"Дивергенти" - тези, които не се категоризират никъде

 

 

Какъв ли би могъл да бъде човешкият живот в едно друго измерение? 

Какви (не)човешки действия биха довели един народ до гибел? Дали стремежът за величие и контрол кара хората да се самозабравят в постъпките си и може ли малцина осъзнали се да спрат опитите за поведенчески контрол над цяла нация?

Всички тези размисли предизвиква романът „Дивергенти“ на Вероника Рот. Пренасяйки ни в атмосферата на един друг свят, където не кръвното родство, а личностната идентификация определя твоята принадлежност, решаващ избор има самоосъзнаването на човека. Бъдещето принадлежи на тези, които знаят къде е мястото им, и именно този избор прави хората пълноправни членове на обществото. Но какво става с тези, които са различни? Тези, които не се категоризират никъде? Приема ли ги обществото такива, каквито са, или стават обект на преследване? 

Какъв би бил Ти, ако сега трябва да се определиш? Имаш ли смелост да избереш със сърцето си? Един нов прочит на битийната човешка същност с вечните екзистенциални въпроси, поднесени по невероятно увлекателен начин. Няма как да прочетеш тази книга и да останеш безразличен!

Снежана Митрева

Конър Гренън: "Понякога животът е много по-невероятен и от най-фантастичната измислица"

 

 

 

 

Понякога животът е много по-невероятен и от най-фантастичната измислица.

 

Конър Гренън

Да, историята в книгата "Малките принцове" изглежда невероятна, но всяка дума е истина. Точно това ме грабна. Книга в духа на "Три чаши чай", написана много истински и точно, сякаш си в Непал и редом с Гренън преживяваш неговото невероятно приключение!

Историята на Конър започва, когато той е на 29 години и решава, че е крайно време да сбъдне мечтата си: да пътува по света. За да „оправдае” напускането на сигурното си работно място, той решава да се включи в Корпуса на мира и да замине чрез тях, като първата му дестинация да е Непал. Не подозирайки къде ще го отведе новият му път, той заминава на шега и изненадата му, когато пристига там, е огромна. 

Озовава се в свят толкова различен от неговия – без ток, вода, комуникации. И този свят променя живота му, събирайки го с едни прекрасни деца, за които той трябва да се грижи. Отначало той си мисли, че ще е за кратко, а впоследствие престоят му се превръща в нещо много по-специално – в мисия! Още по-голям е шокът за него, когато разбира, че децата в сиропиталището "Малките принцове" не са сираци, а са отвлечени от маоистки терористи.

Обикнал тези малки палавници, Конър разбира, че не може просто да си тръгне и да ги изостави, и взема смелото решение сам да помогне в издирването на семействата на децата.

История за доброто, което всеки носи в себе си. История за огромната промяна, която само един човек може да направи, стига да повярва, че носи потенциала в себе си и въпреки обстоятелствата не се предава!

История, която ме докосна, накара ме да се усмихвам, защото е написана много човешки и остави в мен надежда! Надежда, че не сме слепи и глухи за чуждата болка и че ако изберем да бъдем промяната в живота поне на един човек, то не сме живели напразно!

 Дарина Къшева

"Павилион за жени" - звучи съвременно за всяко поколение

Звучи ли ви като написано преди 70 години? На мен не…

Това е историята на Ву – богата, знатна, многоуважавана китайска фамилия, която започва с четиридесетия рожден ден на г-жа Ву. Тя решава да се оттегли от съпружеските си задължения и да намери наложница за своя съпруг, водена от мисълта, че вече е изпълнила задължението си към него: дарила го е с четирима синове, и желанието си най-после да живее за себе си. Да се отдаде на четене, на размишления, на опознаване на самата себе си – неща, за които през всичките години на управление на фамилията Ву не й е оставало време. И тогава тя среща един свещеник италианец, който обучава сина й на английски език и който открива за нея съвсем нови светове, нови измерения на мъдростта, без дори да прекрачи прага на дома си. Той е този, в когото г-жа Ву открива любовта, когато мисли, че вече е изживяла живота си. И тази любов тя осъзнава и приема като свое безсмъртие. 

В книгата "Павилион за жени" има толкова мъдрост, толкова проницателност, която не би могла да бъде предадена по друг начин, освен дословно:

***

Раздорът между мъжа и жената възниква винаги от убеждението, че ги свързва някакъв дълг. Но изоставим ли това убеждение, пътят става гладък. Всеки от нас има дълг само към себе си – да изпълни своето предназначение. Когато единият се е задоволил, другият също е доволен.

***

Значи, това беше нещастието, което разделяше мъжете и жените. Мъжът вярва в собственото си значение, а жената знае, че не представлява нищо, ако не оправдае своето място със създаването на повече живот. И понеже мъжете обичат жените като част от самите себе си, а жените обичат мъжете като част от онова, което трябва да бъде създадено, в това се състои борбата, която прави мъжа винаги недоволен. Той не може да притежава жената, защото тя се намира в обладанието на една сила, по-голяма от личното му желание.

***

Жената трябва да намери течението на живота на мъжа, да разчиства сламките, пръчките и листата, които пречат на това течение, и да направи всичко по силите си, за да помогне на водата да се издигне на по-високо ниво. Не трябва да бъде като скала, захвърлена в потока, която разделя течението му на две.

***

Жената, след като роди, би трябвало да възстанови целостта си, а не да се разделя на части, защото е отделила плода от тялото си. Само така би могла да обича децата си за това, което са, а не защото са част от нея.

***

Въпросът за интелигентността… Тя е толкова голям дар, толкова тежко бреме! Интелигентността разделя човешките същества повече от немотията и богатството, като ги прави приятели или врагове. Глупакът се бои и мрази интелигентния. Колкото и добър да е, умният човек трябва да знае, че неговата доброта не ще му спечели любовта на тези, чийто ум стои по-долу от неговия.

