четвъртък, 30 април 2015 г.

Приятна и обнадеждаваща, „Една вечер в Париж“ ни прави свидетели на една романтична любовна история





Приятна и обнадеждаваща, „Една вечер в Париж“ ни прави свидетели на романтичната любовна история между Ален Бонар и Мелани Фонтен. Книгата е увлекателна, предоставя възможност да си отдъхнем от ежедневието и да се потопим в красотата на Париж. А вълнуващите събития около отношенията на двамата главни герои въвличат читателя в бурна „въртележка“ от съчувствие, смях, радост и тъга. „Еднавечер в Париж“ зарежда с оптимизъм и действа укрепващо на вярата... в доброто, в любовта.


Виктория Димитрова

вторник, 28 април 2015 г.

Книгата „Омбре“ е история за взаимоотношенията между хората, разказана от Ангел – млад човек, който в желанието си да емигрира от България, се забърква в сделка с наркотици. Но неговият буен характер го вкарва в неприятности и е принуден да бяга. Намира убежище сред група производители на дървени въглища. Аутсайдери от различна народност, които се ръководят от свои строги правила.



Йоан – водачът на групата, позволява на Ангел да остане, доверявайки се на Омбре – момче с чисто сърце, което обича уестърни и успешно имитира всеки каубой, когото е гледало във филмите. 
 
Но оставането на беглеца нарушава равновесието в групата, разкривайки балканските черти на всеки един от героите. 
 
Авторът умело разказва историята, без да спести недостатъците на героите, единствено момчето Омбре е „пощадено“:

...Живя в своя си свят, а в него нямаше място за сложни отношения. Справедлив свят, измислен така, че добрите обикновено побеждават лошите. Или поне са морални победители. Хубаво измислен свят.

Омбре“ е история за любовта, страданието, раздялата. Роман за изборите, които прави човек.

Радина Йорданова


петък, 24 април 2015 г.

Какво е посланието, което ни отправя Тери Пратчет в "Невиждани академици"


Защо обичам Тери Пратчет?!


Едва ли има друг автор, който никога да не изневерява на себе си и в същото време всеки път да те удивява с написаното. Многопластовият му хумор с лекота те кара да се смееш с глас и в следващия момент да те провокира със сериозността си. Светът, в който ни изпраща винаги, когато отворим негова книга, е уникален с това, че е обратен на нашия. А с това и по-добър, поне според мен. Магии, чудати и разнообразни герои, но най-вече чудеса.

  • Знаеш ли, Пондър, струва ми се, че изцяло грешиш. В небесата и на Диска има повече чудеса, отколкото допускат научните цели на нашето естествознание. 
 
 


„Невиждани академици“ е последно преведената на български език книга от поредицата „История от света на диска“. Ако има разочаровани от това, че в основата на сюжета е заложен футболен мач, моля ви, недейте да се отказвате да я прочетете заради това. Разбира се, че след като така гротескно ни описа постулати и дори проблеми в различни сфери – телевизия, кино, музика, философия и религия, – явно е нямало как да подмине спортната тема. Пък и трябва да имате предвид факта, че мачът не се играе на „Олд Трафорд“ (за тези, които не се интересуват от футбол, това е стадионът на „Манчестър Юнайтед“ – отбор от английската Висша лига) и играчите не са нашите „юнаци“, така че със сигурност няма да ви е скучно, докато се запознавате с някои нови герои, които допринасят за описанието на картината на магическия сблъсък.



Въпросът при футбола – същественият въпрос при футбола – е, че не става въпрос просто за футбол.

Пратчет отново засяга деликатни теми от нашето ежедневие. Като например тази за времето и смъртта. Независимо дали си физически здрав или болен, времето в нашия съвременен свят е едно и също. Въпреки това всеки го усеща по различен начин. За някои то върви бързо напред, за други – спира, а за трети – „стрелките на часовниците сякаш вървяха назад“. И докато Тери Пратчет се бореше с това да бъде себе си въпреки болестта, ни учеше да не се самозабравяме и да живеем, преди да умрем.

