"Ако на твоята планета има нещо, което си струва да направиш, то е да откриеш любовта към себе си" - цитати от книгата „Отвъдният живот на Били Фингърс“

Написана увлекателно и на достъпен език, "Отвъдният живот на Били Фингърс" дава нова информация за живота след смъртта. Историята, разказана в нея, се основава на реални събития и ще допадне на почитателите на книги като „Доказателствоза рая“ от Ибън Алегзандър и „Следитена душите“ от Майкъл Нютън.

Още с появата си на световния книжен пазар „Отвъдният живот на Били Фингърс“ предизвика сериозен медиен и читателски интерес, а отзивите за нея са отлични. Книгата е преведена на над 20 езика и вече две години не слиза от класацията на „Амазон“ за бестселъри.

***

Когато получаваш истинска любов, когато някой те обича безусловно, ти започваш да възприемаш и себе си по същия начин. Безусловно.

***

Ако на твоята планета има нещо, което си струва да направиш, то е да откриеш любовта към себе си.

***

Животът е преходен, затова не оставяй времето просто да отминава. Остави на миговете да те изпълват – както хубавите, така и лошите.

***

Думите са си думи, а мъдростта е отвъд думите. Само че умовете на хората се нуждаят от думи, към които да се придържат и които да сочат пътя отвъд тях.

***

Винаги съм смятал, че да кажеш „Благодаря ти“ е по-полезно от това да се опитваш да бъдеш благодарен. „Благодаря“ е висше послание, може би най-целебното от всички. Думата „благодаря“ те доближава до милосърдието, идващо от Вселената на душата.

***

Докато градината расте вътре в теб, поливай цветята и не забравяй, че пясъкът на духовната работа е само пясък в стридата, който създава перла. Именно дразнителят създава перлата.

***

Болката е просто част от човешкия опит, също толкова естествена, колкото е дишането, зрението или придвижването на кръвта по вените.

На книжния пазар вече е дългоочакваният финал на завладяващата трилогия „Родът О’Дуайър“!

На книжния пазар вече е дългоочакваният финал на завладяващата трилогия „Родът О’Дуайър“! Читателите бяха запленени от тайнствения свят на Нора Робъртс още с излизането на първата книга от поредицата – „Тъмнатавещица“. Те очакваха с нетърпение втората книга – „Магията на сенките“. След нестихващите запитвания най-накрая излиза и последната част – „Магиятана кръвта“.

За книгата „Магията на кръвта“

Красивата Брана О’Дуайър наследява силата на Тъмната вещица. Тя е в основата на кръга, който се опитва да унищожи злия магьосник Кеван. Освен най-близките й роднини и приятели, към кръга принадлежат и конете, соколите и вярното й куче Кател. 

Брана се е влюбвала истински един-единствен път в живота си – във Финбар Бърк. Преди дванайсет години те се опитват да бъдат заедно, но проклятието на Сърха ги разделя, белязвайки плътта на Фин. Той не може да бъде с наследница на Тъмната вещица, защото във вените му тече кръвта на Кеван. Въпреки че са принудени да се разделят, те не спират да се обичат. Щастието им е възможно само ако Кеван загине.

В тялото на магьосника обаче се е вселил демон, който може да бъде победен единствено чрез магията на кръвта. Изходът на вековната борба между рода О’Дуайър и злото зависи от смелостта и верността на Фин. Ще се окаже ли повикът на кръвта по-силен от този на сърцето?

Началото– в „Тъмната вещица“ – книга първа 

1263 година 

Тъмната вещица Сърха притежава огромна мощ и чрез лечителски заклинания изцелява нуждаещите се. Злият магьосник Кеван, който желае тялото и дарбата й, убива съпруга й Дайхи. За да защити трите си деца, Сърха ги дарява със силата на Тъмната вещица. Изработва им медни амулети, които да ги пазят от черни магии. С последния си дъх проклина Кеван и жертва живота си, за да отнеме неговия. 

2013 година 

Айона отсяда в средновековен замък и скоро се запознава с братовчедите си Брана и Конър О’Дуайър. Разкрива им необикновената си дарба – да общува с конете. Те я канят да живее при тях и й помагат да овладее магията си.

Братовчедите О’Дуайър разбират, че Сърха не е успяла да унищожи Кеван завинаги. Част от него продължава да живее и ги преследва, жадувайки за мъст...

Продължението – в „Магията на сенките“ – книга втора 

Конър О’Дуайър живее в живописното графство Мейо с обичната си сестра Брана. Там братовчедка им Айона среща любовта на живота си и се научава да владее магията. Брана, Конър и Айона, заедно с приятелите им от детинство, образуват неразрушим кръг. Кръг, който се подготвя да унищожи злия магьосник Кеван завинаги.

