Филмът „50 нюанса сиво“

Книгата „50 нюанса сиво“ („Fifty Shades of Grey“) се превърна в бестселър, книга прочетена от хиляди жени, книга в се казват онези думи, която всяка жена иска да чуе. Новината че ще има екранизация развълнува не малки дами и въпросът кой ще изпълнява главните роли?

Филмът „50 нюанса сиво“ 

На 2 септември 2013 г. авторката на книгата Ерика Леонард Джеймс (Erika Leonard James), съобщи имената на актьорите, които ще пресъздадат образите на Анастейша Стил и Крисчън Грей. „С радост съобщаваме, че Дакота Джонсън приема предложението да изиграе ролята на Анастейша Стийл в екранизацията на романа „50 нюанса сиво“ пише Ерика в социалната мрежа Twitter. 23 годишната Дакота е известна с ролите си „Социалната мрежа“, сериала „Офис“...

Също така съобщава и името на главния актьор – Чарли Хънам ще бъде Кристиан (Крисчън) Грей във филма. 33 годишен актьор е известен с филмите „Хулигани“, „Цена на страстите“, „Студената гора“…

По-рано имаше слухове, че главните роли в екранизацията на еротичния филм може да получат Мила Кунис, Иън Сомърхолдър, Ема Уотсън, Робърт Патинсън

Каква се случва с артистите от септември до сега?

“За Дакота се оказа твърде трудно да се справя с медийното внимание. Преходът от сравнително неизвестна актриса към постоянен обект на интерес я тормози. Самоувереността й страда и от това, че феновете на книгата продължават да се оплакват, че тя, както и Чарли Хънам, не се вписват в представите им за Анастейжа Стийл и Крисчън Грей”, казва за E! News източник, близък до дъщерята на Дон Джонсън и Мелани Грифит.

След като Хънам и Джонсън бяха избрани за главните роли, почитателите на бестселъра на Е Л Джеймс пуснаха петиции с искане продуцентите да преразгледат решението си и да посочат нови актьори, които по-добре отговарят на описанията в романа.

 Чарли Хънам

И ако Дакота още не се е отказала, то Чарли Хънам се отказа от ролята. Причините ангажираност с друг проект и не му е харесало вниманието на почитателките на романа.

Джейми Дорнан

Започва търсене на нов актьор. И той е намерен. Ирландският актьор Джейми Дорнан (Jamie Dornan). Познат е от филмите „Мария Антоанета“, сериала „Крах“ и “Веднъж в приказките“.

Началото на снимките на филма са определени за 13 ноември 2013 г.

Факт е, че фенове на романа от цял свят обсъждат актьорите, които може да изпълнят главните роли във филма „50 нюанса сиво“. Много от тях бяха недоволни кагато Чарли Хънам бе избран, според тях за ролята на Крисчън Грей по-подходящи са Иън Сомърхолдър („Дневникът на вампира“) или Мат Бомър (White Collar)

Иън Сомърхолдър

Мат Бомър

Според вас кой артист е най-подходящ за ролята на Крисчън Грей?

Източник: http://jenskologia.com

И НЕ заживели щастливо...

Нека си го признаем: "И заживели щастливо" се случва само в приказките. Можем ли дори да си представим живот, в който абсолютно всичко ни е наред?

След като фотографката от Ванкувър Дина Голдщайн забелязва, че дъщеря й се е вманиачила по принцесите на "Дисни", а в същото време майка й е била диагностицирана с рак, Дина решава да проследи какво може да се случи след щастливия край. 

"Двете събития се случваха едновременно пред очите ми и ме накараха да се зачудя какъв би бил животът на една приказна принцеса, ако се разболее тежко, ако има финансови затруднения или трябва да се примири с остаряването. Всъщност това са предизвикателства, пред които се изправя всяка съвременна жена", казва Голдщайн.

