10 ползи от четенето

Всеки ден четем много, но най-вече статуси, туитове и новини. Помните ли кога последно четохте книга или дори статия, по-дълга от две-три страници? Ако сте от хората, на които все не им остава време, може би сега е моментът да преразгледате графика си. Ето само някои от многобройните предимства, които има всекидневното съсредоточено четене.  

1. Стимулира ума

Изследвания показват,  че ако човек поддържа ума си във форма, това може да забави и предотврати болестта на Алцхаймер и други форми на деменция. Активният мозък по-трудно губи сила. Също като мускулите и мозъкът се нуждае от упражнения, за да бъде в перфектна форма. Четенето е най-достъпното от тях. 

2. Намалява стреса

Без значение колко сте напрегнати на работа или в личните си отношения – каквито и проблеми да имате, забравяте за всичко, когато потънете в някоя интересна история. Добре написаният роман ни пренася в други светове, а една интересна статия ангажира вниманието ни, помага ни да се задържим в настоящия момент и ни откъсва от тревожните мисли. 

3.  Източник на познания

Когато четем, в главата ни непрекъснато постъпва нова информация. Никога не се знае кога тя ще ни потрябва. Ето малко храна за размисъл: ако някога попаднете в сурови условия, помнете, че дори и да загубите всичко – работата си, имуществото си, парите си, дори здравето – никой не може да ви отнеме познанията. 

4. Обогатява речника

Това върви заедно с предходното – колкото повече четете, толкова повече нови думи минават пред очите ви и постепенно стават част от всекидневния ви речник. Умението да се изразявате добре помага във всяка професия и повишава самоувереността ви. Доказано е, че хората, които говорят добре и имат познания в много сфери, получават повишения по-често и по-бързо. 

5. Подобрява паметта

Рядко се замисляме колко неща запомня човек, когато чете роман – поредица от герои, техните истори, нюансите в поведението им, множество епизоди и микросюжети, които се преплитат по всевъзможни начини. Това е огромно количество информация, която мозъкът запомня удивително лесно. Още по-удивително е как това се отразява на физиологично ниво – с формирането на нови спомени се образуват нови връзки между невроните и се подсилват старите. 

6. Подобрява аналитичното мислене

Вероятно ви се е случвало, когато четете криминален роман, да успеете да разрешите случая, преди да бъде разкрита интригата. Използвали сте критичното и аналитичното си мислене, като се забелязвали всички дадени подробности и сте ги подредили, за да определите „кой е злодеят”. Същата способност да анализирате детайли, за да достигнете до един или друг извод е полезна и в много други сфери. 

7. По-добра способност за концентрация

В лудия интернет свят вниманието се лута в милион посоки наведнъж, докато вършим по куп неща едновременно през целия ден. В рамките само на 5 минути средният човек работи върху дадена задача, преглежда мейли, чати с няколко души по скайп, хвърля едно око на Twitter и с говори с колегите си. Това хиперактивно поведение, известно като „мултитаскинг”, увеличава стреса и намалява продуктивността. 

Когато четете книга, вниманието е фокусирано върху историята – останалият свят просто отпада и можете да попиете всеки малък детайл. Опитайте се да четете по 15-20 минути преди работа (например ако се придвижвате с градския транспорт) и ще бъдете изнанедани колко по-фокусирани ще сте, когато стигнете в офиса. 

8. Подобрява способностите за писане

Това върви заедно с обогатяването на речника – честото общуване с публикувани и добре написани текстове има доказан ефект върху собвственото ви писане, както и наблюдението на фразите, конструкциите и стила на другите автори повлиява вашия стил. Както музикантите и художниците използват и надграждат техниките на своите предшественици, така и писателите се научават да създават собствените си произведения, като четат творбите на другите. 

9. Кара ни да си задаваме въпроси

Всекидневната напрегната работа, стресът и еднообразните развлечения могат да ни накарат да забравим истинските си желания и потребности. Книгите ни провокират да си задаваме въпроси, да се съмняваме, да търсим истината, да се замисляме върху „големите въпроси”, които понякога забравяме да си задаваме, увлечени във всекидневието. Те могат да ни помогнат да постигнем вътрешен мир и спокойствие. Изследвания показват, че четенето на книги за самопомощ, дори и съветите в тях да не са ефективни, може да помогне на хора, които страдат от разстройства на настроението и други психични състояния. 

10. Безплатно удоволствие

Да си купиш книга е прекрасно изживяване, но дори и да не можеш да си го позволиш  – обществените библиотеки (а днес има и много безплатни онлайн библиотеки), предлагат купища томове по всяка тема, която човек може да си представи.

Има подходящ жанр за всеки грамотен човек на планетата и независимо дали вкусовете ви са насочени съм класическата литература, фантастиката, криминалните романи, религиозните четива, историческите книги или научно-популярната литература, винаги има какво да грабне любопитството и интереса ви.

Затова, когато ви остане време, откъснете уморения си поглед от компютъра и отворете някоя интересна книга.

Източник: http://www.obekti.bg

„Мръсен сборник” – цинични и еротични народни мъдрости и сказания

Сборник с вулгарни и еротични народни поговорки и неприличен градски и селски фолклор – това е накратко съдържанието на „Мръсен сборник”.

 Купете " Мръсен сборник" ТУК!

Книгата на издателство „Sky Print” е събрала народни мъдрости, пословици и еротични разкази, които представляват българския „Декамерон”. Те са събрани от Цочо Билярски, който пък ги е вадил от архивите на Николай Икономов, Петко Рачев Славейков, Найден Геров, Кузман Шапкарев, Ефрем Каранов, Марко Цепенков, Михаил Арнаудов, Найден Шейтанов и др. Сборникът е посветен на Радой Ралин.

Ето какво пише съставителят Цочо Билярски:

Сигурен съм, че мнозина от читателите познават веселите истории от Апулеевото “Златно магаре”, Гай-Петрониевия “Сатирикон”, Джовани-Бокачовия “Декамерон”, Джефри-Чосъровите “Кентърберийски разкази” и Франсоа-Раблевите “Гаргантюа и Пантагрюел” и вероятно са се питали имаме ли и ние българите такива разказвачи. Имаме и то какви! Нищо, че нашите зографи още през Средновековието и Възраждането в стенописите са поставили блудниците, развратниците, пияниците и лихварите баш в средата на пъклото, почти като при Данте Алигиери.

…Eдин земляк на Хитър Петър, Марко Цепенков започна да събира и записва еротичните приказки на българите от “долната земя” – Македония, които като че ли по нищо не се различават от Джовани-Бокачовите и Джефри-Чосъровите развратници и мераклии. Към това занимание пак по това време се бяха насочили Петко Рачов Славейков, Кузман Шапкарев, Васил Чолаков, Христо и Петър Гъбенски, Димитър Маринов и мн. др., които намериха трибуна във фолклорния дял на Иван-Шишмановите “Сборници за народни умотворения, наука и книжнина”. А троянчанинът Найден Шейтанов, съгражданинът на оптимистичния теоретик на нашия народ Иван Хаджийски пък направи смел и успешен опит да обясни наличието на българска сексокрация и нейния светоглед. И освен “сексокрация” се опита да въведе и новите думи “сексократизъм” и “любовластие”, като изложи “сексократичната метафизика”, т.е. “любословната тайноведа”, пълнейки страниците на Димитър-Михалчевия “Философски преглед” през 30-те години на миналия век.

…Поставили сме си за цел да поднесем на нашия читател автентичен народен, примесен с градски фолклор, който при предишни публикации в научни издания тук и там срамежливо се отбелязваше с многоточия или цензурата го съкращаваше. Смятам, че неизказаното не е толкова срамно, че да не бъде прочетено от нашия читател, който от сърце би могъл да се посмее на цветистия и богат български език.

