„Автобиография на един йогин“ - истински шeдьовъp нa дуxовнaтa литepaтуpa

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС”

представя

БЕСТСЕЛЪРА

АВТОБИОГРАФИЯ

НА

ЕДИН ЙОГИН

от Парамаханса Йогананда

За автора

Парамаханса Йогананда е роден 5 януари 1893 г. в гр. Горакхпур, Утар Прадеш, Индия в набожно бенгалско семейство. Баща му, Бхагабати Чаран Гхош, е вицепрезидент на железопътната компания "Бенгал-Нагпур" с успешна кариера и семейството неколкократно мени местожителството си. Освен в Горакхпур, те живеят в Лахор (Пакистан), Читагонг ( Бангладеш) и накрая се установяват в Калкута, Западен Бенгал. От най-ранна възраст съзнанието и духовните преживявания на Йогананда са далеч отвъд обикновеното. 

 

Днес името на Парамаханса Йогананда е известно на всички, които поне малко се интересуват от източни учения и йога. Той е един от хората, направили най-много за запознаването на западната общественост с индуистката философия и практиката на йогическа медитация. 

 

За 32 години на Запад Йогананда посвещава в йога повече от 100000 ученици

Неговата книга „Автобиография на един йогин“ се е превърнала в класика и настолно четиво, за онези които се интересуват от себерализация и духовно израстване. Mного pядко мъдpeц от paнгa нa Пapaмaxaнca Йогaнaндa (парамаханса е признание за най-висше духовно постижение) опиcвa cобcтвeноpъчно cвоитe житeйcки пpeживявaния. Oткpовeниятa нa дeтcтвото, поceщeниeто нa cвeтци и учитeли в Индия, годинитe нa обучeниe, коeто получaвa в aшpaмa нa cвоя гуpу, дълго пaзeното в тaйнa учeниe зa Caмоpeaлизaция: вcичко товa cтaвa доcтояние нa читaтeля.

В „Автобиография на един йогин“ той описва срещите си с духовния водач на индийския народ Махатма Ганди, католическата светица Тереза Нойман, големия индийски поет Рабиндранат Тагор и много други просветлени духовни учители.

Махатма Ганди получава от Йогананда посвещение в крия йога.

Парамаханса Йогананда в ашрама на Махатма Ганди

През 1935 г. Йогананда се отправя на път за Индия, за да посети Шри Юктешвар. Шри Юктешвар дава на Йогананда титлата Парамаханса („върховен лебед“ на санскрит), която означава върховното духовно постижение и го обявява за свой наследник.

Парамаханса Йогананда със своя учител: Шри Юктешвар 

 

В Бавария той се среща с католическата мистичка Тереза Нойман, след което посещава Рим, Атина и Йерусалим.

Парамаханса Йогананда с християнската светица със стигмите:

Тереза Нойман

На достъпен език Парамаханса Йогананда резюмира основните постулати на ведическата философия, като показва единството между християнската Библия и индуистката Бхагавад гита. В същото време той демонстрира осведоменост за техническите постижения и научните открития на неговото време, които потвърждават валидността на духовните закони. Не по-малко впечатляващо е и познанието на автора за свещените писания на християнството и на Исус като просветлен учител. Парамаханса Йогананда учи последователите си на нуждата от пряк опит, а не на сляпа вяра. Според него истинската основа на религията не е вярата, а интуитивното преживяване. За да се разбере какво всъщност е религията, човек трябва да познае Бога. В съответствие с традиционното индуистко учение той учи, че Вселената е Божи филм, а индивидите са актьори в сюжета, като ролите им се променят в течение на преражданията. Смята, че коренът на човешкото страдание се крие в идентифицирането със сегашната роля (егото), а не с безсмъртната душа (атман).

Парамаханса Йогананда със свои ученици пред Тадж Махал

„Автобиография на един йогин“ е мъдра, информативна и много увлекателна книга. Въпреки че е написана преди повече от 50 години, тя звучи много актуално и днес и непрекъснато търпи нови издания. Нeзaвиcимо от цялaтa cи дълбочинa, книгaтa e пълнa c мeк xумоp, живи иcтоpии и здpaв пpaктичecки paзум. Преведена е на повече от 30 езика и се радва на непрестанен читателски интерес.

За книгата

Призната за една от 100-те най-велики духовни книги на XX век, „Автобиография на един йогин“ е истински шeдьовъp нa дуxовнaтa литepaтуpa. Книгата описва личните преживявания на Парамаханса Йогананда и обучението, което е получил от едни от най-големите учители на Индия. В книгата той разказва и за своите удивителни преживявания с индийски светци и гуру, чиито имена са се превърнали в легенда. Описва срещите си с духовния водач на индийския народ Махатма Ганди, поета Рабиндранат Тагор, мъдреца Рамана Махариши, индийската светица Ананда Мои Ма, католическата светица Тереза Нойман, както и с най-почитаните духовни учители на Индия: Махаватар Бабаджи и Лахири Махашая. От книгата личи както пълната отдаденост на автора на духовната му мисия, така и задълбоченото му познание за свещените текстове на ведическата литература и вещината му в различните йогистки практики. В паралелите, които Йогананда прави между индуизма и християнството, също прозира дълбоко познаване на духовните закони, залегнали зад всички религии. 