  • Добре тогава, само си представете: понастоящем се смята, че старата вселена не се разрушава в мига, в който се създава новата вселена – процес, който, между другото, се случва безброй милиарда пъти, докато говоря...
  • Да, вярвам ви. Може ли да пробваме с брадва? - предложи Гленда.
  • Запазват се копия на вселената. Не знаем как, не знаем къде и дявол ме взел, ако можех да си представя как става всичко това. Обаче се оказва, че понякога е възможно да, ъъъ, да се прочете тази памет при определени обстоятелства...
Посланието, което ни отправя с тази книга, е да играем не само заради победата, а заради самата игра, т.е. да живеем заради самия живот.

Било то победа или загуба, пак си беше триумф.

Труимф беше и неговият живот и творчество.



* * *

Да не си мислите, че това е краят?

Някъде в небесата, в своя свят на Диска, Тери Пратчет продължава да диша и твори.



Габриела Динева

четвъртък, 23 април 2015 г.

Fly mama: как да успееш да свършиш всичко




Живеем един забързан и много ангажиран живот. Живот, в който жената трябва да бъде майка, съпруга, домакиня, колега... и всичко това едновременно, всеки ден! Накрая се оказва, че след един изморителен и изпълнен със задачи ден нямаш време за самата теб. Това може да се окаже потискащо и много демотивиращо. Затова горещо препоръчвам на всички жени, които някога са се чувствали по този начин, книгата Fly-mama.  

Това е уникален наръчник за организиране на времето на съвременната жена. С помощта на съветите, написани в нея, аз успявам почти всеки ден да отметна задачките си така, че да остане време и за мен самата. 

Основното, което трябва да се направи, е да се отървем от излишното. Да прочистим дома, главата си, да отхвърлим излишните ангажименти. Така ще се чувстваме наистина по-свободни и по-щастливи, разбира се. Пожелавам успех на всички дами, решили да успеят да свършат всичко!

Станислава Иванова

понеделник, 20 април 2015 г.

„Боби Блажения и Другия американец“ – на границата между истинското и илюзорното


Каквото и да кажа за сборника с разкази и повести „Боби Блажения и Другия американец“, ще бъде малко. Историите, разказани в него, са толкова магични и магнетични, че с лекота омайват сърцето на четящия и го печелят завинаги. Поне с мен така се получи. Много сборници с разкази и повести има издадени, но стилът на Емил Андреев се отличава и изпъква видимо. Сюжетите, героите, гледната точка – всичко е представено под необикновен ъгъл и притежава фантастичното в себе си. Всеки от разказите носи една лека недоизказаност, един малък въпрос, който оставя възможността за свободна интерпретация и „дописване“ от страна на читателя. Емил Андреев не само разказва отделни сюжети, той съгражда един цял магичен художествен свят, който обаче е толкова достоверен в своята логика, че не оставя друг шанс, освен да повярваме, че историите са напълно реални и са се случили някъде там.

Тя беше адски красива, а той – божествено нежен. И се влюбиха, толкова се влюбиха, че дори земята не можа да го понесе. Не че на този пренаселен свят му пукаше за тях (един вид му бе дошло до гуша от тайни любови като тяхната), но имаше нещо възмутително в егоистичната им настойчивост да бъдат уникални.


В ядрото на този свят стои любовта – с многото си лица и необикновената си природа. Тя е дълбоко попила във всички разкази и повести. Можем да я срещнем между млади („Близо до солта“, „Кучката, копелето и стенният часовник“), възрастни („Ханка, която се хранеше красиво“), роднини в едно разпаднало се семейство („Див кон“, „Мама Лома“), човек и животно („Убийството на тъжното момиче“, „Лейди Джейн“), рибка и дънер („Плавеят“), между етносите, възрастите и хорското мнение („Близо до солта“, „Роза по Дунава“), между конкуренцията („Боби Блажения и Другия американец“), в преражданията („Лейди Джейн“), между измеренията („Мира, кучетата и клошарят“)...


Чакай, чакай! Днес се чух с мама.
Нещо лошо?
Не. Всичко е наред. Старият цар си намерил кобилка. Представяш ли си?
Асен замълча. Опита се да си представи баща си на тая възраст с любовница. Стана му смешно, но пък не бе невъзможно. На стари години човек полудява.
Мама как го приема?
Радва й се и по цял ден я гали. Много мила била.
Ивана, какви ги говориш?
Ама ти… – избухна в смях сестрата. – Ти к’во си помисли? Старецът си е взел кон бе, истински кон, женски. Кобила! И се казва Мая. По цял ден я яздел из Балкана и само за нея мислел и говорел...


