книгите си той подробно е описал и устройство, подобно на скенера.

Джордж Оруел


„Всичко се случва в съзнанието. А онова, което става в съзнанието на всички, се случва и в реалността.”

Освен политическите си предсказания, Оруел е прозрял и появяването на видеонаблюдението. Помните ли заплашителното „Големият Брат те следи”? И до днес ни побиват тръпки. А днес в повечето държави в света се провежда тотално наблюдение на гражданите именно по начина, описан от Оруел.

Какво да кажем за „новговора”, на който разговарят героите от романа „1984”? Той много напомня наситения с английски думи жаргон на днешните младежи.

Оруел предвидил и управляването на общественото мнение и поведение с помощта на средствата за масова информация, които манипулират историята в нечия полза.

Айзък Азимов


„-А нима психологията на роботите е толкова различна от човешката?

- Разликата е огромна. – Тя си позволи една хладна усмивка. – Преди всичко, роботите са дълбоко порядъчни.”

Всички съвременни роботи, изработвани с такъв ентусиазъм от японците, са описани от Азимов още в средата на 20 век. Той е и първият, който споменава за проектора, който се използва на всички конференции, презентации и други масови мероприятия.

Братя Стругацки


„Ятата от идеи продължаваха да се носят безсмислено във въздуха.”

В повестта на руските фантасти „Пладне, XXII век” се говори за системата „Каспаров-Карпов” – метод, който се използва за „копиране” на мозъка и изграждането на математически модели по него. Произведението е публикувано през 1962 г. – тогава шахматистът Анатолий Карпов е едва на 11 години, а Гари Каспаров още не е роден.

AdMe.ru

Източник : http://www.obekti.bg

вторник, 16 април 2013 г.

20 от най-красивите библиотеки в света

За някои хора са замъците, със своята благородна история и разпадащи се кули, за други са изоставените фабрики или изгубените градове. Но за тези, които обожават четенето, огромна, красива библиотека е мястото на безкрайно щастие. Вижте 20 от най-големите и най-красиви библиотеки по света, представени от curiousexpeditions.org

1.    Библиотеката на абатството – Сен Гален, Швейцария


 2.    Реал Кабинет Португес де Лейтура – Рио де Жанейро, Бразилия


3.    Библиотеката на Тринити Колидж („Дългата стая”) – Дъблин, Ирландия

 
 4.    Манастирската библиотека в Мелк – Мелк, Австрия


5.    Личната библиотека на Джей Уокър  


6.    Райксмузеум – Амстердам, Холандия

 
 7.    Библиотеката на Парламента – Отава, Канада


8.    Теоложка библиотека в Страховския манастир – Прага, Чехия


9.    Библиотеката на Херцог Август – Волфенбютел, Германия


10.    Библиотеката на Университета в Коимбра – Коимбра, Португалия

 
  11.    Библиотеката в манастир Виблинген – Улм, Германия


 12.    Щифтсбиблиотек Клостернойбург – Клостернойбург, Австрия

 
 13.    Централна библиотека – Сиатъл, САЩ


14.    Библиотеката в Бенедиктенския манастир в Адмонт – Австрия



 15.    Библиотеката на Джордж Пийбоди – Балтимор, Мериленд, САЩ


16.    Национална библиотека – Беларус

  
17.    Библиотеката Риксдаген в Шведския парламент – Стокхолм, Швеция


18.    Библиотеката Сансовино – Рим, Италия


  
19.    Старата читалня на Британската библиотека – Лондон, Англия

  
20.    Библиотеката на Конгреса – Вашингтон, САЩ

  
Източник: http://interesen.com 

четвъртък, 11 април 2013 г.

14 интересни идеи за полица за книга

Бедните имат големи телевизори, богатите имат библиотеки, беше казал някой.

Библиотеката с хубави книги е нещо, на което всеки интелигентен човек ще се радва. 

Ако не можете да отделите цяла стая за собствена библиотека, поне можете да се спрете на някоя оригинална полица за книги.

Вижте няколко нестандартни идеи за това:
 
Невидима полица



Тя побира около 7 килограма книги.


Трябва ви само отвертка за монтиране на стената. Дизайнът е на Мирон Лиор.