Голяма част от материалите са издирени и събрани от нашия фолклорист Николай Ил. Икономов и се съхраняват в неговия богат и ценен архив в Централния държавен архив. Те са издирени от един изключително широк кръг извори, публикации и разказвани от уста случки, някои от които вече са станали крилати нецензурни изрази, пословици, поговорки, клетви и пожелания, които можем да обобщим със станалото вече популярно наименование “скрит фолклор”. Материалите са издирени и записани от Петко Рачев Славейков, Найден Геров, Кузман Шапкарев, Ефрем Каранов, Марко Цепенков, Михаил Арнаудов, Найден Шейтанов и др., като голяма част от тях са публикувани в издавания от големия наш учен акад. Иван Шишманов “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, сп. “Български народ”, издавано от Христо Вакарелски и др.

Включваме тук и еротичните приказки от бележития наш фолклорист и записвач на народни умотворения прилепчанина Марко Цепенков, земляк на митичния вече Хитър Петър, които днес красят академичното 6-томно издание на неговото фолклорно наследство, дело на Д. Добрева и М. Райчева. Еротичните приказки на високоцененият от П. Р. Славейков дядо Марко Цепенков ще прочетете в техния автентичен вид, така както са му ги разказвали неговите съвременници преди повече от век.

 По-долу ще се сблъскате и с една неизвестна поема – “Я съм много грешен”, приписвана на Елин Пелин, както с апокрифната поема “Кънчо Путкодеров” на поета с ватенката. Сигурен съм че ще се посмеете от сърце и с нецензурния градски фолклор, който е от нашето близко минало.

Източник: http://e-vestnik.bg/17728

Задава се дългоочакваният трети роман на Силвия Дей - " Опиянена от теб"

 

"Опиянена от теб" може да поръчате тук!

След неоспоримия успех на "Открита пред теб" и "Отразена в теб", Силвия Дей ще взриви българския пазар с края на трилогията Кросфайър - " Опиянена от теб". 

Книгата ще бъде пусната в книжарската мрежа на 17 юни и несъмнено ще се превърне в най-купуваната книга на лятото. Прогнозите и очакванията са наистина големи, но едно е сигурно - "Опиянена в теб" ще се превърне в един от бестселърите на 2013 година.

Световният феномен продължава с нови изпитания за Ева и Гидиън, които се изправят срещу демоните от миналото и последствията от всепоглъщащата си страст....

В момента, в който видях Гидиън Крос, разпознах в него нещо, от което отчаяно се нуждаех. Нещо, на което не можех да устоя. Бях опиянена.

Никой не знаеше колко много бе рискувал за мен. Никой не предполагаше колко тъмни и отчаяни са сенките, които и двамата носим в душите си. Ужасяващите тайни ни отделяха от целия свят. Но единственият свят, който имаше значение, беше този, в който си принадлежим.

Силвия Дей e автор №1 на New York Times и международен автор на бестселъри с повече от 12 романа, отличени с престижни награди и издадени в милионни тиражи в 39 страни. Бестселър автор №1 в 15 държави и любимка на читателите в няколко различни жанра, Силвия Дей е номинирана за най-добър писател в наградите на www.goodreads.com, а www.amazon.com отличава творбите ´ в категория „Любовни романи“. Тя е носител на наградата за най-добра книга на RT Book Reviews в категория „Избор на рецензентите“ и е двукратен финалист в номинациите за най-престижните американски отличия за любовна литература – RITA. В момента Силвия е президент на Американската асоциация на авторите на любовна литература, в която членуват повече от 10 000 писатели. Сред най-новите ´ проекти е договор със списание Cosmopolitan и Harlequin за поредицата Cosmo Red Hot Reads from Harlequin.

Режисьорът Радослав Гизгинджиев: Телевизията ме отегчава до смърт!

Радослав Гизгинджиев е режисьор и сценарист. Ученик е на Дочо Боджаков. Негови са филмите „Светлосиньо 1“, „Светлосиньо 2“, „Храмът на Асеневци“, „Позеленяла есен“, „Минутите“, „Привидения“, „Изпуснати думи“, „Бродят“, „Белите лястовици“. В момента пише книгата си „Страници от Рая“.

Радослав Гизгинджиев 

Представи се с няколко думи.

Казвам се Радослав Гизгинджиев. Правя всичко, освен да танцувам, свиря, рисувам и композирам.

Натурален, заземен, краен и сензитивен. Творя вечер и творя почти всичко.

Има ли бъдеще българското кино?

Има бъдеще всичко, но въпросът е в нивото. Интелектуалните неща в България са изключителна рядкост. Повечето неща, които се правят, са опити за искреност или копирана чужда искреност, която се опитват да я замажат със скъпа апаратура и „големи“ имена. Телевизията ме отегчава до смърт. Не ми се коментират филмите на колегите. Интелектуалното ниво на киното тук се определя от интелектуалното ниво на болшинството, което плаща за него. Щом го има – значи са доволни. Предпочитам да задържа своите критерии за истинско кино само за себе си.

През последните години България може да се похвали с доста сериали, част от които успяха да пробият и извън граница? Следиш ли някой български сериал? Защо? 

Радослав Гизгинджиев в постановката "Пак ли любов?!"

 Гледам само „Седем часа разлика“, харесвам обраната игра там. Персонажите са завършени и интересни. Други сериали не следя. Предпочитам да гледам нещо по-качествено.

Съществува твърдение, според което от 90-те години насам няма много филми в световното кино, които да са достатъчно стойностни. Какво мислиш по този въпрос?

Съвсем не е вярно.“ Меланхолия“, „Дървото на живота“, “Другата Земя”, „Странната история на Бенджамин Бътън“ и ред други. Това са тези на хора, които не следят съвременното кино и са се вторачили в езика на изминалите, пак хубави филми.

Новата ти постановка „Пак ли любов?!“, в която си сценарист, режисьор и актьор, предизвика доста голям интерес в Пловдив. Как възникна идеята за спектакъла?

Това си беше експеримент от моя страна. Нито съм искал, нито съм държал да се занимавам с пиеси, но благодарение на сложните драматургии на съдбата, взех, че направих тази пиеса. Харесвам пространствата в думите и на екрана, но не и театралните. Създаването на „Пак ли Любов“ има сложна и малко абсурдна предистория, в която се наложи и да съм актьор. Това е първото забавно нещо, което си позволявам да покажа пред публика. По принцип съм по-синкава личност, по-студена и по в мистериите на живота. Оказа се, че хората наистина се впечатлиха от „Пак ли Любов!?“, което за мен беше изненада. Там показвам една част от себе си, която надали ще повторя някога в своето творчество. Интересно нещо е театърът и епизодът ми в него ще бъде изключително кратък, затова тези, които не успеят да го видят, ще пропуснат нещо много интересно. Идеята възникна от натрупани проблеми около мен и моите приятели, които избиха в тази ирония „Пак ли Любов!?“. Още не мога да разбера защо хората или се смеят на корем на нея, или тихо плачат.

Радослав Гизгинджиев по време на снимките на филма "Изпуснати думи" 

Занимаваш се и с писане. Какво те вдъхновява и какво осмисля писането днес? 

 

Вижте романът "Рай" тук!!!

Осъзнал съм, че всичко, което успява да ме вдъхнови, се намира в мен. Това, което е извън мен, не може да ме вдъхнови, ако не е заявило предварително, че иска да смеси енергията си с моята. Не ме интересува дали нещо осмисля писането ми днес. Интересува ме да продължавам да създавам този свят, който създавам, а ако има хора, които искат да се потопят в него, нека са добре дошли. Пиша книгата си „Страници от Рая“. Мисля да я издам сам, решил съм да вървя сам по тези пътища. Хората напоследък ме объркват, ако не ми говорят с езика на любовта, а това отново не са мнозинство.

В какво вярваш и за какво мечтаеш?

