сряда, 4 ноември 2015 г.

„Лео и Май“ е малка книжка, която можете да прочетете на един дъх

„Лео и Май“ е малка книжка, която можете да прочетете на един дъх, претичвайки през страниците. Но няма да го направите ще се спирате честичко, за да препрочетете някой пасаж, ще поглеждате замислено и невиждащо някъде над книгата и ще се усмихвате.

Ако времето знаеше за нас, нямаше да минава толкова бързо, когато сме заедно с Лео.

Това е история за две деца, които са толкова внимателни един към друг, че дори се пазят предпазливо, така че всяко малко чудо, всяко добро, което правят един за друг, да не бъде забелязано, да не се приема като състраданиe, а да изглежда като обикновена случайност. Това са две деца, които се топлят, крепят, изненадват и обичат безрезервно и без да очакват нищо в замяна. Те намират начин да избягат от реалността, създавайки свой собствен свят, живеейки един в друг, виждайки себе си през очите на другия и пазейки тайните си.



Светлината скрива повече неща от мрака.

Само когато обикаляш и си гледаш надолу в краката, нощта изглежда тъмна и те притиска като менгеме /.../ но легнеш ли долу в мрака, върху него, и погледнеш право пред себе си, тогава тя става почти светла /.../ Тогава целият мрак остава зад гърба ти. /.../ А цялата светлина лежи пред теб.

Май е неговото утро, неговата светлина, прокраднала се иззад тъмните прозорци.

Лео е нейният смисъл да продължава да тича.

Те двамата изобретяват света. И той може би съществува само заради това да бъде прочетен от вас.

Петя Юнчова

Няма коментари:

Публикуване на коментар