„Автобиография на един йогин“ е безценен източник на информация за всички, които се интересуват от йога и източни учения и търсят себереализация и духовно израстване.

Една истинска история за духа и оптимизма

На 109 години, пианистката Алис Херц Зомер е най-старият човек, преживял холокоста. Тя е една от малцината оцелели от концентрационния лагер на територията на днешна Чехия – Терезин. Това не е бил обикновен концентрационен лагер – на това място са били депортирани най-изтъкнатите евреи интелектуалци, писатели, артисти и музиканти от Чехия, Австрия, Полша, Дания и Германия. Там било разрешено да се изнасят представления, за да може немската пропагандна машина да поддържа илюзията, че Терезин не е концентрационен лагер, а убежище за евреи. Истината е, че това е бил строго охраняван затвор, където хиляди са избити или намират смъртта си от глад, студ, болести и мъчения. От 156 000 евреи, затворени там, оцеляват едва 17 500, а от 15 000 деца само 93 остават живи, между които и синът на Алис. Загубила майка си, съпруга си, своите роднини и приятели по време на холокоста, Алис не изпитва горчивина, тъй като знае, че омразата разяжда повече душата на този, който я изпитва, отколкото на онзи, към когото е насочена. Радва се на всеки нов ден, защото е научила цената на живота. „Животът е подарък, всеки ден е чудо“, твърди тя.

ЖИВОТЪТ Е МУЗИКА

Една от най-добрите пианистки на своето време, Алис Херц Зомер изнася повече от 100 концерта в Терезин. В музиката тя намира утеха и вдъхновение, сила и надежда, че красотата и изкуството не могат да бъдат унищожени. Тя й помага да запази човешкото в себе си и да направи по-светъл живота на хиляди хора в концентрационния лагер. Както и самата Алис признава, никога след това тя не е свирила с този патос и в такава самозабрава, както тогава. Никога повече не е усетила така ясно каква мощ и целебна сила се крие в музиката. За гладните и отчаяни затворници музиката е била последното убежище от страха, отчаянието и надвисналата смърт.

КОЯ Е АЛИС?

Отраснала в заможно семейство в Прага в началото на миналия век, Алис е живяла в интелектуална среда, където музиката, книгите и изкуството са били на най-висока почит. В семейния кръг тя се среща с големите умове на своето време: Густав Малер, Райнер Мария Рилке, Томас Ман, Стефан Цвайг, Зигмунд Фройд и Франц Кафка. През 1943 г. Алис и семейството й са депортирани в Терезин. След освобождаването й от концлагера тя се завръща в Прага, за да открие, че в апартамента й живеят чужди хора, а приятелите и роднините й са загинали или емигрирали. За съжаление, с идване на комунистическата власт терорът и дискриминацията продължават и Алис е принудена да емигрира в Израел. В своята нова родина Алис работи като преподавател в консерваторията, за да издържа себе си и малкия си син. Там се сприятелява с Голда Меир, която по-късно става министър-председател на Израел, както и със световноизвестните музиканти Артур Рубинщайн, Ленард Бърнстейн и Айзък Стърн. По-късно, когато е почти 80-годишна, се премества в Англия при сина си и за пореден път започва живота си отначало.

ДА ПРОДЪЛЖИШ С НАДЕЖДА НАПРЕД 

Надарена с невероятна енергия и оптимизъм, дори и в моменти на най-големи трудности и изпитания Алис не пада духом. Преживяла ужасите на холокоста, както и най-тежкото изпитание за една майка – да надживее сина си, Алис никога не губи надежда. Тя е от онези мъдри, широко скроени хора, които при сблъсъка си със смъртта са разбрали какво чудо е животът. Превалила стоте, тя посещава Университета на третата възраст, като изучава философия и история. Любимият й философ е мистикът Спиноза, в чиито идеи тя намира Бога.

Въпреки преклонната си възраст, Алис държи на своята независимост, живее и се грижи сама за себе си. Всеки ден тя прекарва поне 3 часа в свирене на пиано, плува и се движи самостоятелно. Истински артист по душа, Алис успява да съживи образите на Бах и Моцарт, на Бетховен и Шуберт и да обогати музикалната култура на своите читатели. Запазила своята любознателност и сърдечност, тя обича да се среща с нови хора, да научава нови неща. Когато описва миналото, в думите на Алис няма горчивина или обвинение, тя не разказва едностранчиво, не пропуска да отбележи малките жестове на човешка доброта и съпричастност, които е получила по време на холокоста дори от обикновените германци, с което те са рискували живота си. Дори за Айхман, екзекутора на милиони евреи, на чийто процес в Израел Алис присъства, тя намира думи на състрадание.

Никога не си твърде стар, за да учиш. Да се радваш на живота, да откриваш красотата в музиката, в приятелството, в дребните неща.