Мийра и Брана са най-добри приятелки. Мийра е силна и независима жена, която не вярва в любовта. Но не може да отрече чувствата, които изпитва към красивия, добър и великодушен Конър.

Но злото, приело формата на вълк, се спотайва в гъстите гори на Мейо. Усвоил магията на сенките, Кеван изчаква своя миг да нападне братовчедите О’Дуайър... 

А какво ще се случи с рода О’Дуайър, читателите ще разберат от „Магията накръвта“! 

За автора

Творчеството на световноизвестната писателка Нора Робъртс надвишава 209 романа, издадени в огромен тираж и покорили сърцата на милиони читатели. Нейни заглавия присъстват постоянно в класацията на „Ню Йорк Таймс“ за бестселъри и често я оглавяват. Робъртс е първият автор, намерил почетно място в Американската асоциация на авторите на романтични четива. 

Автор е на много самостоятелни книги и на романи, обединени в успешни поредици, сред които са „Знакът на седемте“, „Сватбена агенция“, „Хотелът“, „В градината“ и „В смъртта“. Новата трилогия на Робъртс – „Родът О’Дуайър“– започна с „Тъмната вещица“ и продължи с „Магията на сенките“. „Магията накръвта“ е дългоочакваният финал.

Електронна книжарница "Хермес"

 

„Просто така се случи“ е откровената изповед на един от най-големите актьори на нашето време - Жерар Депардийо

За детството си:

Израснах на улицата и точно там се научих да чета и да пиша, а не в училище. Улицата не прощава нищо, трябва да вярваш в добрата си съдба и да разчиташ единствено на себе си.

За децата:

Исках да дам на децата си свобода, с каквато и аз самият разполагах, но смятам, че за тях е било много тежко да бъдат свободни в сянката на човек като мен, който прекарваше времето си в хвърляне на предизвикателства към порядъчните хора, като им показваше неща, които не искаха да виждат, и им говореше за неща, за които не искаха да чуват... А на всичкото отгоре съм приятел на диктатори, защото съм вечерял с Фидел Кастро и съм бил поканен на прием при Путин. И двамата са ми приятели, така е. И какво от това? Ужасяващото е, че тези хора не са разбрали нищо. Истината е, че не съм се променил нито на йота, откакто бях на дванайсет. Продължавам да живея по същия начин, сприятелявам се с когото си искам, само че това се отразява зле на децата ми.

За семейството: 

С никоя от трите жени, които ми родиха деца, не успях да създам истинско семейство. Не ми харесва идеята за семейство. Семейството е отвратително, то убива свободата, убива желанията, убива мечтите, това е една лъжа. Много прилича на кадрите от телевизията, които мамят зрителя. Самата идея за семейство е лъжа. То претендира за истина, изглежда като такава, но пропъжда същността ти и я ликвидира. Семейството е една гадория, това е филоксерата на живота, гъба, която погубва всичко.

За актьорството:

Аз не мечтая да съм актьор, ето това не разбират другите. Аз мечтая да оцелявам. Започнах да се занимавам с актьорство, за да се отърва от невежеството си, бих могъл да правя и друго, но това ми попадна случайно, не съм го избирал. Нямах нищо, трябваше да си размърдам задника. Не го правех, за да имам всичко, това не ме интересува. Но животът ме интересува, дявол го взел! Това, което ме вълнува, са безкрайните изненади, поднасяни от живота. Безспир!

За себе си:

Все ми е едно, не съм тук, за да съдя кое е истинско и кое – фалшиво. Само се опитвам да обясня как аз усещам нещата, как нося в себе си онези, за които казват, че са изчезнали завинаги.

И изобщо не ми пука какво ще говорят другите за мен: „Той е луд, той е тъп, той е маниак, освен това е дебел и смърди...“ Оставям ги да си говорят каквото си искат, знам, че са заблудени и че всички живеем в един фалшив свят.

Загърбил съм всичко, принадлежащо на миналото, живея в настоящето, за мига.

Наричат ме «актьорът». Но аз не съм единствено актьор, аз съм жив човек. Вярно е, че играя с лекота, но освен това имам още десет хиляди други умения, защото се интересувам от всичко.

Жерар Депардийо и руският президент Владимир Путин

Електронна книжарница "Хермес" 

В „Там, където загинаха дърветата“ има какво да се чуе!

