„Просто така се случи“ е откровената изповед на един от най-големите актьори на нашето време - Жерар Депардийо

За детството си:

Израснах на улицата и точно там се научих да чета и да пиша, а не в училище. Улицата не прощава нищо, трябва да вярваш в добрата си съдба и да разчиташ единствено на себе си.

За децата:

Исках да дам на децата си свобода, с каквато и аз самият разполагах, но смятам, че за тях е било много тежко да бъдат свободни в сянката на човек като мен, който прекарваше времето си в хвърляне на предизвикателства към порядъчните хора, като им показваше неща, които не искаха да виждат, и им говореше за неща, за които не искаха да чуват... А на всичкото отгоре съм приятел на диктатори, защото съм вечерял с Фидел Кастро и съм бил поканен на прием при Путин. И двамата са ми приятели, така е. И какво от това? Ужасяващото е, че тези хора не са разбрали нищо. Истината е, че не съм се променил нито на йота, откакто бях на дванайсет. Продължавам да живея по същия начин, сприятелявам се с когото си искам, само че това се отразява зле на децата ми.

За семейството: 

С никоя от трите жени, които ми родиха деца, не успях да създам истинско семейство. Не ми харесва идеята за семейство. Семейството е отвратително, то убива свободата, убива желанията, убива мечтите, това е една лъжа. Много прилича на кадрите от телевизията, които мамят зрителя. Самата идея за семейство е лъжа. То претендира за истина, изглежда като такава, но пропъжда същността ти и я ликвидира. Семейството е една гадория, това е филоксерата на живота, гъба, която погубва всичко.

За актьорството:

Аз не мечтая да съм актьор, ето това не разбират другите. Аз мечтая да оцелявам. Започнах да се занимавам с актьорство, за да се отърва от невежеството си, бих могъл да правя и друго, но това ми попадна случайно, не съм го избирал. Нямах нищо, трябваше да си размърдам задника. Не го правех, за да имам всичко, това не ме интересува. Но животът ме интересува, дявол го взел! Това, което ме вълнува, са безкрайните изненади, поднасяни от живота. Безспир!

За себе си:

Все ми е едно, не съм тук, за да съдя кое е истинско и кое – фалшиво. Само се опитвам да обясня как аз усещам нещата, как нося в себе си онези, за които казват, че са изчезнали завинаги.

И изобщо не ми пука какво ще говорят другите за мен: „Той е луд, той е тъп, той е маниак, освен това е дебел и смърди...“ Оставям ги да си говорят каквото си искат, знам, че са заблудени и че всички живеем в един фалшив свят.

Загърбил съм всичко, принадлежащо на миналото, живея в настоящето, за мига.

Наричат ме «актьорът». Но аз не съм единствено актьор, аз съм жив човек. Вярно е, че играя с лекота, но освен това имам още десет хиляди други умения, защото се интересувам от всичко.

Жерар Депардийо и руският президент Владимир Путин

Електронна книжарница "Хермес" 

Автобиографията на Арнолд Шварценегер дава пример и мотивира

Някъде бях прочел, че всеки трябва да има в личната си библиотека поне една биография на известен, успял и доказал се човек. Книга, която да му служи за пример и го мотивира. Зов за завръщане е точно такава книга. Това е удивителната история на Арнолд Шварценегер.

Невероятна история на един невероятен човек. Нагледен пример за американската мечта. Сякаш четеш три биографии в едно. Момче от бедно австрийско село достига до върха. При това не в една област, а в няколко, които са коренно различни – спорт, актьорско майсторство и политика. Печели 7 пъти „Мистър Олимпия“ – най-престижното състезание по бодибилдинг. Става една от най-популярните екшън звезди на Холивуд с култовите роли в „Терминатор“, „Конан“ и „Зов за завръщане“. 36 години след пристигането си в Америка той е избран за губернатор на Калифорния – седмата най-голяма икономика в света. Заема този пост от 2003 до 2011 година. Управлява щата през тежки периоди на бюджетна криза, политически сътресения, изборни реформи и екологични проблеми.

 

И днес, на възраст, в която повечето хора мислят за оттегляне и пенсиониране, Арнолд продължава да се придържа към мотото си от младежките си години, което го е амбицирало:

***

Смисълът на живота не е просто да съществуваш и да оцеляваш, а да продължаваш напред, да се бориш, да се изкачваш нагоре, да постигаш и да покоряваш.

***

Зов за завръщане идеално онагледява как човек, ако е достатъчно мотивиран, амбициран и целеустремен, нищо не може да го отклони от преследването на мечтите му. И най-важното – и от тяхното осъществяване и превръщането им в реалност. Това е книга за успеха в неговата най-чиста форма. 

