Честит рожден ден Джейми!

Джейми Оливър, любимият кулинар на Великобритания и България, празнува днес 40-годишнината си!

Във фейсбук страницата си Джейми сподели начина, по-който семейството и приятелите му са го изненадали. 

Обикновен ден, обикновена среща, докато на вратата не почука... Дарт Вейдър...

Wow I'm totally shocked by this Incredible 40th Birthday Surprise from my office and family and friends speechless:

 Честит рожден ден, Джейми!

Електронна книжарница "Хермес"

ОТ УТРЕ ПОЧВАМ НОВ ЖИВОТ! – преди употреба не е нужно да четете листовката

Скучно ви е? Нямате приятно занимание за свободното време? Нямате гадже? Лекарството за всички тези проблеми е изречението „От утре почвам нов живот!“ под формата на книга, и то каква...

Обгръща те като ефирен цветен тоалет и те извежда на разходка из красивите кътчета на света, които виждат само хората, осмелили се да гледат на света по друг начин. Читателите ще открият, че не всеки проблем е невъобразимо голям и е нужно съвсем малко, за да го пречупят през призмата на положителното и забавното. Невъзможно ми беше да остана безразлична към сладкия хумор на непохватната беладжийка Жули.

***

- Я ми кажи, Жули, кое е най-идиотското нещо, което си направила през живота си?

Обърка ме не толкова въпросът, колкото отговорите, които веднага ми дойдоха наум. Можех да му разкажа как веднъж си навличах пуловера, докато слизах на бегом по стълбите, и се строполих по най-позорен начин с глава и ръце, заклещени в ръкавите. Резултатът беше една счупена ръка, две пукнати ребра и синина на брадичката, която стоя цял месец. Можех да го осведомя и как веднъж поправях изгорял контакт и трябваше с две ръце да завинтя конзолата, заради което ми хрумна гениалната идея да държа жичката с устни. Видях звезди посред бял ден, при това в продължение на цял час. 

***

Съвсем чистосърдечно изказва проблемите си и недостатъците си, като ги потапя в глазура от комични ситуации и поръсва със захаросани пръчици смях.

Силно впечатление ми направи начинът, по който авторът представя различните образи на героините – малко луди, много живи, леко досадни, достатъчно забавни. Темите за любовта, приятелството, моралните ценности и приоритетите в живота изграждат съдържанието и образите по много лек и игрив начин.  

***

Софи вече не може да удържа бликналите сълзи, а усмивката й разкрива белите й зъби. Изведнъж се разкиска. Трябва да ви кажа, че последния път, когато Жад опита да сложи край на живота си, бе погълнала десет капсули с лекарство против диария. Колкото да си спечели активно газоотделяне в продължение на два часа. Ето как някои хора искат да напуснат този свят... Най-лошото беше, че се обадила на Бърза помощ. Добре че лекарката била жена, иначе като нищо щеше да се влюби в спасителя си. Такава си е Жад. Разбира се, не загина, но в продължение на един месец се радваше на особено бляскави коси и твърди нокти. Софи отива до мивката и се престорва, че прави нещо на нея, само за да потисне лудешкия си смях. Навеждам глава към ухото й:

- Представи си, че опита да се обеси с тоалетната хартия...   

 ***

Усмивката не слезе от лицето ми от първата до последната страница. Сякаш взема всичките ти терзания и негативни мисли и ги хвърля в най-близкото кошче за боклук, с лекота променя и най-унилото състояние.

Книгата е прозорец към света, но в случая е и огледало на реалния живот – всички преследваме целите и щастието си, но рядко си даваме сметка за силата и ролята на жената и майката, които винаги са една невидима опора на мъжете, на децата си, на света.

Свежа и забавна, „От утре почвам нов живот!“ се препоръчва при лошо настроение, главоболие, скука, негативизъм и други нездравословни състояния! Преди употреба не е нужно да четете листовката.

Виктория Димитрова

Куршум за двама... А за двама ли е?!?

Всичко започва от детството. Това, което се е случило в този период, диктува постъпките през останалата част от живота ни. Коренът на страховете и усещането за несигурност, неувереност, постоянното чувство за вина, гняв, агресия, отмъстителност често се крият именно в детството. За никого не е изненада, че почти 90% от серийните убийства се извършват от хора със сериозни проблеми през този период.

