"Нека да ти нарисувам" - вдъхновяващ мемоар в духа на „Под небето на Тоскана” и „Яж, моли се и обичай”

Това е истинската история на Джанис Маклауд. 

На 34 г., неудовлетворена от работата и самотна на личния фронт, тя е закотвена в голяма рекламна агенция вместо да следва мечтата си да пътува и твори. Но един на пръв поглед обикновен ден променя всичко. Джанис решава да напусне работа. Изненадващо това не се оказва толкова плашещо за изпълнение. С малко математика и много решителност тя се отървава от излишните вещи, спестява достатъчно и си купува две години свобода в Европа.

Джанис пътешества из Франция, Шотландия, Англия, Италия, среща се с интересни хора и черпи вдъхновение от историята, изкуството и пъстротата, която я заобикаля... А в Париж се намесва съдбата и тя среща любовта. Въпреки езиковата бариера Джанис се впуска във вихрен парижки романс и скоро осъзнава, че никога няма да се върне към дванайсетчасовите работни дни.

Намаляващите ѝ средства обаче я принуждават да търси начин да спонсорира мечтите си. Така Джанис създава серия рисувани писма, които изпраща по пощата на хиляди абонати, жадуващи да получат нещо красиво. И щастливият край на нейната приказка се сбъдва.

В духа на „Под небето на Тоскана” и „Яж, моли се и обичай” това е вдъхновяващият мемоар за пътя на една жена от забързаното ежедневие в Калифорния до намереното блаженство в Париж. Написана непринудено сякаш е разговор между приятелки на чаша кафе, със свежи нотки на остроумие и мъдрост и с приятния щрих на включените авторски писма, това е книга за всички, които се осмеляват да нарисуват живота, за който мечтаят.
 

Очаквайте на 13 август в книжарници "Хермес" и на www.hermesbooks.com

Ако някой е способен да научи друг човек как да си тръгне с момиче, то това е Барни Стинсън и неговия "Наръчник на плейбоя"

Поооооознавате ли Барни? Не? Жалко. Никога не е късно обаче да се поправи подобна грандиозна грешка. Нещо повече. Самият Барни е достатъчно любезен да отдели от толкова ценното си свободно време (което иначе може да използва, за да забива мацки), за да сподели някои неща за себе си. Веднъж щом се запознаете с всички бляскави преживявания на този неповторим индивид, той ще ви награди с най-ценната информация – как да сваляте мацки. 

 

Ако някой някога в историята на човечеството е бил способен да научи друг човек как да си тръгне с момиче, то това е Барни Стинсън. Но за да можеш да следваш стъпките му, първо ти трябва подготовка. И то много сериозна. Е, не чак толкова... и невинаги, разбира се... Всъщност всичко нужно е написано в книгата на Барни (с малко помощ от Мат Кун, човека с дребния шрифт) „Наръчник на плейбоя“. След като преди няколко години първата книга на автора – „Кодекс на пича“ (както и съкратената му версия за братлета, които пътуват твърде често и нямат толкова време за четене, било то и за книгата на Стинсън – Bro on the Go), набра глобална, даже – спокойно може да се каже – космическа популярност, ето че днес имаме късмета, честта и привилегията да държим в ръце поредния шедьовър на младия талант. Веднъж щом Барни научи света на правилата между братлетата, сега дойде моментът и да сподели мъдростта си как да си хванат мацка, с която после да се хвалят пред аверите. 

 

Един съвет и от мен: започнете ли книгата, бъдете сериозни. Не прескачайте съвети, не пренебрегвайте съвети, не си мислете, че знаете повече от съветите на Барни (никой не знае повече от него). Бъдете добри братлета, слушайте Стинсън и ще стигнете далеч.

Момичета, Барни не е забравил да нахвърля и някой друг съвет в помощ на противоположния пол. Макар че според него: „За да свалите някой пич, ви трябват само две неща. Подсказка...“ Не, знаете ли какво... Най-добре да почерпите знанията направо от извора.

В заключение може да се каже само едно: това е класиката на нашето поколение, която ще продължи да грее над бъдещето на света... или най-малкото това е книжка, която ще ви накара да се усмихнете, докато се прибирате от работа или си почивате на плажа.

