Какво е посланието, което ни отправя Тери Пратчет в "Невиждани академици"

Защо обичам Тери Пратчет?!

Едва ли има друг автор, който никога да не изневерява на себе си и в същото време всеки път да те удивява с написаното. Многопластовият му хумор с лекота те кара да се смееш с глас и в следващия момент да те провокира със сериозността си. Светът, в който ни изпраща винаги, когато отворим негова книга, е уникален с това, че е обратен на нашия. А с това и по-добър, поне според мен. Магии, чудати и разнообразни герои, но най-вече чудеса.

• Знаеш ли, Пондър, струва ми се, че изцяло грешиш. В небесата и на Диска има повече чудеса, отколкото допускат научните цели на нашето естествознание. 

 

 

„Невиждани академици“ е последно преведената на български език книга от поредицата „История от света на диска“. Ако има разочаровани от това, че в основата на сюжета е заложен футболен мач, моля ви, недейте да се отказвате да я прочетете заради това. Разбира се, че след като така гротескно ни описа постулати и дори проблеми в различни сфери – телевизия, кино, музика, философия и религия, – явно е нямало как да подмине спортната тема. Пък и трябва да имате предвид факта, че мачът не се играе на „Олд Трафорд“ (за тези, които не се интересуват от футбол, това е стадионът на „Манчестър Юнайтед“ – отбор от английската Висша лига) и играчите не са нашите „юнаци“, така че със сигурност няма да ви е скучно, докато се запознавате с някои нови герои, които допринасят за описанието на картината на магическия сблъсък.

Въпросът при футбола – същественият въпрос при футбола – е, че не става въпрос просто за футбол.

Пратчет отново засяга деликатни теми от нашето ежедневие. Като например тази за времето и смъртта. Независимо дали си физически здрав или болен, времето в нашия съвременен свят е едно и също. Въпреки това всеки го усеща по различен начин. За някои то върви бързо напред, за други – спира, а за трети – „стрелките на часовниците сякаш вървяха назад“. И докато Тери Пратчет се бореше с това да бъде себе си въпреки болестта, ни учеше да не се самозабравяме и да живеем, преди да умрем.

• Добре тогава, само си представете: понастоящем се смята, че старата вселена не се разрушава в мига, в който се създава новата вселена – процес, който, между другото, се случва безброй милиарда пъти, докато говоря...

• Да, вярвам ви. Може ли да пробваме с брадва? - предложи Гленда.

• Запазват се копия на вселената. Не знаем как, не знаем къде и дявол ме взел, ако можех да си представя как става всичко това. Обаче се оказва, че понякога е възможно да, ъъъ, да се прочете тази памет при определени обстоятелства...
  

Посланието, което ни отправя с тази книга, е да играем не само заради победата, а заради самата игра, т.е. да живеем заради самия живот.

Било то победа или загуба, пак си беше триумф.

Труимф беше и неговият живот и творчество.

* * *

Да не си мислите, че това е краят?

Някъде в небесата, в своя свят на Диска, Тери Пратчет продължава да диша и твори.

Габриела Динева