120 години от рождението на Елисавета Багряна

Елисавета Багряна е родена на 29 април 1893 г. в чиновническо семейство в София. Една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове (1907-1908). Завършва гимназиалното си образование в София през 1910, след което за една година е учителка в село Афтане (днес Недялско), където получава непосредствени впечатления от живота на българското село и на селската жена.

През 1911-1915 Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет. През този период се запознава с писателите: Г. Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов, Йордан Йовков. През 1915 в списание „Съвременна мисъл“ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения — „Вечерна песен“ и „Защо“. През 1915-1919 е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. През 1921 се връща в София и се включва в литературния живот. Сътрудничи във „Вестник на жената“, в. „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“ и други.

Окончателно се утвърждава след издаването на първата си книга „Вечната и святата“. По-късно сътрудничи на в. „Литературен фронт“, нa  списанията „Изкуство“, „Септември“, „Пламък“ и др. От 1952 г. е член на редакционната колегия на списание „Септември“. 1919 г. се омъжва а капитан Иван Шапкарев и ражда сина си Любомир.

Дългият творчески път на Багряна преминава през различни идейнохудожествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това проличава твърде ясно още при стихосбирките ѝ от 1930-те години „Звезда на моряка“ и „Сърце човешко“, където някогашното жизнерадостно лирично опиянение, намерило израз в характерна широка и плавна мелодия на стиха, се заменя от жаждите и терзанията на интелектуалността, която започва да чупи класическите стихотворни размери.

През 1950-те години Багряна се увлича по характерната за този литературен период декларативна тезисност (стихосбирката „Пет звезди“), но след 1960-те години отново се връща към характерния си стил (стихосбирките „Контрапункти“, „Светлосенки“ и „На брега на времето“). Богатата жизнена и духовна биография на авторката сега разкрива своя обобщен смисъл.

С настъпването на периода на жизнените равносметки този обобщителен смисъл на лично изстраданото става все по-подчертан.

Стиховете на Елисавета Багряна от последните десетилетия покоряват със своите все така силни, но вече и интелектуално осмислени чувства, с мъдрото осъзнаване на интуитивно постигнатата и преди хармония на битието. Размахът на вдъхновението и високата поетическа култура придават на поезията на Багряна голяма въздействаща сила.

Елисавета Багряна е новатор в българската литература. Тя първа изразява най-съкровените и интимните душевни преживявания на жената. Стилът на Елисавета Багряна е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно поетични средства - съчетание между традиция и модерност.

Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния,Италия, Швеция, Полша и др.

Тя е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим. Удостоена е със званието „Герой на Народна република България“ през 1983 г.

През 1943, 1944 и 1945 година е номинирана от Стефан Младенов за Нобелова награда за литература.

Умира на 23 март 1991 г. в град София на 97 години.

 

Вечната

Сега е тя безкръвна и почти безплътна,
безгласна, неподвижна, бездиханна.
Очите са притворени и хлътнали.
и все едно - дали Мария, или Анна е,
и все едно - да молите и плачене, -
не ще се вдигнат тънките клепачи,
не ще помръднат стиснатите устни -
последния въздъх и стон изпуснали.
И ето че широк и чужд е вече пръстенът
на нейните ръце, навеки скръстени.

Но чувате ли вие писъка невинен
на рожбата й в люлката съседна?
Там нейната безсмъртна кръв е минала
и нейната душа на тоя свят отседнала.
Ще минат дни, години и столетия
и устните на двама млади, слети,

ще шепнат пак "Мария" или "Анна"
в нощта сред пролетни благоухания.
А внучката ще носи всичко: името,
очите, устните, косите - на незримата.

Валери Петров - голямият драматург и поет става на 93 години

Големият български поет, сценарист, драматург и преводач Валери Петров празнува 93-ия си рожден ден днес. Той е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда.

Валери Петров е създател на едни от най-нежните стихове, които са чели поколения българи. Той написа великолепни куплети, адресирани към най-малките и им посвети няколко свои чудесни пиеси. Валери Петров посвети немалка част от уменията си на киното и като сценарист, и като редактор. И ни предостави нещо уникално - един пълен съвременен превод на творчеството на Шекспир. "Аз съм човек на надеждата... Не може народ като нашия да не се пребори с трудностите", каза преди време обичаният много българи поет.

Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат - посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов. Майката на Валери Петров е родена във Варна и там той прекарва много от ваканциите си, на ул. „Славянска". [2] Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска", и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка - поемата „Птици към север", стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем", а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север" с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко", „На път", „Ювенес дум сумус", „Край синьото море", „Тавански спомен" и стихотворния цикъл „Нежности".

През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София", после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак".

След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел" (1945 - 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.

По-късно завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми „Бояна", редактор на издателство „Български писател" и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).

Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.

Източник: http://www.vsekiden.com/133471