сряда, 20 февруари 2019 г.

"Момиче, измий си лицето" - книгата, която ще ви отвори очите




Издателство: Хермес
Жанр: Приложна психология








Някога чувствали ли сте се недостатъчни? Имали ли сте усещането, че все нещо не ви достига както в работата, така и в личния живот? В днешното общесто, в което всичко е на показ в социалните мрежи, много често си създаваме усещането, че не сме достатъчни заради "перфектния" живот на всички останали около нас. Къщата ни не е перфектна, не ходим на бляскави събития, нямаме съвършената почивка със съвършената половинка... Гледайки живота на другите се чувстваме все по-малко успешни и значими. 

"Момиче, измий си лицето" е книга, която ще ви отвори очите, ще ви накара да седнете пред огледалото, истински да се погледнете и да си дадете сметка, че много често сами сте се предавали. Ще ви накара може би да поплачете, но и да се посмеете на прекрасното чувството за хумор на авторката, Рейчъл Холис, която с лекота разказва всички онези неловки моменти от живота си, само за да ни напомни, че сме обикновени хора. Просто някой от нас са чули прекалено много пъти "не" в живота си и са повярвали на това. А в крайна сметка мечтите ни са си само наши и от нас зависи колко силно ще ги преследваме. Рейчъл е обикновено момиче на 34 години, което просто е отказало да се предаде, а повярвайте ми, имала е много моменти в живота си, в които просто е можела да си каже "отказвам се". 


„Когато става въпрос за твоите мечти „не“ не е отговор. Думата „не“ не е причина да се отказваш. Вместо това го приеми като заобиколен път или изчакване на правилния момент. „Не“ означава премини внимателно. „Не“ ти напомня да забавиш темпото, да преосмислиш къде се намираш и да прецениш как новото ти положение най-добре може да те подготви за крайната цел.“

Книгата й ще ви покаже всички онези лъжи, които по една или друга причина са станали част от живота ви и са ви накарали да се съмнявате в себе си. Допада ми откровения й стил на писане и личният момент във всяка една глава. Книгата е написана разбираемо и приложимо, давайки ни нейния опит за справяне във всяка ситуация. Това може да не е вашето решение, но определено ще ви помогне да мислите в правилната посока.

Дали ще ви бъде лесно? Не, всъщност никак даже. Всяка промяна изисква усилие, време и постоянство. Но в крайна сметка не е ли време да се изправите, да се изтупате, да измиете лицето си и най-накрая да бъдете щастливи? 


„Дали промяната ще стане за една нощ? В никакъв случай! Това е работа за цял живот. Ще опиташ нови подходи и прийоми, някои ще са подходящи и може би един ще бъде точно попадение, а следващите трийсет и седем ще са пълен боклук. А утре ще се събудиш и ще започнеш отново. И на следващия. И на по-следващия.
И ще се проваляш.
Ще се отклоняваш от пътя... Но разбереш ли, че ти си онази, която действително командва, ще се изправиш и ще опиташ отново. И няма да спираш, докато не усетиш, че е по-естественото ти да командваш, отколкото да те командват. Това ще се превърне в естествения ти начин на живот, а ти ще станеш жената, която трябва да бъдеш.“

Автор на текста: Дарина Ташева, книжарница "Хермес"  - Стара Загора

петък, 1 февруари 2019 г.

"И никога не я откриха" от Ремигиуш Мруз, която събужда палитра от емоции





Автор: Ремигиуш Мруз
Издателство: Ера
Жанр: Трилър






Има автори, чиито текстове си играят с вкусовете на читателите. Докато четях романа „Шоколад“ на Джоан Харис, жадувах за горещ шоколад с много, много сметана. Докато четях „Пътуване по посока на сянката“ на Яна Букова, си мечтаех за голяма лъжица мед. А след като прочетох „И никога не я откриха“ на Ремигиуш Мруз, исках чаша вино.

