Смисълът е в пътуването, а не в крайната му цел

„Селатав България“ е неповторима книга за селския туризъм. Авторите ни представят деветте нови туристически региони като посочват плюсовете и минусите им, както и потенциала им за бъдещо развитие. В този пътеводител, наситен с много красиви снимки, ние научаваме за конкретни 39 села, заедно с маршрути и историческа информация. Чрез тази единствена по рода си книга опознаваме част от българските села, техния бит и поминък, малките кътчета, запазили отпечатъка на миналото. Такова село, което е запазило облика си е Медвен:

„Сред нашепването на старопланински легенди се е сгушило малкото овчарско село в полите на Балкана. Медвен е съхранило типичния за този край възрожденски дух, примесен с природната интелигентност на местните овчари...“

Усещане за домашен уют и потапяне в друга епоха носят и Красен, Българево, Паталеница, Боровица.... и още много други. Този наръчник ни дава насоки и посоки къде можем да се насладим на чистия въздух през почивните дни, също така и да се запознаем (а защо не и да участваме) по- отблизо с производството на храната ни, отглеждането на животни. От книгата научаваме повече за екологичния туризъм, лозарския отрасъл и производството на вино, добиването на мед, културните мероприятия в някои от районите. Авторите ни предлагат някои дестинации, където можем да усетим топлото посрещане и гостоприемство на селските хора.

„Туристите... на практика са гости, които биват развеждани из района, като обогатяват познанията си за него много често лично от своите домакини...“

Ако се чудите къде може да прекарате отпуската си – книгата „Селата в България“ ще ви отведе до красиви кътчета, където да се насладите на една необикновена ваканция.

Радина Йорданова

Какво крият другите народи от нас и защо така ревностно го пазят? Отговорът на тези и на много други въпроси ще намерите в редовете на „За кожата на едно ченге”

Божидар Димитров е виден български историк. В книгата „За кожата на едно ченге“, той описва преживяванията си като сътрудник на Държавна сигурност. Историята започва още с кандидатстването в Софийския университет „Климент Охридски”, продължава през студентските му години, вербуването му за агент и последвалите интересни събития.

Четейки книгата читателят се пренася във Ватикана опитвайки се да събере пръснати или отдавна изгубени писмени документи (доказващи българската история и претенциите ни към някои области на Балканският полуостров). Балканите винаги са били гореща точка и благодарение на тези открития сме застанали с една крачка напред в борбата за справедливост. Извор на информация за минали събития, подтикващи националното ни любопитството и желанието да прочетем следващата страница. Какво крият другите народи от нас и защо така ревностно го пазят? Отговорът на тези и на много други въпроси ще намерите в редовете на „За кожата на едно ченге”.

 Кристиян Георгиев

„Смъртен грях“ е нито по-добра, нито по-лоша от „Куршум за двама“

…Смъртен грях…

Има нещо страшно и зловещо в словосъчетанието „смъртен грях“, сякаш вътрешен глас грозно нашепва „Този път стигна твърде далеч.“ Kой прекрачва тази граница? Убиецът, жертвите или разследващите? Може би всички…всички са смъртни, всички грешат, а инспектор Хелън Грейс отново е на линия, за да сглоби този грешен пъзел. Година и половина по-късно - нов сериен убиец, нов заплетен случай за нея и екипът й, или това, което е останало от него. Последиците от предишния ги белязаха за цял живот, какво ли ги чака този път…

И тук, както и в „Куршум за двама“ всичко започва от детството. Именно там се крие ключът за причините ТЯ да убива, както и ТЕ да бъдат убити. Мъжки тела, разпорени с хирургическа точност, чиито сърца са изпратени на най-близките им с послание. С какво ли са го заслужили? Жена, способна да извършва това хладнокръвно и многократно. Коя е, защо и откъде намира сили да го извърши? Запознати вече с тежкото детство на главен инспектор Хелън Грейс, тук  отново ставаме свидетели как изпитанията в миналото са неин пръв помощник при разплитането на случаите. Именно най-тъмната и най-страшна част от детството, й помага да е по-близо както до жертвите, така и до техния палач.

Когато посягам към втора или трета книга на автор, винаги е с известни резерви. Особено, ако първата е била много силна. „Смъртен грях“ е нито по-добра, нито по-лоша от „Куршум за двама“. Тя е точно толкова силна, колкото винаги се надявам да бъде втората книга! Матю Арлидж запазва и пренася изцяло стила, логиката, интелигентността от първия във втория случай. Динамиката и психологическите елементи също са отново на място. Обрати, които те държат на тръни през цялото време и финал – неочакван, неподозиран, но и абсолютно логичен.

След приключването на случая Хелън Грейс казва: “Надежда винаги има!“. С това смъртният грях е простен…изстрадан, но простен, защото прошка винаги трябва да има! Време е да продължим напред…към следващ случай от Матю Арлидж, където сред куршуми, кървища и грехове отново ще търсим надеждата.

Петя Анастасова

Красиви ходещи бедствия и забрави от Джейми Макгуайър

След „Красиво бедствие“ и „Ходещо бедствие“ авторката Джейми Макгуайър продължава с „Красива забрава“. Като първа книга от нова поредица за братята Мадокс, тук Макгуайър ни запознава с историята на Трентън и Ками. В предишните две книги образът на Ками бегло ни беше представен, за разлика от Трентън който участваше повече.