Друг интересен похват при Емил Андреев са мотивите. Наред със завладяващите с необикновеността си истории той създава и уникални мотиви, които се отпечатват непреднамерено в съзнанието, за да се върнат с ослепителен блясък в точния момент. Обувките („Ханка, която се хранеше красиво“), люспата („Рибката“), бюстът („Мама Лома“), часовникът („Кучката, копелето и стенният часовник“), блаженството – мотивите са необичайни, а чарът им – оригинален.


Отвори вратата...
  • Не е истина! – само това успя да изрече.

Пред него стоеше Тя. Бе по-красива от всякога. Загледа я с очи, по-широко отворени и от тези на гигантската риба в съня му. Гледаше и не вярваше. Толкова бе изумен, че дори не успя да забележи малката златна люспа, залепнала като пайета под дясното й око.



Андреев майсторски създава легенди, като застъпва реални случки и ги надгражда с художествени и фантастични елементи. Така например в повестта „Боби Блажения и Другия американец“ е застъпен малко известният факт за посещението на младия Кенеди в Лом. Незаконното изсичане на горите пък е засегнато и представено под необичаен ъгъл в „Плавеят“.
И подобно на русалката Яза от едноименната повест, сборникът „Боби Блажения и Другия американец“ също пази границата между истинския и илюзорния свят. Ключът към Омайната страна се дава на четящите – веднъж надникнали, те вече не могат да уловят границата – реално и фантастично се преплитат и допълват в истинския живот, правейки го по-пълнокръвен от всякога.

Габриела Стоева

петък, 17 април 2015 г.

"Четем заедно една книга" с гост Радослав Гизгинджиев



За трета поредна година жителите на Бургас и гостите на морския град ще станат част от инициативата „Четем заедно една книга“. Това ще се случи на 23 април,  Световния ден на книгата и авторското право, когато през целия ден в автобусите по линия 211 ще се четат фрагменти от  книгите на Радослав Гизгинджиев.

Авторът ще се срещне със свои читатели от 18,00 часа в библиотеката на БСУ. Тони Маркс ще представи Радослав Гизгинджиев и неговите романи „Рай”, „Вратите” и „Пеперудите”.


Краят на трилогията очаквайте след 20-ти април!!!

Може да откриете всички книги на Радослав Гизгинджиев във всички книжарници "Хермес" в страната, а адресът на книжарницата ни в Бургас може да видите ТУК!

ОЧАКВАМЕ ВИ!!!



сряда, 15 април 2015 г.

Замисляли ли сте се каква е тайната на богатите? Отговорът е в „Психология на изобилието“.

Богатството не се изчерпва само с пари. Истинското изобилие означава да имате любов, пари, вътрешно удовлетворение и стремеж към постигане на своите мечти. Богатството е естественото състояние на всеки от нас и тази книга ще ви го докаже…  
„Психологияна изобилието“ ще ви даде ключа към финансово и лично щастие и ще ви подготви за напълно нов живот, в който постигате с лекота и най-смелите си мечти. Книгата съдържа 8 изпитани квантови практики, които ще ви научат: 
- как да правите верния избор и да вървите уверено към целта;

- как да управлявате потока на парите и да действате във вселенски мащаб;

- как да изчистите личното си досие от задължения и ограничаващи нагласи и да се превърнете в магнит за успех;

- как да насочвате фокуса си в желаната посока и да овладеете трансформиращата сила на любовта. 
Замисляли ли сте се каква е тайната на богатите? Какво ги прави успешни и щастливи? Защо някои хора постигат всяка цел с лекота, а други тънат в нищета въпреки своите качества? Отговорите са в „Психологияна изобилието“. 
Написана като практично ръководство без сложни теории и изкуствени формули, книгата събира част от най-добрите световни практики и личния опит на Наталия, която е изградила една от най-успешните компании за личностно развитие у нас. 
Цвета Петрова

четвъртък, 9 април 2015 г.