***
Знаете ли, че в Ирак има едно дърво – цялото покрито с пирони. Местните вярват, че забивайки пирон в дървото, ти предаваш болката и скръбта си на него. От толкова човешка мъка дървото е останало без нито един лист, стъблото му е толкова сухо, че отвътре бавно лазят черни пълчища мравки, и не става дори за направата на евтин ковчег…

***

Знаете ли, че по Светите земи – Йордания, Израел, Палестина, има изсечени цели маслинови масиви, а дънерите им са залети с бензин, за да е сигурно, че никога няма да порастат отново. Всичко това от съображения за сигурност…

***

А знаете ли, че в Афганистан дърветата са по-скъпи и от хляба… просто защото ги няма. Страната от 30 години воюва със себе си и всички останали. Заради тежките зимни условия дърветата се изсичат за огрев. След това, когато вече ги няма, с багери се изкопават и коренищата им…

Свикнали сме да смятаме, че дървото е символ на живота, на природата, на рода. В „Там, където загинаха дърветата“ то е символ на войната, на революцията, на смъртта. Заглавието е метафора за целия регион.

В десетте си пътеписа Светослав Иванов засяга теми, които палят емоции, чужди за мен преди прочитането на книгата. Увлекателни разкази и задълбочени интервюта с интересни събеседници от най-горещите точки на света. Някои от историите ми бяха познати от негови репортажи, но прочетени, те придобиват съвсем различен заряд – много по-личен, по-емоционален. Воден от капка лудост, журналистът ни повежда към държави, които горят, разяждани от конфликти и войни. Освен с разруха, Светослав Иванов ни среща и с надеждата по тези земи, защото нея винаги я има...

В едно интервю бяха попитали автора на какво са го научили всичките тези преживявания. Помня част от отговора му: „Винаги е по-интересно да слушаш“.

В „Там, където загинаха дърветата“ има какво да се чуе!

Петя Анастасова 

Цитати от книгата "Красивата Тоскана"

***

В тази гледка времето не съществува.

Накъдето и да погледнеш – Италия! На север и на юг, на изток и на запад, тази страна винаги те мами неустоимо.

***

Има ли начин да се измери щастието? Всяка обичана къща, над която човек е превивал гръб като роб, е като продължение на собственото тяло. Много хора са споделяли с мен, че скоро след първото си пристигане в Италия са се хващали да си мислят: „У дома съм си“. Самата аз изпитах същото, когато за пръв път дойдох тук. С времето това осезание се задълбочи. И както се случва и с любимите ни хора, усещането за принадлежност бива изтласкано от плашещата реалност на друго едно чувство: „Не мога без теб“. А къщата си стърчи – самата невъзмутимост, взряна в неспирната игра на светлината и стихиите.

***

Всеки ден включва експедиция до някой разсадник – обиколили сме всички в радиус от трийсетина километра – или обхождане на терасите и двора и нахвърляне на планове за озеленяване. Зимните дъждове са разрохкали пръстта и нозете ми леко потъват в нея. Тъй като този път идваме навреме, съм се амбицирала да засадя най-разгулната, ярка, цветуща градина след парка „Боболи“ във Флоренция. Искам да направя така, че никоя птица, пеперуда и пчела в Тоскана да не е в състояние да устои на моите кремове, петунии, жасмин, рози, орлов нокът, лавандула, съсънки и стотиците ухания, изпускани от цветовете им.Влажният оранжериен въздух и упоителното въздействие на ярките багри на здравеца, хортензиите, петуниите, импациенса, бегониите и десетките други нежнорозови и коралови цветя ме блазнят неудържимо да натоваря колата с разсад още сега.

***

Щастието ли? Цветът му сигурно е пролетно зеленото, което не намирам думи да опиша, докато не съзирам новоизлюпеното гущерче, изтегнато на припек върху камък. Тази багра, искрящозелената гущерова кожа, се преповтаря във всеки млад листец. Обновяващата мощ на природата избухва във всеки бурен, клон, стъбло. Докато се трудя под мекото слънце, усещам зеления фитил, набождащ в моето собствено тяло. Изблиците на енергия, калейдоскопичната игра на светлината в листака, ветрецът, който извиква на устните ми думата „зефир“, тази лекомислена простота може да се нарече щастие.

Електронна книжарница "Хермес"

„Вино от глухарчета“ е най-красивата книга за детството

„Вино от глухарчета“ е най-красивата книга за детството. Това е история за едно лято, запечатано в бутилка.

С детайлност и нежност Бредбъри успява да ни върне във времето, когато сме били деца. Купуването на нови гуменки, първият трън в петата, приготвянето на вино от глухарчета, ароматът на окосена трева... Нима не е това вкусът на лятото?