Петя Асенова

"Жена" - роман за решителността на една жена, готова на всичко, за да открие човешкото щастие

"Жена" е един поразителен любовен роман, чието действие се развива през ХІХ в. Героинята на Такео Аришима – Йоко, е личност, която не принадлежи на своето време. Духът й надгражда ограниченията на обществените норми, по които е принудена да живее. В резултат, хората я смятат за ексцентрична и студена, позор за своя род.

Стилът на романа е много силен и запомнящ се. С интерес наблюдаваме непрестанно сменящите се превъплъщения на героинята, която току се проявява силна и решителна, току придобива невинност и миловидно изражение. Тя самата е актриса кралица, която с увереност и достойнство, осъзнала своето надмощие, властва над умовете на мъжете и жените и контролира действията им.

Когато обаче голямата, изпепеляваща любов покорява и нейното сърце и душа, дори тя самата е изненадана. По-яростно от всякога тя се бори срещу оплюването и злорадствата за правото си да бъде щастлива. Но дали ще й се усмихне щастието и дали любовта ще успее да извоюва успешно всички битки на фронта на предразсъдъците и тесногръдието?

Йоана Борисова

„Мофонго“ – сладко-горчивото ястие за душата

Не, това не е кулинарна книга. "Мофонго" е роман за живота. Животът такъв, какъвто е, с всичките му вкусове – и сладки, и горчиви, на моменти киселеещи, безсолни или преподправени. Книгата не се чете, тя се усеща – с всички сетива, подобно на коледна трапеза, и носи същите емоции. Ароматите, вкусовете, докосванията, извивките, цветовете сякаш изникват пред очите на четящия в колоритни живи картини.

Храната и кулинарното майсторство заемат определяща роля в книгата, но по един много топъл и интимен начин. Те вдъхновяват, подтикват към житейски размисли и събират хората – от млади влюбени до големи разпокъсани семейства, които отново стават сплотени под магическото въздействие на трапезата.

Защото необикновените ястия са постоянният фон, на който се развива книгата. Героинята баба Лола се е отказала от една от най-големите си страсти, готвенето, след трагичен инцидент. Десет години по-късно настъпва нова повратна точка в живота й – тя прекарва първия си инсулт и решава да се върне към хобито си, което използва за душевна опора. Неин верен помощник става любимият й внук – Себастиан. Той е десетгодишен и е роден със сърдечен порок. Двамата са съпричастни към положението си, защото са от хората, стояли „на мистериозната граница между живота и смъртта“. В този смисъл техните разбирания за живота, без значение че двамата герои са с толкова голяма възрастова разлика, са по-философски от на останалите. Те, за разлика от другите, не са така потънали в живота, защото осъзнават, че той е нещо временно, и именно затова трябва да го изживеят максимално пълноценно.

„– Не знам – отвърна Себастиан. – Мама казва, че й трябва време, за да обмисли положението.
– Да. Не смяташ ли, че за всички ни е полезно да имаме малко повече време? 

Себастиан се замисли над думите й, ала доколкото можеше да определи, времето изтичаше и не трябваше да се губи.“

 

Така Себастиан и баба Лола решават да се борят за нещата, които искат най-много. Лола се връща към готвенето въпреки хилядите възражения от страна на децата й, които се притесняват за нея и я спират да не се натоварва. А мечтата на Себастиан е толкова трогателна и по детски чиста: той просто иска да играе футбол като останалите деца – нещо, което му е забранено заради риска от претоварване на сърцето. Заради невъзможността му да играе обаче останалите деца му се подиграват. В книгата е застъпена темата за тормоза в училище и деликатната ситуация за тормозения – как да излезе от това положение, как да се предпази, без да предизвика допълнително унижение, което включването на подкрепата на възрастен неминуемо носи.

Готвейки, двамата герои стават още по-близки, а Лола учи внука си на екзотичните пуерторикански ястия от своята младост и му разказва завладяващи истории, свързани с тях. Спомняте ли си разказите на вашите баби и как историите им са обгърнати със специфичен чар и магическата тайнственост, която носи едно отминало време? Такива са и разказите на баба Лола. Особено вдъхновяващ е споменът за запознанството й с бъдещия й съпруг. И тук кулинарните способности са от първостепенно значение: 

„– Виждал съм те в града – каза Рамиро. – Но забравих името ти... Няма ли да ми кажеш как се казваш?

Думите му никак не ме поласкаха, но аз отговорих: 

– Ще ти кажа, след като изядеш ястието, не преди това.
 – Защо? – учуди се той. 