Независимо дали гледам, или чета трилър, за мен винаги е бил важен въпросът ЗАЩО? Чак след това: Кой е убиецът? Причината за това е, че в по-голямата част от криминалните сюжети, след средата, по някакъв начин можеш да предвидиш убиеца, но много рядко можеш да отгатнеш защо го е направил.

Бях предизвикана да посегна към книгата от предварителния анонс на „Куршум за двама“:

Осмеляваш ли се да прочетеш тази книга...

Осмелих се! Прочетох я буквално на един дъх! Истинско удоволствие изпитах от факта, че не можах да предвидя правилно нито кой е убиецът, нито защо го прави, чак до последните няколко страници! Нетърпението ми да разбера по-бързо беше поддържано и разпалвано от изключителния стил на автора – бързо действие, напрегнати моменти, спиращи и след това ескалиращи точно на място. 

***

До този телефон има пистолет. Вътре има един куршум. (…) Заедно трябва да решите кой ще живее и кой ще умре. Цената на свободата е смърт. Няма победа без саможертва.

***

Това е общото послание до жертвите от техния похитител. Как се взема такова решение? Как се плаща такава цена? Последиците от тях са за всички: и за жертвите, и за похитителя, и за разследващите случая полицаи. Най-тежката цена ще плати детектив Хелън Грейс, която ще разбере по най-страшния начин, че онези, които проливат кръвта на най-близките си хора, никога не намират спокойствие.

Куршум за двама... А за двама ли е?!?

Петя Анастасова

"Стъклената река" - роман, който със своята история те обгръща

Животът е тук и сега, останалото е стъклена река. Всеки миг от него застива като сън и спомен, единствено познанието го осмисля и просветлява...

Емил Андреев е автор с много книги зад гърба си. Първата, до която се докоснах, беше „Стъклената река“. Роман, който със своята история те обгръща. Четивен и интересен. Богат език, многопластови герои, природа, която те омагьосва.

Действието на романа се развива в българското белоградчишко село Градище – лятно време е, група студенти реставрират местния храм. Уникалната структура на храма привлича французойката Елен, която е дошла да търси следи от късно богомилство.

Главното действащо лице е Виктор Марков – човек със силни страсти и стремежи, превърнали се в основен двигател на неговия живот. Загадката около църквата, намирането на „Тайната книга“ на богомилите са се превърнали в смисъл на живота:

***

Вярвам, че именно тук, в Градище, където и до ден днешен са останали трайни следи от това велико дуалистично движение, се намира оригиналът на това така наречено Йоаново евангелие, Тайната вечеря (Secretum Hereticorum, Interrogatio Ioannis) – Тайната книга. Говорех ти за тайнственото ковчеже. Убеден съм, че ако го открием, в него няма да намерим злато, а въпросния ръкопис на старобългарски...

***

Появата на мистична сила още повече подсилва напрежението в романа.

***

Какво беше това? Двете жени се спогледаха... Страхът бе по-силен от предразсъдъците...
Оттук насетне започва приключението на героите в търсене на истината, признанието, любовта, богатството...

***

Богатата култура, знанията, житейският опит на героите засилват желанието на читателите да влязат в ума на героите и да станат съпричастни в търсенето на „свещения Граал“.

„Стъклената река“ е метафора на стремежа на всеки да намери истината (своята мечта, надежда). Героите се борят със своите демони, като в същото време желанието да разкрият загадката ги събира в една група.

В книгата умело са преплетени научни, исторически, теологически, географски детайли. Героите не са идеализирани – и те страдат от омраза, лудост, любов, страст, ревност... Техните страсти предопределят постъпките им: 

***

Хората са ядовити, изпълнени са с всевъзможни отрови и страсти... Животът се твори от хора на вярата, които не издигат греха си в истина...

***

„Стъклената река“ е роман, който преплита в себе си общочовешкото, историческото и красивата природа. Емил Андреев толкова красиво описва своята история, че след прочитането на последната страница от книгата аз изпитах желание да прочета още нещо от този автор.

Радина Йорданова

35 години след първото издание, „Леденият дракон“ на Джордж Р. Р. Мартин отново се появява по нашите ширини

  

Джордж Р. Р. Мартин е познат като човека, дал на света епичната поредица Песен за огън и лед, по която е създаден и култовият сериал Игра на тронове. Но това е само една малка част от творчеството на писателя. В литературната му история има още десетки произведения, заслужаващи вниманието на читателите. И една от тези творби е именно „Леденият дракон“.