Резултатът е провокативни кадри на "падналите принцеси" на "Дисни", които показват Пепеляшка като алкохоличка, Снежанка като отчаяна съпруга, Ариел като атракция във воден парк и т.н.

Виж всичките десет по-долу:

 Ариел

 Бел

 Червената шапчица

 Принцесата и граховото зърно

 Жасмин

 Пепеляшка

 Покахонтас

 Рапуннцел

 Снежанка

Спящата красавица

Източник: http://bulevard.bg

10 супер техники за по-добра памет

Случвало се е на всеки – трябва да свършим нещо, а не можем да си спомним какво! Добре де, решаваме, ще се сетим по-късно. Проблемът е, че така и може да не си спомним какво е било намерението ни. Ако не е попаднало в краткосрочната или дългосрочната памет, то е „изтрито” завинаги. Допускаме, че все пак се е озовало в сейфа на дългосрочната памет. На сигурно място е, там ще остане завинаги. Но защо, ако все пак необходимата информация е в базата данни, не винаги услужливо изплува в нужния момент, пише "Мениджър Нюз".

Причината е в особеностите на механизма на запомняне, казват специалистите – всеки път мозъкът си създава конкретни ориентири, по които да възстанови информацията. А ние не винаги можем да ги „разпознаем”, казват експертите по мнемоника (б.р. съвкупността от техники и правила за бързо и лесно запаметяване на всякаква информация). Но има много начина да тренираме и развиваме свойството да запаметяваме и ето някои от най-достъпните сред тях:

1. Напомняйте си

Тази техника ще ви помогне да развиете оперативната (краткотрайна) памет, която например често използваме при математически операции наум. Учените са доказали, че краткосрочната памет съхранява сведения в максимален обем до 18 секунди след използването им. Тоест, ако не си запишете телефон или адрес, не разчитайте, че ще го запомните. Но ако нямате лист и химикал под ръка? Изходът е лесен – повтаряйте данните през 15 секунди, което на практика означава, че обновявате периодично паметта си.

2. Аналогия с части от тялото

Това е метод, базиран на простите асоциации, който помага да се запомнят големи обеми от детайлни сведения. Системата за запомняне по ориентири от човешкото тяло е необичайна, но е доказано добър способ да се съхранява и извлича информация в нужния момент. Същността й е в това да се свързва конкретна информация с определена част от човешкото тяло, създавайки във въображението „снимка” на асоциацията.

3. Съсредоточаване

Много студенти и ученици са убедени, че музиката или включеният телевизор не им пречат да учат. Точно обратното е, казват учените. Страничният шум и мърдащите изображения на екрана възпрепятстват запомнянето на важна информация, тъй като мозъкът постоянно превключва между различните дразнители и се опитва да обработва информацията от тях. Затова, учите ли, изолирайте всичко излишно.

4. Свързано повествование

Това е способ за запаметяване на предмети, които нямат връзка помежду си. Например, трябва да запомните списък с покупки. Измислете си абсурдна история с тяхно участие, нещо от сорта на: „Солта тръгнала на пазар, но се подхлъзнала на олио и си навехнала крака. На помощ се притекли захарта и брашното. Накрая всички заедно се почерпили със сладолед.”  Пълен брътвеж, разбира се, но върши отлична работа, ако трябва да запомните, че трябва да купите сол, олио, захар, брашно и сладолед.

 5. Ключови думи

Този хитър трик, използван в някои школи при изучаване на чужди езици, ще ви помогне със сигурност – за да запомните непозната и сложна дума, свържете звученето й с добре известна ви дума или сбор от думи, дори и ако нямат смисъл като словосъчетание.

6. Методът на римския лабиринт

 Наричан още методът на пътуване, както се досещате, той се е появил още по времето на Древен Рим. Принципът на действие е следният: вървите мислено по улица, или из стая, която познавате отлично и разполагате информация край различни ориентири, по които след това лесно можете отново да я намерите. Когато се наложи да я използвате, отново тръгвате по улицата или влизате в стаята и я „вадите” от „чекмеджетата на скрина”, от гардероба и т.н.