 – Защото, след като опиташ най-вкусния ароз сасонадо, който някога си ял през живота си, никога няма да забравиш името на жената, която го е сготвила. 

 – Е, добре – съгласи се той, – вече съм не само гладен, но и любопитен.“

Житейските рискове също са философски разгледани – Себастиан е обречен на влошаване и само осъществяването на тежка операция може да подобри състоянието му – или да го влоши завинаги. В динамиката на семейните отношения е показано как различните хора приемат по различен начин рисковете към близките си в името на живота.

В "Мофонго" витае и загадъчният образ на Мистериозната старица, който се появява и съветва Себастиан в критичните за него моменти. До самия финал загадката около появяването му расте.  

Книгата „Мофонго“ е едно сладко-горчиво ястие за душата. Тя ще ви разплаче и едновременно с това усмихне. Но едно е сигурно – ще запомните нейния вкус. 

Габриела Стоева

"Венеция през зимата" - книга за любителите на романтиката, на любовта и... на Венеция

Взeмайки книгата в ръце, моето желание бе да се пренеса мислено във Венеция, мечтан от мен град. И наистина успях – цяла седмица се разхождах с корабче по Канале Гранде, обикалях магазинчетата на моста Риалто и оглеждах площад „Сан Марко“. Еманюел Роблес майсторски рисува приказните пейзажи на града през зимата и чувствата, които изпитва човек, докато ги гледа.

  

***

През зимата Венеция е създадена само за тези, които се обичат, и обезсърчава тези, чието сърце е празно.

 ***

Историята проследява преплетените съдби на Елен, Андре и Ласнер. Тримата герои правят своите съдбоносни избори именно в града на любовта, но не за всеки и не през зимата. Но след всеки избор, разбира се, идват и последствията – за едни добри, за други пагубни. От всеки ред дебне опасността героите на този роман да загубят достойнството си, любовта си, живота си... Ще успее ли отново любовта да победи, или този път ще падне победена?!

  ***

Повечето не знаят какво да правят с живота си. Често даже не са наясно, че живеят. Присъствието на някаква опасност най-сетне ги кара да осъзнаят, че живеят.

 ***

Това е идеалната книга за любителите на романтиката, на любовта – със съпътстващите я трудности и прекрасни моменти, и... на Венеция, разбира се.

Белла Христозова

Кое е най-идиотското нещо, което сте правили през живота си? Е, запознайте се с Жули – за нея списъкът е дълъг!

Това, което ме привлече така към тази книга, беше корицата и заглавието! Колко често даваме обещания за ново начало и наистина ли сме способни да променим изцяло живота си и да започнем нов живот? Има ли възраст, след която човек вече не може да се промени? И защо котка на корицата, и то с перуанска шапка? С толкова въпроси нямаше как да не взема книгата "От утре почвам нов живот".  

Прочетох интервю с автора на книгата Жил Льогардиние, в което му задават въпрос за избора на корица с котка – хареса ми отговорът му, че с такава корица няма как да не накара хората да се усмихнат! И наистина е така – тази книга ще ви донесе много усмивки, смях, може би и сълзи, или иначе казано – много емоции. Всеки образ в книгата е много жив, добре изграден и някак ще ви пренесе във Франция: на една малка уличка, в която си има всичко, хората се познават и са като едно голямо семейство. Каква е историята с котките, ще оставя на вас да разберете.

В резюмето на книгата "От утре почвам нов живот" пише: Кое е най-идиотското нещо, което сте правили през живота си? Е, запознайте се с Жули – за нея списъкът е дълъг! И смешен, някак искрен и всичко, което прави, е подтикнато от добри чувства и е толкова мило, че тя непременно ще ви стане приятел още от първите страници.

Животът ѝ не е в най-добрия си период, тя се чувства депресирана и неудовлетворена. И тогава случайно вижда името на нов съсед на пощенската му кутия и решава, че той непременно трябва да е интересна личност, щом носи името Рикардо Пататра! И така започва нейното приключение. Сменя работата си, защото осъзнава, че не е щастлива до момента, започва да прави неща, които никога досега не е правила – с две думи, променя изцяло живота си заради влюбване от пръв поглед... на една пощенска кутия!

Според мен човек трябва да се запита кое е най-откаченото нещо, което е правил в името на любовта? Възможно ли е да обичаш непознат? Има ли любов от пръв поглед? И толкова велика сила ли е любовта, щом може да променя човешките съдби...