***

…защото първата любов в сърцето на човека е любовта към самия него (…) ...за да му вдъхва желанието да живее, каквито и скърби да го сполетят. И когато любовта към самия него е наранена, никаква друга любов не може да просъществува.

***

Тайната на нейната власт в този дом се криеше в това, че тя никога не отиваше дотам, та волята й да се почувства като безусловна. Госпожа Ву даваше срок и обещания да я отмени, а сетне използваше времето, за да подреди събитията в полза на своето решение.

***

Звучи ли ви като написано преди 70 години? На мен не… Може би това е най-голямата магия на класическите романи – да звучат съвременно за всяко поколение.

Петя Анастасова

"Момиченцето с всички дарби" - една съвременна Пандора, която трябва да носи тежкия товар на познанието...

...налита напред и едновременно се дърпа назад. Човек с голямо куче на каишка, и тя е и човекът, и кучето, опъва напред веригата на собствената си воля...

Мелани е едно обикновено момиченце. Или поне така мисли, докато познатият й до момента свят не се преобръща внезапно, разкривайки неподозирани и страшни истини. Тя е една съвременна Пандора, която трябва да носи тежкия товар на познанието, че има способността да пръсне злото по света, ако пожелае. Светкавичността на събитията, които преобръщат представите й, я превръща в бързо адаптираща се личност към всяка горчива глътка, която чашата на собствената й съдба поднася. Борбата, която води, е жестока, защото най-големият й враг е самата тя. Бойното поле се простира на три фронта: в нейния здрав разум, който я кара да мрази всеки, способен да нарани единствения човек, когото наистина го е грижа за нея – мис Жустиню; в нейното топло и обичащо сърце, каращо я да обича и съчувства на всеки свой спътник, независимо от обстоятелствата; и дълбоко в тялото й, в разядената й от нелечима зараза плът, караща я да унищожи всички живи същества, изпречили се на пътя й, в името на това да оцелее. В битките и решенията, които взема, е сама, защото знае, че е опасно да допусне друг близо до себе си. Тя знае, че е сама и че във всички случаи победеният ще бъде самата тя. Но това не я спира. 

„Момиченцето с всички дарби“ е постапокалиптичен роман, който синтезира в себе си мрачната атмосфера на „Пътят“ на Кормак Маккарти и неугасващата надежда от „Селцето“ на Кир Буличов. Това е романът, който ще ви покаже, че унищожението и спасението са две понятия за едно и също нещо.

Петя Юнчова

"Щиглецът" - Вярата в красивото и една нежна, самотна любов...

 

Вярата в красивото и една нежна, самотна любов срещу свят, изпълнен с предателства, дрога, измами и убийства

 

След дълги години на страстнo четене започнах да губя нужното време и внимание и книгите на нощното ми шкафче намаляваха с всяка изминала година. Видях рекламен банер във Фейсбук за излизането на книгата и още на следващия ден се озовах в книжарницата на „Хермес“ в Бургас. Докоснах внушителното книжно тяло и се запитах ще имам ли времето, търпението и желанието да прочета тези близо 1000 страници?! Загубата на интереса ми към четенето (обяснявах си до този момент) е офталмологичен феномен и оправдавах с умората от работата, ежедневието… Оказа се люта грешка! Вината за това, осъзнах скоротечно, бе в книгите, които съм купувал напоследък.

„Щиглецът“ възстанови тръпката от четенето в стил „с фенерче под завивката“, което практикувах някога, едва открил невероятната сила на литературата. Въпреки хладните си очаквания в началото... Открадната картина? Момче, загубило майка си?... След първите 10 страници бях напълно завладян и не оставих книгата, докато не я завърших в следващите пет дни. Трябва да призная, че ме завладяха тъжни чувства, като затворих последната страница. Отдавна не бях изпитвал тъга, че дадена книга е свършила, запитах се: „А какво след това?“. Ще намеря ли други произведения, с които да поддържам пламъка на новоразпалената си любов към четенето? Всички книги, които си купувах преди „Щиглецът“, ми се виждаха скучни, четенето ми вървеше, сякаш ходя по улици, застлани с лепило, не получавах удовлетворение и тръпка. Други читатели може би ще очертаят историята на Тио Декър по-обстойно: трагедията на атаката в музея, след която изгубва майка си; нелекото съжителство със заможното, но странно семейство на свой съученик; ужасният нов дом в покрайнините на Лас Вегас и непоносимият му баща – време, в което формира дълбоко приятелство с руски тийнейджър, който по-скоро е експлозивна природна сила, а не литературен герой; Тарт праща Тио под състрадателния надзор на реставратора на мебели Хоби. Там отново среща Пипа – момичето, което бе в музея и привлече вниманието му още преди терористичната атака да опустоши двете им малки вселени. Ще ви оставя да се потопите сами в историята.

Ще отбележа само, че Тарт е майстор на визуализацията – местата са описани богато, живописно, безупречно… поемат тежестта на героите буквално и преносно – в частност Лас Вегас по време на рецесията и Амстердам през декември, мразовит, празничен, с цялото си великолепие и особености на показ! И после Ню Йорк, един от градовете, които Тарт обитава. Действията на много книги се развиват в Голямата ябълка, но тук улавям нюанси, малки проблясъци и научавам детайли, които никога не са описвани така майсторски до този момент в литературно произведение. Често спирах четенето, преповтарях изречения, които описваха нещо познато, но по изцяло нов и свеж начин, на брилянтен език, който на моменти ме докарваше до глупава завист към нейния стил и писателски талант. Какво око има Тарт и какъв превъзходен изказ! Оприличават „Щиглецът“ на Дикенсова творба и може би наистина са прави, но също така това е едно напълно оригинално и болезнено прекрасно творение на Дона Тарт. Обичам този роман, тази авторка и ще ги помня винаги. Не съм казвал това за друг роман в последните три години, откакто прочетох „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Ли и бях залят от същите чувства на възхищение и любов към книгата. 