7. Разбивайте информацията на блокове

Научно доказано е, че работната памет може да пази известно време от 5 до 9 знака. Но, ще възразите вие, номерата на мобилните телефони например се състоят от 10 знака, а ние ги помним. Обърнали ли сте внимание, че тъкмо тези номера се изписват в групи с интервали помежду им. Това е отличен пример за блоково разпределение на информация, като начин да бъде помнена по-дълго. Методът на блоково разпределение на информацията се прилага широко от гросмайсторите, които изумяват със способността да играят с няколко противника едновременно в групови сеанси по шах мат и да ги побеждават.

8. Методът на възстановката

 Какво ви казваше мама или баба в детството, когато загубехте нещо? „Върни се там, където го видя за последен път.” Били са съвършено прави. Науката нарича това явление контекстна зависимост на паметта. Обкръжаващата обстановка оказва огромно влияние върху механизмите на запомняне. Затова възстановяването на условията, в които сте запомнили изгубената вещ може да ви помогне да я намерите.

9. Добавяйте текстове към любими мелодии

Трудно се помнят дълги откъси от текстове, но тук на помощ идва един от най-забавните методи – да свържете информацията с ваша любима мелодия и да си го тананикате.

10. Запомняйте аромати

Ароматите са едни от най-мощните инструменти на запаметяването, позволяващи впоследствие да бъдат извадени на повърхността дори и най-дълбоките спомени, категорични са учените. Така е, защото носът изпраща сведенията за аромата непосредствено в центъра на паметта, докато сигналите от останалите органи преминават през определена обработка. Най-лесният начин да се възползвате от този механизъм е, докато учите даден въпрос от конспекта за изпити, да помиришете нещо с ярко изразен мирис – например паста за зъби. И после, да я вземете със себе си на изпита. Резкият аромат ще ви помогне да извикате наум записките от лекциите, които вече сте учили.

Източник: http://www.obekti.bg

10 страхотни опаковки, които ще ви впечатлят

Обобщената информация не е достъпна. Моля, кликнете тук , за да видите публикацията.

Готварска книга от Корефе, която може да се яде

Знаем, че е малко рано за обяд, но е идеалното време да помислите за приготвянето му. Ето една идея, която много ни впечатли, особено нейната реализация 

Готварска книга от Корефе, която може да се яде!

Германското дизайнерско студио KOREFE е създало “истинска готварска книга”, която може да се яде, но и съдържаща инструкции, как да си направите класическа лазаня.

Първо желаещите прочитат всяка прясно направена страница – кора от указанието, научавайки нужните стъпки за правене на ястието. След това всяка отделна страница става част от домашно приготвената лазаня в пълнеж, описан в ръчно направените страници – кори.

“Истинската готварска книга” е креативен дизайн за кулинарно и арт фокусираното издание GERSTENBERG PUBLISHING HOUSE - в ограничено количество, но насладата от идеята е вдъхновяваща.

Et voilà !

„Набелязаните” от Фредерик Форсайт на българския пазар

„Първо идват яростта и омразата. След това обосновката, позата на дълбоко благочестие”

Изглежда трудно за вярване, че са минали повече от 40 години, откакто Фредерик Форсайт се прославя с „Денят на чакала”. Ловът на смъртоносен убиец обаче все още е работеща формула, макар времената и врагът вече да са други.

Списъкът на Форсайт с наемни убийци, комунисти и нацисти вече не е в светлината на прожекторите. В „Набелязаните” ислямски екстремист става мишена на американски военноморски офицер, чиято работа е да елиминира без колебание.

Приложението на безпилотни самолети за премахване на набелязани врагове очевидно привлича американските лидери: рискът е малък за американските служители и убийствата са ефективни. Но не подлежи на съмнение и че убийствата обикновено създават повече врагове, отколкото премахват.