„Раят зад другия ъгъл“ е роман за търсенето и за жадуването, за силите, които ни тласкат да вървим напред



Като деца в Арекипа играехме една игра, при която се подреждахме не в кръг, а в квадрат. За да се върне в играта, отлъченото момче питаше: „Тук ли е раят?“. А отговорът гласеше: „Не, не е тук, а зад другия ъгъл“. Тази детска игра помоему изразява търсенето на невъзможното. А какво е търсенето на невъзможното? Утопия.





Нищо не описва атмосферата и настроението в романа на Марио Варгас Льоса „Раят зад другия ъгъл“ по-добре от тези негови думи. Признавам, че когато за пръв посегнах към него, останах изненадана. Не очаквах главните действащи лица в книгата да бъдат действителни исторически личности. Това ме заинтригува още повече. Художествената литература, посветена на живота на истински хора, винаги е предизвиквала любопитството ми.


Историите на Флора Тристан – активистка, бореща се за справедливи условия на труд за работниците и за социално равноправие на жените през ХІХ век, и една от основоположниците на феминисткото движение, и тази на Пол Гоген – художника бохем и внук на Флора Тристан, загърбил буржоазния живот, за да се впусне в търсене на автентичното, необвързано с условности съществуване – са представени успоредно, редувайки се, в отделните глави на романа. Крайно различни в своите възгледи за морал, в своите принципи и в своето кредо, те на пръв поглед са като двата противоположни полюса на магнита, двете страни на едно и също нещо, но вместо да се противопоставят един на друг, образите им сякаш се допълват. И това, което ги свързва, е дълбокият човешки стремеж към свобода на духа, стремежът към непостижимото, което винаги се оказва една крачка пред нас. Но това, че някак си никога не успяваме да го достигнем, означава ли, че трябва да се откажем да го преследваме? 

Раят зад другия ъгъл е роман за търсенето и за жадуването, за силите, които ни тласкат да вървим напред, и за нежеланието, дори за неспособността, да направим компромис със себе си. За неспособността да се откажем от търсенето на рая.




Ирина Муканова

понеделник, 6 април 2015 г.

Най-големите бизнес истории на всички времена


Двайсетте разказа проследяват историята на САЩ от зората на създаването им до наши дни. Изпълнени с успехи, колебания, провали и смелост, оформящи начина, по който гледаме на живота. Без тези забележителни личности много от нещата, които ни заобикалят, нямаше да са реалност. 

Джон Д. Рокфелер, Хенри Форд, Уолт Дисни, Рей Крок, Уилям Гейтс. Това са само част от лицата, чиито истории са поместени тук. С тях се свързват някои от великите открития и бизнес начинания от миналия век, променили човешката история: модерната корпорация, автомобилът за обикновения човек, модерният начин за правене на кино, компютърът и улесненият софтуер към него, новият свят на телекомуникациите. От тях може да се поучим и да натрупаме вяра да не се отказваме, да продължаваме напред и че няма невъзможни неща. Настолно четиво за тези, които искат да разберат как сме стигнали до съвременното устройство на обществото ни, и не на последно място – за любителите на американската история.


Историята ни учи и предпазва да не повтаряме едни и същи грешки. Знаейки миналото си, човек може да промени бъдещето си.

Кристиян Георгиев

петък, 3 април 2015 г.

С уникалното издание "Българският буквар. 200 години в първи клас" издателство "Просвета" отбелязва 70 години от създаването си.


С уникалното издание "Българският буквар. 200 години в първи клас" издателство "Просвета" отбелязва 70 години от създаването си. Това съобщиха на БТА от издателството. 

В изданието неговите автори Антон Стайков и Свобода Цекова са събрали най-интересните български буквари от последните два века - от 1824 до 2014 г. За подготовката на уникалното издание авторите са открили и описали 130 буквара, издадени през последните два века, с повече от 340 преиздания. Затова "Българският буквар. 200 години в първи клас" съчетава чертите на картинна енциклопедия и сборник с кратки любопитни статии, отбелязват от издателството.

Всеки българин пази завинаги спомени от своя буквар, защото това е първата книга, която му е отворила прозорец към чудния свят на словото и знанието, посочват от "Просвета". И отбелязват, че въпреки типовата структура и постоянните теми, всеки буквар е различен и "чувствителен" към бита, социалните отношения, културата, кризите и конфликтите на времето, в което е писан. Освен върху текстовете на именити български писатели, уникалното издание фокусира вниманието на читателите и върху илюстрациите на 55 емблематични за българското изкуство художници като Александър Божинов, Вадим Лазаркевич, Илия Бешков, Любен Зидаров, Георги Атанасов. Техните рисунки съдържат богата и разнообразна информация за това как са живели българските деца, какви знания за България и за света са получавали, какви са били техните игри и играчки, как са се справяли по време на войните, икономическите кризи и социалните преходи.