Лятото на 1928-а е и лято на откровения и открития. За дванайсетгодишния Дъглас Споулдинг то се оказва моментът, когато осъзнава, че е ЖИВ! Спохожда го просветлението от какво става нощта – разбира се, че от сенките на петте милиарда дървета! И ако само могат да бъдат затиснати „тия дяволски пет милиарда сенки под дърветата“, „няма да има никаква нощ!“. Красиво, наивно и толкова истинско!

А „...когато тичаш, тича и времето. Ти викаш, крещиш, бягаш и се премяташ и ето ти изведнъж – слънцето залязло, дошло е време да се прибираш и поемаш по дългия път към дома...“ Тичайки, с времето се доближаваш до ръба на лятото, съхранено в бутилка, и може би трябва да се сбогуваш с него. Направете го със „Сбогом, лято“ (още един прекрасен роман на магьосника Бредбъри), за да остане дъхът му по-дълго с вас.

Юлияна Есева

"Скитник в непознати селения" - всяка книга може да посади в съзнанието на четящия безброй развръзки в собствения му живот

Ако „защо“ беше първият и последен въпрос, то „защото бях любопитна какво ще стане“ беше първият и последен отговор. Подобен отговор е бил даден на самия Бог в райската градина и винаги е бил предопределен да бъде причината за края на властта на човеците над нещата.

Подхванах „Скитник в непознати селения“ на шега: исках да видя какви ги пише Джон Конъли, понеже не бях чела нищо от него, а все ме дърпа в тая посока. В случая ме повлече корицата – книги, което автоматично провокира любопитството ми. 

Оказа се, че това съвсем не е някаква банална криминална история – това е книга, касаеща темата могат ли книгите да убиват. Всяка книга е кръстопът на вселени, защото може да посади в съзнанието на четящия безброй развръзки в собствения му живот. Четейки, човек преначертава съдбата си и решава накъде да тръгне, а светът се променя след всяка книга и след всеки сменил посоката си.

Може ли да съществува книга, която да е способна да погълне самата себе си... да погълне и целия познат свят, заедно с всичко в него, да го сдъвче сред пулсиращите си корици, да го превърне в отвратителна разчленена пихтия със странно разтегливи понятия за време и пространство и да го върне обратно на мястото му, заедно с всички объркани от това действие хора и полуразложените им съдби? 

Всичко това може да се случи. Някога. Някъде. А доколко това за разследващия г-н Сотър е истина или умопомрачителен брътвеж, ще прецените сами, скитайки се из непознатите селения на Джон Конъли. 
 

Книгата пренаписва света.

Петя Юнчова

Популярността на Zoella вече е достигнала и у нас и феновете й очакват излизането на романа й

След успеха на книгата на Емил Конрад думата „влогър” става все по-популярна у нас.

Тази есен ИК „Кръгозор” ще издаде книгата „Girl Online” (това ще е заглавието и на българското издание) - първият роман на най-известната британска влогърка (видео блогър) Зоуи Съг или както всички я познават - Zoella. Тя е сензация със своите видео клипове, в които дава съвети за красота, а романът й се превръща в бестселър още с излизането си:

- в YouTube Zoella (Zoella YouTube channel) има над 8 милиона последователи.

- след като излиза в Англия в края на миналата година, дебютният й роман, се изстреля на 1-во място в  Amazon само за една нощ.

- Премиерата на „Girl Online” бе отбелязана с бляскаво парти в Лондон. На  24 и 25 ноември хаштагът #girlonline е използван в 11 332 поста или приблизително 36.4 милиона човека по света са го видели! В Instagram са публикувани 5603 поста с хаштаг #GirlOnline.

- До момента правата на книгата са продадени в над 40 държави!

Популярността на Zoella вече е достигнала и у нас и феновете й очакват излизането на романа й. 

„Girl Online” проследява историята на Пени, несигурна тийнейджърка, която използва блога си, за да изразява тайните си мисли и чувства относно приятелството, семейството, момчетата и нейните тревоги.

Може да станете фенове на страницата във Фейсбук: Girl Online Bulgaria

Електронна книжарница "Хермес"

"Какво забрави Алис?" - увлекателна история, която те кара да се замислиш върху смисъла на живота

Прочитайки анотацията на „Какво забрави Алис?“ и вземайки в ръка книга с нежен лавандулов цвят, логично беше очакванията ми да са за съвременен „женски“ роман, разтоварващ чиклит, с който да прекарам няколко спокойни часа в иначе скучната неделя, с хубав чай и прекрасно четиво.

Нещо логично.

Лавандулата е прекрасна.

Логически прекрасна...

Мирише на лавандула...