Както в случая с пропагандиста Анвар Ал-Авлаки, който се прочува с интернет проповедите си и е убит с ракета от безпилотен самолет, така и в „Набелязаните” екстремист използва интернет, за да разпространява омраза и да набира последователи убийци. Той е известен като „Проповедника”. Тайната му идентичност и местоположение са единственото, което го опазва жив.  

По петите му е американският военноморски офицер Издирвача. С неограничен бюджет, цял куп самоличности и неограничен достъп до частни самолети, както и пълното одобрение на щатските власти, Издирвача е на път да открие врага си и да прекрати убийствата.

В „Набелязаните” Фредерик Форсайт е в стихията си. Екшънът обхваща цялото земно кълбо с неудържимо темпо. Още по същественото е, че политиката и военните действия са базирани на реалността: ЦРУ действително е преминало от шпионаж към ликвидация на мишени; бившият щатски държавен секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд действително създава военната организация J-SOC, която се занимава със смъртоносни дейности отвъд океана; а убийството на високочленове на Ал-Кайда чрез безпилотни самолети е официален начин за действие на правителствата на Буш и Обама. 

Разбира се, трилърът е и литература – оръжията и технологиите винаги работят; операциите винаги протичат по план; никой не остава без амуниции, и никой не знае какво трябва да направи, докато не започне да го прави. В „Набелязаните” разнообразните секретни организации всъщност работят заедно, вместо да се съревновават – в романите на Форсайт дори Мосад играе своята роля.

В романа има съвкупност от фантастични персонажи с разнообразни политически и религиозни профили, които задвижват сюжета. Ако понякога се случва някой от героите да е едноизмерен, то ритъмът и сюжетът винаги компенсират. В „Набелязаните” действието върви със светкавично темпо, тръпката никога не секва, а достоверността премахва нуждата от каквито и да било въпросителни.

„Набелязаните” е доказателство, че Фредерик Форсайт все още е майстор на жанра, който не просто е обновил репертоара си за 21-ви век, но е и писател, който продължава да създава увлекателни класически разкази за смелост и храброст.

***

Предсказанието на Фредерик

Неделя, 25 август 2013,
Джоана Лобо


Преди да стане писател, Фредерик Форсайт е бил журналист в продължение на 12 години. Първата му книга - „Денят на чакала”, издадена през 1971 г., получава световно признание. Макар 42 години след издаването й книгата все още да е на пазара, Форсайт вече не получава процент от печалбата й, защото безпаричният тогава писател продава правата на книгата. Но, уникалният му стил, включващ задълбочени проучвания благодарение на уменията му, придобити като разследващ журналист, носи и на следващите му творби световна слава. В разговор с Джоана Лобо той говори за значението на проучванията, писането за пари и следващия си трилър.

 1970 г.: Фредерик Форсайт и пишещата му машина, с която той все още работи.

В: Разкажете ни повече за „Набелязаните”.
О: Това е история за опасен член на Ал-Кайда, който изнася проповеди в интернет, за да влияе на млади мюсюлмани и да ги убеждава да убиват в името на Аллах. Американците го обявяват за терорист и изпращат американски офицер да го издирва. Така той бива „набелязан за ликвидиране”.

В: Съществува ли наистина списък с „набелязани за убиване”?
О: Да. Това е списък с имената на хора, считани за терористи;  хора, „осъдени” на смърт.

В: Откъде ви е известно това?
О: Любопитството ми се породи от зачестилите нападения с безпилотни самолети с цел убийството на лидери на Ал-Кайда в Близкия Изток, Пакистан, Афганистан и Йемен. Започнах проучване как американците откриват тези хора. Резултатите от него говореха за широка антитерористична мрежа, включваща и платени информатори. Тогава, по време на проучването ми, ме попитаха дали знам за съществуването на този „Списък с набелязани за убиване”. Започнах да интервюирам повече хора, които ме пренасочиха и към други. Нямам официално потвърждение, че списъкът съществува, но знам, че е така. Научих го „неофициално”.