Вярвам, че има достатъчно красота в мен и извън мен, за да продължа смело да вървя напред. Мечтая в България да има повече достойни хора, които да направят професионалния и личния ми живот по-ненатоварващ.

Влюбен ли си?
Не. Не мисля и да се влюбвам скоро.

Източник: http://www.prekrasna.bg/rejisiorat-radoslav-gizgindjiev-televiziyata-me-otegchava-do-smart/

14 забележителни снимки, които сливат минало и настояще

1978 г. се среща с 2013 г. 

Керений Золтан превърна своят фотоапарат в машина на времето. Унгарският фотограф и архитект използва стари снимки, за да създаде мост между миналото и настоящето на Будапеща, пише Mashable.

Неговата поредица Ablak a Múltra (в превод – прозорец в миналото), Золтан наслагва черно-бели снимки от сайта Fortepan върху своите собствени фотоси.
 

Темите на изображенията варират от деца и родители, играещи на улиците, до различните методи за транспорт. Изведнъж в сегашното се прокрадват призраците на историята, а вече съборените сгради оживяват отново пред очите ни.

Золтан твърди, че работи по този проект повече от две години, но неговите снимки са придобили популярност в Reddit едва наскоро.

Насладете им се!

1938 г. се среща с 2013 г.

1944 г. се среща с 2013 г.

 

1900 г. се среща с 2013 г.

1966 г. се среща с 2013 г.

1900 г. се среща с 2013 г.

1963 г. се среща с 2013 г.

1935 г. се среща с 2013 г.

1927 г. се среща с 2013 г.

1955 г. се среща с 2013 г.

1945 г. се среща с 2013 г.

1932 г. се среща с 2013 г.

1948 г. се среща с 2013 г.

1926 г. се среща с 2013 г.

Източник: http://www.obekti.bg/chovek/

Фактите за смъртта на Кенеди в нова книга -" Да убиеш Кенеди" от издателство Книгопис

Джон Кенеди е застрелян от Осуалд на 22 ноември 1963 г. в Далас, докато президентската лимузина в кортеж минава по улиците в тексаския град. Два дни по-късно Осуалд е убит от Джак Руби.

Въпреки десетки, дори стотици разследвания и версии над убийството до ден днешен тегнат загадки.

За Джон Ф. Кенеди, за фамилията Кенеди, за убийството и разследванията са направени няколко филма.

Актьорът Роб Лоу ще изпълни ролята на президента на САЩ Джон Ф. Кенеди (1917-1963) в телевизионен филм.

Драмата "Да убиеш Кенеди" се снима по книга на телевизионния коментатор Бил О' Райли и писателя Мартин Дъгард. Снимките трябва да започнат в Ричмънд, Вирджиния, следващия месец.

Има много книги за Джон Кенеди и още много ще бъдат написани. Убийството му в Далас през 1963 година остава загадка и затова е широко пространство за тълкувания и спекулации.

„Да убиеш Кенеди“ не се занимава с догадките, а с фактите за живота и смъртта на този толкова обичан и толкова мразен американски президент. Книгата описва само онова, което безспорно се е случило – по часове и дати. С хронологична точност и историческа достоверност.

Читателите, които искат да надникнат в личния живот на Кенеди, ще намерят любопитни подробности. Изкушените от голямата политика ще разберат как действа механизмът на Белия дом. Любителите на историята ще видят в нова светлинасветовните събития от средата на миналия век.

БИЛ О’РАЙЛИ

Бил О’Райли е един от най-влиятелните американски телевизионни журналисти. Вече десет години предаването "Факторът О'Райли" по канал FOX News е политическото шоу с най-висок рейтинг в САЩ. Бил О’Райли, който с усмивка се обръща към зрителите всяка вечер с „вашият покорен кореспондент”, е най-противоречивият и най-обсъжданият телевизионен коментатор. „Факторът”, както повечето хора наричат предаването му, е ненадмината комбинация от новини, анализи и разследващи репортажи.

Роден през 1949 година в Ню Йорк, Бил О’Райли израства в Лонг Айлънд. През 1971 година получава бакалавърска степен по история. На 21 години се премества в Маями, Флорида, където преподава английски език и история.

През 1973 година получава магистърска степен по журналистика от Бостънския университет. Докато следва, сътрудничи на различни местни вестници. През 1996 година получава втора магистърска степен, този път по публична администрация от колежа „Джон Кенеди” в Харвард.

Телевизионната му кариера започва в Скрантън, Пенсилвания, и продължава последователно в Далас, Бостън и Ню Йорк. Печели голяма популярност, докато работи за CBS и ABC News. През 1996 година се премества във FOX News. Бил О’Райли получава много журналистически награди, включително и три награди ЕМИ.

Макар и отдаден на телевизионната журналистика, Бил О’Райли продължава да пише статии и коментари за различни вестници между които „Ню Йорк Пост” и „Чикаго Сън Таймс”.

Бил О’Райли е автор на 14 книги, всяка от които постига голям пазарен успех. „Да убиеш Линкълн” слага началото на авторския му тандем с Мартин Дъгард. Издадена през 2011 година, книгата остава на върха на класацията на „Ню Йорк Таймс” за повече от 12 месеца. Следващият съвместен проект с Мартин Дъгард е книгата „Да убиеш Кенеди”, която предизвиква огромен интерес и се превръща в световен бестселър.

Официален сайт: www.billoreilly.com

МАРТИН ДЪГАРД

Мартин Дъгард е роден през 1961 година. Изключително интересна и динамична личност, той е автор на десет успешни книги, четири от които пише в съавторство. Негова страст са историята, рисковите преживявания и бягането на дълги разстояния.

Работи с Джеймс Патерсън, един от най-продаваните автори в света, при написването на книгата „Убийството на Тут”. Този проект отвежда Мартин Дъгард в Египет, за да разбули тайните около смъртта на Тутанкамон. Мартин Дъгард задълбочено изследва личности и събития и в книгите си „Последното пътуване на Колумб” и „Епичните преживелици на Стенли и Ливингстън”. За книгата си „Възходът и падението на капитан Джеймс Кук” плува във водите на тигровите акули край Хавайските острови, за да пресъздаде обстоятелствата при смъртта на легендарния мореплавател.

Приключенията му не спират дотук. Трилогията „Да оцелееш в най-трудното състезание в света”, „В преследване на Ланс” и „Да бъдеш бегач” е вдъхновена от интереса му към екстремни спортни състезания.

Мартин Дъгард е автор на многобройни статии в специализирани списания. Има и многобройни изяви като лектор.

Официален сайт: www.martindugard.com

Халед Хосейни и новият му роман "А планините ехтяха"

 

А планините ехтяха

 

Писателят Халед Хосейни, чиито книги са продадени в над 38 милиона екземпляра в САЩ, представи новия си роман "А планините ехтяха" в сградата на издателство "Барнс енд Ноубъл" в Манхатън.

Книгата, която излезе от печат вчера, вероятно ще е сред любимите четива за лятото. Тя получи отлични отзиви и влезе в топ 10 на Амазон още преди официалната си поява.

Хосейни, който е на 48 години, е малко по-побелял, откакто излезе предишния му роман "Хиляди сияйни слънца". "От някого на улиците в Кабул ме отделя само една много тънка линия" - каза писателят, който дойде на представянето в карирана риза и дънки, все едно се е отбил на гости у съседите.

Като в предишните му романи "А планините ехтяха" е за афганистанци и е семейна история. Заглавието е заимствано от стих на Уилям Блейк, като хълмовете при английския поет за заменени с планини, които повече съответстват на внушителния релеф на Афганистан.

Хосейни каза, че не е знаел как ще нарече книгата си, когато е започнал да я пише, но в главата му се бил загнездил образ на вървящ през пустиня мъж, теглещ количка зад себе си, а в нея - 3-годишно момиченце. Зад тях бавно върви момче на 10 години.