Очакванията ми обаче не се оправдаха, защото вместо леко и разтоварващо книжле, попаднах на увлекателна история, която породи в мен толкова много въпроси, накара ме да се замисля върху смисъла на живота, върху това колко е крехък сегашният момент и колко бързо отминава той и се превръща в поредния спомен...

Няколко седмици делят Алис от четиридесетия й рожден ден. По време на тренировка във фитнеса тя пада, удря си главата и губи съзнание. Когато се съвзема, Алис е убедена, че е на двадесет и девет. Щастливо омъжена за Ник и бременна с първото им дете. Постепенно разбира, че инцидентът е заличил последните десет години от живота й и че жизнерадостното момиче се е превърнало във властна и раздразнителна жена на средна възраст. Жена в страхотна форма, която носи скъпи дрехи и бижута и чийто график е запълнен до последната минута. Жена, която се намира в процес на развод и води оспорвана битка за попечителските права на трите си деца, за чието съществуване дори не си спомня. Зa десет години животът на Алис се е променил до неузнаваемост, а тя се е превърнала в човек, когото едва разпознава и никак не харесва.

Какво се случва, когато изчезнат цели десет години от живота ти? Дали това ще се окаже най-хубавото нещо, което се е случвало на Алис напоследък, и ще й даде шанс, какъвто малко хора получават? Ще съумее ли тя да сглоби парчетата от разпиления си живот, да събере отново семейството си и да стане отново жизнерадостното момиче, което е била, да намери щастие, уют и покой заедно с любимия мъж?

И както подсеща счупеното огледало на корицата, двете личности на Алис ще поведат тежка битка за собственото й аз, за да продължи да съществува такава, каквато е била, за да изгради отново живота, който е имала. Лиан Мориарти ме накара да се замисля върху това, което имам, и върху възможността да го запазя и съхраня. Животът ни може и да е дар, но дар, който трябва да запазим и поддържаме, да градим и развиваме, и най-вече да пазим, защото е просто миг, който отлита, спомен, който изчезва, прашинка от голямата Вселена... 

***

Уханието на лавандула отново се засили. Леко сладникаво. Имаше толкова много за помнене...

***

Валентина Андреева

Югите - духовната история на човечеството

Забравете Коперник, друга революция е напът! „Югите“ не само ще промени начина, по който гледаме на историята, тя ще промени начина, по който възприемаме себе си и света около нас. Това е мъдрост, чието време вече е настъпило. Смайващите открития и завладяващата визия на Селби и Щайнмец ни предлагат история, която е толкова безвременна, че ще предизвика и вдъхнови следващите поколения!

Уолтър Крутенден, автор на Lost Star of Myth and Time 

 

Из ученията на ШРИ ЮКТЕШВАР И ПАРАМАХАНСА ЙОГАНАНДА

ЮГИТЕ

 

Ако разберем цикъла на югите, ще получим несравнимо прозрение за миналото, настоящото и бъдещото развитие на света. Времето ни може да бъде оприличено на тийнейджърските години на човечеството, преди то да израсне и да стигне зрелостта си. 

Джоузеф Селби

 

Югите описват цикъл на човешкото развитие, който не само предсказва високоразвити епохи в бъдеще, но и предполага, че вече са се случвали в миналото. 

Дейвид Щайнмец

ЮГИТЕ – ДУХОВНАТА ИСТОРИЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Съвременната история проследява еволюцията на човечеството от древността до наши дни, но се оказва, че в нея има доста аномалии. Съвременните археологически и научни открития често влизат в открито противоречие с официалната история, като повдигат въпроси, на които историческата наука все още не може да отговори. През 1894 година обаче един индийски мъдрец дава различно обяснение не само за скритото ни минало, но и за тенденциите в настоящето и перспективите за бъдещето. Шри Юктешвар, един от най-големите духовни учители в Индия и гуру на Парамаханса Йогананда (автор на „Автобиография на един йогин“), представя еволюцията на човечеството като поредица от цикли – или юги, през които планетата минава. С невероятна лекота и прозорливост Шри Юктешвар успява да намести пъзела на историята, който западните учени от столетия се мъчат да съберат. Проблемът им е в това, че се опитват да подредят грешната картина и затова се появяват късчета история, които никак не се вписват в представата им за света. Именно тези аномалии разрушават тезата им за линейното развитие на човешката история. Редица артефакти от древната история изцяло противоречат на така внимателно сглобената теория, че примитивният човек постепенно се е развил до сегашното си ниво. Официалната история не може да обясни редица древни чудеса, които са се появили по времето на така наречения „пещерен човек“. Как например са построени пирамидите с такава прецизност, каквато дори със съвременните технологии е невъзможно да се постигне? Откъде са пренесени огромните статуи на Великденския остров, след като на това място липсват каменни масиви за строежа им, а те самите са толкова тежки, че биха потопили всеки плавателен съд? Кой е изваял Сфинкса във времето, когато (според историците) хората още не са били излезли от пещерите? Откъде древните са притежавали тези невероятни знания и умения, за да сътворят чудеса, недостижими и за съвременните технологии?