                                        Алис

АЛИС – ЕДНА ИСТИНСКА МАШИНА НА ВРЕМЕТО

Алис е една от онези вдъхновяващи личности, чийто живот заслужава да бъде разказан. Чрез нейните спомени човек може да се озове в сърцето на аристократична Прага по време на нейния разцвет в началото на миналия век, да се запознае с каймака на тогавашната интелигенция, да усети атмосферата на безвъзвратно отминалото време. Цял век история може да се проследи чрез живота на тази необикновена жена, станала свидетел на падението и величието на човека.

Книгата за живота на Алис Херц Зомер е написана много увлекателно, в нея са вплетени имената на известни исторически личности, всеки със своята човешка съдба. Книгата е вдъхновяваща и информативна. Предговорът е написан от първия президент на свободна Чехословакия – Вацлав Хавел.

Думи на Алис:

	Само когато остареем, осъзнаваме красотата на живота.
	Благодарността е едно от най-важните неща, за да се чувстваш щастлив.
	Чувството за хумор поддържа душевното ни равновесие при всички обстоятелства, дори пред лицето на смъртта.
	Оплакването не помага. То просто кара всички да се чувстват зле.
	Обичам да работя. Когато човек обича работата си, никога не скучае. Скуката е нездравословна.
	Училището е важно, но това, което децата научат у дома, си остава за цял живот. Прекрасната интелектуална и музикална атмосфера от моето детство ме крепи до ден днешен.
	Училището е само началото. Можем да се учим през целия си живот.
	Израснах в атмосфера на приятелство. Влюбих се в интелекта и знанията на моя бъдещ съпруг. В брака приятелството е по-важно от романтичната любов.
	Научих се да продължавам напред с надежда.
	Бъдете добри. Добротата е безплатна. Тя не ви струва нищо, а отплатата е голяма за всички.
	Моят свят е музиката. Музиката е блян. Тя ни отвежда в рая.
	Аз съм по-богата от най-богатите хора на света, защото съм музикант.
	Когато съм с млади хора, аз съм най-младата.
	Обичам хората. Интересувам се от живота на другите.
	Разбирането на другите може да доведе до мир.
	Войната води само до война. Почти всички религии на света казват: „Не убивай“, въпреки това повечето от тях убиват в името на Бога. Дори хитлеристките щурмоваци казваха: Gott mit uns (Бог с нас).
	Всеки ден е едно чудо. Без значение колко лоши са обстоятелствата, аз имам свободата да избера моето отношение към живота, да открия радост в него. Злото не е нещо ново. От нас зависи как ще се отнасяме към доброто и злото. Никой не може да ни отнеме тази сила.
	Доживях тази възраст, защото постоянно използвам ума си. Работата на ума е най-доброто лекарство за организма.
	Животът е прекрасен. Да седиш и да разговаряш за всичко с приятели е прекрасно.
	Не се нуждаем от вещи. Ценни са приятелите.
	Трябва да ценим времето. Всеки миг, който отминава, си отива завинаги.
	Оптимизмът ми е помагал в най-мрачните дни от живота ми. Той ми помага и сега.
	Колкото повече чета, размишлявам и разговарям с хората, толкова по-дълбоко осъзнавам колко съм щастлива.
	Мисля, че мога да умра с чувство на удовлетворение. Направих всичко по силите си. Вярвам, че съм живяла по правилния начин.

Предговор към книгата:

„Един век мъдрост“ е дълбоко вълнуващ разказ за епичното пътешествие на една жена, прекосила десетилетия и национални граници, за да въстане срещу смъртта и да вдъхнови всички ни. Протекъл на фона на красотата на централноевропейската култура, но и на трагичните събития от ХХ век, които бяха изключили Чехословакия от останалата част на света в продължение на близо петдесет години, животът на Алис Херц Зомер е пример за изключителна морална и духовна сила. Нейните спомени са нашата памет. Чрез нейните страдания ние си спомняме най-мрачните страници от нашата история. Нейният пример ни извисява и ни помага да открием най-доброто в себе си.

Сто и осем годишна, Алис обича да разказва истории от живота на великите мислители и творци – от Густав Малер до Зигмунд Фройд и Виктор Франкъл, от Мартин Бубер до Лео Бек, – които са оставили незаличимо впечатление у нея. Като концертиращ пианист и педагог, чрез музиката си тя е оказала влияние върху безброй свои ученици, върху техните деца и децата на техните деца, както някога е утешавала с таланта си събратята си по съдба в концентрационния лагер Терезин. След войната Алис е и учител, и ученик, решена да прекара остатъка от живота си в неуморно търсене на знания и разбиране за това кои сме ние като хора, като общност и отделни индивиди.

Алис заявява: „Аз никога не губя надежда“. Напълно споделям това гледище, защото вярвам, че надеждата е свързана със самото чувство, че животът има смисъл, и докато имаме това усещане, ние имаме основание да живеем. Неудържимият оптимизъм на Алис ме вдъхновява. Според мен тя е оцеляла, за да може светът да научи нейната история – нашата история – за истината и красотата, които съществуват въпреки злото. Можем да се поучим от Алис не само днес; бъдещите поколения също могат да черпят от мъдростта и надеждата, изпълващи нейния богат живот.

                            Вацлав Хавел