Даниел Костов

Вадят реликви, свързани с любовния триъгълник Дора Габе, Елисавета Багряна и Боян Пенев

Премиерата на новата книга „Обич безумна и свята“ е на 10 февруари в къща музей „Н. Й. Вапцаров“

Нона Йотова извади документ за невинността на Багряна в процеса срещу Вапцаров

Реликви на Националния литературен музей ще бъдат извадени на премиерата на новата книга „Обич безумна и свята“ (изд. "Персей"), която осветлява обстоятелствата около любовния триъгълник на най-големите български поетеси Дора Габе и Елисавета Багряна с литературния критик и професор Боян Пенев. Мъжът, който двете поетеси обичат, умира, преди да се е развел с едната и преди да се е оженил за другата. Но чувствата са толкова силни, че продължават да вдъхновяват раждането на нови любовни стихове, които са сред шедьоврите на българската любовна поезия. И Елисавета Багряна, и Дора Габе преживяват шеметни авантюри и гибелни раздели, поне петима мъже делят двете.

Мястото на премиерата на книгата, която ще се проведе на 10. 02. 2015 г. (вторник), от 17.30 ч., в къща музей „Н. Й. Вапцаров“, не е избрано случайно. В изданието за пръв път се публикува документ от самата Елисавета Багряна, относно участието ѝ в съдебното дело срещу Вапцаров. Документът е съхранен от бащата на актрисата, певица и поет, Нона Йотова, която също ще вземе участие в премиерата. Входът е свободен.

„Обич безумна и свята“ спечели конкурс на Министерство на културата и е традиционното изящно светивалентинско издание на „Персей“  – с луксозна твърда подвързия и цветни илюстрации. Съставител на „Обич безумна и свята“ е Людмила Габровска, а художник – Ралица Денчева. Освен че събира любовните шедьоври на двете поетеси, книгата разказва и за техните любови. Като поет Дора израства под крилото не на друг, а на гениалния Яворов, с който има интимна връзка, обвита в мистерии и тайни. Но тя открива мъжа на живота си в лицето на младия литературен критик Боян Пенев и се омъжва за него. Любим университетски преподавател и харизматичен мъж, той обаче привлича студентките и често се поддава на изкушенията, които му се предлагат. Отношенията между съпрузите охладняват и двамата се разделят. Междувременно в полезрението на Боян Пенев се появява Елисавета Багряна. Тя напуска своя съпруг, но месец преди бракоразводното дело с Дора Габе, Боян Пенев неочаквано умира... Още няколко знаменити мъже се раздвояват в чувствата си към Габе и Багряна, като тези емоционални и житейски драми намират своето отражение в творчеството на двете поетеси. Книгата не само разказва тези любовни истории от първо лице чрез стихове, писма, мемоарни записки и признания, но и разкрива най-съкровена същност на тези две забележителни жени и поетеси, дръзнали да преследват мечтите си и разрушили предразсъдъци, властвали столетия наред.

Националният литературен музей, съорганизатор на събитието заедно със Столична библиотека, ще покаже някои от реликвите, свързани с тримата автори: ръкописът на Багряна „Сказка за Бретан“ (където изживяват страстни дни с Боян Пенев), шалове и визитки на поетесата, писалището, на което Боян Пенев написва монументалната си "История на новата българска литература", непознати снимки и вещи на Дора Габе. Ще бъде разказано и за парфюма на Дора Габе, дарен от нейната племенница Виолета преди няколко години. Ще бъде представена и изложбата „Как ще спреш ти мене – волната…“ на НЛМ, посветена на 120-годишнината от рождението на Елисавета Багряна. В 22 постера са разказани духовните й пътешествия, най-ярките й детски спомени за родителите ѝ, за Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. с техническите му чудеса и знаменития балон на Йожен Годар, полетял над града на тепетата. Отразени са знакови пътувания на Багряна, родили  шедьоври като „Стихии“, „Моята песен“ и паметни стихотворни цикли като „Бретан“, „Словенски вечери“, „Париж – Венеция“, Турския, Ливанския и Бразилския, са представени в цялото богатство на междукултурните диалози, чиято посланица е една от най-талантливите и красиви българки на всички времена. Малко известни и премълчавани литературноисторически сюжети са разкрити документално – от  митичното „бягство“ на Багряна и Боян Пенев към стихиите на Бретан, през приятелствата със сръбските и словенски творци, неподвластни на политическите конюнктури, та до истинската версия за гостуването в Рио де Жанейро и срещата ѝ с Педро и Дилма Русеви през 1960… За ценителите на историята са представени и ред непознати факти за Багряна: участието ѝ в защитата на българските евреи; помощта ѝ за освобождаването от концлагер на писателя комунист Асен Босев преди 1944 г. и на анархиста Делчо Василев след 1944 г. и др. Не са премълчани флиртът на голямата ни поетеса с властта след 9 септември, пътуванията ѝ до Москва и конгресите за мир и форумите на жените из цял свят.

"Един живот" на Ги дьо Мопасан ни кара да се замислим за нашия собствен „един живот“

Жана е млада и произхожда от богато аристократично семейство. Тя е на 17 години, когато родителите й идват да я вземат от манастира, в който са я оставили, когато е била 12-годишна. През петте години, прекарани в манастира, тя мечтае и очаква с трепет да излезе, за да се наслади на красотите на истинския живот, да вкуси от неговите радости. Опиянява се от всичко свързано с природата, животните. Но когато се сблъсква с истинския живот, всичките й блянове и надежди рухват. Омъжва се за лош мъж, когото дори не познава. Той променя изцяло живота й. Държи се зле с нея, не я уважава, има връзки с други жени. Целият й живот е белязан от драматични събития, но все пак тя продължава напред в името на голямата си обич и надежда – сина й Пол.

Накрая романът завършва със следното изречение: „Ето, виждате ли, животът не е никога нито добър, нито тъй лош, както си мислим ние“. Човек от всичко трябва да извлече поука, всичко в този живот се случва с причина.

„Един живот“ ни кара да се замислим за нашия собствен „един живот“ – как го живеем, с кого го живеем и дали сме щастливи, и дали в края на живота ни ще ни завладяват хубави или лоши спомени.

Романът ни учи, че невинаги реалността е такава, каквато ние си я представяме, и такава, каквато ни се иска да бъде. Човек винаги трябва да бъде подготвен и за лошотията, и за добротата в живота. 

Лора Любомирова, книжарница "Хермес" - Ал. Стамболийски

„Един + един“ – Джоджо Мойс: "Понякога животът е поредица от препятствия, които просто трябва да преодолеем със силна воля."

Понякога животът е поредица от препятствия, които просто трябва да преодолеем със силна воля.

„Един + един“ е красива любовна история с премерена доза драматични обрати и изключително симпатични участници. Джес и Ед са съвършено различни хора, които животът събира в едно общо равенство. Но когато един завършен човек срещне друг завършен човек, не се получава нищо друго освен едно съвършено цяло. Тя е безкрайна оптимистка с безкрайни проблеми, той е объркан софтуерен специалист в сложна ситуация. От самото начало подсъзнателно всеки от двамата има нужда да помогне на другия. И правейки го, помагат най-вече на себе си. Той има нужда от положителен човек като Джес, а тя – от стабилен мъж, на когото да може да разчита.

Това е една история за положителното, когато животът е скапан. За хубавите неща, които се случват, когато най-малко ги очакваш, но само ако наистина вярваш в тях. История за вярата във втория шанс, за една повече даваща, отколкото искаща любов. История за „ще се справим някак“ ситуациите.

Да се прочете от хора, които са забравили, че „човек не е абониран за щастието“ и то се постига с воля и желание, а не е постоянна величина!

Петя Анастасова, книжарница "Хермес" - Централ

Този Свети Валентин дамите предпочитат среща с Крисчън Грей

  

ПЕТДЕСЕТ НЮАНСА СИВО разбива рекорди две седмици преди световната си премиера

 Този Свети Валентин дамите предпочитат среща с Крисчън Грей

Предварителните продажби за първото киносъбитие за 2015 г. – премиерата на ПЕТДЕСЕТ НЮАНСА СИВО, започнаха да разбиват рекордите в световен мащаб, като в някои кина във Великобритания задминават предварителните продажби на билети за филми като „Аватар“, „Мама Миа“ и „Отмъстителите“. Предварителните продажби започнаха в близо 40 територии по цял свят още в средата на януари и до момента са достигнали впечатляващите близо 3 милиона билета в световен мащаб.

В България ПЕТДЕСЕТ НЮАНСА СИВО също се превърна в абсолютен рекордьор по предварителни продажби на билети на всички времена. В очакване на киносъбитието на годината феновете на романите на Е.Л. Джеймс вече превзеха кината в страната. По-малко от две седмици преди премиерата на ПЕТДЕСЕТ НЮАНСА СИВО резервираните и продадени билети надминаха сензационната бройка от 25 000 в 26 града в България. Огромният брой нетърпеливи фенове принуждава кината да отварят допълнителни прожекции.

 Междувременно, стана ясна и възрастовата категория на филма в България – D, което означава, че ПЕТДЕСЕТ НЮАНСА СИВО е забранен за лица под 16 г. Същата категория през 2014 г. са получили над 20 кинофилма, включително боксофис хитове като „Вълкът от Уолстрийт“ и „300: Възходът на една империя“. Това подсказва, че любовната история между Крисчън Грей и Анастейжа Стийл ще заложи повече на естетиката и романса, отколкото на графичната визуализация на популярния роман. 

Дни преди световната премиера на филма бял свят ще види и саундтракът. Хитовата компилация ще бъде на пазара на 10 февруари и включва общо 16 парчета на едни от най-големите имена на музикалната сцена. The Rolling Stones, Beyonce, Sia, Ellie Goulding, The Weeknd, Jessie Wear, Annie Lennox, Skylar Grey и още куп звездни попълнения намират място в албума, като почти всички песни са написани специално за филма.  Самите изпълнители са гледали предварително части от екранизацията на култовата книга, за да се вдъхновят допълнително от завладяващата история на Анастейжа Стийл и Крисчън Грей.

ПЕТДЕСЕТ НЮАНСА СИВО идва в кината на 13 февруари!

 

"Крадецът на книги" - обсебващ роман

"Крадецът на книги" е история, разказана от Смъртта. Една може би страшна гледна точка, но тъй като действието се развива в Германия по време на Втората световна война, тя звучи напълно уместно. Това е и историята на едно младо момиче, което, въпреки че живее живот, който не пожелавам на никого, все пак успява да изживява своите проблясъци на удоволствие чрез малките неща, включително няколко книги, които успява да придобие (или по-точно да открадне).

Интересно е да се види, че книгата е анонсирана като подходяща за младите читатели. Моля, не се обезсърчавайте от това – това е по-скоро книга за възрастни, разказваща историята на деца, които правят всичко възможно, за да живеят нормален живот във времена на неописуем ужас. "Крадецът на книги" е също така добър начин по-зрелите читатели да се запознаят със спецификата на времето, през което се развива историята. Все пак бъдете предупредени, че като се има предвид кой е разказвачът, историята е доста конфликтна и… тъжна на моменти.

За да добави допълнителен ефект към книгата, се оказва, че това е истинската история на бабата на автора. Като имате предвид това, осъзнавате колко устойчиви можем да бъдем ние, хората, и как понякога с малко късмет можем да държим смъртта на разстояние, когато усилено чука по вратата ни.

Даниел Костов, книжарница "Хермес" - Бургас

"Щастието е чаша чай с теб" ни кара да се замислим върху важните неща в живота

Романът „Щастието е чаша чай с теб“ съдържа в себе си изключителен вкус и талант, невероятен усет и реализъм относно това, което ни се случва в живота. Тази книга не може да бъде отнесена към нито един жанр напълно, защото тя е колкото криминална, толкова приключенска, а и романтична. По никакъв начин обаче това не я прави лекомислена, напротив. Книгата е доказателство за това как всичко, което ни се случва, се случва с определена цел и за да бъдем щастливи, трябва да умеем да посрещаме трудните моменти с радост, защото, ако се оставим на това да се поддадем на лоши мисли, рискуваме да загубим самите себе си.