АЛТЕРНАТИВНА КАРТИНА НА ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ

Представянето на човешката история в линейно развитие вече не издържа на новите археологически открития.Става ясно, че древният човек отпреди 10 000–15 000 години не е бил примитивният човек, както се опитват да ни убедят. Позовавайки се на написаното от Шри Юктешвар и Парамаханса Йогананда, авторите на тази книга предоставят убедителен анализ на човешката история, като започват от 11 500 г. пр.Хр. и стигат до днешни дни. Също така те разглеждат тенденциите в развитието в настоящето и правят доста подробни прогнози за бъдещето. Според авторите, историята на човечеството не е в линейно, а в циклично развитие. Подобно е било становището на древногръцките философи, които обозначили тези цикли като Златен, Сребърен, Бронзов и Железен век. На тях кореспондират: Сатя, Трета, Двапара и Кали юга в източните традиции. Те се включват в цикъл от 24 000 години, като всяка юга има различна продължителност (най-дълга е Сатя юга, а най-кратка – Кали юга). 

 

Според това знание, по времето на Сатя юга хората в древността са имали знание, каквото дори не можем да си представим. Те са творели чрез силата на мисълта, лекували са със светлина и са общували чрез телепатия. 

 

В следващия период – Трета юга, хората са загубили част от това божествено познание, но все още са имали невероятен творчески потенциал и са живеели в мир и хармония.

 

През следващата епоха – Двапара юга, хората са имали блестящ интелект и развити технологии, но все повече са попадали в плен на материята и са губили интуитивното познание, докато се стигне до тъмната епоха на Кали юга.

Тогава човекът е достигнал до най-ниското си стъпало на развитие, ръководен само от примитивните си импулси. Днес сме в началото на нова Двапара юга, когато интелектът отново се е събудил и човекът преоткрива своята сила. Това е времето на овладяване на енергията, когато човекът ще започне да осъзнава своя потенциал, но едновременно с това ще разбере, че пробудената сила може да бъде много разрушителна. 

 

Когато човешката история се разгледа през призмата за цикличност на епохите, много от загадките на миналото намират своето логично обяснение. Така човек не само получава по-ясна представа за миналото, но и придобива една по-ясна визия за бъдещето.

Тази книга, написана много увлекателно и на достъпен език, представлява една симбиоза между древното знание на индийските мъдреци в лицето на Шри Юктешвар и Парамаханса Йогананда и съвременната научна мисъл, представена от Джоузеф Селби и Дейвид Щайнмец. И двамата автори са специалисти в различни области: Селби е специалист по древна история и източна философия, а Щайнмец – по астрономия и физика.

Книгата е любопитно съчетание между наука и духовност и би могла да заинтригува както хората с духовни търсения, така и любителите на историята.

Отзиви

*

Изумително, просветляващо проучване на скритите цикли, стоящи в основата на възхода и падението на цивилизациите. Намирам „Югите“ не само за интелектуално убедителна книга, но и за духовно и емоционално вдъхновяваща, и за дълбоко целебна. 

Греъм Хенкок, автор на „Следите на боговете“

* 

Традиционният възглед за принципно линейното развитие в човешката история вече не е убедителен; ясно е, че древните хора отпреди 10 000 и дори 15 000 години не са били примитивни и можем да научим много от тях. Това е проникновена книга... Тя предлага нови открития за развитието на човешкия потенциал в течение на хилядолетия. 

Д-р Робърт Шох, автор на „Цивилизации и пирамиди“

И до днес, хилядолетия след тяхното построяване, ние все още не знаем как и защо са били построени едни от най-загадъчните древни чудеса: пирамидите и Сфинксът в Гиза. 

* 

Селби и Щайнмец са създали гениално произведение. Ако не сте удовлетворени от това, което сте чели, или са ви казвали за линейното развитие на цивилизациите, ще откриете в тази книга алтернативна картина на нашата земна история. 

Свами Криянанда, автор на „Новият път“

*

Забравете Коперник, друга революция е напът! „Югите“ не само ще промени начина, по който гледаме на историята, тя ще промени начина, по който възприемаме себе си и света около нас. Това е мъдрост, чието време вече е настъпило. Смайващите открития и завладяващата визия на Селби и Щайнмец ни предлагат история, която е толкова безвременна, че ще предизвика и вдъхнови следващите поколения! 