Романът на полския автор се различава от трилърите, на които съм попадала до момента не само в литературата, но и в киното. Двете изкуства са създали образци за положителни герои, които извършват не толкова добри постъпки, но са оправдани, заради изключителната ситуация, в която попадат, отрицателни, които не са съвсем отрицателни, защото имат някаква дълбочина в психологически план, разкриваща мотивите им да бъдат лоши (изключвам чистото зло – Долорес Ъмбридж. Дж. К. Роулинг, какво създаде?!) 

И изведнъж в литературата се появява нещо необичайно - жертвата, която се е взела в ръце и е решила да промени позицията си, превръщайки се... В положителен герой? Да, все пак е жертва, която превъзмогва страховете си и всичките си опасения, за да постигне така желаната промяна. В отрицателен герой? Да, все пак създава поредица от сложни ситуации, които имат драматични завършеци за други герои. Иначе казано - в пълнокръвен, жив герой, нито добър, нито лош, а просто достоверен. Герой, който не може да бъде нито обичан, нито мразен. Но може да бъде разбран. 



Ключово за романа е използването на един от похватите, които особено много ме привличат - ефектът на излъганото очакване. Само че в книгата на Ремигиуш Мруз се вижда ефектът на двойно излъганото очакване. Тук ще вметна и любимата си фраза от книгата „Не вярвай на никого.” Някак ми напомни за „Игра на тронове” и връзката между Кутрето и Нед Старк.

Важно е да се отбележи, че цялата палитра от емоции, които обземат читателя – от ужас, отвращение, страх, скръб, въодушевление, та чак до възклицанията „Сериозно ли?!“, е плод както на живия авторов език, така и на чудесния превод от полски на Васил Велчев. Защото без преводач, който да познава духа на културата, от чийто език превежда, всяка една гениална идея би загубила своя блясък.

А самата тема на романа... Тя е актуална, интересна, будеща спорове и противоречия. Тема, по която аз имам много крайна позиция, но която ще запазя за себе си, защото след като прочетох книгата, съм на път да я променя.
А не е ли това целта на литературата - да отразява живота, за да го осмисляме по по-различен начин?

Автор на текста: Марина Братанова, книжарница "Хермес" - Русе

понеделник, 17 септември 2018 г.

"Отвъд зимата" - за спояващата сила на любовта, която държи света в равновесие




Заглавие: "Отвъд зимата"
Издателство: Колибри
Жанр: Съвременна проза






„Насред зимата разбрах най-сетне, че има в мен непобедимо лято.“

„Отвъд зимата“ беше първата ми среща с Исабел Алиенде. Среща, която никога няма да забравя; среща, която ме остави безмълвна и ми показа света с неговите красиви и грозни елементи; среща, в основата на която е любовта и приятелството; среща, благодарение на която намерих нови приятели в лицето на Лусия, Ричард и Евелин. 

Съвсем спонтанно реших да взема книгата. Заинтригуваха ме сюжетът и съдбата на главните герои. Човешкото в този роман извира от всяка страница. Любовта, макар и дремеща в началото, след това ни връхлита с цялата си сила и няма как да ѝ избягаме. Помита ни като бурята, която сплотява главните герои и ни отнася в красивия свят на прошката, на любовта, на бъдещето.

„Всяко днешно нещастие се превръща в минала история утре.“

„Отвъд зимата“ е великолепно написан многопластов роман, в който главните герои ни пренасят в Бруклин в сърцето на страховита снежна буря, която преплита три съдби в необикновено приключение. Благодарение на него героите успяват да излекуват дълбоки рани от преживени болки, да се отърсят от смазващия товар на страшни спомени и пречистени да продължат с надежда напред.