В доста статии „Красиво бедствие“ и „Ходещо бедствие“ бяха описвани като феномени. Авторката Джейми Макгуайър продължава със същия успех да завладява читателя както в предишните книги в които ни представи лошото момче Травис Мадокс и първокурсничката Аби Абърнати .

Дори и да не сте чели предишните не е проблем „Красиво бедствие“ може да се чете самостоятелно от другите книги. Тези които са чели предишните веднага ще забележат, че историята на Трентън и Ками започва преди Травис да срещне Аби, и се развива и след заминаването им за Вегас.

- Ако накрая се ожените, дължиш ми сто кинта.

- Да се оженим? - Лицето му се изкриви от погнуса. -Какви ги дрънкаш, Ками? Аз съм на деветнайсет! Кой се жени на деветнайсет?

Огледах се да видя дали някой го е чул как си признава, че няма право да влиза в бара.

След като приятелят и отменя в последния момент предстоящото им пътуване на Ками и остава няколко свободни дни, без ангажименти за пръв път от доста време. Това дава възможност на Трент да се сближи с нея и да спечели приятелството и.

Този мъж имаше най-прекрасния лош ефект върху мен. Сякаш харесваше всичко, което бях и не бях. Дори не се налагаше да се старая. Непоколебимото му възхищение към всичко, което знаеше за мен, беше пристрастяващо. Улавях се, че искам още и още, но не бях сигурна дали ми харесва начинът, по който той ме караше да се чувствам, или познатото усещане.

Тя му помага да превъзмогне чувство за вина от миналото което го преследва и до днес. Постепенно от приятелство връзката им преминава към силна страст.

„Стоях в идеалното жилище на идеалния мъж, увита в чаршафите му, а сълзите капеха ли, капеха, докато мечтаех за страдащия татуист, когото бях изоставила.“

Нели Кънева

"Среднощни светлини" е роман за най-големите страхове и най-искрените копнежи на хората

Сблъсъкът между мечти и реалност, обреченост и избор - красивата страна на изкуство и грозният образ на политиката. Разрезът между интереси и чувства, чиито последици носят унищожителна сила. Мракът, в който често пропадаме, подведени от собствената си погрешна интуиция, и въпросът, който провокира читателя и дебне в най-дълбоките сенки на "Среднощните светлини": Може ли да оцелее красиво и чисто чувство като любовта, в коварно и изменно общество, основано на задкулисни игри и манипулации?

Въпрос, на който ще се опитат да дадат отговор нашите герои.

Запознайте се с Дамян и Елена, в чиито лица и истории ще разпознаете не едни чисто човешки чувства или копнежи. Дамян е млад и амбициозен, отдаден на работата си биолог, а Ана-талантливо, добро и умно момиче, което въпреки личните си проблеми, винаги слуша гласа на сърцето си. Животът на Дамян тотално се преобръща и излиза от своята права, когато получава анонимно писмо, разкриващо дълбоки, отдавна стаени към него чувства. То пък го отвежда към авторката му, която е не коя да е, а негова отдавна позната и забравена приятелка-Ана. Спомените изплуват в съзнанието му и той се връща назад в годините на запознанството им, когато тя е само една от многото начинаещи автори в литературния клуб, а днес вече-пробивен творец на пиеси. 

Разбирайки за чувствата й, макар и след години, Дамян признава, че също не е безразличен. И точно когато двамата отново се преоткриват, съдбата прави рязък завой и ги поставя в ситуация, която изисква тяхната внезапна отдалеченост. Дамян получава молба за специализация в чужбина и трябва да избера между кариерата и любовта. Избор, който неминуемо ще остави дълбоки и трайни следи след себе си. Внезапната им раздяла се оказва тежка за Ана и тя се отдава изцяло на работата си. Каква е изненадата за Дамян, обаче, когато се завръща след години и открива, че момичето, което някога е оставил, вече не е същото. Сгодена за известен политик, с блестяща кариера на писател и привидно щастлива и задоволена от живота, който води. Каква се крие зад целия този обрат? 

Може ли любовта да преобразява, или липсата й – разрушава? Хора, съдби, животи? Възможно ли е да бъдем щастливи отново,загърбили старите рани от любов, или те вечно ще кървят, напомняйки за собствените ни грешки. Ще платим ли за болката, която сме причинили от себелюбие и егоизъм, или болката ще бъде нашата цена? 

"И ако някой ден заплачеш без видима причина, знай, че една истинска любов, пазена само за теб, е била убита. Заради твоето незнание, заради моя страх, заради човешката суета’"  - думите на Ана, които отекват сякаш завинаги в съзнанието на Дамян и носят своята тежест до финала на историята... Защото няма нищо по-жалко и разрушително от късното разкаяние и неизживяната любов,оставила раните си отворени и незараснали. Или както още казва авторът: "Страхуваме се да живеем и изведнъж умираме. Изчезваме. Изглежда, единственото, което оцеляваше след нас, бе любовта. Стига да намерим силата да я признаем и изживеем докрай." - Послание, на което сякаш се крепи цялата мощна и преобразяваща сила на романа. Болезнената истина, която трябва да бъде изстрада, за да се осъзнае в нейната цялост. 