 

Хосейни смята новата си книга за по-амбициозна от предишните, със сложно повествование. Той не си е представял как ще се развие действието, когато я започнал, и мисли, че е много по-трудно да бъде описана от "Хиляди сияйни слънца", която резюмира като "борбите на жените в Афганистан от 30 години". Той обаче е знаел какво е искал да изрази - как загубата, провалът и това, което ни липсва, обединява всички нас.

Роденият в Кабул, но работил дълги години като лекар в болница в Лос Анджелис до 2005 г. писател споделя, че е искал да изгради връзка между афганистанците и хората от Запада, като избегне романтизма, който поставя дистанция между културите.

Писателят смята, че на Запад все още има митове за афганистанците, като например, че страната е застинала в 12 век. "Има и елемент на романтика, както е с идеята, че афганистанците мразят Запада", коментира авторът, който живее в Калифорния.

Пред британската медия той споделя още, че хората в Афганистан не харесват това, че имат военни части на тяхна територия, но и че са преценили, че има основателна причина това да е така. "Не го смятат за окупация", казва той.

Авторът, който сега работи като посланик на добра воля към ООН по въпросите за бежанците, е основал собствена фондация, която да подпомага родната му страна.

Казва още, че според него е нормално войната да бъде използвана в популярния развлекателен бизнес, както в случая с телевизионния сериал Homeland, но "доколкото се прави по отговорен начин", а не просто да добавя допълнително напрежение.

"Хората искат да им бъде разказана история. Хората, които избират моите книги, също искат да им бъде разказана история", допълва Хосейни.

 

 

"Лесно е да забравиш, че афганистанците са хора със сложна и богата култура, със своя собствена история, която да бъде разказана, и няма да спре или да престане да бъде от значение, когато войските си тръгнат оттам", казва още писателят.

Той остава оптимист за бъдещето на Афганистан въпреки увеличената физическа заплаха в някои райони на страната. "Моето лично мнение е, че най-близкото бъдеще на Афганистан ще има някои спънки и някои пикове на насилие в своя бавен марш към мира", допълва авторът пред "Гардиън".

Все пак казва, че ако трябва да сравни страната отпреди 10 години, когато за първи път се връща обратно там, сега положението е по-добро по отношение на броя деца в училищата и детската смъртност, както и що се отнася до средната продължителност на живота и технологиите, които са достъпни. "От друга страна, липсва сигурност в част на север", допълва Хосейни.

Според него обаче образованието, особено висшето, е било един от най-големите приоритети, тъй като страната ще се нуждае от технократи и инженери в бъдеще.

 

Източник: http://www.dnevnik.bg и http://btvnews.bg

Запленителният дебютен роман на Карлос Руис Сафон вече в България!!!

Испанският литературен феномен Карлос Руис Сафон от години е сред водещите световни имена на книжната сцена, а сега – чрез омайващия роман „Принцът на мъглата“ (ИК „Изток-Запад“) – можем да надникнем към творческите корени на един от най-ярките съвременни автори.

 

"Прунцът на мъглата" ТУК!

В дебютния си роман Карлос Руис Сафон, добил международна известност с поредицата си за Гробището на забравените книги, влива нова кръв в приключенския жанр. „Принцът на мъглата“ е смела и мрачна история, в която плавно се смесват забравени мистерии и неизпълнени проклятия, призрачен потънал кораб и загадъчен пазач на фар, часовници, които стремително вървят назад и животни, слуги на злото... а в една тайна градина, забулена в неземна мъгла, гротескни статуи менят положението си безспир, подклаждани от неведома сила, която далеч не е приключила с пъклените си планове. В наглед скучноватото градче на океанския бряг три деца ще се сблъскат с Каин – обаятелна демонична фигура, която може да изпълни всяко желание... но на цена, която не всеки може да плати.

През последните години името на Карлос Руис Сафон, един от най-успешните испански романисти, успя да спечели вниманието и на българските читатели. Верните следовници на Сафон, очаровани от невероятните герои, злодеи и сюжети, завихрени из страниците на книгите му, сега имат чудесната възможност да погледнат към своя любим автор по времето, когато едва е „прохождал” из литературния свят. „Принцът на мъглата” е първият роман на писателя, но за разлика от повечето първи творчески опити, книгата дори за миг не те оставя с впечатлението, че четеш ранно произведение. Макар насоченa към по-младежка аудитория, тази страховита, но харизматична книжна авантюра носи всички уникални характеристики на Сафоновия стил – стил, който те оставя подвластен на истински омагьосващ разказвач.

„Принцът на мъглата” е публикуван за пръв път в Испания през 1993 г. и е удостоен с престижна награда за юношеска литература. Преводачът на книгата, Светла Христова, съвсем точно и ясно посочва силата на това заглавие, в което според нея „...вече са налице елементите, характерни за по-зрелите творби на Сафон – тайнствена атмосфера, пълнокръвни образи и увлекателен сюжет, построен около разплитането на загадка от миналото. Попаднали в идилично крайбрежно градче в опит да избягат от зловещата сянка на войната, героите се сблъскват с друга сянка, която заплашва крехкия им свят.”

Именно тази симпатично старомодна като замисъл, но и дяволски модерна като изказ стилистика превръща Сафон в едно от ключовите имена на литературна Европа, а „Принцът на мъглата” е великолепен начин да надзърнем в началото на един същински творчески феномен, който тепърва ще добива все по-сериозен и легендарен имидж.

Още книги от Карлос Руис Сафон:

 

"Сянката на вятъра"  ТУК!

 

 

"Затворникът на Рая" ТУК!

 

 

Източник: http://culture.actualno.com

Ръчно изработена кожена книга в Националната библиотека за 24 май

Ръчно изработена кожена книга ще бъде показана в Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” на 24 май, Празника на славянската писменост и култура. Книгата, направена от майстор-занаятчията Мариета Недкова, е създадена специално за кампанията „Пазител на традициите”, и ще може да се види от 11:00 ч. през целия ден, когато библиотеката отваря вратите си за посетители.
 

Инициативата, която през 2013 г. ще връчи за четвърти път награди за хора, които работят за съхраняването на традициите, се организира от Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите-7. Наградите ще бъдат връчени в категориите Фолклор, Занаяти, Изобразително изкуство, Кулинария, Личност, Организация на годината и Селище-пазител на традициите, на 11 ноември 2013 г.
 

Коженото бижу, върху чиято заглавна корица е гравирана лъжицата – традиционен български символ на благополучието и символ на кампанията „Пазител на традициите”, е изработено от специална телешка кожа – юфт, по технологията, която са използвали старите български майстори. Този вид кожа е изключително пластична и дава възможност от нея да се ваят различни фигури и елементи. Майстор Недкова е работила няколко дни за направата на книгата, като от няколко пласта на самата кожа е изработила и лъжицата. На корицата са залепени и 13 автентични зелени и кафяво-жълти керамични плочки с глазура, изработени преди много години, които тя пази.
 

Коженото произведение на изкуството съдържа 500 жълто-оранжеви страници. Идеята е всеки българин – защото всички ние сме пазители на традициите, да може да напише своето послание към бъдещите поколения така, че българският дух да се съхрани и предаде.
 

В книгата има послания от организаторите на кампанията „Пазител на традициите”, майстори на занаятите, както и от Центъра за опазване на културното наследство на ЮНЕСКО у нас, който е партньор на инициативата.
 

Като една от институциите с изключителна значимост за културата и традициите у нас, Националната библиотека „Кирил и Методий” също се присъедини към кампанията тази година.

Източник: http://kafene.bg

Фактите могат само да покажат какъв е бил животът на човека, но често пъти скриват какъв е той в действителност.