Историята вижда бял свят през далечната 1980-а, когато е публикувана за първи път. През 2007-а тя отново се появява с илюстрациите на Ивон Гилбърт. И ето че сега, 35 години след първото издание, „Леденият дракон“ отново се появява по нашите ширини, но този път образ му дава известният испански художник Луис Ройо.

Феновете на Мартин са свикнали с бруталностите в творчеството му, но тук той въвежда читателя в една реалистична приказка, която също е част от вселената на „Песен за огън и лед“. Приказка за едно малко момиченце, родено през най-лютата зима, която някой въобще помни, и за нейния покровител – Ледения дракон. Историята разказва за искреното, неподправено приятелство, чистата като сняг обич и топлотата на семейството. И ако изкусният начин, по който Мартин си служи с думите, не е достатъчен, то илюстрациите на Ройо, които стоят като живи на страниците на книгата, допринасят с нужното за едно незабравимо приключение. 

Петя Асенова

Автобиографията на Арнолд Шварценегер дава пример и мотивира

Някъде бях прочел, че всеки трябва да има в личната си библиотека поне една биография на известен, успял и доказал се човек. Книга, която да му служи за пример и го мотивира. Зов за завръщане е точно такава книга. Това е удивителната история на Арнолд Шварценегер.

Невероятна история на един невероятен човек. Нагледен пример за американската мечта. Сякаш четеш три биографии в едно. Момче от бедно австрийско село достига до върха. При това не в една област, а в няколко, които са коренно различни – спорт, актьорско майсторство и политика. Печели 7 пъти „Мистър Олимпия“ – най-престижното състезание по бодибилдинг. Става една от най-популярните екшън звезди на Холивуд с култовите роли в „Терминатор“, „Конан“ и „Зов за завръщане“. 36 години след пристигането си в Америка той е избран за губернатор на Калифорния – седмата най-голяма икономика в света. Заема този пост от 2003 до 2011 година. Управлява щата през тежки периоди на бюджетна криза, политически сътресения, изборни реформи и екологични проблеми.

 

И днес, на възраст, в която повечето хора мислят за оттегляне и пенсиониране, Арнолд продължава да се придържа към мотото си от младежките си години, което го е амбицирало:

***

Смисълът на живота не е просто да съществуваш и да оцеляваш, а да продължаваш напред, да се бориш, да се изкачваш нагоре, да постигаш и да покоряваш.

***

Зов за завръщане идеално онагледява как човек, ако е достатъчно мотивиран, амбициран и целеустремен, нищо не може да го отклони от преследването на мечтите му. И най-важното – и от тяхното осъществяване и превръщането им в реалност. Това е книга за успеха в неговата най-чиста форма. 

Виктор Кърджиев

Ваканционните книжки - помощник на децата през лятото

За да не забравят това, което са научили през учебната година за лятната ваканция на помощ идват няколко книжки, които ще ви покажем. Чрез тях родителите лесно могат да проверяват както какво са научили малчуганите в часовете през годината, така и да държат буден интереса им за нови знания. 

Във всички изброени ваканционни книжки ще откриете задачи, игри и най-различни интересни казуси, с които детето ви не само ще се забавлява, но и ще учи (което е доста трудно да се постигне през лятото, нали? :) )

Голямата ваканция - от 1. до 4. клас:

http://goo.gl/fRvOVV

Помагалата съдържат:

   - Художествени текстове;
   - Задачи и упражнения по български език и математика;
   - Малка енциклопедия;
   - Любопитна информация;
   - Задачи за рисуване и оцветяване;
   - Игри за развитие на вниманието и мисленето;
   - Конструктивно-практическа работа;
   - Идеи за малки колекции;
   - Игри в семейството;
   - Идеи за изненади;
   - Тестови задачи;
   - Система за ефективно самооценяване.

Вълшебно лято: Весела ваканционна книжка - за 1. и 2. клас:

http://goo.gl/sAFvm6

Той е светещ господин –
с три тумбака, не с един!
Всеки грее в цвят различен
и помага на колите.
Що е то?

Рисуване и оцветяване, за текстове четене, отговаряне на въпроси и много интересни задачи. Книжката ще превърне лятната ваканция на децата в истинско вълшебство.