В: Сигурно имате доста високопоставени приятели?
О: Всъщност предпочитам да казвам, че познавам нископоставени хора. Наричам тези хора част от моя „таен свят”. В действителност те функционират до голяма степен като терористи – всичките им услуги са задкулисни и те винаги са невидими, но все пак съществуват.

В: Колко проучвания провеждате за книгите си?
О: Минимум 6 месеца проучване преди всяка книга; през това време пътувам по света и интервюирам различни хора. За „Набелязаните” посетих Вашингтон, Вирджиния и Сомалия (Могадишу). Всички текстове, отнасящи се за Могадишу, са съвсем реални. Бях прочел две книги за Сомалия, но не вярвах на прочетеното и реших да отида и да огледам лично. В книгата има и много за Пакистан, но не ходих там – бях посетил страната по-рано, докато пишех друга книга и пазех записките и впечатленията си от тогава. Освен това говорих с приятел, който знае много за Пакистан - той също ми беше от голяма помощ.

В: До колко са важни проучванията в днешно време?
О: За авторите на трилъри е важно да са колкото се може по-точни. Днешните читатели знаят толкова много и могат да се информират сами толкова лесно, че ако прочетат нещо и разберат, че то не е вярно, ще изгубят вяра в писателя. Много писатели днес пишат за места, които никога не са посещавали. Преди 50 години можеше да направиш така и да ти се размине, но не и днес. Когато започвах бях дори още по-краен и щателен в проучванията си, но вече остарявам.

В: Доколко краен и щателен?
О: При проучването за третата ми книга, „Кучетата на войната”, отидох в Хамбург представяйки се за жител на ЮАР, който се интересуващ от покупката на оръжия. Това беше веднага след превода на „Денят на чакала” на немски. Един от дилърите се загледал във витрината на книжарница, където се продавала моята книга, и онемял. На задната корица на книгата видял снимката на южноафриканеца, с когото търгува... моята снимка. За мой късмет един британски шпионин ми се обади и ми каза, че прикритието ми е разбито. Каза ми да напусна Хамбург незабавно - така и направих. Имал съм и други подобни преживявания, но и с тях съм се справял. В онези дни беше трудно да се намери такава информация, но сега е по-лесно. Днес събирам нужната ми информация от другата страна – законната.

В: Трудно ли се намира информация – по-точно секретна информация – от вашите източници?
О: Общо взето, повечето хора в тази сфера обичат да говорят за работата си. Чувстват се недооценени. Рядко споделят директно подобна информация и трябва сам да стигам до съотвените изводи. Каквото науча „неофициално”, казвам със свои думи – „това е вярно” и „това съществува”. Ако съм написал нещо, което може да бъде опасно, го показвам на моите „задкулисни” приятели и ако те имат проблем с него, го променям.

В: Някога получавали ли сте смъртни заплахи от хора, разпознали се в персонажи от вашите книги?
О: Сигурен съм, че повечето хора се разпознават в книгите ми. Те негодуват. Не харесват това, което са прочели. Единствените смъртни заплахи, които съм получавал, са били написани на ръка, а се съмнявам, че ако някой професионалист наистина иска да ме убие, ще напише писмо на ръка.

В: Какъв съвет бихте дали на младите автори?
О: Запазете редовната си работа. Разликата между множеството хора, които се опитват да пишат, и тези, които успяват, е огромна. Ако пишете за пари, напуснете редовната си работа само ако сте постигнали истински, траен успех.

В: Вие пишете ли за пари?
О: Да. Няма смисъл да изкривявам истината. Нямам послание, което да отправя към човешката раса. Аз пиша, за да си изкарвам прехраната.

„Набелязаните” ще бъде издадена на 16 септември.