СЛЕД ОГРОМНИЯ УСПЕХ НА РОМАНА „КОЛИБАТА“, ПРОДАЛ ПОВЕЧЕ ОТ 18 МИЛИОНА ЕКЗЕМПЛЯРА В СВЕТА И ПРЕВЕДЕН НА 40 ЕЗИКА !

Независимо от огромния успех на първата си книга, предизвикала сензация в литературните среди, и въпреки натиска от страна на издателства и медии, Уилям Пол Йънг запазва мълчание в продължение на години. Той е един от онези рядко срещани писатели, които пишат само когато имат какво да кажат. Така 5 години по-късно се появява така дългоочакваната му втора книга. „КРЪСТОПЪТ“ веднага привлича вниманието на читателите и критиката и се изкачва начело на класациите, като се радва на много ласкави читателски отзиви. Многобройните почитатели на автора с удоволствие отбелязват, че Уилям Пол Йънг е останал верен на стила си и на призванието си да говори за важните неща в живота. Първоначалният тираж на романа е 1 милион екземпляра и вече е преведен на повече от 30 езика!

С новия си роман авторът затвърждава международния си успех, като намира място в бестселъровите класации на редица държави: САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Русия, Испания, Хърватия, Черна гора, Сърбия и др.

Почитателите на „Колибата“ ще могат да се насладят и на филм по едноименната творба на автора. Наскоро агентите му разпространиха новината, че филмовите права за „Колибата“ са били закупени от голямото филмово студио Summit Entertainment. Продуцент на филма щe бъде Гил Нетър, адаптирал за големия екран книги като „Животът на Пи“, „Марли и аз“ и др.

ЗА АВТОРА

Тъй като ти си важен, всичко, което правиш,е важно.Всеки път, когато простиш, Вселената се променя; всеки път, когато протегнеш ръка и докоснеш нечие сърце или нечий живот, светът се променя.

Уилям Пол Йънг

Уилям Пол Йънг е роден в Канада, но заедно с тримата си по-малки братя и сестра е отгледан от своите родители мисионери сред първобитно племе в някогашната Холандска Нова Гвинея (днешната индонезийска провинция Ириан Джая). По-късно семейството се завръща в Канада, където баща му е пастор в множество църкви. Преди да постъпи в Канадския библейски колеж, Пол посещава повече от десет различни училища. Завършва курс по богословие в Уорнър Пасифик Колидж в град Портланд, щата Орегон. Докато живее в Орегон, Пол се запознава с Ким и сключва брак с нея. Заедно се радват на Божията благодат, имат шест деца, две снахи, а вече и двама внуци. Животът му е изпълнен с множество изпитания: сексуално насилие, извънбрачна връзка, банкрут и загуба на цялото имущество, смърт на близки хора. Но както обича да казва Уилям Йънг: Фактите могат само да покажат какъв е бил животът на човека, но често пъти скриват какъв е той в действителност.

Фактите от живота ми – те не представляват дори малка част от истинската история. Пътуването беше и невероятно, и непоносимо, беше отчаян стремеж към духовност и пълноценност. Тези факти не могат да разкажат за болезнените опити за приспособяване към различни култури, разтърсващите загуби, които бяха изключително трудни за превъзмогване, скитанията покрай релсите нощем посред зима и виковете сред виелицата; за живота в оковите на срам, толкова дълбок и натрапчив, че бе заплаха за здравия ми разум; за мечтите, които не просто бяха разрушени, а напълно заличени от провала ми като личност; за надеждата, която бе толкова крехка, че само спусъкът на револвера предлагаше изход. Малобройните факти от биографията ми не говорят и за силата на любовта и прошката, за трънливия път на помирението, за изненадващата благодат и близостта между хората, за преобразяващото изцеление и неочакваното разцъфване на радостта.

Уилям П. Йънг

В „Кръстопът“, както и в „Колибата“, канадският автор се опитва да представи по един достъпен начин основните постулати на християнската вяра. Вплетени в романов сюжет, метафизичните въпроси за смисъла на битието, ролята на Бог в човешките дела и свободната воля звучат много по-смислено и разбираемо. Книгата повдига вечните въпроси за живота и смъртта, за вярата и достойния живот.

ЗА КНИГАТА

Исус се пресегна и хвана ръката на Тони.

– В това пътуване ти ще можеш да избереш да излекуваш физически един човек, но само един. Когато направиш своя избор, пътуването ти ще приключи.

– Мога да излекувам някого? Нима ми казваш, че мога да избера, когото си пожелая? – Мислите му веднага се върнаха върху собственото му безжизнено тяло в интензивното отделение на болницата.

Исус се наведе към него.

– Ти не можеш да излекуваш никого сам. Но аз ще съм с теб и ще изцеля онзи, за когото избереш да се помолиш...

Уилям Пол Йънг, „Кръстопът“

Антъни Спенсър е преуспял бизнесмен, който се гордее, че сам е постигнал всичко. Собственик на милиони, на къщи и акции, малко са прищевките, които не би могъл да си позволи. Цената на постигнатото материално благоденствие обаче е висока. Той се е превърнал в жесток и безскрупулен човек, който не поддържа връзка с единствената си дъщеря. В живота му няма нито любов, нито приятелство, изгубил е доверие във всичко, все повече губи връзка с реалността, превръщайки се в истински параноик.

Един ден Антъни внезапно изгубва съзнание. Лекарите откриват тумор в мозъка му. След последвалата операция той изпада в кома. Антъни се събужда в сюрреалистичен свят между живота и смъртта. На това неприветливо и пусто място – светът на душата му, той се среща с Исус и Светия Дух. Той не вярва в живота след смъртта, нито в съществуването на Бога. И все пак общуването му с Исус и със Светия Дух е много по-истинско и пълноценно, отколкото целият му „реален“ живот. Постепенно Антъни започва да осъзнавакои са важните неща в живота, но ще има ли време да поправи грешките си?

В търсене на съкровища за спасяването на почти целия човешки род - „Ад“ от Дан Браун

АД

Дан Браун

Премиера на българското издание –

12 ЮНИ 2013

 

„Търсете, и ще намерите“.

Тези думи отекват в съзнанието на видния харвардски професор по религиозна символика Робърт Лангдън, когато се свестява в болница, без спомен къде се намира и как се е озовал там. Не може да обясни и произхода на страховития предмет, открит сред вещите му.

Заплаха за живота ще запрати Лангдън и младата лекарка Сиена Брукс на главоломна гонитба из Флоренция. Единствено познаването на тайни проходи и древни загадки, спотайващи се зад историческата фасада, може да ги спаси от неизвестните им преследвачи.

Водени само от няколко стиха от мрачния шедьовър на Данте, Лангдън и Сиена трябва да разгадаят серия шифри, скрити дълбоко в някои от най-прочутите творби на Ренесанса – скулптури, картини, сгради, – за да открият отговора на загадка, която може би ще им помогне да спасят света от ужасяваща заплаха...

Разиграващ се на невероятен фон, вдъхновен от една от най-зловещите литературни класики в историята, „Ад” е най-завладяващият и предизвикващ размисъл роман на Дан Браун досега - задъхана надпревара с времето, която ще ви грабне още от първата страница и няма да ви остави до последната.

Дан Браун е автор на „Шифърът на Леонардо”, един от най-четените романи на всички времена, а също и на два други световни бестселъра, главен герой в които е професорът от Харвард Робърт Лангдън – „Изгубеният символ” и „Шестото клеймо”. Писателят живее в Нова Англия със съпругата си.

В търсене на съкровища за спасяването на почти целия човешки род

„Ад“ от Дан Браун

Джанет Маслин, „Ню Йорк Таймс“

 

Един от първите герои, които се появяват в „Ад“ е отмъстителна рокерка с щръкнала коса в черни кожени дрехи. Неприятностите са втората й природа. Но какво прави момичето с драконовата таутировка в новия роман на Дан Браун?