Дарина Къшева

„Синята брада“ на Амели Нотомб е книга за любовта – в нейното присъствие и отсъствие едновременно

 

Любовта е въпрос на вяра. Вярата е въпрос на риск.

 

Преди година четох интервю с интересната и продуктивна писателка Амели Нотомб, в което тя споменава, че любимата ѝ приказка е „Синята брада“. Когато преди месец се появи новата ѝ книга – „Синята брада“, за мен не беше изненада решението ѝ да представи своя личен поглед върху най-зловещия персонаж от приказките на Шарл Перо. Разликата между нейната история и тази на Шарл Перо е, че това не е приказка – това е поредният експеримент на малката ексцентрична белгийка, с който отново върви по ръба на читателските възможности да приемат историите ѝ за хипотетично достоверни. Това е поредната ѝ книга, която ме кара да възкликвам спонтанно: „Това не е възможно!“, и едновременно с това да продължавам да се вживявам в историята и да забравям света около себе си. Освен малкия обем, поредната ѝ изумителна история е двигател, който възбужда сетивата да поискат да вземат всичко от книгата „на екс“, оставяйки силен послевкус и възможността да си поемеш дъх след екстремното препускане през страниците.

 

 

 

Колкото и странно да звучи, „Синята брада“ е книга за любовта – в нейното присъствие и отсъствие едновременно. От една страна, стоят опитите за бягство от нея и умишленото ѝ недопускане, а от друга – трепетните очаквания на поредната „единствена“ любов. На пръв поглед главният герой не е нищо особено, но умее да борави с най-издайническия женски недостатък – стремежа към лукс, удобство и мъжко внимание. С невероятния си усет към детайла и изтънчен вкус, подобно на Ханибал Лектър, той може да се превърне светкавично от магьосник, вадещ от ръкавите си нови и нови впечатляващи трикове, в опасен сериен убиец, който убива жертвите си единствено чрез собственото им любопитство.  

 

Това е поредната невъзможна до абсурдност, но звучаща откровено реално история, в която ще видите отблизо света на Синята брада, ще разберете историята и мотивите му и ще се запознаете с поредната му съквартирантка. А вие готови ли сте да отворите вратата и да поживеете с него? 

 

Петя Юнчова

 

„Белият Бим, черното ухо“ - книга, която всеки родител трябва да прочете на своето дете

„Белият Бим, черното ухо“ е не просто разказ за съдбата на едно куче,
а повест за хората – добри и зли, равнодушни и отзивчиви, и тяхното отношение към животните.

За мен това е най-тежката и най-истинска книга, която съм чела, произведение, в което всяка дума ме кара да се замисля. Книга, която всеки родител трябва да прочете на своето дете, за да го научи какво е вярност, преданост и честност, за да изгради у него чувството за справедливост и любов към по-беззащитните от нас.

Останал сам на света, Иван Иванич решава да си вземе малко кученце, с времето то става всичко за него и двамата живеят щастливо, напълно достатъчни един на друг. Един ден тяхното съжителство е прекъснато от влизането на Иван Иванич в болница, от този ден нататък единствената цел на Бим е да чака и търси своя стопанин. В своето търсене той среща хора, които му помагат, хора, които го нараняват, хора, които го напътстват, и хора, които го отклоняват от пътя. Нищо не може да откаже едно предано куче от дълга му към стопанина. Дали ще се срещнат двамата приятели накрая? Дали доброто ще възтържествува?

Книгата „Белият Бим, черното ухо“ ни учи на това, че „вратите винаги се отварят, ако почукаш на тях“, на това, че „истинските приятели винаги се връщат“, на това, че „светът може да бъде и предателски жесток“ и че „въпреки тежката зима, отново ще дойде пролет“.

Белла Христозова

Не четете "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" на обществени места – конвулсиите ви, предизвикани от смехa, ще привлекат учудените погледи на хората около вас

– Трябва да си отваряш очите,
когато си имаш работа със свещеници, сине.
И с хора, които не пият алкохол.
Най-лоши са свещениците въздържатели.

Днес е 100-годишният юбилей на Алън Карлсон, на когото не му се иска да празнува в старческия дом. Покатерва се до прозореца и избягва през него. Това е началото на неговото пътуване в „четвъртата възраст“. Приключение, в което се замесва с различни герои – откровени престъпници или просто заподозрени, както и в няколко каши, като например поредица от смъртни случаи.