Исабел Алиенде заплита интригуваща криминална драма, проследявайки живота на своите персонажи с присъщата си човечност и проникновение и поднася вълнуващ разказ за многоликия съвременен свят. Този разказ е напрегнат, белязан с мъка, терзания, потресаваща бедност, насилие и престъпност, но в него все пак си проправят път добротата и любовта, защото:

"не земното притегляне, а спояващата сила на любовта държи света в равновесие"

По своему прекрасен и човешки, по своему дълбок и интригуващ, „Отвъд зимата“ е роман, след който човек се променя. Започва да си задава въпроси и да осъзнава, че отговорите, които е мислел за верни, всъщност не са такива; че всичко, което е мислел, че знае за света и хората в него, се е променило.

Нещата, научени от книгата, ще помня дълго време. И преди да се докосна до света и съдбата на героите не съм си давала сметка, че това, което те са изживели, всъщност може да се случи на всеки и най-вероятно се е случвало и ще се случва... някъде там... далеч...

„Нуждаещият не бива да се пита кой е, нито от къде идва, Ричард. Всички сме равни в нещастието.“

Вихър от емоции - ето това е „Отвъд зимата“. Ще се радвате, ще плачете, ще мразите, ще обичате, ще се надявате, ще губите вяра, но накрая все пак ще повярвате в любовта, в добротата и в човечността. Защото зимата винаги си отива и на нейно място идва лятото!

Автор на текста: Темелина Трайкова

сряда, 12 септември 2018 г.

"Хората, които са винаги с мен" - история за живота такъв, какъвто е през призмата на детските очи







Издателство: Лабиринт
Жанр: Съвременна проза







След ,,Три ябълки паднаха от небето“ и в навечерието на излизането на новата книга на Нарине Абгарян, в мен се появи огромно желание да прочета ,,Хората, които са винаги с мен“. Дали заради мириса на лято, или необходимостта да се запозная с една различна, ведра и същевременно много смислена история. За моя огромна радост очакванията ми относно тази книга абсолютно се оправдаха.

За сюжета не искам да разкривам много, защото е най- добре всеки сам да прочете историята и да изгради собствено мнение. Действието се развива в едно малко арменско село, преживяло много през различните периоди. Многобройните войни са се отразили по различни начини на живота и бита на населението. Включително заселването на различни народи е дало своя принос за изграждането на общественото мислене и поведение. И като казах обществено мислене и поведение, много ми е важно да споделя нещо с вас. Ако проблемът на XXI в. е именно липсата на национално съзнание, липсата на чувство за принадлежност и усещане за част от едно цяло, Нарине Абгарян по много красив и неусетен за читателя начин, го кара да се замисли кое всъщност е важното в неговия живот. Допадна ми идеята, че човек може да се чувства пълноценен тогава, когато е част от цялото.

,,Все едно чакаш на гара: заобиколен си от тълпи, покрай теб се стрелкат носачи, профучават пътнически и товарни влакове, едни хора заминават, други пристигат, а твоя влак все не го обявяват.“

Има още една тема, която ми направи силно впечатление още в началото на романа, а именно  тази за безверието на младите. Смея да си призная, че не съм особен почитател на религиите, но вярвам в онази чиста и неподправена вяра, която те изважда от трудните ситуации и ти помага да постигаш целите си. Това е още една причина да мисля, че романът е много близък до мен. Всеки един от нас е свободен да вярва в каквото иска, но най-важното е да не губи усещането, че има нещо по-висше от него и когато има нужда, може да съм обърне към него.

,,Бабата на Витка смята, че от глупост никой от младите не вярва в Бога и чак когато остареят, хората осъзнават, че цял живот, без дори да подозират, постоянно са водели вътрешни разговори с Него.“

И за да не ви отегчавам повече с моите размисли, само ще ви препоръчам: прочетете книгата, ако имате нужда просто да върнете времето, когато бяхте деца, когато светът беше безкрайното тичане по селските поляни, разходките по реката, кукуригането на петела и добрите приятели. Тази книга е глътка свеж въздух сред забързания живот на големия град и вечно нестигащото време за близките ни хора. И ако има нещо, което остава винаги важно, то това са любовта и вярата.

,,Всичко си има място и предназначение. И за всичко има време.“

Автор на текста: Теодора Иванова 

вторник, 4 септември 2018 г.

