Заглавие: "Празни мисли на един празен човек"
Автор: Джером К. Джером
Издателство: Пергамент Прес
Жанр: Хумор
В един свят, в който човек постоянно е забързан, няма време за нищо, а ценностите са отдавна изчезнал вид, който трябва да се запише в Червената книга, Джером. К. Джером ни представя теми, които всеки един обсъжда с близък приятел или поне веднъж се е замислял за тях. Може ли любовта с годините да се превърне в механизъм на добре смазана машина, може ли домашните любимци да ни бъдат качествен барометър дали един човек е подходящ да ни бъде приятел, или не, и каква е цената на успеха в живота? Интересни въпроси, които предизвикаха не един и два повода за размисъл в моето битуване.
Първоначално бях скептично настроена към "Празни мисли на един празен човек", защото това е вторият ми опит да я прочета и за мое учудване се
оказа успешен. По принцип харесвам отделните разказки, защото те ти предоставят
различни истории, а не един сюжет, който може да те отегчи. 14 теми, които
неусетно те потапят в размисъл и те карат да се запиташ: ,,Ами на мен случвало
ли ми се е?“ или ,,Аз такъв ли съм?“ Тънък английски хумор, леки и
непретенциозни сюжетни линии, които обаче оставят силен отпечатък в душата на
читателя и той без да се хване мисли ли, мисли за кратките, но поучителни
разказки.
,,Дребните
детайли определят смисъла на живота и човешкото съществуване, а не великите
резултати.“
Ще споделя мнение за тези,
които ми станаха любими. Първият е ,,За лентяйството“, който искрено предизвика
доста широка усмивка. Независимо, че е писан през далечната 1886 г., повярвайте
ми той важи абсолютно и към днешна дата. В повечето случай хората, които вечно
имат ,,много работа“ и които имат извинение за всичко, всъщност нямат абсолютно
никакви ангажименти, а още по-важното - нямат и желание да имат. Както
обикновено се появява едно ,,НО“ и се оказва, че и лежането не си е работа и
трябва да се върши нещо. За да се появи това желание, трябва ,,да отлепя глава
от възглавницата и тук не помагат никакви предварителни твърди намерения.“ И
ентусиазмът приключва дотук. И така, винаги ще се намира някой, който да ни
свърши работата, така че е достатъчно да си полегнем и да бъдем щастливи, нали?
Темата за любовта е
основна от векове насам и може би ще е вечна. И тук той разглежда два тип
любов- младежкия, импулсвен и много емоционален трепет на първото влюбване,
който е присъщ на младите хора и любовта, която е в златната есен на човешкия
живот. Четейки размишленията на английския хуморист, постоянно чувах думите на
баба, а именно: ,,Едно семейство е здраво, когато никога не пускат ръцете си и
взаимно се уважават. Всичко друго е илюзия.“ За съжаление любовта е изкривена
през различни призми и както самият автор посочва, ако в известен период
любовта е била нежна милувка и честен и искрящ поглед, то сега е нищо повече от
проста пресметливост и гонене на личен интерес. А дали любовта не е един
трепет, който отминава просто с едно вдишване?
Признавам си, че тази
книга остави дълбок отпечатък в съзнанието ми и още дълго ще размишлявам върху
темите, които през 1886 г. са вълнували по същия начин един бележит автор на
класическата английска литература. И все пак остава усещането, че човек винаги
мисли, винаги разсъждава, а останалото... То е просто защитна стена от
пораженията, които външният свят волно или неволно нанася на човешката душа.
Автор на текста: Теодора Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар