Борисовден е! Честито на всички, които празнуват!!!

Корените на празника Борисовден са още от средновековието. На 2 май 907 година приключва земния си път един от великите царе на България.

Цар Борис І се отказва от светската суета и приема монашеството. При първото си оттегляне от трона, Борис оставил сина си Владимир на власт. Владимир Расате се опитал да върне старата вяра в бог Тангра. Това разгневило баща му и той наредил да ослепят собствения му син. Народът ни е запазил скъпа легенда за непокорния син-езичник на цар Борис І.

Слепият син бил заточен в крепост. Баща му заповядал пред портите да издигнат голям каменен кръст. До крепостта имало изворче и то било единствената утеха за слепеца. Хората виждали как Владимир плиска обезобразеното си лице с вода и нарекли ручея на негово име - Извора на слепия, а крепостта и селото - Владимирови. В последния си земен ден Владимир влязал в църквата и се покаял, разказва легендата. Поискал да го погребат под кръста, който баща му цар Борис І бил издигнал, с единствена молба на него да бъде изсечено слънце - символа на бог Тангра. Искал да се знае, че вярата на дедите му е вековна. Легендата разказва, че свещениците го попитали дали няма да е грешно, а той отговорил „Само времето може да отсъди!”.

Оттогава всяка година на 2 май имен ден празнуват Борис, Боряна, Борислав, Борил. Името идва от думата „бор”. В митологията борът е символ на безсмъртие, защото се възприемал като тялото на мъртвия и възкръснал Бог, който сменя годишните времена. Хубаво е на този ден и ти да влезеш в храма и да запалиш свещичка за здравето им! Да им се слави името!

Честит празник!!! 23 април - Международен ден на книгата

През 1995 година ЮНЕСКО решава да направи Международен ден на книгата и авторското право, а за дата е избран именно 23 април.

 

Като събитие обаче, този ден е стартирал още през 1923 година от книжарници в град Каталуния, Испания, в чест на писателя Мигел де Сервантес, който е починал на тази дата. Този ден бележи рождението и смъртта на много други бележити автори. 

Според Юлиянския календар на 23 април 1564 година е роден, а 54 години по-късно умира Уилям Шекспир. А според Грегорианския календар на тази дата, освен смъртта на Мигел де Сервантес е и на Инка Гарсиласо де ла Вега. Датата съвпада още и с рождението на Морис Дрюон, Владимир Набоков и Мануел Валехо.

Международният ден на книгата и авторското право се отбелязва в цял свят от различните правителства, неправителствени организации и културни институции и организации, обвързани с книгата и литературата. Той е посветен на всички четящи и се прави с цел популяризиране на четенето, книгоиздаването и авторското право. С отбелязването на такъв ден от ЮНЕСКО се стремят да насърчат колкото се може повече млади хора да открият удоволствието от книгите, като едновременно с това покажат уважението си към незаменимия принос към авторите на всяка книга. 

В рамките на Международният ден на книгата напоследък все по-често се засягат електронните книги, авторското право в дигиталната ера и в дигиталната библиотека, а на преден план се откроявар и няколко символични „битки” между Международният ден на книгата и авторското право се отбелязва в цял свят от различните правителства, неправителствени организации и културни институции и организации, обвързани с книгата и литературата.

Нека на този ден не забравяме, че четенето е наистина важен ключ към успеха и че качествените книги са един безкрайно достъпен начин за образование и самоусъвършенстване.

“Четенето е като частен разговор, но книгите са за споделяне – споделяне на опит, знания и разбирания”

Честит празник и приятно четене на нова или любима книга днес!

Илиана Цонева

Източник: Hera.bg

Валери Петров - голямият драматург и поет става на 93 години

Големият български поет, сценарист, драматург и преводач Валери Петров празнува 93-ия си рожден ден днес. Той е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда.

Валери Петров е създател на едни от най-нежните стихове, които са чели поколения българи. Той написа великолепни куплети, адресирани към най-малките и им посвети няколко свои чудесни пиеси. Валери Петров посвети немалка част от уменията си на киното и като сценарист, и като редактор. И ни предостави нещо уникално - един пълен съвременен превод на творчеството на Шекспир. "Аз съм човек на надеждата... Не може народ като нашия да не се пребори с трудностите", каза преди време обичаният много българи поет.

Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат - посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов. Майката на Валери Петров е родена във Варна и там той прекарва много от ваканциите си, на ул. „Славянска". [2] Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска", и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка - поемата „Птици към север", стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем", а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север" с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко", „На път", „Ювенес дум сумус", „Край синьото море", „Тавански спомен" и стихотворния цикъл „Нежности".

През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София", после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак".

След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел" (1945 - 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.

По-късно завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми „Бояна", редактор на издателство „Български писател" и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).

Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.

Източник: http://www.vsekiden.com/133471

Днес отбелязваме Денят на Земята - 22 април

На 22 април 2013 г. целият свят чества за 23-ти път официално обявения за международен празник през 1990 г. Ден на Земята, отбелязван от над половин милиард души. На тази дата всеки потребител на Google ще бъде подсетен за празника и неговия смисъл, след като вместо с традиционното лого на търсачка No.1 бъде посрещнат с интерактивен анимиран Doodle, инспириран от кръговрата на живота.

Ден на Земята се отбелязва за първи път като официален празник на 22 април 1970 г. от жителите на САЩ и Канада. Милиони северноамериканци участват в демонстрация и настояват политици, държавници и бизнесмени да включат в своите приоритети опазването на околната среда.

 

През 1990 г. празникът е обявен за международен, а България се включва в отбелязването му през 1993 г. – повече от 60 години след първото му честване у нас на 14 декември 1930 г. по инициатива на тогавашния министър на земеделието и държавните имоти Григор Василев.

 Първото честване на Деня на Земята се организира от Гейлорд Нелсън — бивш губернатор и сенатор от Уисконсин, който издига каузата за опазване на природата

 

и Денис Хейес — изявен студентски лидер.

В проявите по случай първия Ден на Земята се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ.

Освен Деня на Земята от 2007 г. насам ежегодно се отбелязва още една подобна инициатива - Часът на Земята. Тя стартира от Сидни, Австралия, след което става традиция и се състои всяка последна събота от месец март. През 2013 г. Часът на Земята се състоя на 23 март и бе отбелязан от рекорден брой български градове и общини – 103 (по данни на WWF)

По време на Часа на Земята хора от целия свят символично изключват осветлението в домовете си, а знакови сгради притъмняват, като по този начин се отправя призив за по-устойчиво бъдеще. През 2012 г. в кампанията участваха 7000 града в 152 страни по целия свят.