"Ел Енканто" - коктейл, изпълнен с емоции





Заглавие: "Ел Елканто"
Автор: Сусана Лопес Рубио
Издателство: Хермес
Жанр: Романтика





Сусана Лопес Рубио ни поднася една стилна книга – коктейл, изпълнен с емоции, чисто приятелство, мафиотски привкус, щипка магия и аромат на джинджифилови лилии.

История, разказана на два гласа - този на Патрисио, бягащ от мизерията на следвоенна Испания, който пристига само с дрехите на гърба си в Хавана и благодарение на своите сини очи, непринуденост и въображение успява да достигне до един от ръководните постове на универсалния магазин Ел Енканто - най-елегантното място в Хавана. Място, в което болката, която всеки носи дълбоко в себе си, се изпарява и остава само блясъкът на висшата мода, новите технологии и стилът. И мястото, на което Патрисио среща Глория – вторият глас на тази кубинска история. Решение, взето още в невръстните години, отвежда Глория в клопката на семейния живот с един от най-опасните мафиоти в Хавана.


Роман с екзотичен вкус, в който сладките съставки - любов, приключения, смях и тъга, балансират с горчивината на лукса, стипчивата бедност и металния вкус на кръвта. Поднесен на фона на една многоцветна Хавана, в която няма невъзможни неща, отпивайки на големи глътки идеята за справедливост, равенство и свобода, през Революцията до последвалата Куба на Кастро с цвят на сепия и мирис на пожар.

Книга, която се чете на екс!

Автор на текста: Мила Кръстева

четвъртък, 30 август 2018 г.

"За" българското фентъзи!

Заглавия:
и 
Издателство: Сиела

Жанр: Фентъзи





Аз съм човек с предразсъдъци. Искрено вярвах, че родната литература няма да създаде добро фентъзи. Защо ли? Защото съм от поколението, което израсна с книгите и филмите за Хари Потър, което се запозна с „Властелинът на пръстените“ в киното, но заради него се запали по четенето. И оттук идват предубежденията ми.

Тази ми нагласа обаче изчезна в мига, в който прочетох „Софийски магьосници“ на Мартин Колев, която е чудно въведение в магьосническия живот на София, изпълнен с фракции, сблъсъци, конфликти, магмилиция и необходимите висшестоящи органи. Само магически пръчки няма. Но има нещо много по-подходящо - амулети. (Не смятате ли, че пръчките заемат много място и са неудобни за носене? Амулетът от друга страна може да е всичко. Включително и пластмасов пръстен от близалка!)

Сюжетът следва изграждането на класическата вълшебна приказка - маргиналният герой, който открива своите сили, доказва силата и таланта си и... оженил се за принцесата и заживели щастливо? Да, ама не! Мартин Колев има друго решение за своя герой след справянето с препятствията. Като за начало в “Софийски магьосници” няма „принцеса“ за момчето. Но за неговия Пробудител има. (Какво е Пробудител ли? Прочети и ще разбереш!) И тук си казва неопитният читател, че ще се заформи една любов, ще блика романтика от всеки ред и ще се водят прочувствени разговори, анализиращи чувствата на замесените лица.

И така стигнах до продължението - “Софийски магьосници 2: В сърцето на Странджа”. Всичките ми очаквания (и страхове!) за любовната история обаче останаха излъгани. И заявявам - ако до този момент бях очарована от стила на Мартин Колев, то сега той заслужи моето уважение. Този отказ от кривване в любовната линия е труден, но печеливш. Всичко, което читателят иска -  конфликти, сблъсъци, приятелства, предателства, обрати – е показано така вълнуващо, както и в първата част. Има и много изненади. Една, от които е, че са възкресени книгите-игри. Цялата атмосфера на книгите носи уюта на домашното и познатото - от припомнянето на отминалите детски интереси до познатите ни от българския фолклор митологични същества.