Уолтър Крутенден, автор на Lost Star of Myth and Time

*

Тази книга хвърля нова светлина върху историята и еволюцията на човешката раса и на мистериите на великите цикли на времето, която всички трябва да прочетем. Всички, които искат да разберат скритите космически влияния, които управляват живота ни, ще се облагодетелстват от детайлните обяснения вътре в нея. 

Д-р Дейвид Фроули (пандит Вамадева Шастри), автор на 

Astrology of the Seers и на Yoga and Ayurveda

Фигурите от платото Наска в Перу. И до днес остава загадка защо древните са положили толкова труд да създадат рисунки, които се виждат само от въздуха.

Електронна книжарница "Хермес" 

Честит рожден ден Джейми!

Джейми Оливър, любимият кулинар на Великобритания и България, празнува днес 40-годишнината си!

Във фейсбук страницата си Джейми сподели начина, по-който семейството и приятелите му са го изненадали. 

Обикновен ден, обикновена среща, докато на вратата не почука... Дарт Вейдър...

Wow I'm totally shocked by this Incredible 40th Birthday Surprise from my office and family and friends speechless:

 Честит рожден ден, Джейми!

Електронна книжарница "Хермес"

ОТ УТРЕ ПОЧВАМ НОВ ЖИВОТ! – преди употреба не е нужно да четете листовката

Скучно ви е? Нямате приятно занимание за свободното време? Нямате гадже? Лекарството за всички тези проблеми е изречението „От утре почвам нов живот!“ под формата на книга, и то каква...

Обгръща те като ефирен цветен тоалет и те извежда на разходка из красивите кътчета на света, които виждат само хората, осмелили се да гледат на света по друг начин. Читателите ще открият, че не всеки проблем е невъобразимо голям и е нужно съвсем малко, за да го пречупят през призмата на положителното и забавното. Невъзможно ми беше да остана безразлична към сладкия хумор на непохватната беладжийка Жули.

***

- Я ми кажи, Жули, кое е най-идиотското нещо, което си направила през живота си?

Обърка ме не толкова въпросът, колкото отговорите, които веднага ми дойдоха наум. Можех да му разкажа как веднъж си навличах пуловера, докато слизах на бегом по стълбите, и се строполих по най-позорен начин с глава и ръце, заклещени в ръкавите. Резултатът беше една счупена ръка, две пукнати ребра и синина на брадичката, която стоя цял месец. Можех да го осведомя и как веднъж поправях изгорял контакт и трябваше с две ръце да завинтя конзолата, заради което ми хрумна гениалната идея да държа жичката с устни. Видях звезди посред бял ден, при това в продължение на цял час. 

***

Съвсем чистосърдечно изказва проблемите си и недостатъците си, като ги потапя в глазура от комични ситуации и поръсва със захаросани пръчици смях.

Силно впечатление ми направи начинът, по който авторът представя различните образи на героините – малко луди, много живи, леко досадни, достатъчно забавни. Темите за любовта, приятелството, моралните ценности и приоритетите в живота изграждат съдържанието и образите по много лек и игрив начин.  

***

Софи вече не може да удържа бликналите сълзи, а усмивката й разкрива белите й зъби. Изведнъж се разкиска. Трябва да ви кажа, че последния път, когато Жад опита да сложи край на живота си, бе погълнала десет капсули с лекарство против диария. Колкото да си спечели активно газоотделяне в продължение на два часа. Ето как някои хора искат да напуснат този свят... Най-лошото беше, че се обадила на Бърза помощ. Добре че лекарката била жена, иначе като нищо щеше да се влюби в спасителя си. Такава си е Жад. Разбира се, не загина, но в продължение на един месец се радваше на особено бляскави коси и твърди нокти. Софи отива до мивката и се престорва, че прави нещо на нея, само за да потисне лудешкия си смях. Навеждам глава към ухото й:

- Представи си, че опита да се обеси с тоалетната хартия...   

 ***

Усмивката не слезе от лицето ми от първата до последната страница. Сякаш взема всичките ти терзания и негативни мисли и ги хвърля в най-близкото кошче за боклук, с лекота променя и най-унилото състояние.

Книгата е прозорец към света, но в случая е и огледало на реалния живот – всички преследваме целите и щастието си, но рядко си даваме сметка за силата и ролята на жената и майката, които винаги са една невидима опора на мъжете, на децата си, на света.