Индустриални тръби


Тръбите в дома ви могат с малко помощ да се превърнат в ексцентрична етажерка.
 
Извита и осветена


Освен, че изглежда красиво, в тъмното ще можете без проблем да си намерите любимата книга.


Еквилибристична


Побира около 60 килограма книги еквилибристично поставени една върху друга.
 
Прочетени/За четене


Тук може да си отделяте книги в графа „вече прочетено“ и „предстоящи за четене“.
 
Дърво


Формата на дърво ще ви напомня за четене в парка.
 
Червей


На това му се казва „книжен червей“.


Стол


Изключително функционална мебел – книгите стоят в стола и не ви се налага да ставате и да ги търсите из стаята – просто вземат тази, която искате, сменяте ги и т.н.
 
Фотьойл


Още една подобна идея за симбиоза за кресло и шкаф за книги.
 
Тектонична полица


Напомня на разместени тектонични плочи.

Стълбище


Дизайнът е на лондонската фирма Levitate Architects.
 
Пулс


Тази полица напомня на пулсова линия.
 
Конзола


Избирате си книга и се излягате на нея.
 
Скейтборд


Вместо полица това са дъски за скейтборд.


Източник: www.profit.bg

сряда, 10 април 2013 г.

Aвтобиографичен роман за живота на едно малко момиче от кралското семейство на Камбоджа


ПОД СЯНКАТА НА СВЕЩЕНОТО ДЪРВО
ТОЗИ РАЗКАЗ СЕ РОДИ ОТ ЖЕЛАНИЕТО МИ ДА УВЕКОВЕЧА ПАМЕТТА НА ВСИЧКИ ОНЕЗИ, КОИТО БЯХА НАКАРАНИ ДА ЗАМЛЪКНАТ, ДА ИМ ДАМ ГЛАС.  
            
Вадей Ратнър

Книгата „Под сянката на свещеното дърво“ проследява личната история на Вадей Ратнър. Тя е едва на 5 години, когато през април 1975 г. Червените кхмери нахлуват в столицата Пном Пен, издигат ново правителство и възвестяват нов начин на живот. Мащабните щрихи на повествованието проследяват съдбата на семейството й в действителния исторически контекст. Потомци на кралското семейство на Камбоджа, Вадей и родителите й са екстрадирани във вътрешността на страната, където баща й изчезва. В книгата си авторката описва годините на мъки и изпитания, преди тя и майка й да бъдат спасени от отряд на ООН. Малко след това, през 1981 г., Вадей заминава за Америка, където завършва с отличие гимназия, а сетне и Корнелския университет със специалност „История и литература на Югоизточна Азия“. За да напише своя автобиографичен роман, Вадей Ратнър заминава за Азия и събира материал за книгата си в продължение на 9 години.
Книгата „Под сянката на свещеното дърво“ се радва едновременно на интереса на читателите и на одобрението на критиката. Книгата е преведена на 18 езика и е в бестселъровите класации от издаването си през 2012. Ню Йорк Таймс, Крисчън Сайънс Монитър и Къркъс Ривю я обявяват за една от най-добрите книги на 2012 г. „Под сянката на свещеното дърво“ е финалист и на една от най-престижните литературни награди: ПЕН/Хемингуей за 2013 г.

За книгата:

„Под сянката на свещеното дърво“ е автобиографичен роман за живота на едно малко момиче от кралското семейство на Камбоджа, чийто свят се разпада, когато Червените кхмери завладяват страната през 1975 г. Книгата разказва за невъобразимите трудности, през които минават хората от тази страна, унищожението на цяла една цивилизация, видяно и описано през очите на малко камбоджанско момиче. Отраснала в разкош, заобиколена с обич и грижа, седемгодишната Рами първоначално взема войниците на Червените кхмери за демони или зли духове. Принудени да напуснат дома си, преследвани заради произхода и социалното си положение, семейството на Рами минава през невъобразими изпитания, от които малцина оцеляват. Червените кхмери налагат в страната един много екстремен тип комунистическо управление, невиждан никъде другаде по света. Те опразват градовете и изпращат всички техни жители в провинцията да работят по оризовите ниви, сеейки навсякъде хаос, ужас и смърт.






Червените кхмери подлагат цял един цял народ на невиждан геноцид: милиони камбоджанци са избити.