Писателят Георги Господинов пише за изданието, че това е стегнат и точен визуален прочит на букварите през различните десетилетия от Берон до днес, през промените в изображение и текст, през почерците на съставители и художници. Тази книга може да бъде четена като енциклопедия, албум и забавно четиво.






Интересен е фактът, че до Освобождението са издадени над 70 различни буквара. “Това е една от книгите на Възраждането”. Този процес е описан като методология и като текстови начин на обучение и преди. Двамата съавтори обаче сега подхождат към цялата история на буквара като художници, тъй като и двамата са такива.

Според Стайков букварът е една машина на времето: можем да надникнем в историята близо 200 години назад. Оказва се дори, че още в края на 18 век българин от Разлог прави буквар, така че не “Рибният буквар” е първият.

Чрез буквара можем да надникнем в живота на децата, които са или 6, или на 7 години през различните периоди. Можем да видим какво ги е заобикаляло, какво са виждали, какви са били техните игри, убеден е Стайков. По думите му двамата със Свобода тръгват от илюстрациите към съдържанието и към живота.

Свобода Цекова обясни, че в хода на изследването са се сблъскали с един феномен. Оказало се, че до Възраждането букварите са проследени и архивирани. Оттам нататък обаче било много трудно да се доберат до информация. Затова двамата автори благодарят на приятели, които са ги снабдили с ценни екземпляри, на хората от читалища и библиотеки, които са им помогнали.

“Една от целите на тази книга беше да съберем в една книга това изгубено културно наследство, защото букварът със своите илюстрации и съдържание е културно наследство."

Източник: http://bnr.bg/ и http://bnt.bg/

„Проницателят се завръща“, преосмислих много неща, обръщам внимание повече на дребните, истински неща в ежедневието




Помня, че веднъж една жена го попита какво работи, а той отвърна, че е „археолог на човешките склонности“. А когато дамата го помоли да обясни какво пък е това занимание, старецът отговори, че специализира в „изразяване на онези мисли, които биха направили хората склонни към постигане на велики дела“. 

Ето как любимият ни Джоунс отново се завръща в книгата „Проницателят се завръща“. Първата ми среща с него беше в „Проницателят“ на Анди Андрюс, като тази книга много бързо се превърна в една от любимите ми! Тя е от онези книги, които трудно можеш да сложиш в категория, но има способността да преобърне целия ти мироглед. Затова, когато видях, че има и продължение, бях много развълнувана! Прочела съм всичките книги на Андрюс, но историята за Джоунс ми е любима.

След като преди години жителите на Ориндж Бийч се разделят внезапно с Джоунс, който е прекарал с тях известно време, сега той отново се връща в градчето също толкова неочаквано, както и преди. Без да се обади, без да обясни къде е бил, той се появява в момент от живота на Анди, в който той сякаш е в задънена улица. И не само той – много от приятелите и познатите му, с които се срещаме в книгата, преминават през различни ситуации и затруднения. И ето го странния старец, който се докосва до живота на всеки един от тях и го променя, помага им да постигнат своите велики дела.

Хареса ми, че в тази книга един от фокусите е към отглеждането и възпитанието на децата и как да се постигнат реални резултати. Новата гледна точка по отношение на толкова важен аспект от живота – като възпитанието на едно дете, ни показва, че винаги трябва да си поставяме реални, а не посредствени цели. Това се отнася към всяка сфера от живота ни: взаимоотношенията в семейството, справянето с финансови затруднения и още много други теми, които са засегнати в книгата. Трябва да сме готови за нови идеи, нови методи за постигане на целите си, да не се страхуваме от предизвикателствата!

***

 Всеки иска да остави следа след себе си, но никой не иска да бъде различен от останалите. А едното е невъзможно без другото. 

