Борисовден е! Честито на всички, които празнуват!!!

Корените на празника Борисовден са още от средновековието. На 2 май 907 година приключва земния си път един от великите царе на България.

Цар Борис І се отказва от светската суета и приема монашеството. При първото си оттегляне от трона, Борис оставил сина си Владимир на власт. Владимир Расате се опитал да върне старата вяра в бог Тангра. Това разгневило баща му и той наредил да ослепят собствения му син. Народът ни е запазил скъпа легенда за непокорния син-езичник на цар Борис І.

Слепият син бил заточен в крепост. Баща му заповядал пред портите да издигнат голям каменен кръст. До крепостта имало изворче и то било единствената утеха за слепеца. Хората виждали как Владимир плиска обезобразеното си лице с вода и нарекли ручея на негово име - Извора на слепия, а крепостта и селото - Владимирови. В последния си земен ден Владимир влязал в църквата и се покаял, разказва легендата. Поискал да го погребат под кръста, който баща му цар Борис І бил издигнал, с единствена молба на него да бъде изсечено слънце - символа на бог Тангра. Искал да се знае, че вярата на дедите му е вековна. Легендата разказва, че свещениците го попитали дали няма да е грешно, а той отговорил „Само времето може да отсъди!”.

Оттогава всяка година на 2 май имен ден празнуват Борис, Боряна, Борислав, Борил. Името идва от думата „бор”. В митологията борът е символ на безсмъртие, защото се възприемал като тялото на мъртвия и възкръснал Бог, който сменя годишните времена. Хубаво е на този ден и ти да влезеш в храма и да запалиш свещичка за здравето им! Да им се слави името!

Честит празник!!! 23 април - Международен ден на книгата

През 1995 година ЮНЕСКО решава да направи Международен ден на книгата и авторското право, а за дата е избран именно 23 април.

 

Като събитие обаче, този ден е стартирал още през 1923 година от книжарници в град Каталуния, Испания, в чест на писателя Мигел де Сервантес, който е починал на тази дата. Този ден бележи рождението и смъртта на много други бележити автори. 

Според Юлиянския календар на 23 април 1564 година е роден, а 54 години по-късно умира Уилям Шекспир. А според Грегорианския календар на тази дата, освен смъртта на Мигел де Сервантес е и на Инка Гарсиласо де ла Вега. Датата съвпада още и с рождението на Морис Дрюон, Владимир Набоков и Мануел Валехо.

Международният ден на книгата и авторското право се отбелязва в цял свят от различните правителства, неправителствени организации и културни институции и организации, обвързани с книгата и литературата. Той е посветен на всички четящи и се прави с цел популяризиране на четенето, книгоиздаването и авторското право. С отбелязването на такъв ден от ЮНЕСКО се стремят да насърчат колкото се може повече млади хора да открият удоволствието от книгите, като едновременно с това покажат уважението си към незаменимия принос към авторите на всяка книга. 

В рамките на Международният ден на книгата напоследък все по-често се засягат електронните книги, авторското право в дигиталната ера и в дигиталната библиотека, а на преден план се откроявар и няколко символични „битки” между Международният ден на книгата и авторското право се отбелязва в цял свят от различните правителства, неправителствени организации и културни институции и организации, обвързани с книгата и литературата.

Нека на този ден не забравяме, че четенето е наистина важен ключ към успеха и че качествените книги са един безкрайно достъпен начин за образование и самоусъвършенстване.

“Четенето е като частен разговор, но книгите са за споделяне – споделяне на опит, знания и разбирания”

Честит празник и приятно четене на нова или любима книга днес!

Илиана Цонева

Източник: Hera.bg

Валери Петров - голямият драматург и поет става на 93 години

Големият български поет, сценарист, драматург и преводач Валери Петров празнува 93-ия си рожден ден днес. Той е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда.

Валери Петров е създател на едни от най-нежните стихове, които са чели поколения българи. Той написа великолепни куплети, адресирани към най-малките и им посвети няколко свои чудесни пиеси. Валери Петров посвети немалка част от уменията си на киното и като сценарист, и като редактор. И ни предостави нещо уникално - един пълен съвременен превод на творчеството на Шекспир. "Аз съм човек на надеждата... Не може народ като нашия да не се пребори с трудностите", каза преди време обичаният много българи поет.

Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат - посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов. Майката на Валери Петров е родена във Варна и там той прекарва много от ваканциите си, на ул. „Славянска". [2] Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска", и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка - поемата „Птици към север", стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем", а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север" с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко", „На път", „Ювенес дум сумус", „Край синьото море", „Тавански спомен" и стихотворния цикъл „Нежности".

През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София", после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак".

След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел" (1945 - 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.

По-късно завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми „Бояна", редактор на издателство „Български писател" и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).

Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.

Източник: http://www.vsekiden.com/133471

Днес празнуваме Тодоровден!!!

На днешния 23 март празнуваме Тодорова събота, известна като деня на коневъдството и конния спорт. Тодоровден, Конски Великден, Съботата след Сирни Заговезни се празнува главно за здраве на конете. Празникът е в памет на Свети великомъченик Теодор Тирон.

Паметта на Теодор Тирон се почита от векове. Според легендите император Юлиан решил да се подиграе с християните, като ги накара да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от принесени на идолите жертви всички постни храни на пазара. Християните като ядат, макар и без да знаят, ще се осквернят и тъй ще бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да остане тайна.

Легендата разказва, че Свети Теодор Тирон се явил на константинополския Архиепископ Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа какво да ядат през тия дни, Теодор отговорил: да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий запитал: Кой е този, с когото говори, и Свети Теодор си казал името. Предупредени за наредбата, християните не взели никаква хранаи от пазара. Затова всяка година споменават с благодарност светеца.

Най-интересният момент от Тодоровден е кушията. При изгрев - слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на любимото на всички конно състезание - кушия. Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода, предаде БГНЕС.

На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът "отчита донесеното". По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.

В някои райони се изпълнява и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.

Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.

В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.

Гостува се на именниците.

На този ден имен ден празнуват Тодор, Тодора, Теодор, Теодора, Тодорка, Божидар, Богдана, Найден, Дора, Дориан, Тео. Традиционно на трапезата има пита с мая, леща, чорба от гъби.

Източник: http://www.novinar.bg