 "Среднощни светлини" е роман за най-големите страхове и най-искрените копнежи на хората. За болката от отхвърлянето и породените от нея, понякога непоправими, грешки. Финалът е силен, затрогващ, емоционално наситен и преобръща първоначалните ни представи за романа. Едновременно ужасяващ, но и лиричен. Красивият и трагичен начин, по който са преплетени  светът на изкуството и този на властта са това, което прави романа отличителен и така интригуващ.

Теодора Николова

"Квантовата градина" на Александър Чобанов ухае на маргаритки – от корица до корица.

Сборникът „Квантова градина” съдържа 15 разказа, от които 11 се издават за първи път. Според Владислав Тинчев общият знаменател на разказите е надеждата, която определя как тази градина ухае, а именно на маргаритки- от корица до корица… Според символиката на цветята маргаритките са символ на чистота в отношенията, скромност, невинност, предана любов.

В книгата откриваме различни персонажи, изживяващи своите емоции, споделящи ежедневието, нещастията, радостта си, които като една маргаритка са едно цяло, а в същото време всяко едно листенце се откъсва с леко дръпване. С всеки разказ ние загубваме представа за времето- един свят е възможен  и съществува самостоятелно, но е и свързан с другите светове. Преди- сега- ще- всичко е събрано в няколко истории. Различните разкази разкриват вселени, които те карат да се чудиш: Това истинско ли е? Илюзия ли е? Такива са „Дух”, „Борей”.

Персонажите са неповторими, завладяващи, различни- дребният детайл, решението на героя, философстванията, средата, в която живеят, предопределят съдбата им- прочитането на книга на Маркес, убиването на калинката, бурята, преобърната ваза, библиотеката, изборът…

Александър Чобанов пише увлекателно, с новата си книга той ни припомня, че сред природата всичко е просто- спокойствието, което носи вятъра, езерото, гората- няма усложнения, а само яснота. Припомня ни, че трябва да живеем тук и сега, та дори и със „Сто години самота”…

Радина Йорданова

С „Богат, беден“ живееш с емоциите, тревогите и мечтите на главните герои

„Богат, беден“ е от онези семейни саги, които те грабват още от първия момент. От началото до края на книгата живееш с емоциите, тревогите и мечтите на главните герои.

Ъруин Шоу проследява историята на фамилията Джордах, които, както ще се увери читателят, са много особени хора. Мери Джордах се омъжва за Аксел Джордах и има надежди и мечти свързани с идилично и светло бъдеще. Те са бедни и нещастни един с друг, дори се ненавиждат. Някак си преминават заедно през живота трудно и мъчително.

От връзката им се раждат три деца: Гретхен, Рудолф и Томас Джордах, които са главните лица в книгата. Въпреки прекалените си различия и отдалечеността един от друг, пътищата им винаги се срещат по един или друг повод. Всички те живеят в малкото градче Порт Филип, но и всички те желаят да отидат в Ню Йорк, в големия град, който би им предложил много нови възможности. И тримата искат да избягат от бедността, искат да бъдат богати, свободни и обичани.

„Дръж на парите – каза Аксел. – Не се оставяй някой да те измами. Дръж само на парите. Недей да вярваш на глупостите, които пишат във вестниците за разни други ценности. Това са проповедите, които богатите четат на бедните, за да могат да трупат богатства, без да си прерязват гърлата“. 

Историята не е напрегната, не е заплетена, тя простичко и ясно ни показва живота такъв, какъвто е за всички нас. Или се справяш с него по някакъв начин, или не се справяш. Или си на върха, или си долу. Средно положение няма. В романа се преплитат истории от живота на главните герои свързани с техните възходи и падения, които всеки от нас преживява.

С изненада открих, че книгата е екранизирана през  1976г. с участието на Ник Нолти и Питър Строс в главните роли.

Прочетох „Богат, беден“ точно за една седмица. Почнеш ли да я четеш, няма спиране. С нетърпение очаквам и продължението на книгата „Просяк, крадец“.

Лора Лазарова

„Златният син“ - история за дадените шансове в живота, за личностния избор, за приятелството, за любовта

Индия е огромна страна с хилядолетна история, населявана от стотици нации, народности и племенни групи с различни езици, култури и религии. Америка също е един огромен свят с разнообразие откъм националност, религия, език. Още от „Изгубената дъщеря“ съм изключително впечатлена как Шилпи Сомая Гоуда  разкрива колорита на Изтока и Запада, където различията могат да сближават хората, да ги обогатяват, да ги променят към по-добро.
В „Златният син“ на лице отново са сложността и красотата на индийската култура, както и част от плюсовете и минусите на страната на неограничените възможности. Романът следва две линии - животът на Анил и този на Лийна. Те са приятели още от деца, но съдбата ги разделя и събира безброй пъти.

Анил е млад човек, който живее несигурно между два свята: малкия провинциален град Гуджарат - домът, познатото, и Тексас - новото, различното, неизвестното. Живееше в две страни, но не се чувстваше на мястото си нито в едната, нито в другата. Той е Златният син. Обременен, както от очакванията на семейството си относно задълженията му като първороден син, така и от трудностите, които среща по време на специализацията си по медицина на място, където при всяко обръщане му се припомня откъде идва и колко по-назад е от всички останали, той не спира да търси себе си, да се бори със себе си и за себе си.

