Не, това не е кулинарна книга. "Мофонго" е роман за живота. Животът такъв,
какъвто е, с всичките му вкусове – и
сладки, и горчиви, на моменти киселеещи,
безсолни или преподправени. Книгата не
се чете, тя се усеща – с всички сетива,
подобно на коледна трапеза, и носи същите
емоции. Ароматите, вкусовете, докосванията,
извивките, цветовете сякаш изникват
пред очите на четящия в колоритни живи
картини.
Храната и кулинарното майсторство
заемат определяща роля в книгата, но по
един много топъл и интимен начин. Те
вдъхновяват, подтикват към житейски
размисли и събират хората – от млади
влюбени до големи разпокъсани семейства,
които отново стават сплотени под
магическото въздействие на трапезата.
Защото необикновените ястия са
постоянният фон, на който се развива
книгата. Героинята баба Лола се е отказала
от една от най-големите си страсти,
готвенето, след трагичен инцидент. Десет
години по-късно настъпва нова повратна
точка в живота й – тя прекарва първия
си инсулт и решава да се върне към хобито
си, което използва за душевна опора.
Неин верен помощник става любимият й
внук – Себастиан. Той е десетгодишен и
е роден със сърдечен порок. Двамата са
съпричастни към положението си, защото
са от хората, стояли „на мистериозната
граница между живота и смъртта“. В този
смисъл техните разбирания за живота,
без значение че двамата герои са с
толкова голяма възрастова разлика, са
по-философски от на останалите. Те, за
разлика от другите, не са така потънали
в живота, защото осъзнават, че той е нещо
временно, и именно затова трябва да го
изживеят максимално пълноценно.
„– Не знам – отвърна Себастиан.
– Мама казва, че й трябва време, за да
обмисли положението.
– Да. Не смяташ ли, че за
всички ни е полезно да имаме малко повече
време?
Себастиан се замисли над думите
й, ала доколкото можеше да определи,
времето изтичаше и не
трябваше да се губи.“
Така Себастиан и баба Лола решават
да се борят за нещата, които искат
най-много. Лола се връща към готвенето
въпреки хилядите възражения от страна
на децата й, които се притесняват за нея
и я спират да не се натоварва. А мечтата
на Себастиан е толкова трогателна и по
детски чиста: той просто иска да играе
футбол като останалите деца – нещо,
което му е забранено заради риска от
претоварване на сърцето. Заради
невъзможността му да играе обаче
останалите деца му се подиграват. В
книгата е застъпена темата за тормоза
в училище и деликатната ситуация за
тормозения – как да излезе от това
положение, как да се предпази, без да
предизвика допълнително унижение, което
включването на подкрепата на възрастен
неминуемо носи.
Готвейки, двамата герои стават
още по-близки, а Лола учи внука си на
екзотичните пуерторикански ястия от
своята младост и му разказва завладяващи
истории, свързани с тях. Спомняте ли си
разказите на вашите баби и как историите
им са обгърнати със специфичен чар и
магическата тайнственост, която носи
едно отминало време? Такива са и разказите
на баба Лола. Особено вдъхновяващ е
споменът за запознанството й с бъдещия
й съпруг. И тук кулинарните способности
са от първостепенно значение:
„– Виждал съм те в града – каза
Рамиро. – Но забравих името ти... Няма
ли да ми кажеш как се казваш?
Думите му никак не ме поласкаха,
но аз отговорих:
– Ще ти кажа, след като изядеш
ястието, не преди това.
– Защо? – учуди се той.
– Защото, след като опиташ
най-вкусния ароз
сасонадо, който някога
си ял през живота си, никога няма да
забравиш името на жената, която го е
сготвила.
– Е, добре – съгласи се той, –
вече съм не само гладен, но и любопитен.“
Житейските рискове също са
философски разгледани – Себастиан е
обречен на влошаване и само осъществяването
на тежка операция може да подобри
състоянието му – или да го влоши завинаги.
В динамиката на семейните отношения е
показано как различните хора приемат
по различен начин рисковете към близките
си в името на живота.
В "Мофонго" витае и загадъчният
образ на Мистериозната
старица, който се появява
и съветва Себастиан в критичните за
него моменти. До самия финал загадката
около появяването му расте.
Книгата „Мофонго“ е едно
сладко-горчиво ястие за душата. Тя ще
ви разплаче и едновременно с това
усмихне. Но едно е сигурно – ще запомните
нейния вкус.