Всичко, към което Алън се стреми, е да намери покрив, компания и... достатъчно водка. Това, което му предлага историята обаче, е много повече от това, на което се е надявал. Разказът е разнообразен с паралели от живота на старчето от младостта му до наши дни. Живот, изпъстрен със случайни, но знаменателни срещи и събития. Опитът му в областта на експлозивите му дава възможност да обиколи света и да се срещне инцидентно с президента Труман, Мао Дзъдун и Сталин.

Алън има очарователен, почти невинен подход към живота и притежава добряшки характер. Въпреки че няма никакъв интерес в политиката, той някак си не може да спре да се замесва във важни държавни дела под диктата на съдбата и без оглед на собствената си безопасност. Романът е изключително забавна черна комедия. Най-ценното е, че преводачът е успял да пренесе особеностите на шведския хумор по начин, който гъделичка емоциите и на българския читател.

Препоръчвам ви да не четете книгата на обществени места – конвулсиите ви, предизвикани от смехa, ще привлекат учудените погледи на хората около вас.

Даниел Костов

Оливер Пьоч - най-продаваният немскоезичен автор в историята на Амазон!

Още с първия си роман – „Дъщерята на палача“, Оливер Пьоч предизвиква фурор в Европа, а впоследствие книгата се превръща в бестселър в САЩ и Китай. Романът поставя началото на криминална историческа поредица, от която в световен мащаб са продадени над 2,5 милиона екземпляра, а авторът е обявен от Амазон за най-успешния немскоезичен писател.

Къде се крие тайната на успеха на баварския журналист? Вероятно в необичайния избор на главен герой – палач. В случая обаче не трябва да се прибързва със заключенията – това не е кървава история, изпълнена с мъчения и жестокости. Точно обратното – писателят ни среща със симпатични и ярки образи, като ни връща назад във времето в малко познат за нас свят – този на средновековното баварско общество. Като прибавим увлекателния детективски сюжет, приятния образен език, прецизните и любопитни исторически детайли, формулата на успеха вече става ясна. 

Повече за Оливер Пьоч и „Дъщерята на палача“ ще ни разкаже самият автор.

Въпреки че не ми личи — или поне се надявам, — по майчина линия произхождам от стар род палачи. Четиринадесет от предците ми са практикували кървавия занаят, повечето от тях между ХVІ и ХІХ век в Южна Бавария, близо до Алпите, в известния исторически район Пфафенвинкел.

Роден съм на 20 декември 1970 г. в Мюнхен. Баща ми не е палач, разбира се, а психотерапевт. Майка ми е детска учителка и от нея съм наследил умението да разказвам интересни и забавни истории.

Още от дете обичах да разказвам приказки, като редовна публика бяха двамата ми по-малки братя. По-късно написах първите си творби – фентъзи разказ, приключенска книга игра, комикс. Дори правех записи как разказвам историите си и ги пусках на съучениците си. С една дума, не можех да млъкна и за секунда. Когато не говорех, пеех — хоби, което и до днес практикувам, като пея в различни групи.

Завърших журналистика в Мюнхен и работех за радиото и телевизията. Правех репортажи, пишех сценарии, пътувах по света и заснемах документални филми. Но не се простих с мечтата да бъда писател.

Най-накрая, през 2007 г., „Дъщерята на палача“ беше публикувана. Книгата сложи началото на поредица, чийто успех ми позволява да се препитавам като писател. Вече съм написал над 10 романа, включително и детски четива. До този момент книгите ми са преведени на повече от 25 езика и са продадени над 2,5 милиона екземпляра. И като си помислите само: всичко започна с моя предшественик – палача Якоб Куизъл. Дано да се гордее с мен, ако ме вижда отнякъде. Но най-вероятно — като типичен баварец — само би ми теглил една сърдита ругатня...

Връщайки ви назад във времето, когато родилните белези са се смятали за дяволски знаци, кафето е било екзотична напитка, а чумата се е лекувала с еликсир от сушени жаби, „Дъщерята на палача“ ще накара цял един непознат свят да оживее пред очите ви. Сред пейзажа, ароматите и звуците на средновековна Бавария ще ви срещна с един мъдър и симпатичен палач... 