Съдбата на Лийна й предопределя да остане в Индия, да се омъжи и да попадне не в ново семейство, а в нещо по-ужасно и от затвор. Разбира се, бракът й е договорен. Нито тя, нито родителите й предполагат на какво мъчение ще бъде подложена единствената им дъщеря - да слугува и гладува, да бъде унижавана и физически насилвана не само от т.нар. си съпруг, но и от цялото семейство. Намира сили да избяга, да се върне при майка си и баща си, което се оказва равносилно на това да бъде зачеркната от обществото.

Техните срещи и раздели, които се броят на пръсти за периода, проследен в  романа, са като спасителен пояс и за двамата. Никога няма да бъдат заедно и, може би, това е ключовото в техните отношения - успяват да си бъдат опора, да си вдъхват смелост, когато е нужна на единия или на другия. А най-интересното е, че дори не осъзнават, че го правят.

Както първият роман на авторката ("Изгубената дъщеря"), така и „Златният син“ е една история, изпълнена със съзряване, която показва не само сложността, но и силата на бойната единица, наречена семейство. История за дадените шансове в живота, за личностния избор, за приятелството, за любовта като трамплин към прескачането на всякакви препятствия. Да, това е и една любовна история - има я любовта между мъжа и жената, между братя, между брат и сестра, между приятели, между баща и син, между майка и син. Има я и несподелената, нараняваща, жестока страна на любовта, но и чаканата, желаната, спасителната любов.

Книгата започва така:

 Когато съветвате някого, трябва да се опитате да му напомните за нещо, което е забравил, а не за светлината, която не е могъл да види.

Затова няма да ви призовавам да я прочетете. Сигурна съм, че тя сама ще ви намери в точния момент.

Петя Анастасова

На 21 януари излиза нова книга на бестселъров писател №1 в света - Джеймс Патерсън – „Алекс Крос, бягай“!

За автора

Откакто Джеймс Патерсън написва първия си роман, спечелил наградата „Едгар“ за дебют през 1977 г., от книгите му са продадени над 280 милиона екземпляра. Той е автор на някои от най-популярните криминални поредици, както и на няколко детско-юношески серии.

Днес Джеймс Патерсън е най-продаваният писател в световен мащаб и може да се похвали с невероятни постижения, сред които:

• През последните години Патерсън е имал повече бестселъри №1, отколкото Джон Гришам, Том Кланси, Джоан Роулинг и Дан Браун, взети заедно!

• Авторът заема шесто място в класацията на най-богатите знаменитости в света на авторитетното списание „Форбс“ и британския всекидневник „Индипендънт“. За разлика от повечето си успели колеги, основните доходи на Патерсън идват от продажбата на книги.

• Джеймс Патерсън влезе в рекордите на „Гинес“ с 31 романа с твърди корици, заели първа позиция в класацията на „Ню Йорк Таймс“, и общо 45 заглавия, попаднали в същата класация.

• От 2006 г. насам всеки седемнадесети продаден роман с твърда подвързия е бил написан от Патерсън.

• Джеймс Патерсън е писателят, чиито книги са най-често вземани от библиотеките в САЩ и Великобритания.

• Статистиката сочи, че при електронните книги създателят на Алекс Крос отново заема челната позиция по приходи.

• През ноември 2012 г. се състоя българската премиера на филма „Детектив Алекс Крос“ по романа „Крос“ на Джеймс Патерсън. След „Завръщането на Паяка“ и „Целуни момичетата“ това е третият филмиран бестселър на автора.

• Бестселъров писател №1 в света се е посветил и на редица каузи в подкрепа на четенето, като една от мисиите на автора през последните години е стимулирането на четенето при децата. Сайтът, учреден от Патерсън, Read Kiddo Read (ReadKiddoRead.com) помага на родители и учители да възпитат децата в любов към книгите, като ги запознават с четива, които самите деца намират за интересни и вълнуващи. Според Джеймс Патерсън изграждането на читателски навици от ранна детска възраст е определящо за успеха на един човек.
• Писателят е известен и със своята мащабна дарителска дейност. Последната му инициатива беше програмата за субсидиране на независими книжарници в САЩ и Великобритания, чието дарение бе на стойност 1 250 000 долара. Заради нея през 2015 г. на Джеймс Патерсън беше връчена награда за цялостен принос към литературната общественост. „Искам да окуража всички талантливи хора, присъстващи тук, да се превърнат в деятели. Има толкова много да се направи. Нека намерим начин да превърнем цели поколения в запалени читатели, които не избягват посещенията в библиотеките и книжарниците“, каза Патерсън на церемонията за връчването.
• Авторът на бестселъри, освен като добър писател и книжен деятел, е известен и с някои свои ексцентрични идеи. Една от тях буквално разтърси книгоиздаването - първата експлодираща книга - романа “Private Vegas” на Джеймс Патерсън. Тя трябва да бъде прочетена в рамките на 24 часа, след което ефектно експлодира. Таймерът не може да бъде спрян, а действието му не може да се отмени, веднъж задействан. Патерсън определено знае как да стимулира адреналина в читателите си.