Идеята на авторката е, че щастието не е нещо, което получаваме даром. То зависи от самите нас, ние сме тези, които трябва да си извоюваме правото да бъдем щастливи.

Най-лесно е да се примирим, най-лесно е да оставим нещастието да ни погълне. Ако искаме да бъдем нещастни, ще бъдем. Но когато успеем да открием положителното дори и когато не виждаме начин, то така ще успеем да намерим пътя си, пътя към щастието.

„Щастието е чаша чай с теб“ ни кара да се замислим върху важните неща в живота и това, което ни прави истински щастливи, доволни от живота и от това, което ни предоставя.

Изключително динамична, изпълнена с много преживявания на различни персонажи и хумористично представяне на техните съдби, тази книга е уникално четиво, което си заслужава да бъде прочетено. 

Петя Жилева, книжарница "Хермес" - Пазарджик

От 13 февруари очаквайте новата книга на Мамен Санчес -

 "С вкус на прясна лимонада" 

„Отклонение“: Ако моята любов е грешка, тогава най-вярната стъпка в моя живот е тази грешка.

Ако моята любов е грешка, тогава най-вярната стъпка в моя живот е тази грешка.

„Отклонение“, Блага Димитрова

Неда и Боян са млади амбициозни студенти. А любовта им е „неуловима, променлива, неподчиняваща се никому за нищо“, много силна, горда, красива и непреклонна. Започва като на инат, така и приключва. Те се търсят, намират, отблъскват, за да се потърсят, намерят и отблъснат отново. Не могат да бъдат заедно, не могат и един без друг...

Десет дни – толкова продължава пламенното им съжителство. Толкова е времето, през което те остават физически заедно. Но любовта им остава жива... не се забравя, не се повтаря. И ако е била грешка, определено е от онези грешки, които човек НЕ ИСКА да повтори в живота си, за да я съхрани като ЕДИНСТВЕНА.

Остават разделени десетилетия, когато случайно или не, едно най-обикновено отклонение от пътя ги среща отново. Той вече е успял инженер в разгара на соца, а тя – археолог. Той участва активно в изграждането на новия свят, а тя се рови из останките от миналото... Ярък контраст!

Срещата им не е нищо друго, освен едно общо спомняне, което е „по-пълното преживяване, разширено от опита, изострено от липсата, обогатено от въображението“. Връщат се назад в общо мълчание, всеки за себе си, но заедно. Зад мълчанието им обаче се крият хиляди неизлети чувства, крие се страх – да не наранят гордостта на другия и своята собствена, крие се и търпение – сякаш цял живот са знаели, че ще се срещнат отново, и търпеливо са чакали своето отклонение...

Всеки има нужда от поезия в живота си. Аз открих нужното ми количество в прозата на БлагаДимитрова.

Петя Анастасова, книжарница "Хермес" - Пловдив

В "Аз преди теб" - любовта спасява, тя ни дава нова гледна точка, тя ни дава ново отношение към живота

Книгата „Аз преди теб“ на Джоджо Мойс е дебютният роман на авторката за българския пазар. Тя й спечели много почитатели, които чакат с нетърпение всеки следващ роман.

„Аз преди теб“ ме впечатли с дълбочината, с истинността на сюжета и на героите в него. Това е книга за любовта, за силата на човешкия дух, книга, която ни напомня колко крехък е животът и как в забързаното си ежедневие не бива да забравяме да се радваме на онези малки неща, които ни правят истински щастливи.

В тази история се крие нещо вълнуващо, нещо истинско и чувствено. Това е история за срещата на двама души от два коренно различни свята – този на Луиза, която, изправена пред безработицата и безпаричието, приема да бъде личен асистент на Уил – млад и преуспяващ мъж с вкус към приключенията и пътешествията, който след катастрофа с мотор остава инвалид. Загубил всичко само за един миг, героят е взел решение да се избави от затвора на собственото си тяло, в което е принуден да съществува, а Лу има шест месеца, за да го подтикне да размисли. Още от първия й работен ден животът и на двамата започва да придобива друг смисъл. Тя от обикновено безгрижно момиче става отговорна и зряла млада жена. Той от амбициозен и с чувство за превъзходство мъж започва да оценява дори и малките красиви мигове в живота си. И така се ражда любовта. И тук се поставя въпросът: може ли тази любов да спасява?! Или просто тя идва, за да ни покаже колко силни можем да бъдем дори в онези най-трудни моменти, които изискват от нас огромни усилия и жертви, а в конкретния случай – жертвата на Лу да приеме избора на любимия си, да го подкрепи, да бъде до него и да го пусне да си отиде, защото той иска и смята това за правилно. Да, любовта спасява, тя ни дава нова гледна точка, тя ни дава ново отношение към живота, тя отваря врати, за които мислим, че са забранени за нас. Всеки може да почерпи от нея сили и да стане различен, емоционално по-богат, по-любознателен и изпълнен с мечти и планове за бъдещето. Необходимо е само да последваме последния завет на Уил: „Просто живей!“.

Даниела Колева, книжарница "Хермес" - Стара Загора

Най-новата книга на Джоджо Мойс - "Един + един" е вече на книжния пазар.

Емил Тонев: "Всяка лудница, ако я погледнеш отстрани, си е лудница..."

Свито ми е всичко отвътре. Защо навсякъде, където се сберат балканци, настава батак? Защо, дори да имат своята Елена, пак воюват с враговете-ближни? Защо човек може да избяга от света, но светът не ще да избяга от него – и пак протяга кирливите си пипала към мъжете с черни лица и (поне за кратко) бели души? "Омбре" носи усещането на друга велика творба – "За мишките и хората" на Стайнбек, но това е определение без стойност, ако не допълним щрихите от родната действителност.