 Ваканционно пътешествие - от 1. до 3. клас:

 http://goo.gl/Vph6b3

Книжката повeжда децата на едно въображаемо пътешествие към интересни места в нашата родина България. Чрез забавни игри и дейности те откриват интересни природни и исторически забележителности, чиито подбор е съобразен с нивото на развитие на възприятията на децата в тази възраст.

Пъстра ваканция - от 1. до 4. клас:

http://goo.gl/dnIV6g

Много от задачите провокират логическото и нестандартното мислене на малките ученици. Разкриват нови връзки и зависимости в изучения учебен материал. Прилагат се придобитите вече знания за решаване на практически и на проблемни задачи, с които се осъществява пренос на знанията на децата във всекидневието. В темите на помагалото са заложени разнообразни дейности – решаване на езикови задачи върху различни видове текст, съставяне на текстове, изработване на албум, работа с карти, анализ на данни, представени в таблица, съставяне на правоъгълни диаграми на базата на таблично зададени числови данни, рисуване, решаване на кръстословици и лабиринти. Помагалото е източник на идеи за летни ваканционни занимания, чрез които децата разширяват познанията си и се забавляват.

***

За ГОЛЯМАТА ваканция не трябва да забравяме, че трябва да се четат и книжките от списъците, които госпожите вероятно вече са връчили на учениците. Затова ще ви помогнем малко. За тях може да прочетете ТУК: http://hermesbooks.blogspot.com/2013/07/blog-post.html

И не на последно място, за да не забравят сюжетите и героите на прочетените книги предлагаме "Читателски дневник", в който децата да пишат всичко необходимо (подходящ за ученици от 1. до 5. клас):

Надяваме се да сме ви били полезни! :)

За още интересни и приятни минути посетете: http://hermesbooks.com/ или https://www.facebook.com/hermesbooks?ref=hl

Електронна книжарница "Хермес"

"Списъкът с приоритети" - история с тиктакащ часовник

„Списъкът с приоритети“ е малка синя книжка, с червен въздушен балон и закачена котва на него. Още с корицата си тя прихваща окото на читателя, който търси значението зад интересния избор на изображение. Хората обръщат на задната корица, за да открият отговора и да видят какво ги очаква, ако се решат да започнат книгата. И тогава осъзнават, че историята е далеч от това, което са очаквали. Последното пътуване на един учител, който е болен от рак. Още след тези думи първоначалната реакция на много хора е да оставят „Списъкът“ и да се отдалечат. Как може история за умиращ човек да бъде приятно четиво? Защо да си причиняваме доброволно допълнително тъга в и без това често тежкото ежедневие?

Както винаги, аз все съм наопаки. Затова и вместо да оставя книгата, продължих, докато не стигнах до последната страница. И си заслужаваше. Защото това не е просто история за един човек в последните дни от живота му. Не е и обикновен пътепис на мъж, който обикаля страната, за да се срещне със стари познати. „Списъкът“ е толкова по-голям. В него се крие още толкова много.

Това е история за порастването и за откриването на самия себе си. След петнадесет години преподаване Менаше има около 3000 бивши ученици. За него това са 3000 деца, които са пораснали пред очите му, но все пак до последно са си били деца. В последните си месеци той решава, че трябва да види как те са открили пътя в живота си. Как живее свитото, срамежливо момиче, чийто глас едва се е чувал в часовете му? Пънкарят с тениска на Ози Озбърн все още ли се носи с непокорна дълга коса? Смелата и нахакана ученичка от първите чинове продължава ли да минава през живота със същата страст и увереност? Въпроси, въпроси, десетки въпроси, които се въртят в главата на Менаше от мига, в който решава да тръгне на това приключение, и чиито отговори открива още преди то да е свършило. Открива отговор и на най-важните въпроси, които не го оставят на мира: Помогнал ли съм с нещо на тези деца? Оставил ли съм отпечатък в съзнанието им, който да ги напътства занапред? 

„Списъкът“ е история и за приятелството, за любовта и за семейството. За няколко години Менаше минава през ада и обратно. Но докато го прави, той открива, че не е нужно да си свързан с някого по кръв или по закон, за да ти подаде ръка. По време на житейското си пътешествие и на действителното си кръстосване из страната той се среща с десетки непознати, които се превръщат в негови приятели и в негови спасители. Някои дори и в семейство. 