Тук е моментът да споделя нещо важно - стилът на Мартин Колев е неподражаем! Той е автор с усет за шегата. Диалозите са увличащи, но не създават усещането за четене на филмов сценарий. (Макар че бих се радвала да видя книгата филмирана!) Самите герои са живи, пълнокръвни и достоверни. Е, на някои места може би има какво още да се желае от подбора на изразни средства, но историята е толкова увлекателна, че недостатъците остават незабелязани.

В заключение бих искала да благодаря на Мартин Колев, че ме избави от един предразсъдък. А вас мога да попитам следното – добрите книги променят читателите си, нали?

Автор на текста: Марина Братанова

понеделник, 27 август 2018 г.

"Ти, аз, всичко" - един разказ за любовта, за неизказаните истини или просто за човешкия живот




Заглавие: "Ти, аз, всичко"
Издателство: Хермес
Жанр: Съвременна проза






Всички знаем как започват класическите любовни истории: запознанство, пламване на страстна и искрена любов и т.н. Ако трябва да бъда честна, имах подобни очаквания за романа на Катрин Айзък (,,Ти, аз, всичко“) - че ще бъде от онзи тип романи, които ще ме отегчат още към петдесета страница. Тук идва моментът за личната ми изненада, че не се получи така. Даже напротив, изчетох я от кора до кора и остави усещането за точния момент, точната книга, точния избор. 

,,Понякога човек трябва да попадне в пълен мрак, за да види светлината в хората.“

Ако някой можеше да ни каже какво ще се случи утре или как ще се развие животът ни, когато сме млади и неопитни, сигурно щяхме да бъдем благодарни, но за съжаление все още не е измислен толкова достоверен източник. Ще попитате защо казвам това. Убедена съм, че ако имаше кой да каже на Джес (главната героиня) какво ще се случи, когато тя е на двайсет години или когато е на трийсет и две с неизличимо заболяване и неясно бъдеще, със сигурност щеше да е много благодарна. 

Джес е английско момиче, станало майка на ранна възраст след бурна връзка с Адам, оставил следа в живота й, което търси щастието. Майката и бащата на Джес са били пример за нея, въпреки проблемите на баща й с алкохола, оставил трайни белези от детството й, и неизлечимата болест на Хънтингтън, която самата Джес наследява от майка си. Тя се запознава с Адам, който се превръща в любовта на живота й. Забременява от него, но в деня на раждането на техния син, той отсъства. Това се превръща и в причината да се разделят. След десет години и безброй убеждавания, Джес решава да замине на почивка със сина си в ,,Шато де Росиньол“ в Югозападна Франция. То е собственост на Адам, а за нея това ще бъде не просто обикновена почивка, а шанс синът й Уилям да изгради пълноценна връзка с бащата, който винаги е мечтал да има...



Основният акцент, който мен ме впечатли, беше любовта в различните й аспекти. Любовта между Адам и Джес, която винаги е живяла в сърцето и на двамата, независимо от провалената връзка в миналото. Любовта в семейството й е бил стимулът преминава през всички трудности и изпитания, които съдбата може да поднесе. Любовта между приятелите, които са готови да помогнат да се запази един брак. Съвкупността от всичко това кара читателя да повярва и да му вдъхне надежда, че когато има обич, може да се преодолее всичко. 

,,Знам, че има моменти, когато майките стигат до лудост – от недоспиване или заради тийнейджърските изблици, от обикновена палавост или упорстване. Но винаги обичаш децата си – по начин, който просто не е съществувал, преди да се родят.“
,,Ти, аз, всичко“ е един истински разказ за живота - такъв, какъвто може да бъде. Болестта не трябва да бъде спирачка за щастието, а жажда за пълноценното изживяване на всеки един момент. Любовта не трябва да е спирана, а трябва да е мотив за живот и да бъде почувствана с всяка част от човешкото същество. Умората не трябва да е оправдание за нежеланието. Истината винаги трябва да е основа, а не спомен. А семейството и приятелите... Те са истината.

Автор на текста: Теодора Иванова