   

Историята на Емил Тонев е искрена, топла, човешка, но и толкова истинска във всяко дихание, крясък, замахнат юмрук – нищо човешко не е спестил на героите си, нито се е плъзнал по измамно удобния път да идеализира шепа странници и открилия временен пристан при тях неудачник. Той се казва Ангел, но за щастие не отговаря на името си, аман от идеализирани герои – поредният българин, който през 90-те ратува да напусне пределите на окарикатурената родина, той се забърква в трафик на наркотици, но прекалява с мъжкарлъка и спасява кожата си на косъм, след като решава героично да нарита някакво местно мафиотче. Спасява се на косъм в каросерията на камион, който го откарва вдън гори, където попада на пъстра многонационална компания, преобладаващо бивши затворници, които правят дървени въглища и живеят в комунална идилия.

Сред тях блести със зряла красота Надя, която се грижи за бита им – една модерна Снежанка със своите отрудени джуджета. Едно от тях се откроява – добросърдечен младеж със забавено развитие, комуто казват Омбре, крачещ важно с каубойска шапка и стар револвер в кобура. Ангел открива мир и спокойствие, които е мислел за изчезнали – и не може да не се спре. Но влизането му в това хармонично общество внася нестабилност, която скоро започва даруши съграденото. Под спокойната повърхност бушуват бури – всеки един от тези бегълци от света носи своята болка, драма, страдание и склонност да се пали лесно. А дървените въглища така силно горят… 

"Омбре" е красива история без щастливия край, една реална приказка, която бяга както от клишето “роман за прехода”, така и е далеч от някаква отнесена идеалистична история. Приключенските елементи, пародирането на каубойските страсти, несамоцелното участие на мутри – но и мултиетническата компания, обстановката, вечерите край огъня, горската тишина, мъдростта на техния водач, натрупана по трудния начин… Всичко в тая история за мен е на мястото си, оформена от жив, ироничен стил, който знае кога да се смее и кога да ридае. Никой от героите на Тонев не е ангел, особено ме впечатли как бяга от идеализацията на главния си герой, а му вменява и толкова човешки качества като неблагодарност, опърничавост, излишна напереност. Насреща му също не е самодива, а жена, хапана здраво от живота, но опазила очите си и продънената душа зад тях. Тая любов не е лесна, не е вдъхновяваща, но има толкова първичен чар, толкова прямо въздействие. Тази любов е обречена и на случване, и на неслучване.

Ясно помня как преди време "Понякога ангели" ме впечатли силно, но ми казаха, че "Омбре" е големият роман на Емил Тонев. Вярно е. 

Източник: Христо от Книголандия

 

Психотерапията на Ялом или как Шопенхауер отговаря на екзистенциални въпроси

„Още приживе Шопенхауер е всеизвестен със своята ярост: към финансистите, които управляват вложенията му, към издателите, които не съумяват да продадат книгите му, към дръвниците, които дръзват да го заговорят, към двуногите, които се смятат за негови равни, към онези, които кашлят по време на концерт, и към пресата, която го пренебрегва. Но най-неудържима и пламенна ярост той храни към своите съвременници мислители и най-вече към двете най-ярки светила във философията на деветнайсети век: Фихте и Шелинг. С тази своя ярост, чиято сила не престава да предизвиква изумление до днес, Шопенхауер настройва интелектуалната общност против себе си“. 

Защо Артур Шопенхауер твърди, че животът е страдание? Тук основата е изградена върху волята. Човекът е в плен на постоянното търсене на начини за осъществяване на своите желания, което прави живота страдание, защото щом осъществим едно наше желание, веднага се появява ново. Краткостта на щастието го прави само по себе си изключение от правилото за всеобщото ни страдание.

Който е чел Шопенхауер лесно ще навлезе в „безумната“ му философска стратегия за принизяването на човешкото съществуване. В последно време се радваме на много начини да разнообразим живота си с продуктите на съвременната наука. Но не са ли те просто начин да излъжем възприетото от Шопенхауер безсмислие на съществуването? Ето един бисер от философа: „За човек винаги е удоволствие да научи, че другите страдат повече от него“. С такова мислене човекът като вид едва ли ще постигне нещо повече от собственото си унищожение. Но погледнете каква е ситуацията в момента.

След доста плодотворната за мен книга на Ървин Ялом - „Проблемът (на) Спиноза“, „Изцелението (на) Шопенхауер“ се явява един истински тест, съставен вещо и с подобаваща сериозност от автора. Тук Ялом навлиза изцяло в дебрите а своята специалност, показвайки умение да разчлени всеки човешки проблем и да го превърне в ползотворна дискусия. Цялата книга е един вид платформа на психотерапията - опит да се повдигне завесата на една трудна за възприемане от смятащият се за абсолютно здрав психически съвременен човек. И точно в това се крие ползата от самата книга: осъзнаването, че в нас се крият „извращенията“ на природата, които се опитваме да принизим и заместим с някакъв имагинерен идеал - безтелесното съществуване на мисълта, която ни извисява и повлича в същото време към екзистенциални въпроси без отговор. И всичко това - за да не страдаме. Стигнахте ли до заключение? Ето как мисли Шопенхауер: „Животът е злощастие. Аз реших да прекарам своя живот в размисли по този въпрос“. Ха-ха, казвам аз! Шопенхауер просто се е насочил към единствения вариант, който дава смисъл на идеите му и оправдава собственото му съществуване.