Менаше успява и да хвърли нова светлина върху това какво е да избереш професията учител. За нея се изисква не по-малко вдъхновение и отдаденост, отколкото са нужни и на писатели и художници, за да довършат творбите си. И Менаше е творец. За него преподаването не е просто работа, а призвание. Всеки един ученик е произведение на изкуството, което се нуждае от специално внимание. И точно затова той обожава да преподава. Заради предизвикателствата, отделянето на допълнително време, вниманието към детайлите, трудностите и удоволствията. Ето защо и преподаването е на върха на списъка му с приоритети.

И въпреки всичко изброено, това е история с тиктакащ часовник. Още от първата страница читателят знае какъв ще е краят. Но не той е важен. А пътуването към него. Защото, когато човек стигне до последния ред в книгата, той не се чувства тъжен. Чувства се вдъхновен. А след това хваща лист и химикалка и пише своя списък с приоритети.

Петя Асенова

„Книжарничката на острова“ е любовно писмо към книгите и към хората на книгите.

Наистина е така. Нещо повече – тази книга, с нейните 208 страници, се прочита на един дъх. Буквално. Лека, без да е глуповата, изпълнена с хумор и оптимизъм и носеща в себе си голяма доза житейска мъдрост, „Книжарничката на острова“ е едно прекрасно изживяване, което сърцето ви ще оцени подобаващо. 

 

Простичка, човечна, истинска, забавна и на моменти много смешна, историята на Ей Джей Фикри, сприхавия собственик на „Айлънд Букс“, ни пренася сякаш в един по-добър свят. Свят, в който в крайна сметка всичко си идва на мястото. Това е от тези истории, които ни напомнят, че пътуването е по-важно от финалната дестинация, че животът има своите върхове и спадове, че и двете са неизбежни и естествени и не бива да се боим от тях, защото след бурята винаги изгрява слънце.

Този роман е стрела, която се забива право в сърцето на четящия човек, където се спотайва любовта ни към книгите, познавайки всички малки подробности на тази любов: усещането от допира с книгата, радостното чувство, което носи желана книга, когато е вече в ръцете ни, мириса на хартия и мастило, силата на думите и знанието, че „думите, които не можеш да намериш, можеш да ги заемеш“.

 

„Книжарничкатана острова“ е роман, който избутва самотата встрани, като ни напомня, че „четем, за да знаем, че не сме сами. Четем, защото сме сами. Четем и вече не сме. Ние не сме сами“.

Ирина Муканова

Любовта трае толкова, колкото й позволим да остане

Преди няколко години френският автор Фредерик Бегбеде публикува книгата „Любовта трае три години“.

И така схващането, че ни е генетично заложено да обичаме половинката си само три години, завладя света до такава степен, че много хора реално повярваха в тази максима. Толкова силно повярваха, че дори започнаха да тълкуват несполучливите си връзки и бракове с мистичното: Любовта трае три години. 

Теорията се обяснява със следния процес според мен: Срещате човека, който ви се струва, че цял живот сте чакали. Нещата потръгват, понякога не толкова безоблачно, но вече сте двойка и това ви прави безкрайно щастливи.

През първата година се чувствате превъзбудени, окрилени и сякаш поглеждате на света с други очи. За вас животът има едно лице – това на любимия човек.

Прекарвате безсънни нощи, за да се наслаждавате един на друг.

През втората година се чувствате стабилни, уверени, че до вас стои човекът, с когото искате да прекарате остатъка от дните си.

На третата година обаче не говорите, защото няма какво да си кажете.

На следващата година... На следващата година всичко започва отначало. Но вече с друг човек!

Няколко цитата от книгата, които ми направиха впечатление:

***

Забелязал съм, че колкото са по-даровити хората, толкова са по-мили.

***

Хората, които говорят срещу любовта, са онези, които най-силно се нуждаят от нея.

 ***

Щастието плаши много повече от нещастието.

***

Трябва сам да си довършен, за да можеш да преживееш една недовършена история.

***

 

Любовта трае толкова, колкото й позволим да остане. Понякога може да сте влюбени само три дни, друг път – три месеца, три години и дори цял живот. Всичко зависи от това дали сте срещнали правилния човек и ако не – след колко време ще го осъзнаете и ще се разделите. 

Ива Станчева