Тя всява страх у Робърт Лангдън, професора по символика със сако от туид, който играе главна роля в шеметните главоблъсканици на Дан Браун. Читателю, тя ще смрази от страх и теб. Началните страници на „Ад“ са на косъм от автопародията и сякаш Дан Браун е изгубил посоката – също като Лангдън, с когото започва книгата, в болнично легло с амнезия, която помрачава блестящия му ум. Когато Робърт Лангдън от „Шифърът на Леонардо“ не може да каже кой ден от седмицата сме днес, целият франчайз на Дан Браун, изграден върху разрешаването на заплетени главоблъсканици, изглежда застрашен.

„Ад“ обаче бъка от трикове. Несигурното начало се оказва един от тях. За голямо облекчение на всички, които го харесват, Дан Браун не само посипва пътечка от трохи, които водят към Данте (все пак, това е „Ад“), но си играе с времето, половете, идентичността, прочути туристически забележителности и футуристична медицина. После идва частта със симетричната Архимедова спирала по посока на часовниковата стрелка, заради която хората въртят бавно копията си на „Ад“, като се опитват да не изглеждат глупаво, докато проучват калиграфията на страница 255 (от английското издание).

Дори датата на издаване не е случайна – 14.5.13 е нумерологична анаграма на 3.1415, приблизителната стойност на числото π. Защо? Защото Данте е разделил ада на кръгове. Защото π загатва за измерването им. И защото читателите на Дан Браун досега не са се сблъсквали със закодирана тайна, която да не харесат.

Според обичая си Дан Браун започва с налудничаво грандиозен пролог, този път малко по-необуздан от предишните. „О, упорити невежи! Не виждате ли бъдещето? Не схващате ли великолепието на моето творение?“ С тези думи мъжът с мания за божественост скача от сградата – или, както е написано в „Ад“ – прави „последната си крачка в бездната“. В този момент красивата лекарка с коса, вързана на опашка измъква Лангдън от леглото, за да започнат задъханата си надпревара през... къде?

Лангдън мисли, че е в Кеймбридж, Масачузетс, и преподава в Харвард. Ала се озовава във Флоренция, Италия. Любимият му часовник с Мики Маус (въздишка) е изчезнал, а сакото му от туид (с известния кръг с 13 скъпоценни камъка, увенчан с Малтийския кръст) е на дрипи. Сиена, лекарката с конската опашка, случайно се оказва с коефициент на интелигентност 208 и със съсед, който за щастие заема подобно сако и мокасини на Лангдън. И ето го Лагнгдън, отново елегантен, препуска през най-прочутите забележителности на Флоренция, докато се опитва да разгадае значението на скрития в татаниева туба цилиндър, запечатан с биометричен печат и символ за биологично опасно оръжие.

Цилиндърът се оказва миниатюрен прожекционен апарат, който показва разбъркан образ на картината на Ботичели “La Mappa dell’Inferno”. Картината насочва Лангдън и Сиена към едно от онези заплетени дирения на ключове към загадката, които Дан Браун пресъздава така енергично. Разбира се, „Ад“ съдържа изобилие от туристически подробности. И Лангдън винаги предпочита дългите думи пред кратките. „Ад“ избира три от най-значимите стратегически и богати на история световни града за център на действието си, а в лицето на Лангдън имаме великолепен туристически гид и изкуствовед в едно. Третият град се намира на границата на Европа и Азия, където Лангдън попада на копие на труда си „Християнските символи в мюсюлманския свят“ в музейния магазин за сувенири на една от най-пищните забележителности на града. „Вече знам, че книгата я има на поне едно място в света“, мисли си той.

Географията обаче не е достатъчна, за да се заплете приключението с марка „Дан Браун“. Формулата изисква също някакъв зловещ култ, а в този случай заговорът включва свръхнаселеността. Един от героите, Зобрист, богат последовател на малтусианството, ръководи тайна високотехнологична армия (Дан Браун твърди, че тя реално съществува, но я е нарекъл с измисленото име „Консорциумът“) и крои апокалиптичен заговор. Докато разговаря за контрола на бързия прираст на населението с ръководителя на Световната здравна организация, на Зобрист му се казва: „Вече сме седем милиарда, така че вече е твърде късно за това.“ Отговорът му е класически пример за репликата на злодея: „Нима?“

В „Ад“ има много подобни моменти, които заплитат интригата. Кошмарните видения на Данте се превръщат във визуален корелатив на научните изчисления и изводите от тях. Накрая, в сюжета е заплетен и трансхуманизмът, генетичната манипулация и възможността за пандемия. По подобен начин в „Изгубеният символ“ Дан Браун се опита да запали интереса към ноетиката (изучаваща връзката ум-тяло). „Ад“ поставя на преден план идеята за чумата, като припомня черната чума, броя на жертвите и „прочистващия“ ефект за човечеството. Дан Браун е по-сериозен от обичайното, когато припомня мрачното предупреждение на Данте: „ Най –тъмните места в ада са запазени за онези, които остават неутрални във времена на морална криза.“

Ударението обаче не е върху мрачните внушения. То е върху изумителните проучвания и любовта към фактите, които изпълват историите на Дан Браун; лекотата, с която ги задвижва; хитрите трикове (гипсовата посмъртна маска на Данте е отмъкната от поставката й в музея и е пренясяна през тайните тунели на Флоренция в найлоново пликче); и похвата с прекъсването на най-интересното място. (Сиена: „Не ми казвай, че сме в грешния музей.“ Робърт: „Сиена, ние сме в грешната държава.“) Има ги и тактическите ходове, които вървят заедно с крипто-късчета като „ППППППП“ (Сиена: „Седем П-та са... съобщение?“ Робърт, широко усмихнат: „Да. Ако си изучавала Данте, ще знаеш, че съобщението е съвсем ясно.“)

И накрая, има го усещането за игра, което спасява книгите на Дан Браун от прекаленото взимане на сериозно дори когато говори дълбокомислено за някоя древна загадка или архитектурно чудо. Щом започва препускането из целия свят, идва ред на частните самолети и Лангдън се обажда на издателя си, за да поиска частен самолет. „Не - казва издателят, после добавя: - Нека го кажа така. Не разполагаме с частни самолети за автори на научни трудовне по история на религията. Обади ми се, ако решиш да напишеш „Петдесет нюанса на иконографията“ и тогава ще приказваме.“

Ето какво – Дан Браун вече го е написал. И не само!

* * *

Продажбите на „Ад” ще достигнат ли бройките от предишните книги на Дан Браун?

„Крисчън Сайънс Монитор”

Очакванията са, че продажбите на четвъртата книга за Лангдън ще бъдат зашеметяващи. Книжарите от САЩ и Великобритания, мнозина от които се радваха на скоростните продажби на предишните му книги, се подготвят за рекордни продажби. „Вероятно това ще е най-бързо и най-много продаваният роман за годината. Не виждам как нещо може да го бие” - казва Крис Уайт, закупчик на художествена литература за британската верига „Уотърстоун”. „В момента книгата се превръща в огромен хит и така ще продължи през летните месеци. По Коледа ще наблюдаваме втори пик на търсенето. Като нищо ще бъде № 1 на 25-ти декември!”

Ако се съди по продажбите на предишните романи на Дан Браун, това изобщо не е преувеличение.

И както британският „Индипендънт” изтъкна, „… романът вече има честта да повлече своя средновековен съименник, поемата на Данте Алигиери от 14 в., до върха на списъка с бестселъри в категорията поезия. Не е ясно обаче дали от интерес на хората към източника на новия роман на Дан Браун, или погрешка.”

* * *

Браян Труит от „Юесей Тудей” казва, че е напълно завладян от книгата. „Ад” много прилича на мегапопулярния „Шифърът на Леонардо” по отношение на напрегнатото действие. Дан Браун има собствена формула, с която превежда Лангдън през сюжета, но да проследяваме как Лангдън минава през ада, е възможно най-голямото доближаване на една книга до летен филмов блокбастър.