Електронна книжарница "Хермес"

"Ако на твоята планета има нещо, което си струва да направиш, то е да откриеш любовта към себе си" - цитати от книгата „Отвъдният живот на Били Фингърс“

Написана увлекателно и на достъпен език, "Отвъдният живот на Били Фингърс" дава нова информация за живота след смъртта. Историята, разказана в нея, се основава на реални събития и ще допадне на почитателите на книги като „Доказателствоза рая“ от Ибън Алегзандър и „Следитена душите“ от Майкъл Нютън.

Още с появата си на световния книжен пазар „Отвъдният живот на Били Фингърс“ предизвика сериозен медиен и читателски интерес, а отзивите за нея са отлични. Книгата е преведена на над 20 езика и вече две години не слиза от класацията на „Амазон“ за бестселъри.

***

Когато получаваш истинска любов, когато някой те обича безусловно, ти започваш да възприемаш и себе си по същия начин. Безусловно.

***

Ако на твоята планета има нещо, което си струва да направиш, то е да откриеш любовта към себе си.

***

Животът е преходен, затова не оставяй времето просто да отминава. Остави на миговете да те изпълват – както хубавите, така и лошите.

***

Думите са си думи, а мъдростта е отвъд думите. Само че умовете на хората се нуждаят от думи, към които да се придържат и които да сочат пътя отвъд тях.

***

Винаги съм смятал, че да кажеш „Благодаря ти“ е по-полезно от това да се опитваш да бъдеш благодарен. „Благодаря“ е висше послание, може би най-целебното от всички. Думата „благодаря“ те доближава до милосърдието, идващо от Вселената на душата.

***

Докато градината расте вътре в теб, поливай цветята и не забравяй, че пясъкът на духовната работа е само пясък в стридата, който създава перла. Именно дразнителят създава перлата.

***

Болката е просто част от човешкия опит, също толкова естествена, колкото е дишането, зрението или придвижването на кръвта по вените.

На книжния пазар вече е дългоочакваният финал на завладяващата трилогия „Родът О’Дуайър“!

На книжния пазар вече е дългоочакваният финал на завладяващата трилогия „Родът О’Дуайър“! Читателите бяха запленени от тайнствения свят на Нора Робъртс още с излизането на първата книга от поредицата – „Тъмнатавещица“. Те очакваха с нетърпение втората книга – „Магията на сенките“. След нестихващите запитвания най-накрая излиза и последната част – „Магиятана кръвта“.

За книгата „Магията на кръвта“

Красивата Брана О’Дуайър наследява силата на Тъмната вещица. Тя е в основата на кръга, който се опитва да унищожи злия магьосник Кеван. Освен най-близките й роднини и приятели, към кръга принадлежат и конете, соколите и вярното й куче Кател. 

Брана се е влюбвала истински един-единствен път в живота си – във Финбар Бърк. Преди дванайсет години те се опитват да бъдат заедно, но проклятието на Сърха ги разделя, белязвайки плътта на Фин. Той не може да бъде с наследница на Тъмната вещица, защото във вените му тече кръвта на Кеван. Въпреки че са принудени да се разделят, те не спират да се обичат. Щастието им е възможно само ако Кеван загине.

В тялото на магьосника обаче се е вселил демон, който може да бъде победен единствено чрез магията на кръвта. Изходът на вековната борба между рода О’Дуайър и злото зависи от смелостта и верността на Фин. Ще се окаже ли повикът на кръвта по-силен от този на сърцето?

Началото– в „Тъмната вещица“ – книга първа 

1263 година 

Тъмната вещица Сърха притежава огромна мощ и чрез лечителски заклинания изцелява нуждаещите се. Злият магьосник Кеван, който желае тялото и дарбата й, убива съпруга й Дайхи. За да защити трите си деца, Сърха ги дарява със силата на Тъмната вещица. Изработва им медни амулети, които да ги пазят от черни магии. С последния си дъх проклина Кеван и жертва живота си, за да отнеме неговия. 

2013 година 

Айона отсяда в средновековен замък и скоро се запознава с братовчедите си Брана и Конър О’Дуайър. Разкрива им необикновената си дарба – да общува с конете. Те я канят да живее при тях и й помагат да овладее магията си.

Братовчедите О’Дуайър разбират, че Сърха не е успяла да унищожи Кеван завинаги. Част от него продължава да живее и ги преследва, жадувайки за мъст...

Продължението – в „Магията на сенките“ – книга втора 

Конър О’Дуайър живее в живописното графство Мейо с обичната си сестра Брана. Там братовчедка им Айона среща любовта на живота си и се научава да владее магията. Брана, Конър и Айона, заедно с приятелите им от детинство, образуват неразрушим кръг. Кръг, който се подготвя да унищожи злия магьосник Кеван завинаги.