Ялом ни запознава с Джулиъс Херцфийлд - психотерапевт, на когото е поставена страшна диагноза - рак на кожата. Джулиъс ръководи терапевтична група, съставена от хора с различни индивидуалности. Те са способни в професиите си и не срещат големи трудности в работата, която практикуват. Проблемът им е психологически. Груповата психотерапия е начинът да споделят проблемите си и така да намерят изцеление, което ще им позволи да възвърнат психическото си здраве. Джулиъс е поставен пред избор - решението, което ще вземе, ще му позволи да прекара остатъка от живота си ползотворно. След направената равносметка решава да потърси Филип Слейт - един от най-големите му провали като психотерапевт. Самият Слейт - след неуспешния опит на Джулиъс да му помогне - намира начин да преодолее сексуалните си проблеми, като приема изцяло идеите на Артур Шопенхауер. Сега самият Джулиъс се нуждае от помощ. Филип Слейд се присъединява към групата и веднага разбунва духовете. Обсъжданите проблеми не са нещо ново за редовия читател: ниско самочувствие, агресия, липса на самоуважение, проблеми с комуникацията и т.н. Всеки възможен отговор на разискваните въпроси създава нови въпроси, на които също се търси отговор. Получава се една въртележка, която е достатъчно интригуваща, за да привлече читателя.

Ървин Ялом ме удиви с „Проблемът (на) Спиноза“. Аз често посягам към екзистенциалните въпроси и се радвам истински на автори като Ялом. Самата книга, за която става въпрос тук, лежи на доста стабилна основа и дава трибуна на един доказан метод за справяне с проблемите - психотерапията. Ще си позволя да дам една отлична оценка на тази книга.
 

Източник: КНИЖЕН ПЕТЪР 

Литературният мъченик - Георги Божинов

***

Когато преди 25 години, в разгара на гласността и преустройството, бях 6 месеца в Москва, ги прекарах основно сновейки между различни „подземни“ театри и сцени, които изригваха с постановки на Платонов, Хармс, Манделщайм и кой ли още не. Както и по сбирки с бедни, пропити, но уникално интелигентни автори, които първо в самиздат, а после съвсем „мейнстрийм“ започнаха да вадят и публикуват шедьоври, писани 20-30 и повече години преди вратата леко да се открехне. Гледах някои от тях – измъчени, съсипани, изцедени от живота и неговите радости, до вчера буквално просяци и плебеи, а на следващия ден – културни икони и литературни светци, получили – макар и с огромно закъснение, „възмездието“ да видят творбите си публикувани и възхвалявани.

Спомням си как след няколко години тежък преход и по-скоро безвремие, се тешахме с приятели (през вечер) по духовните центрове на 90-те – кръчмите. Само с тяхната анестезия човек можеше да понесе действителността от мутри, убийства, хиперинфлация, паднали кумири и стари ченгета, които ни държаха за гушите. Така една вечер си признахме недвусмислено, че духовното робство на България си е проблем на самата България, а друго мислене не е имало въобще, явно. Нито публично (колко дисиденти познаваше обществото, освен може би няколкото лица от Русенския клуб?), нито тайни мъченици на духа.

Защото от чекмеджетата не излезе нищо. Нито 5, нито 10 години след 10-и. Нямаше големи текстове, не изскочиха забранени шедьоври, които са чакали да ги освободят, нямаше „Москва-петушки“, арестувани мисли и заключени романи.

Имаше малко преиздаден Георги Марков, преоткрит Радой Ралин и взрив на новата вулгарна проза, в унисон с времето, в което се давехме. Малки в съществуването си като най-верен социалистически сателит, явно никога не бяхме пораснали в личните си бунтове. Интелектуалните изгнаници липсваха, а всички – малко или много се бяха поддали на официалната цензура или личната такава. Поне така бях убедена като наблюдавах странната тишина в българската литература през 90-те.

Какво щастие е да откриеш колко много си сгрешил и колко ужасно не си бил прав.

Българското литературно „подземие“ има своя мъченик: писателят Георги Божинов и романа му„Калуня-каля“, който всъщност е бил толкова чудесно скрит, тъкмо защото е бил донякъде пред очите ни: малко полуиздаден през 1988-а, но никога достатъчно забелязан, още повече, че авторът му е бил в известен смисъл публичен неудачник, отритнат от писателското и журналистическото занимание, отрязан от системата заради политическа неправоверност.

Дали за литературната му съдба нямаше да е по-добре, ако всъщност е бил напълно отхвърлен – за да бъде издаден и може би истински открит през 90-те? Но дали това нямаше да е още по-фатално за чисто човешките страдания на литературния мъченик Георги Божинов?

Дали тази книга щеше да остане да тлее и да изчезне в пълната забрава, ако съдбата не беше насочила друг един литературен отшелник, Деян Енев, към старите кутии с книги?

Никога няма да знаем отговорите на тези въпроси, но можем само да благодарим на Бог за това, че е насочил Енев към бабичката със старите издания за по 2 лв.

„Калуня-каля“ е прекрасна книга, чието великолепие е в това, че не играе с етническата карта. Тя е напълно сляпа кой какъв е по произход и ако не си поставиш специално за цел, трудно можеш да установиш дали този или онзи герой е турчин, помак, християнин и пр.

„Калуня“ е обратното на „Време разделно“ и вероятно заради това е толкова важна и могъща. Всяка всенародна трагедия, въстание, бунт, революция има човешко междуредие и обикновено тъкмо те биват прескочени от историята или допълнително изкривени от официално санкционираната литература. „Калуня“ чете точно тези „невидими“ текстове и ги разказва красиво. Никаква патетика.

Езикът и повествованието са мощни. Много категоричен и мъдър изказ. Има един диалог с турски поговорки, който вероятно е най-самобитният „диалог“ на епохата (а аз съм го чувала частично на живо в гагаузкия си свят). Човекът е създал и населил един истински автентичен свят, в който всяка сойка и трънка съществуват и са на мястото си. Няма герои-клишета, всичко е „объркано“ според координатната система на идеологемите. 

(Има, разбира се, литературни слабости. Образите на жените до един са леко „празни“, не научаваме почти нищо за тях и техните вътрешни мисловни движения. Няма и обяснения в появяването и изчезването на Костанда, както и в развоя на личните им отношения с Калуня, но какъв всъщност е смисълът да задълбаваме в тази мощна река, която ни повлича?)

Това е книга, която промени моето собствено мислене за почтеността и страданието в българската литература. Имало ги е. Слава богу. Не всички са били купени и обезличени от привилегиите на системата.