За книгата

Алекс Крос арестува известния пластичен хирург Илайджа Крийм по обвинение в блудство с малолетни. Шумното дело завършва с осъдителна присъда. След като излиза от затвора, хирургът се сдобива с неузнаваема външност и нова самоличност. Д-р Крийм пристъпва към плана си да отмъсти за съсипания си живот и кариера.

Алекс Крос поема случаи на прецизно режисирани убийства на млади мъже и жени. Огледът на местопрестъпленията сочи към двама извършители, водени от заслепяваща ярост. Опитният детектив забелязва и нещо още по-смущаващо: начинът, по който са извършени престъпленията, говори за дълго таена болна фантазия и прецизен план за реализирането й.

Мълвата за тандема психопати плъзва из Вашингтон и всява ужас сред жителите на града. Това поставя Крос под огромно напрежение да разреши случаите. Докато работи неуморно, той не забелязва, че някой го следи. Някой, който дълго е чакал да разчисти сметките си с него.

"Кутия за птици" умело преплита в себе си минало и настояще. Дълбае в дебрите на душата ти, възбужда сетивата ти и не ти дава да заспиш от вълнение какво ще се случи.

Посегнах към книгата след многото положителни коментари, които прочетох в социалните мрежи. Честно казано с малко недоверие. Оказа се обаче, че е страхотна и силно въздействаща.
Откакто се появиха „съществата“ Малори и двете й деца живеят с превръзки на очите в една къща. От деня, в който са се родили те живеят с тях. Не са виждали нито небето, нито цветята, нищо от околния свят – само майка си и къщата, която обитават, къщата, в която са избягали и са се скрили от нещото, което като погледнеш те кара да полудееш и да нараниш себе си или околните. 

Нещо се е случило? Но какво? И защо всички се страхуват да виждат? До края романа държи в напрежение. Позволява ти сам да си правиш предположения. Истината е различна за всеки.
Къщата, в която се крият и живеят е една голяма кутия, която ги ограничава да видят новия свят. Целият свят е затворен вътре.  Всички искат да излязат от тази кутия. Но как може да се живее в свят, в който зрението е ограничено и можеш да разчиташ само на слуха си?

Романа преплита в себе си минало и настояще. 

"Що за човек е този, който трепери от страх, когато наближава краят на света? Когато братята му се избиват един друг, когато улиците на буржоазна Америка са пропити с кръв...що за човек се крие зад одеяла и превръзки за очи? Отговорът е: ПОВЕЧЕТО хора. Казано им е, че ще полудеят. И те полудяват." 

Джош Малерман ни представя чудесен психологически трилър, който дълбае в дебрите на душата ти, възбужда сетивата ти и не ти дава да заспиш от вълнение какво ще се случи. Кои са съществата, които не бива да виждаме? Какво се е променило в този нов свят? Как можем да се спасим? Кутията, в която сме затворени всички, която е символ на нашите страхове, ограничения, скрити дълбоко в нашата същност и искащи да изпълзят с пълна сила на повърхността. И решението и смелостта да се изправим срещу тях, за да живеем нормално и без притеснения. 

Лора Лазарова

„Великата китайска зоологическаградина“ - екшън в титанични мащаби

Все по-често чуваме за Китай и колко много компании са изнесли производството си там заради евтината работна ръка. В книгата „Великата китайска зоологическа градина“ е представен стремежът на Китай да „излезе“ от стереопита на „втора ръка“ държава и да поеме лидерството в света, да се превърне в първа сила на планетата. Една от стъпките, която се предприема за постигане на целта, е създаването на нещо уникално, което го няма никъде по света, и това е отварянето на зоологическа градина, но не каква да е, а с животни, които се смятат за мит. Животни, колкото величествени, толкова и опасни, а именно – дракони. Амбициозмият проект отнема години подготовка, но резултата е налице. За популяризирането на зоологическата градина те канят стратегическа група от хора - журналисти от реномирани списания. Сред групата е и д-р Касандра Джейн (Си Джей Камерът). Но нещата се объркват. Китайците не са предвидили, че драконите са интелигентни същества, които няма да търпят да бъдат ограничавани. И така по време на обиколката на журналистите, немислимото става - драконите са намерили начин да пренебрегнат клетката, в която са затворени. Започва невероятно приключение, в което Си Джей се бори да оцелее и да предотврати нашествието на хиляди дракони по света.

За почитателите на Матю Райли образът на Си Джей ще напомни друг негов герой - Шейн Скофийлд. И двамата оцеляват, благодарение на острия си ум, натрупаните знания и способността да превърнат обикновените предмети в оръжие.

С книгата „Великата китайска зоологическа градина“ ще се насладите на динамично действие, невероятно приключение и няма да се усетите как е минало времето, докато сте споделяли борбата за оцеляване на Си Джей.

Радина Йорданова

Как да се справи човек, когато тъмнината в него е повече, отколкото може да понесе?

През 2010 година, Джон Грийн и Дейвид Левитан са все още млади и тепърва навлизащи в литературния бизнес. Въпреки това двамата издават книга, която хвърля толкова светлина в трудния и объркан свят на тийнейджърството, че тя продължава да грее и до ден днешен. Всяко дете се сблъсква с десетки въпроси на тази възраст, на които рядко се намира отговор преди човек да порастне. Но още по-трудно е когато детето трябва да се справя с повече неща от обикновените тийн проблеми.