Междувременно „Ад” заема първа позиция сред продажбите на „Амазон”, като от 120 дни е в топ 100 и е книгата с най-много предварителни поръчки едновременно на печатното и електронно издание. „Ад” също е номер едно по продажби на сайта на „Барнс и Нобъл”.

За онези, които предпочитат приключенията на Робърт Лангдън на големия екран, Дан Браун споделя, че няма съмнения за кинематографичното бъдеще на романа, подобно на предишните му романи „Шифърът на Леонардо” и „Шестото клеймо” („Ангели и демони”).

Тайните на Дан Браун

„Ад” от Дан Браун, преведен в подземен бункер в Италия

По материали от Денис Ейбрамс, „Пъблишинг Пърспективс” и Ник Скуайърс, „Телеграф“

Самият Данте щеше да се впечатли. В продължение на почти два месеца 11 души бяха държани в подземен „бункер” близо до Милано, Италия (всъщност строго охранявано мазе без прозорци в сградата на най-голямото италианско издателство „Мондадори”, собственост на Силвио Берлускони), където са работили по седем дни в седмицата най-малко до 8:00 часа всяка вечер; и то само за да преведат новата книга на Дан Браун „Ад” на френски, немски, каталунски, италиански и португалски в подготовка на международната премиера на 14 май.

„Единайсеторката” преводачи са работили от февруари до април . Било им е забранено да внасят мобилни телефони в „бункера”. Имали са въоръжена охрана. Лаптопите им са били свързани към работните станции, така че да не могат да бъдат местени, а достъпът до интернет се е осъществявал от един-единствен общ компютър, който е бил под наблюдение. Забранено им е било да изнасят тетрадки или и бележки от бункера, като всяка вечер са предавали ръкописите, върху които са работели. До хотела са ги превозвали с минибус.

И макар че на преводачите е било „разрешено да се хранят в служебния стол на „Мондадори”, за всеки един е имало алиби или легенда, в случай че някой прояви и най-малкия интерес с какво се занимават по цял ден (и голяма част от нощта) в заключения бункер. Освен това според „Индипендънт” „трябвало да се подписват всеки път при влизане и излизане – и дори да водят дневник на действията си, които включвали записки като „да изпуша една цигара”, „да се поразходя” и „хранене”. „ Да видя снега“, била причината за едно излизане на г-н Мораис, бразилския преводач, защото дотогава не бил виждал сняг.

„Телеграф“ цитира преводачите, които споделят за странното си преживяване пред италианскито списание „TV Sorrisi e Canzoni“, собственост на „Мондадори“.

Френският преводач Доминик Дефер възкликва: „Свободно време?! Какво свободно време? Милано? Къде се намира Милано? Като нищо можеше да се намирам в далечна галактика.“

Естел Ройг, каталунската преводачка казва: „Отидох до Милано три пъти и беше фантастично да гледам хората, магазините и ресторантите, но бях твърде изморена, за да се насладя истински на тези неща.“ Г-жа Ройг отбелязва, че хотелът, в който са били настанени, бил „насред нищото“ и много й било мъчно за котката й.

Друг от преводачите от френски, Карол Дел Порт, споделя, че „времето извън бункера на практика беше сведено до нула – обед, много късна вечеря (бяхме умствено изтощени) и сън. Ала преживяването беше уникално и фантастично – рядка възможност да работиш в група седмици наред и да се потопиш изцяло в света на Дан Браун.“

Фабиано Мораис, бразилският преводач казва: „Трябва да споделя, че невъзможността да използвам интернет на компютъра, на който работех, беше малко странно, особено в началото, но после свикнах.“

Задачата на Аннамария Рафо била да преведе книгата от английски на италиански. „Работех всяка вечер до 8:00 вечерта, понякога и до по-късно, след което оставаше време колкото да се кача на минибуса (обратно в хотела), да грабна нещо за ядене и да се просна в леглото. За съжаление нищо не можах да видя от нощния живот на Милано.“

Сюжетът на „Ад“ беше държан в тайна до последно. Както един от преводачите казва на шега (или не): „Не ми е позволено да ви кажа абсолютно нищо за книгата. Ако го направя, ще трябва да ви убия.“

Дан Браун за писането на романи със съвременно звучене

по материали от CBC News

Дан Браун е известен с динамичните си трилъри със силна историческа нишка, но той казва,че не си е свършил работата, докато не вплете в сюжета злободневен проблем.

„Ад“ връща читателите към света на Робърт Лангдън, облечения със сако от туид професор по символика, който е главен герой в „Шифърът на Леонардо“ и „Шестото клеймо“. Защо читателите харесват професора?

„Мисля, че читателите са умни хора и харесват нормални хора, а не такива, които се измъкват от трудни ситуации с пистолети и жиу жицу. Това е човек, който използва главата си. Всички сме се сблъсквали с трудни ситуации, от които сме намирали изход с ума си и мисля, че хората се идентифицират с това“.

Този път Лангдън е на ход по живописните улици на Флоренция, измъквайки се от полицията и сенчеста наемна групировка, докато се опитва да спре луд учен. Катализатор на приключението е „Божествена комедия“ от Данте, поемата от 14. век, която дефинира съвременното виждане за ада.

Дан Браун обяснява в предаване на CBC защо се е спрял на Данте за новата си книга. Като бивш учител, Дан Браун винаги е искал да предаде на читателите възхищението си от великите творби на изкуството и литературата.

„Опитвам се да пиша книги за редовия читател, които едновременно да образоват и запознават хората с изкуство и литература, към които иначе те не биха проявили интерес“.

Дан Браун казва, че му е приятно да прави проучвания за книгите си, но самото писане е труден процес. Той пише всеки ден от 4:00 сутринта до обяд, като признава, че често пъти от десет написани страници остава само една.

Съвременният проблем, с който се сблъсква Лангдън в „Ад“ е пренаселеността – проблем, за който е загрижен и самият Дан Браун. Той казва, че иска да насочи вниманието на хората към него.

Неговият „Ад“ започва с цитат от Данте, който описва хората, пренебрегващи належащите обществени проблеми. „Най-мрачните места в ада са запазени за онези, които остават неутрални във времена на морална криза“.

Гордостта като най-големия грях

Браун казва, че се учудил, когато разбрал, че Данте смята гордостта за най-големия грях.

„Горделивият човек се чувства някак си имунизиран към световните проблеми, над тях и вероятно ги пренебрегва. Идеята, че пренебрегването на световните проблеми е грях е плашеща. Всички ние в даден момент сме били виновни, че обръщаме гръб на световен проблем“.

Пет бизнес урока от Дан Браун – автор на „Ад”

Бизнесуик

„Ад”, четвъртата книга на Дан Браун от невероятно успешната поредица трилъри за Робърт Лангдън, излезе на световния пазар на 14 май. Досега творбите на Браун са продадени в тираж от над 200 милиона по цял свят, а „Ад” вече е на първо място в списъците с бестселъри с 24 % повече предварителни поръчки, отколкото последния мегахит на Браун от 2009 г., „Изгубеният символ”.

Никой не може да пожъне такъв успех, без да е намерил начин да прави нещата както трябва. Хвърлихме по-обстоен поглед върху живота и кариерата на Дан Браун, за да открием какви бизнес уроци могат да бъдат извлечени от неговата растяща литературна империя.

1. Страданието поощрява въображението

За Браун творческите страдания не са метафорични. Той нарича живота на писателя „ужасен” и го окачествява като „жестоко битие”. Когато установи, че е блокирал, обува чифт „гравитационни ботуши”, скачени за метални скоби и виси с главата надолу, оставяйки кръвта да отиде в главата му, докато не получи вдъхновение или не припадне. „Висенето с главата надолу ми помага да превъзмогна различни предизвикателства в сюжета, тъй като изцяло променям погледа си върху нещата”, казва той. Браун вече е използвал този метод на писане при няколко книги – включително „Шифърът на Леонардо”, продаден до момента в над 80 милиона копия. (Честно, висенето с главата надолу не е много смислено от медицинска гледна точка – то кара каплярите на мозъка да се разширят и води до замаяност.)