Докато четях романа, си представях как в един по-голям културен свят тя вече щеше да е прекрасен филм или великолепен сериал. И несъмнено в него щеше да има две успоредни, но завинаги преплетени линии: историята на богатия и вироглав ага, и историята на Георги Божинов, който несъмнено е живеел като своеобразен отшелник, вероятно гладен, измъчен, непризнат, тъжен, съсухрен, самотен. Обикалящ баирите с кой знае каква стара тужурка и скъсан вълнен пуловер, загледан по дирите на Калуня и пишещ с трепереща ръка в тефтерите, които шиел сам. Двете истории несъмнено са свързани и светецът Божинов е вградил душата си в Калуня…

Източник: Виолета СТАНИЧИЧ - http://ploshtadslaveikov.com/

14 февруари 2015 година - денят на "Петдесет нюанса сиво"

Феновете на поредицата на Е Л Джеймс "Петдесет нюанса сиво" вече могат неспокойно да са в очакване на следващия Свети Валентин, защото филмът вече има официален трейлър, а датата на премиерата на филма вече е ясна - 14.02.2015 година!

След като дълго време имаше колебания кои актьори ще се въплътят в младия сексапилен предприемач Крисчън Грей и девствената плаха Анастейша Стийл, в края на миналата година самата Е Л Джеймс обяви имената им.

Дакота Джонсън е дъщеря на актьора ветеран Дон Джонсън от брака му с актрисата Мелани Грифит.

Смята се, че продуцентите са избрали Дакота, защото са искали млада, енергична актриса да изиграе ролята на девствената Анастейша, която се впуска в еротично приключение с мистериозния Крисчън Грей.

В ролята на мистър Грей ще видим Джейми Дорнън - ирландски актьор, модел и музикант. Дорнън е модел на световнозвестни марки като Calvin Klein, Dior, Armani и много други. През 2006 г. участва във филма на София Копола "Мария Антоанета". Играе и в първия сезон на телевизионния сериал "Имало едно време".

Малко след излизането на официалния трейлър в списание "Time" се появи коментар на актрисата Дакота Джонсън, в който тя сподели, че не би искала родителите й да проверяват таланта й като актриса точно в този филм.

Рекламната кампания на филма върви под мотото "Г-н Грей сега ще ви приеме", а музиката към видеото, както се очакваше, е версия на хита на Бионсе Dangerously in Love ("Опасно влюбена"). 

Феновете на поредицата искат филма да се приближава максимално към сюжета на книгата, но сцените ще бъдат далеч по-благоприлични и повечето от тях вече са заснети. Според продуцента на продукцията Майкъл Де Лука между Дакота и Дорнан имало страхотна химия и се разбирали чудесно не само на снимачната площадка. Възможно ли е двамата да са следващата звездна двойка предстои да видим, а дотогава ще сме в очакване на следващият Свети Валентин!

Ако все още не сте се запознали с Крисчън и  Анастейша не е късно да го направите! Книгите на Е Л Джеймс може да намерите тук: http://hermesbooks.com/avtori/e-l-dzhejms.html.

Следете за още новини на Facebook страницата ни: https://www.facebook.com/hermesbooks.

"Аз преди теб" - сладко-горчива история за любовта и смелостта да следваш мечтите си

„Аз преди теб” започва като обикновена любовна история... нещо в стил Никълъс Спаркс, но с по-непредвидим финал. 

Тя е 26 годишно момиче от семейство с неголеми възможност. Той е на 35 години, богат и красив. Обикновени герои с техните обикновени животи и един обикновен инцидент с мотор... и до тук с обикновеното в книгата. Те не се влюбват от пръв поглед и любовта им не е гореща и пламенна, не си дават обещания и не се кълнат в любовта си на всяка страница...

Те са Луиза и Уил и тяхната любов дори не е най-важното в тази история. Но е най- доброто средство, което Мойс би могла да използва, за да насочи вниманието на читателя към същността й. Тази история е за обърнати животи, за правото на личен избор, за смелостта и едно напомняне за това как не трябва да изпускаме нито една предоставена ни възможност. 

Това не е историята на Лу - провинциално момиче, не вярващо в себе и в собствените си възможности, без амбиции и бляскави мечти за бъдещето, принудило се да приеме работа като личен асистент на квадриплегик. Това не е историята и на Уил - „човек на действието” преди инцидента, превърнал се след него в човек, прикриващ с арогантност болката и непримиримостта към положението си.

Това е историята на Луиза и Уил - две коренни противоположности. Два силни характера, разкриващи се пред нас и един пред друг постепенно, сред иронични диалози, хапливи забележки и уникално чувство за хумор, без премълчано съжаление или явно самосъжаление; променящи се един друг несъзнателно; провокиращи се взаимно за нещо ново, различно и нетипично - тя него и той нея.

Лу иска Уил да повярва, че може да води нормален живот в инвалидна си количка и прави всичко по силите си, за да му покаже, че това е възможно. Но въпреки нейните усилия, той е решил да упражни единствената сила, която му е останала - сам да реши как да приключи живота му. Дали нейните молби и това, че го обича, ще променят решението му, или точно заради тази любов, той ще остане непреклонен?

Уил иска Лу да се „събуди” за живота, да преживее нови неща, защото той вярва в нейната изключителност и иска и тя да го направи. Дали ще е способен да раздвижи поне малко заседналия живот на Лу?

Никой от двамата не иска и не вярва, че може да промени сегашния си живот и никой от двамата не разбира как с желанието си да подобри живота на другия, всъщност променя своя собствен. 

Дали тя е преди него, или той преди нея?!? Дали „Аз преди теб” означава да поставиш себе си пред другия, но именно заради него самия, или означава „Аз ще те водя - ти ме следвай” става ясно само, ако сте готови да се разделите с неизвестно количество сълзи. Да, защото така се чете тази книга, така се преживява тази трогваща и вдъхновяваща история - със сълзи от смесени чувства.

Петя Анастасова, книжарница "Хермес" - Пловдив