Според тях всички граждани са безполезни паразити, чийто живот няма никаква стойност. Всеки заможен човек, интелектуалец или монах се смята за враг и бива разстрелван заедно със семейството си. За врагове се считат и учителите, лекарите, инженерите, китайците, виетнамците... Всички, които не принадлежат към най-бедната част от селското население на Камбоджа. Само за пет години, вследствие на невиждан геноцид, милиони души загиват от глад и мъчения, поставени в нечовешки условия или направо разстрелвани.

 

Камбоджа – едно райско кътче, превърнало се в истински ад.

И докато това са само статистики, книгата придава човешко лице на преживените от обикновения камбоджанец страдания. Малкото момиче се опитва да открие смисъл в ужасните събития, на които става свидетел, и да разбере защо се случва всичко това и какви са тези хора, които погазват най-естествената човешка потребност от любов и принадлежност. Според тях всяко чувство е проява на слабост, семейните връзки са нежелателни, а привързаността - опасна. Червените кхмери смятат, че религията е „опиум за народа“, че образованието е не просто излишно, а направо вредно, а човешкият живот няма стойност. Трудно е да запазиш вярата си в хората и надеждата си за по-добро бъдеще насред целия този ужас. Вярна обаче на обещанието, което е дала на баща си, Рами се бори да оцелее, като едновременно с това се стреми да не забравя най-важното: коя е тя самата. Не й е никак лесно да запази своята същност, душевност и мечти в заобикалящата я лудост. Бащата на момичето, известен поет и мислител, я е научил да гледа на света по един различен начин, да вижда красотата в дребните неща и да се радва на всеки проблясък на човечност и благородство. Книгата изобилства с контрасти: величие на духа и нечовешко зверство, безкористна помощ и необяснима омраза, щедрост и безгранична алчност, истинска доблест и нечувана низост...


 Опразване на градовете и екстрадиране на гражданите във вътрешността на страната.

След като семейството на Рами е принудено да напусне града, започват техните митарства, продължили с години. Семейството е екстрадирано до вътрешността на страната, където бащата скоро е разпознат. За да спаси семейството си, той се жертва и сам се предава - с надеждата да предпази останалите. Скоро семейството е разделено и Рами с майка си и сестричката си е откарана в отдалечено селце, където всички работят на оризовите ниви. В комунистическа Камбоджа на учението се гледа с пренебрежение, всички училища са затворени, книгите са изгорени, а децата са принудени да работят от невръстна възраст. Скоро сестричката на Рами се разболява от малария и умира. Колкото и да се опитват да се впишат и да не се набиват на очи, образованието, добрите маниери и красотата на майката на Рами събуждат ревността на комунистическите функционери и семейството отново е преместено. По пътя те се срещат с чичото на Рами, за да разберат, че всичките им останали роднини са били избити. Следват месеци на изпитания, на каторжен труд, глад и студ, преди страната да бъде „освободена“ от Виетнам. След дълго и мъчително пътуване Рами и майка й успяват да стигнат до границата с Тайланд и попадат в ръцете на спасителен отряд на Обединените нации. Рами успява да изпълни обещанието, което е дала на баща си: оцеляла е, но на каква цена?


 Баниан – тропическо растение, което може да достигне огромни размери. Смята се за свещено дърво в индуизма и будизма - самият Буда е роден и е получил просветление именно под банианово дърво.

Думите... те могат да превърнат света, изпълнен с неправда и болка, в красиво и поетично място - казва бащата на Рами. И точно това е направила Вадей Ратнър: обрисувала е най-ужасяващата действителност на дехуманизирано общество, в което човешкият живот няма цена, но и където силата на човешкия дух се разкрива в най-пълна сила, а любовта тържествува над всички изпитания.
Описана е една действителност, която е колкото екзотична и непозната, толкова и стряскащо близка – навява спомени за недалечното ни минало. В книгата става дума за един много краен, азиатски комунизъм, но водещите принципи са сходни: колективизацията, дехуманизацията, обезличаването, безправието - всичко това, извършвано в името на велики идеали: братство, равенство и свобода.

 
Камбоджанците се надяват злите духове да са прогонени завинаги от пределите на страната им.