***

Много често, когато сме в окото на бурята, е много трудно да търсим новата гледна точка. Когато сме на прага да изгубим всичко и привидно няма изход, тогава се появява старецът и ни показва, че дори и тогава има изход. Дали наистина има такъв старец, или Андрюс е създал този образ, е въпрос на избор на читателя. Дали ще повярва в съществуването на един чудат старец, или ще го приеме за измислица, няма значение – въпросът е дали посланието му ще стигне до сърцето! А посланието му е ценно и ще докосне всеки по свой начин. Мисля, че ще прочетете историята за Джоунс по свой начин и ще бъдете докоснати от различни неща, но със сигурност ще бъдете променени!

Откакто прочетох „Проницателят се завръща“, преосмислих много неща, обръщам внимание повече на дребните, истински неща в ежедневието си и често си повтарям, че е „въпрос на гледна точка“. Защото е така! 

***

Винаги се чувстваме по-добре, когато сме благодарни за онова, което имаме. Велика мъдрост е да разбереш, че независимо каква е ситуацията, винаги има нещо, за което да си благодарен. 

***

Очаквам Джоунс да се появи отново, всъщност той винаги е някъде наблизо! 

Както обикновено, нямаше време да му прошепна „довиждане“... Но това не ме тревожеше. Знаех, че Джоунс ще е наблизо, когато имам нужда от него. Той винаги е наблизо.

Дарина Къшева

сряда, 1 април 2015 г.

"Ритъмът на спомените" - един танц в ритъма на болезнени, коварни, но и сладки спомени

Eдин танц в ритъма на болезнени, коварни, но и сладки спомени, напоени с аромат на пролет и портокали. Една истинска и романтична любов, прераснала в болезнена рана, и жестоката истина за несправедливия свят по време на военния преврат в Чили. Това са само част от емоциите, до които се докосваме, прелиствайки страниците на „Ритъмът на спомените“.
През 1964 г. в Чили едно младо момиче, отгледано и възпитано в манастир, се влюбва в романтичен младеж, без претенции за заможност, но с голямо и чисто сърце, отдаден на чувствата и дълга си.
През 1974 г. същата тази двойка са двама коренно различни хора. Тя е сломена, измъчвана психически и физически жена, търсеща утеха в семейството, а той – измъчван от съвестта, преуспял и известен актьор.
Повратната точка в историята на Саломе и Октавио се оказва не кой да е, а Пабло Неруда, чиито стихове стават повод за срещите в началото на връзката им. Години по-късно точно той се оказва човекът, преобърнал живота им необратимо и завинаги. Неруда повлича Октавио към измамната, примамлива светлина на славата и парите. Ставайки съмишленик на Алиенде по молба на Неруда, Октавио си печели за враг следващия президент – генерал Пиночет. След смъртта на Алиенде става военен преврат и Пиночет застава на власт. Следва издирване на всички имена, свързани с Алиенде, които биват насилствено хванати, изтезавани, а някои дори убити. Една от жертвите става съпругата на Октавио – Саломе, и така тя плаща сурово за грешките на мъжа си. Нанесените й рани обаче са далеч по-дълбоки от видимите. А когато душата страда, кой би имал сили да прости и кой – да плати цената на тази коварна болка?...
Знаеше, че е достатъчно силна, за да се изправи срещу демоните от миналото си, но се боеше от болката…
Паралелно с историите на Саломе и Октавио, срещаме и образи като този на малката Кая, копнееща за майчина обич, изоставена от семейството си под натиска на войната. Съдбата я среща с психотерапевтa Самуел с трагичната семейна тайна, който също по принуда живее в Перу – заради нацистите, нахлули във Франция.
Трябва да приемете, че не можете да промените миналото си, и се налага да се научите да живеете със спомените си… Не можете да ги забравите. Евентуално ще успеете за известно време да ги изтласкате от съзнанието си, но в крайна сметка те отново ще изплуват на повърхността.
Горчивите спомени на всеки един от тези герои е това, което ги обединява, което ги свързва и прави едно цяло от мозайката на живота. Всеки от тях крие тайни, обича, бори се със страховете си, но винаги се опитва да съхрани вярата си в справедливостта и доброто във време на цинизъм, жестокост и смърт. Романът ни показва колко силни могат да бъдат устоите на човешкия дух дори когато на пръв поглед не виждаме пътя напред. Колко е висока цената на прошката и колко сладко-горчив е споменът от нея.

Теодора Ракова