Малките чудеса, чрез които изплуваме над повърхността от проблеми и намираме изход от задънените улици на сивото ежедневие. Онези малки, а всъщност големи неща от живота, за които си струва да живеем и да се борим. Романът разкрива всички тези красиви и тайни страни на съществуването и отвежда в света на възможните обрати и невъзможните бягства от самите себе си.
Уморен от грижите за болната си жена и измъчван от гузната съвест, Том забравя да живее живота си и пропуска същината му. Преминава през него като пътник, загубил билета си за връщане. Едва когато съдбата го среща с Роуз, той усеща, че в него се заражда ново чувство, способно да го спаси от рутината на ежедневието, в която все повече затъва. Но дали моментът, в който това се случва, е подходящ за промяна? Дали си струва да забравим страха и предразсъдъците, за да бъдем отново щастливи, или трябва да продължим да носим бремето на грешките си, съзнавайки пълната си обреченост? И каква е цената, която трябва да платим, за да погледнем отново на живота като шанс да бъдем щастливи?
Сблъсъкът между Том Пътнам и Роуз Калахан е не просто неизбежен. Той изгражда границата между чувството за вина, ограничаващо свободата на духа, и възможността да последваме сърцето си в моменти на безизходица - граница, около която живеят и нашите герои и, криволичейки из глухите улички на своите съмнения и нерешетилност, успяват да преоткрият себе си чрез свързващата сила на любовта и доверието.
Макар и основна, връзката между Роуз и Том съвсем не е единствената в романа. ‘’Малки чудеса’’ е история за чистата любов и привързаност във всеки един аспект. За силата на приятелството и вярата в доброто. Срещаме се с искрената и непринудена любов между родител и дете, долавяме сладко-горчивия вкус на тъгата по изгубено щастие, усещаме тайнството на връзката от загубата на близък човек и опората на хората около нас в трудни моменти.
Друг същестевен момент е докосването на читателя до света на книгите и литературата. Това е, което прави четивото още по-интригуващо за всеки книголюбител. Роуз работи в книжарница, а Том е преподавател по литература. Връзката между любовта към литературата и любовта, в чисто естетическия и духовен смисъл е изкусно преплетена и атрактивно поднесена.
''Книгите бяха основна причина Роуз да работи в книжарници, защото колкото и хаотични и странни да бяха световете в тях, поне хаосът беше винаги крайна величина и в него човек можеше да се потопи за кратко, без да затъва в тресавището му. Толкова различно от дребнавия, безкраен, поглъщащ цялото ти същество хаос на реалния живот..."
Финалът е емоционален и стойностен. Показва грозната страна на отчуждеността, породена от липсата на любов и загриженост и как често това води до саморазрушение, омраза и завист към ближния. Но ето, вратичката и тук се отваря и чудесата намират своя път. Понякога само една прошепната дума би могла да спаси цял живот. Една протегната навреме ръка и подкрепа в точен момент.Историите в ‘’Малки чудеса’’ учат, че когато подхождаме с добро, дори малките ни грешки биват простени. Може би въпреки и чрез тях израстваме и намираме своя път. Понякога, за да бъдем щастливи, трябва просто да изберем да бъдем такива.
‘’- Аз реших – каза тя с игриво блеснали очи, - че мога да бъда щастлива!
- С мен? –Том едва си поемаше дъх.
- С теб... И с Хенри, разбира се!
- Но това няма нужда да го решаваш, Роуз!- каза той – Ние сме щастливи. И тримата!
- Именно! – каза Роуз и си пое дълбоко дъх, стискайки палци за късмет, надявайки се – въпреки всичко, - че животът може наистина да се окаже толкова прост.’’
Теодора Николова
Няма коментари:
Публикуване на коментар