Мийра и Брана са най-добри приятелки. Мийра е силна и независима жена, която не вярва в любовта. Но не може да отрече чувствата, които изпитва към красивия, добър и великодушен Конър.

Но злото, приело формата на вълк, се спотайва в гъстите гори на Мейо. Усвоил магията на сенките, Кеван изчаква своя миг да нападне братовчедите О’Дуайър... 

А какво ще се случи с рода О’Дуайър, читателите ще разберат от „Магията накръвта“! 

За автора

Творчеството на световноизвестната писателка Нора Робъртс надвишава 209 романа, издадени в огромен тираж и покорили сърцата на милиони читатели. Нейни заглавия присъстват постоянно в класацията на „Ню Йорк Таймс“ за бестселъри и често я оглавяват. Робъртс е първият автор, намерил почетно място в Американската асоциация на авторите на романтични четива. 

Автор е на много самостоятелни книги и на романи, обединени в успешни поредици, сред които са „Знакът на седемте“, „Сватбена агенция“, „Хотелът“, „В градината“ и „В смъртта“. Новата трилогия на Робъртс – „Родът О’Дуайър“– започна с „Тъмната вещица“ и продължи с „Магията на сенките“. „Магията накръвта“ е дългоочакваният финал.

Електронна книжарница "Хермес"

 

„Просто така се случи“ е откровената изповед на един от най-големите актьори на нашето време - Жерар Депардийо

За детството си:

Израснах на улицата и точно там се научих да чета и да пиша, а не в училище. Улицата не прощава нищо, трябва да вярваш в добрата си съдба и да разчиташ единствено на себе си.

За децата:

Исках да дам на децата си свобода, с каквато и аз самият разполагах, но смятам, че за тях е било много тежко да бъдат свободни в сянката на човек като мен, който прекарваше времето си в хвърляне на предизвикателства към порядъчните хора, като им показваше неща, които не искаха да виждат, и им говореше за неща, за които не искаха да чуват... А на всичкото отгоре съм приятел на диктатори, защото съм вечерял с Фидел Кастро и съм бил поканен на прием при Путин. И двамата са ми приятели, така е. И какво от това? Ужасяващото е, че тези хора не са разбрали нищо. Истината е, че не съм се променил нито на йота, откакто бях на дванайсет. Продължавам да живея по същия начин, сприятелявам се с когото си искам, само че това се отразява зле на децата ми.

За семейството: 

С никоя от трите жени, които ми родиха деца, не успях да създам истинско семейство. Не ми харесва идеята за семейство. Семейството е отвратително, то убива свободата, убива желанията, убива мечтите, това е една лъжа. Много прилича на кадрите от телевизията, които мамят зрителя. Самата идея за семейство е лъжа. То претендира за истина, изглежда като такава, но пропъжда същността ти и я ликвидира. Семейството е една гадория, това е филоксерата на живота, гъба, която погубва всичко.

За актьорството:

Аз не мечтая да съм актьор, ето това не разбират другите. Аз мечтая да оцелявам. Започнах да се занимавам с актьорство, за да се отърва от невежеството си, бих могъл да правя и друго, но това ми попадна случайно, не съм го избирал. Нямах нищо, трябваше да си размърдам задника. Не го правех, за да имам всичко, това не ме интересува. Но животът ме интересува, дявол го взел! Това, което ме вълнува, са безкрайните изненади, поднасяни от живота. Безспир!

За себе си:

Все ми е едно, не съм тук, за да съдя кое е истинско и кое – фалшиво. Само се опитвам да обясня как аз усещам нещата, как нося в себе си онези, за които казват, че са изчезнали завинаги.

И изобщо не ми пука какво ще говорят другите за мен: „Той е луд, той е тъп, той е маниак, освен това е дебел и смърди...“ Оставям ги да си говорят каквото си искат, знам, че са заблудени и че всички живеем в един фалшив свят.

Загърбил съм всичко, принадлежащо на миналото, живея в настоящето, за мига.

Наричат ме «актьорът». Но аз не съм единствено актьор, аз съм жив човек. Вярно е, че играя с лекота, но освен това имам още десет хиляди други умения, защото се интересувам от всичко.

Жерар Депардийо и руският президент Владимир Путин

Електронна книжарница "Хермес"