"Сладка заблуда" от Тара Хайланд е нов свеж
въздух в душата на човек. Да загърби
всичко лошо и да се потопи в една вълнуваща
история, толкова реална, човечна и
истинска, че да те накара да се замислиш
за хиляди пропуснати възможности,
несбъднати мечти и непреживяни емоции.
Всеки
от нас има и добри, и лоши моменти. Не
всичко е розово, както се казва. Всеки
от нас е преживял много трудности, с
които се е справил или не е. Но въпросът
е в това, че нищо не може да се направи,
времето не може да се върне и всичко
случило се, каквото и да е то, трябва да
се превъзмогне. Всеки притъпява болката
си по различен начин, много от нас биха
се хвърлили в непознатото, биха живели
на ръба само и само да се отърсят от
всичко и да започнат на чисто, но
независимо от това болката остава, тя
е вътре в нас и само времето може да я
излекува.
Шарлот
е от богато, многоуважавано семейство,
но смъртта на брат й Кит я съсипва, както
нея, така и семейството й. Загубата е
жестока, болката непоносима и всички
бавно започват да свикват, че го няма,
за да могат да продължат живота си.
Ричард е най-добрият приятел на Кит,
който е присъствал на злощастния инцидент
и който се е заклел, че ще се грижи за
малката му сестричка.
Осем
години след случилото се Шарлот е на
ръба. Тя пропада бързо и сигурно,
самоунищижителното и поведение не
убягва от погледите на всички и тя бързо
се превръща в черната овца на семейството.
Никой дори и тя обаче не може да разбере
какво я подтиква да върви към дъното,
нещо в миналото, което не е осъзнала я
е накарало подсъзнателно да не уважава
себе си и само Ричард съумява да и
протегне ръка и да се опита да я разбере,
а и да я накара да разбере себе си.
Истината
е, че понякога колкото и силни да сме,
имаме нужда от помощ, имаме нужда от
подкрепа, от разбиране. Точно от това е
имала и нужда Шарлот, за да успее да
върне ритъма на живота си и да продължи
напред, въпреки всичко. И така да получи
своя втори шанс, който можеше и да
пропусне в желанието си да се справи
сама.
И ние
всички имаме нужда от втори шанс понякога,
за да стъпваме по-смело в решенията си,
и е жизнено важно да не го пропускаме,
да не пропускаме да бъдем себе си.
Петя Жилева
Няма коментари:
Публикуване на коментар