2. Опознайте клиентите си. Задоволете клиентите си

Независимо дали пише за „калейдоскопа на властта” („Шифърът на Леонардо”), или пък описва лицето на някой герой като „парче пергамент, пронизано от две лишени от емоции очи” („Метеоритът”), стилът на писане на Браун е чепат. („Дейли Телеграф” вече е съставил колекция с най-лошите изречения на Браун.) Салман Рушди отхвърли „Шифърът на Леонардо” като книга, заявявайки, че е „толкова лоша, че чак носи лоша слава на лошите книги”. „Уошингтън Пост” наскоро нарече романите му „импровизации от по 500 страници; читателите не трябва да се притесняват дали историята ще е забавна и развлекателна, а дали наречията и съществителните са свързани по начин, който да прави чест на перото.” Но колкото повече критиците тръбят за посредствеността на Браун, толкова повече се продават книгите му.

3. Дръжте се резервирано и винаги бъдете прекалено заети

Браун не промотира книгите си. За „Ад”, той направи само едно публично изявление – на 15 май, в 19:30, в Линкълн Център, Ню Йорк. Едночасовото събитие беше излъчено в реално време в над 140 университета, библиотеки и книжарници из САЩ, пълни с читатели, които Браун успя да очарова виртуално. И след това изчезна. Дали неуловимостта му го прави по желан, дори мистичен? Може би.

4. Винаги се придържайте към фактите си – дори когато бъркате

Браун заявява, че писането на нова книга му отнема около две години заради упорито проучване на различни източници. Но според Барт Д. Ерман, професор по религия в университета „Чапъл Хил”, Северна Каролина, всичко историческо в книгата на Браун е „част от неговото въображение”. Еуджино Джани, президент на италианското Общество на Данте, не очаква историческа прецизност от „Ад”. „Специалисти по Данте ме предупредиха да внимавам за Дан Браун - твърди той пред „Гардиън”, - но не се притеснявам.” Най-важното според него е, че много от читателите на Браун с прилични доходи ще се вдъхновят от книгата и ще посетят Италия. „Туризмът във Флоренция е спаднал с 10 % - обяснява Джани. - Ако новата книга се продаде добре, тези 10 % ще се възвърнат.”

5. Използвайте вродения апетит за мистерии

Книгите на Дан Браун позволяват на читателите да разрешават загадки и да разкодират тайни символи. „Ад” може да се окаже най-добрата му творба що се отнася до секретни формули. Заглавието на книгата беше обявено през януари чрез сложен пъзел, в разрешаването на който можеха да участва всички читатели с акаунт в Facebook или Twitter – нужно беше само да постнат нещо в социалната мрежа с таг #DanBrownToday и профилната им снимка ставаше част от огромна дигитална мозайка, която бавно разкри името на новата книга. Приличаше малко на флашмоб. Дори датата на официалната премиера беше загадка сама по себе си – 5/14/13 отзад напред е 3.1415, или първите пет числа на пи, математическата константа. Знаехте ли вече за това? Ако не сте, не сте сами. 

* * *

Смесица от загадки с числа и наука в „Ад” от Дан Браун

Ен Би Си Нюз

„Ад” от Дан Браун, най-новият трилър от автора на „Шифърът на Леонардо”, ни захвърля в поредното приключение на световно ниво и ни среща с нова глобална заплаха. „Ад” е също така нова възможност за читателите да си поблъскат главите над различни математически и научни загадки.

В „Шифърът на Леонардо” Робърт Лангдън, световноизвестният експерт по религиозни символи, е по следата на улики, които ни дават нов поглед върху връзката между Исус Христос и Мария Магдалена. В „Шестото клеймо” сюжетът се върти около опасна антиматерия, открадната от ЦЕРН. В „Изгубеният символ” Лангдън се съюзява със специалистка по ноетика, за да се справи с различни шантави предизвикателства – екстрасензорни възприятия, вибрационни енергии и какво ли още не. Всичките три книги са подправени с прилична доза сложни кодове.

„Ад” се придържа към издържания метод – първите глави на книгата се развиват във Флоренция, италиански град с история, заплетена колкото картата му. „Божествена комедия” на Данте служи като източник на безброй алюзии в сюжета – както и за много нумерологични следи, на които Лангдън да се опре в поредното си приключение.

Италианският поет Данте Алигиери всъщност е бил още по-запален по числата от Дан Браун – кой друг би написал шедьовър, разделен в три книги, всяка от тях съдържаща строфи от по три реда? Освен това всяка книга е разделена на 33 песни – плюс още една в „Ад” на Данте или иначе казано, общо 100 песни. Стиховете са пълни препратки и алюзии за числата три, седем, девет, известни с мистичната си сила.

Портретът на италианския поет върху корицата на „Ад” съдържа скрито послание, закодирано в поредица концентрични кръгове – CATROACCR. Какво значи това? Продължавайте да четете!

Буквите CATROACCR са напечатани в девет концентрични кръга, които покриват портрета на Данте. Фенове на тема шифри са открили, че декодираните букви може би изписват тесорето – което може би се отнася (а може би не се) до малка тайна стаичка в Палацо Векио, Флоренция. Кодът на италианската корица е различен и гласи CATROVACER, което според читателите е анаграма на CERCATROVA. На италиански, cerca trova значи „търся (и) намирам” – фраза, която се появява в първата глава на „Ад”. Същата фраза се появява и в мистериозната картина на Флоренция от Джорджо Вазари, писател и художник, създал известния портрет на Данте. Кръгове в кръгове!

Майкъл Хааг, автор на предстоящата книга „Ад, разкодиран”, твърди че няма нищо невероятно в страстта на Браун към числа и кодове. „Дан Браун е израснал в много образовано семейство,” казва Хааг за Би Би Си Нюз. „Баща му е бил математик, автор на книги, които са задължително четиво за всички, изучаващи математика в САЩ”.

Феновете на Дан Браун ще си блъскат главите над различни догадки за новата опасност, която грози света в „Ад”. Някои твърдят, че става дума за опустошителна чума. Хааг заявява, че това се корени в Черната смърт, която покосила по-голямата част от Флоренция през 1348 г., четвърт век след смъртта на Данте. „Тя довела със себе си тотален разпад, въпреки че някои твърдят че е дала начало на Ренесанса”, казва Хааг. „Тези хора твърдят, че масовата погибел разчистила пътя за последвалите просветление и просперитет”.

Това твърдение много наподобява тезата на някои от злодеите в „Ад”.

Други теории се коренят в трансхуманизма, движение, което се стреми към подобряването на човечеството чрез генетика, „умни” лекарства, импланти и други технологии. Някои гледат на трансхуманизма като на най-голямата надежда за оцеляване на вида ни. Други, като историка Франсис Фукуяма смятат, че това е една от най-опасните идеи в света – което автоматично я прави подходяща за трилър на Дан Браун.

„Хуманизмът се е родил по време на Ренесанса във Флоренция – трансхуманизмът е няколко стъпала над него”, отбелязва Хааг. „Като идея той е на ръба на фашизма, защото може да се сведе до създаването на свръхчовеци. Кой ще се нагърби с това? И дали всички ще участваме, или просто определен кръг от хора?”

Ще успее ли последното хитово заглавие на Дан Браун да накара хората да се замислят за реалните, сериозни проблеми които ни заобикалят – нови зараждащи се болести, потенциалната заплаха на биотероризма, генното инжинерство, човешкото подобряване и биоетиката? Всичко това ми звучи като разказ с отворен край...

* * *