„Раят зад другия ъгъл“ е роман за търсенето и за жадуването, за силите, които ни тласкат да вървим напред

Като деца в Арекипа играехме една игра, при която се подреждахме не в кръг, а в квадрат. За да се върне в играта, отлъченото момче питаше: „Тук ли е раят?“. А отговорът гласеше: „Не, не е тук, а зад другия ъгъл“. Тази детска игра помоему изразява търсенето на невъзможното. А какво е търсенето на невъзможното? Утопия.

Нищо не описва атмосферата и настроението в романа на Марио Варгас Льоса „Раят зад другия ъгъл“ по-добре от тези негови думи. Признавам, че когато за пръв посегнах към него, останах изненадана. Не очаквах главните действащи лица в книгата да бъдат действителни исторически личности. Това ме заинтригува още повече. Художествената литература, посветена на живота на истински хора, винаги е предизвиквала любопитството ми.

Историите на Флора Тристан – активистка, бореща се за справедливи условия на труд за работниците и за социално равноправие на жените през ХІХ век, и една от основоположниците на феминисткото движение, и тази на Пол Гоген – художника бохем и внук на Флора Тристан, загърбил буржоазния живот, за да се впусне в търсене на автентичното, необвързано с условности съществуване – са представени успоредно, редувайки се, в отделните глави на романа. Крайно различни в своите възгледи за морал, в своите принципи и в своето кредо, те на пръв поглед са като двата противоположни полюса на магнита, двете страни на едно и също нещо, но вместо да се противопоставят един на друг, образите им сякаш се допълват. И това, което ги свързва, е дълбокият човешки стремеж към свобода на духа, стремежът към непостижимото, което винаги се оказва една крачка пред нас. Но това, че някак си никога не успяваме да го достигнем, означава ли, че трябва да се откажем да го преследваме? 

„Раят зад другия ъгъл“ е роман за търсенето и за жадуването, за силите, които ни тласкат да вървим напред, и за нежеланието, дори за неспособността, да направим компромис със себе си. За неспособността да се откажем от търсенето на рая.

Ирина Муканова