Как да се справи човек, когато тъмнината в него е повече, отколкото може да понесе? Какво се случва, когато философията на живота ти е да посрещаш проблемите си само с усмивка и оптимизъм? Как да вземеш страна във войната от противоречия, която се води в самия теб? Отговорите на тези въпроси, както и на много други, биват открити, когато Уил Грейсън от Еванстън се среща с Уил Грейсън от Нейпървил в една студена нощ в Чикаго. Макар срещата им да е кратка, след нея нещата драстично се променят и за двамата.

Грийн и Левитан създават история за приятелства, за предателства, за любов, за самота, за светлина и за тъмнина. Някои читатели може да се разпознаят в героите, някои може да им съчувстват, някои може и да не ги разберат изцяло. Но едно е сигурно – след края на книгата всеки ще я затвори с чувството, че човек винаги може да открие приятел... дори и да не носи неговото име.

Петя Асенова

"Самотата на простите числа" - една история за стереотипите и предрасъдъците ни към нас самите

Драги мой,

Чувствал ли си се някога самотен? От онази самота, особената, която прилича на пусто пространство, на кухина някъде в съзнанието ти? Онази самота, причинена от убеждението, че нито един човек на света не те разбира, че си толкова различен от всеки друг и просто няма начин да се доближите. Да, прав си. Всеки понякога се чувства така. Е, проблемът при Аличе и Матия е, че за това тяхно чувство няма „понякога“, има само „винаги“. Те не могат да се отърсят от него, както се изтръсква прашасало палто, нито могат да проветрят онази мъчителна кухина, както се проветрява задушна стая. Не могат. Като деца, дълго преди да се запознаят, и на двама им се случва по нещо ужасно, което ги бележи. Не, греша. Не случилото се, а те самите се бележат. След случилото се Аличе остава с един безчувствен, куц крак и голям, грапав белег. Още неоткрити, грацията и женствеността ѝ са отнети, затова тя решава да компенсира загубата с плосък корем. А това постига с под минималното за един човек хранене. След години дори развива отвращение към храната – само от вида на пълна чиния ѝ се гади. Но дори слабото ѝ тяло не може да накара връстниците ѝ да я харесват. Тя знае, че е различна.

За малкия Матия различността се изразява в близначката му – още от ранна възраст се разбира, че тя е със забавено развитие. Затова и нямат приятели, никой не им говори, не ги канят на рождени дни. А когато това все пак се случва, Матия не иска сестра му да развали всичко и я оставя да го чака в парка. Е, празненството не се оказва кой знае колко приятно, а последиците са ужасяващи – близначката му изчезва безследно. А за Матия остава празнотата.

Когато двамата се срещат, виждат нещо един в друг. Не че разбират света на другия. Не се и влюбват. Понякога дори не се понасят. И въпреки всичко един за друг се превръщат в човека, без когото не могат да дишат правилно. Кухината се запълва мъничко. Матия не говори много, потънал в своя свят от числа (той е много умен, пленен от математиката, с невъзможност да разбере останалата част от света). Аличе винаги има някоя щура мисъл в главата. Приятелството им продължава години наред, а с него и те продължават да бъдат различни – от връстниците си, от родителите си, един от друг, от себе си. Самотата се разсейва само когато са заедно или мислят за другия. Само че не съвсем. Защото дори онази странна хармония помежду им прилича малко на дисонанс. „Как така?“, ме питаш. Ами така. Когато Аличе се престрашава и прави крачка към Матия, той не разбира. Когато пък той има нужда от нея, тя е непокорна и саркастична. „Колко нелепо!“, казваш. Така е, нелепо е да се вкопчиш толкова здраво в мисълта за един човек, той да ти е най-близкият на света, а реално да не можеш да го достигнеш. Това е част от природата ни на хора – винаги ни е толкова трудно да бъдем себе си и още по-трудно да бъдем с другите.

Защо да прочетеш книгата след толкова самота и тъга ли? Защото това е всъщност една оптимистична история (поне краят ѝ), която говори за стереотипите и предрасъдъците ни към нас самите, за ограниченията, които си поставяме и които не си позволяваме да преодолеем. Аличе и Матия обаче успяват. Те позволяват на раните да зараснат, дори на белезите да избледнеят. Най-накрая пускат различността си, осъзнават, че тя не им е нужна, че може да бъде преодоляна, стига само да преодолеят себе си. Какъв подвиг, не мислиш ли?

Твоя,

Деметра

Нови уникални рецепти с гарантирано качество от кухнята на Джейми Оливър

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ ПРЕДСТАВЯ

Уникални рецепти с гарантирано качество от кухнята на Джейми Оливър!

Посрещнете празниците с най-вкусните ястия по рецептите на най-известния готвач в света и екипа на неговото списание!

Салати

96 с., цена 11,95 лв.

ISBN 978-954-26-1521-7

Вдъхновяващи рецепти за топли и студени, семпли и изтънчени салати, приготвени от качествени съставки в традиционни или необичайни комбинации.

 

Месни ястия

96 с., цена 11,95 лв.

ISBN 978-954-26-1528-6

Невероятни рецепти за месни ястия, за да зарадвате семейството и приятелите си с вкусни кюфтенца, крехко агнешко, ароматно свинско или сочно телешко. 

 

Десерти

96 с., цена 11,95 лв.