Свежа и забавна, „От утре почвам нов живот!“ се препоръчва при лошо настроение, главоболие, скука, негативизъм и други нездравословни състояния! Преди употреба не е нужно да четете листовката.

Виктория Димитрова

Куршум за двама... А за двама ли е?!?

Всичко започва от детството. Това, което се е случило в този период, диктува постъпките през останалата част от живота ни. Коренът на страховете и усещането за несигурност, неувереност, постоянното чувство за вина, гняв, агресия, отмъстителност често се крият именно в детството. За никого не е изненада, че почти 90% от серийните убийства се извършват от хора със сериозни проблеми през този период.

Независимо дали гледам, или чета трилър, за мен винаги е бил важен въпросът ЗАЩО? Чак след това: Кой е убиецът? Причината за това е, че в по-голямата част от криминалните сюжети, след средата, по някакъв начин можеш да предвидиш убиеца, но много рядко можеш да отгатнеш защо го е направил.

Бях предизвикана да посегна към книгата от предварителния анонс на „Куршум за двама“:

Осмеляваш ли се да прочетеш тази книга...

Осмелих се! Прочетох я буквално на един дъх! Истинско удоволствие изпитах от факта, че не можах да предвидя правилно нито кой е убиецът, нито защо го прави, чак до последните няколко страници! Нетърпението ми да разбера по-бързо беше поддържано и разпалвано от изключителния стил на автора – бързо действие, напрегнати моменти, спиращи и след това ескалиращи точно на място. 

***

До този телефон има пистолет. Вътре има един куршум. (…) Заедно трябва да решите кой ще живее и кой ще умре. Цената на свободата е смърт. Няма победа без саможертва.

***

Това е общото послание до жертвите от техния похитител. Как се взема такова решение? Как се плаща такава цена? Последиците от тях са за всички: и за жертвите, и за похитителя, и за разследващите случая полицаи. Най-тежката цена ще плати детектив Хелън Грейс, която ще разбере по най-страшния начин, че онези, които проливат кръвта на най-близките си хора, никога не намират спокойствие.

Куршум за двама... А за двама ли е?!?

Петя Анастасова

"Стъклената река" - роман, който със своята история те обгръща

Животът е тук и сега, останалото е стъклена река. Всеки миг от него застива като сън и спомен, единствено познанието го осмисля и просветлява...

Емил Андреев е автор с много книги зад гърба си. Първата, до която се докоснах, беше „Стъклената река“. Роман, който със своята история те обгръща. Четивен и интересен. Богат език, многопластови герои, природа, която те омагьосва.

Действието на романа се развива в българското белоградчишко село Градище – лятно време е, група студенти реставрират местния храм. Уникалната структура на храма привлича французойката Елен, която е дошла да търси следи от късно богомилство.

Главното действащо лице е Виктор Марков – човек със силни страсти и стремежи, превърнали се в основен двигател на неговия живот. Загадката около църквата, намирането на „Тайната книга“ на богомилите са се превърнали в смисъл на живота:

***

Вярвам, че именно тук, в Градище, където и до ден днешен са останали трайни следи от това велико дуалистично движение, се намира оригиналът на това така наречено Йоаново евангелие, Тайната вечеря (Secretum Hereticorum, Interrogatio Ioannis) – Тайната книга. Говорех ти за тайнственото ковчеже. Убеден съм, че ако го открием, в него няма да намерим злато, а въпросния ръкопис на старобългарски...

***

Появата на мистична сила още повече подсилва напрежението в романа.

***

Какво беше това? Двете жени се спогледаха... Страхът бе по-силен от предразсъдъците...
Оттук насетне започва приключението на героите в търсене на истината, признанието, любовта, богатството...

***

Богатата култура, знанията, житейският опит на героите засилват желанието на читателите да влязат в ума на героите и да станат съпричастни в търсенето на „свещения Граал“.

„Стъклената река“ е метафора на стремежа на всеки да намери истината (своята мечта, надежда). Героите се борят със своите демони, като в същото време желанието да разкрият загадката ги събира в една група.

В книгата умело са преплетени научни, исторически, теологически, географски детайли. Героите не са идеализирани – и те страдат от омраза, лудост, любов, страст, ревност... Техните страсти предопределят постъпките им: 

***

Хората са ядовити, изпълнени са с всевъзможни отрови и страсти... Животът се твори от хора на вярата, които не издигат греха си в истина...

***

„Стъклената река“ е роман, който преплита в себе си общочовешкото, историческото и красивата природа. Емил Андреев толкова красиво описва своята история, че след прочитането на последната страница от книгата аз изпитах желание да прочета още нещо от този автор.

Радина Йорданова