Ако моята любов е грешка, тогава най-вярната стъпка в моя живот е тази грешка.
„Отклонение“,
Блага Димитрова
Неда и Боян
са млади амбициозни студенти. А любовта
им е „неуловима, променлива, неподчиняваща
се никому за нищо“, много силна, горда,
красива и непреклонна. Започва като на
инат, така и приключва. Те се търсят,
намират, отблъскват, за да се потърсят,
намерят и отблъснат отново. Не могат да
бъдат заедно, не могат и един без друг...
Десет дни –
толкова продължава пламенното им
съжителство. Толкова е времето, през
което те остават физически заедно. Но
любовта им остава жива... не се забравя,
не се повтаря. И ако е била грешка,
определено е от онези грешки, които
човек НЕ ИСКА да повтори в живота си, за
да я съхрани като ЕДИНСТВЕНА.
Остават
разделени десетилетия, когато случайно
или не, едно най-обикновено отклонение
от пътя ги среща отново. Той вече е успял
инженер в разгара на соца, а тя – археолог.
Той участва активно в изграждането на
новия свят, а тя се рови из останките от
миналото... Ярък контраст!
Срещата им
не е нищо друго, освен едно общо спомняне,
което е „по-пълното преживяване,
разширено от опита, изострено от липсата,
обогатено от въображението“. Връщат
се назад в общо мълчание, всеки за себе
си, но заедно. Зад мълчанието им обаче
се крият хиляди неизлети чувства, крие
се страх – да не наранят гордостта на
другия и своята собствена, крие се и
търпение – сякаш цял живот са знаели,
че ще се срещнат отново, и търпеливо са
чакали своето отклонение...
Всеки има
нужда от поезия в живота си. Аз открих
нужното ми количество в прозата на БлагаДимитрова.
Петя
Анастасова, книжарница "Хермес" - Пловдив
Няма коментари:
Публикуване на коментар