ISBN 978-954-26-1522-4

Специални рецепти за страхотни десерти, които ще превърнат делника в празник: плодови десерти, пухкави сладкиши или неустоими шоколадови изкушения.

За поредицата

Поредицата „Джейми и приятели“ включва луксозни тематични кулинарни книги със специално подбрани рецепти от шестгодишната история на списанието на Джейми Оливър. Селекцията от традиционни ястия и екзотични предложения ще допадне на почитателите на бързите и семпли рецепти и ще вдъхнови смелите импровизатори да сътворят нови кулинарни изкушения. Автори на рецептите са Джейми Оливър, сътрудниците на списанието и готвачи от цял свят, гостували в различните броеве, а красивият снимков материал е дело на едни от най-уважаваните кулинарни фотографи.

За Джейми Оливър

Топготвач, автор на кулинарни бестселъри и телевизионен водещ, Джейми Оливър се нарежда сред най-обичаните знаменитости в цял свят. С непринуденото си поведение и заразителен ентусиазъм англичанинът печели милиони фенове и последователи. Обществените му кампании в подкрепа на здравословното хранене го превръщат в пример за подражание.

„Не си отивай, щастливецо!“ на Светозар Гледачев ни показва другото лице на икономиката, т.е. на самия живот

 

Какво представлява икономиката – сухи цифри, сметки и анализи? Икономиката се свързва с материалното, а истинският живот – с духовното. Да, ама не. Или поне не в света, в който живеем. Те са неразделни един от друг. Всичко, в което има избор или е ресурс, е икономика. А това е целият свят около нас или самият живот. Всяко едно човешко действие е избор, породен от нужда, или е някакъв ресурс. Човешките взаимоотношения и дейности всъщност са размяна на стойности.

В „Не си отивай, щастливецо!“ Светозар Гледачев ни показва другото лице на икономиката, т.е. на самия живот.

В книжарниците от 19 ноември.

За автора

Светозар Гледачев е роден на 24 февруари 1963 г. в Пловдив. Завършва Математическата гимназия в града, после ВИИ „Карл Маркс“ – София (сега УНСС). Става асистент и доктор на БАН, специализира и се квалифицира в University or Delaware и Bank of America. Работи като университетски преподавател, частник, директор на банка, два холдинга и няколко предприятия, консултант и финансист. Има своя седмична рубрика в ежедневник. Водещ е и на собствено финансово предаване по Пловдивска обществена телевизия. „Не си отивай, щастливецо!“ е интелектуалното продължение на първата му творба „Добър ден, нещастнико!“.

За книгата

Тази книга не е икономика, не е философия, не е социология. Тя е всичко това, взето заедно. Разгледани са социални проблеми от философска гледна точка, подплатени с икономически факти. Картината на самия живот. Толкова различен за всички, но еднакъв в основата си и законите, които го управляват. Тази книга търси и намира общото, което ни прави хора. Желанията ни правят различни. Като не ги осъществяваме, ставаме нещастни. И страдаме, като искаме да сме богати, чрез парите.

Доволният от себе си е богат (Лаодзъ).

Няма път към щастието. Щастието е самият път. Освен знанията, в нея ще откриете метода за разгадаване на проблемите и разрешаването им. Ще разберете, че светът има изцяло икономическа същност. Животът не е сложен, ние го правим такъв. Това е още една книга, още една крачка по пътя към познанието и себепознанието. С нея ще се променим и ние към по-добро.

Единствено непроменимото е промяната!

Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите (Конфуций).

“Всички наши места“ - помагало за час по „Човечност и състрадателност“

„Всички наши места“ е книга за подрастващи, но не само.


„Всичкинаши места“ е книга за сложните човешки отношения и съдби, но не само.


„Всичкинаши места“ е едно помагало, което си заслужава да бъде „изядено с кориците“, но не за оценка, не за добро представяне в час, а като подготовка за живота.

 Теодор Финч е смахнат и всички са наясно. Едни го ненавиждат, други тайно му завиждат. Вайълет Мърки е променена след онази нощ, вече не същото момиче и се опитва да избяга от себе си и от този свят. Тяхната среща е съдбоносна. Той успява да се докосне до нея и да й вдъхне сили за още време живот, но дали тя ще успее да му помогне?

В този роман се преплитат красотата на живота, тежестта на израза „различен съм“ и празнотата от смъртта. На пръв поглед е представена личната история на главните герои, но не по-малко важен е и вторият взор. Книгата има социална функция, която не бива да бъде пренебрегвана заради своята деликатност и сериозност. Авторката целенасочено открехва завесата към този препъникамък в живота на децата, юношите и техните родители. „Исках да напиша нещо, което да отговаря на пулса на днешния ден“ - казва тя на последните страници от „Всички наши места“. А аз добавям: „исках да направя преглед, който да ви накара да я прочетете, защото със сигурност има хора, на които трябва да помогнем – не след месец, не след ден, а днес.“.

Виктория Димитрова

„Лео и Май“ е малка книжка, която можете да прочетете на един дъх

„Лео и Май“ е малка книжка, която можете да прочетете на един дъх, претичвайки през страниците. Но няма да го направите – ще се спирате честичко, за да препрочетете някой пасаж, ще поглеждате замислено и невиждащо някъде над книгата и ще се усмихвате.