Виктор Кърджиев

„Автобиография на един йогин“ - истински шeдьовъp нa дуxовнaтa литepaтуpa

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС”

представя

БЕСТСЕЛЪРА

АВТОБИОГРАФИЯ

НА

ЕДИН ЙОГИН

от Парамаханса Йогананда

За автора

Парамаханса Йогананда е роден 5 януари 1893 г. в гр. Горакхпур, Утар Прадеш, Индия в набожно бенгалско семейство. Баща му, Бхагабати Чаран Гхош, е вицепрезидент на железопътната компания "Бенгал-Нагпур" с успешна кариера и семейството неколкократно мени местожителството си. Освен в Горакхпур, те живеят в Лахор (Пакистан), Читагонг ( Бангладеш) и накрая се установяват в Калкута, Западен Бенгал. От най-ранна възраст съзнанието и духовните преживявания на Йогананда са далеч отвъд обикновеното. 

 

Днес името на Парамаханса Йогананда е известно на всички, които поне малко се интересуват от източни учения и йога. Той е един от хората, направили най-много за запознаването на западната общественост с индуистката философия и практиката на йогическа медитация. 

 

За 32 години на Запад Йогананда посвещава в йога повече от 100000 ученици

Неговата книга „Автобиография на един йогин“ се е превърнала в класика и настолно четиво, за онези които се интересуват от себерализация и духовно израстване. Mного pядко мъдpeц от paнгa нa Пapaмaxaнca Йогaнaндa (парамаханса е признание за най-висше духовно постижение) опиcвa cобcтвeноpъчно cвоитe житeйcки пpeживявaния. Oткpовeниятa нa дeтcтвото, поceщeниeто нa cвeтци и учитeли в Индия, годинитe нa обучeниe, коeто получaвa в aшpaмa нa cвоя гуpу, дълго пaзeното в тaйнa учeниe зa Caмоpeaлизaция: вcичко товa cтaвa доcтояние нa читaтeля.

В „Автобиография на един йогин“ той описва срещите си с духовния водач на индийския народ Махатма Ганди, католическата светица Тереза Нойман, големия индийски поет Рабиндранат Тагор и много други просветлени духовни учители.

Махатма Ганди получава от Йогананда посвещение в крия йога.

Парамаханса Йогананда в ашрама на Махатма Ганди

През 1935 г. Йогананда се отправя на път за Индия, за да посети Шри Юктешвар. Шри Юктешвар дава на Йогананда титлата Парамаханса („върховен лебед“ на санскрит), която означава върховното духовно постижение и го обявява за свой наследник.

Парамаханса Йогананда със своя учител: Шри Юктешвар 

 

В Бавария той се среща с католическата мистичка Тереза Нойман, след което посещава Рим, Атина и Йерусалим.

Парамаханса Йогананда с християнската светица със стигмите:

Тереза Нойман

На достъпен език Парамаханса Йогананда резюмира основните постулати на ведическата философия, като показва единството между християнската Библия и индуистката Бхагавад гита. В същото време той демонстрира осведоменост за техническите постижения и научните открития на неговото време, които потвърждават валидността на духовните закони. Не по-малко впечатляващо е и познанието на автора за свещените писания на християнството и на Исус като просветлен учител. Парамаханса Йогананда учи последователите си на нуждата от пряк опит, а не на сляпа вяра. Според него истинската основа на религията не е вярата, а интуитивното преживяване. За да се разбере какво всъщност е религията, човек трябва да познае Бога. В съответствие с традиционното индуистко учение той учи, че Вселената е Божи филм, а индивидите са актьори в сюжета, като ролите им се променят в течение на преражданията. Смята, че коренът на човешкото страдание се крие в идентифицирането със сегашната роля (егото), а не с безсмъртната душа (атман).

Парамаханса Йогананда със свои ученици пред Тадж Махал

„Автобиография на един йогин“ е мъдра, информативна и много увлекателна книга. Въпреки че е написана преди повече от 50 години, тя звучи много актуално и днес и непрекъснато търпи нови издания. Нeзaвиcимо от цялaтa cи дълбочинa, книгaтa e пълнa c мeк xумоp, живи иcтоpии и здpaв пpaктичecки paзум. Преведена е на повече от 30 езика и се радва на непрестанен читателски интерес.

За книгата

Призната за една от 100-те най-велики духовни книги на XX век, „Автобиография на един йогин“ е истински шeдьовъp нa дуxовнaтa литepaтуpa. Книгата описва личните преживявания на Парамаханса Йогананда и обучението, което е получил от едни от най-големите учители на Индия. В книгата той разказва и за своите удивителни преживявания с индийски светци и гуру, чиито имена са се превърнали в легенда. Описва срещите си с духовния водач на индийския народ Махатма Ганди, поета Рабиндранат Тагор, мъдреца Рамана Махариши, индийската светица Ананда Мои Ма, католическата светица Тереза Нойман, както и с най-почитаните духовни учители на Индия: Махаватар Бабаджи и Лахири Махашая. От книгата личи както пълната отдаденост на автора на духовната му мисия, така и задълбоченото му познание за свещените текстове на ведическата литература и вещината му в различните йогистки практики. В паралелите, които Йогананда прави между индуизма и християнството, също прозира дълбоко познаване на духовните закони, залегнали зад всички религии. 

„Автобиография на един йогин“ е безценен източник на информация за всички, които се интересуват от йога и източни учения и търсят себереализация и духовно израстване.