Ако времето знаеше за нас, нямаше да минава толкова бързо, когато сме заедно с Лео.

Това е история за две деца, които са толкова внимателни един към друг, че дори се пазят предпазливо, така че всяко малко чудо, всяко добро, което правят един за друг, да не бъде забелязано, да не се приема като състраданиe, а да изглежда като обикновена случайност. Това са две деца, които се топлят, крепят, изненадват и обичат безрезервно и без да очакват нищо в замяна. Те намират начин да избягат от реалността, създавайки свой собствен свят, живеейки един в друг, виждайки себе си през очите на другия и пазейки тайните си.

Светлината скрива повече неща от мрака.

Само когато обикаляш и си гледаш надолу в краката, нощта изглежда тъмна и те притиска като менгеме /.../ но легнеш ли долу в мрака, върху него, и погледнеш право пред себе си, тогава тя става почти светла /.../ Тогава целият мрак остава зад гърба ти. /.../ А цялата светлина лежи пред теб.

Май е неговото утро, неговата светлина, прокраднала се иззад тъмните прозорци.

Лео е нейният смисъл да продължава да тича.

Те двамата изобретяват света. И той може би съществува само заради това – да бъде прочетен от вас.

Петя Юнчова

Ето защо „Париж винаги си заслужава“

 

 

 

Розали Лоран е на 28 години, обожава синия цвят и да рисува. Баща ѝ е починал, а майка ѝ Катрин далеч не одобрява дъщеря ѝ да бъде художничка. Според Катрин дъщеря ѝ трябва да се заеме с нещо по-разумно от рисуването и Розали решава да последва съвета на майка си, но по свой начин. Това, което момичето разбира под „разумно“, е да отвори собствена книжарница, където да продава пощенски картички, ръчно рисувани от нея. Кръщава я „Луна Луна“.

 

Обвързана с човек, който далеч не е подходящ за нея, дните ѝ минават в услуга на другите, които тя радва със своите картички с пожелания. Всяка година, на рождения си ден, Розали има таен ритуал – хвърля от Айфеловата кула своя бутикова картичка с написано на нея желание, но до днес нито едно от тези желания не се е сбъднало. 

 

 

 

"Не е зле от време на време да гледаш на нещата в тяхната цялост – каза синият тигър. – А това става най-добре от горе. Или от далече. Едва когато видиш цялата картина, разбираш колко е свързано всичко. "

Един ден в книжарницата нахлува възрастен господин, който без да иска бута статива с картички. Оказва се, че това е прочутият автор на детски книжки Макс Марше. Писателят е дошъл да ѝ предложи работа. Той я кани да илюстрира новата му творба – „Синият тигър“. Розали се съгласява на часа. Когато детската книжка излиза на бял свят, тя бързо се харесва на всички и заслужено заема почетното място на витрината в книжарницата на Розали. 

 

Мисля, че книгата на Баро би докоснала много хора и би се харесала предимно на жените, които вярват в истинската любов и още я чакат, както и онези, които знаят какво значи тя, но по една или друга причина са я изгубили. Едно нещо обаче не трябва да губим – копнежа, защото „човек трябва да вярва в това, за което мечтае“…

 

„В живота на всеки има история, която се явява повратна точка, макар малцина да си дават сметка за това.“ 

 

Десислава Димчева Комитова-Воева

 

"ЖЕСТОКО" - Не съдете разказа по заглавието!

Живеем в ерата на кратките съобщения – SMS-и, Twitter, Facebook статуси... тогава какво чудно има, че на пазара излезе и книга с кратки разкази. 100 разказа, ако трябва да бъдем напълно коректни (а това обикновено е добра черта). 100 разказа от по 100 думи, нито една повече, нито една по-малко. Емил Йотовски, ветеран в създаването на комични телевизионни предавания, се впуска в ново приключение – да ви разсмее, да ви разплаче и да накара космите на ръцете ви да настръхнат от страх, и то в по-малко от 100 думи. Предизвиквам всеки, който смята подобна задачка за лесна, да хване химикалката и да опита. Ще са му нужни приблизително около 100 секунди, преди да се откаже. 

Макар и впечатляваща, дължината на разказите не е основното им качество. За да може един писател да създаде текст, който да носи нужните емоции, то той първо създава напрежение, привързване към героите, заплитане на сюжет, разплитане на сюжета... и докато се усетите, сте на 157 страница и ви очакват още толкова, преди да стигнете финала. Емил Йотовски успява да свърши всичко това в 100 думи. И се справя блестящо, имайки предвид, че в по-голямата част от разказите никой не може да предположи края им. Заглавието е там, за да ви заблуди, първото изречение е, за да ви привлече вниманието, второто и третото са, за да ви задържат, а последното е, за да ви изненада до такава степен, че да не разберете откъде ви е дошло. Затова, ако се захванете с книгата „Жестоко“, то пригответе се за вампири, трилър, мистерия, нинджи, романтика, екшън и най-вече много изненади.

В чест на усилията на Емил Йотовски и този кратък поглед върху книгата му е направен само от 100 думи. 

П.П. Излъгах. Думите са много повече от 100, но в крайна сметка Емил Йотовски е специалистът по кратките разкази, не аз. От мен само това – не пропускайте възможността да се потопите в неговия свят... „Жестоко“ е...

Петя Асенова