Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Март, 2015

„Седем писма от Париж“ - действителна история за една сбъдната мечта

„Soyez la bienvenue en France“(Добре дошли във Франция) с истинска френска целувка.“
Париж, този Париж. Град, който сбъдва мечти. Четейки тези страници, човек няма как да не се пренесе на това място. Няма как да не усети романтиката на този така пленителен град и определено няма как да не поиска да отиде там.
Запознайте се със Саманта – американката, която намира истинската любов точно в Париж. Нейната история ни показва, че никога не е късно да следваме мечтите си. Никога не трябва да се отказваме от това, което ни нашепва сърцето.
Въпреки трудните и тежки моменти в нейния живот – провален брак, провалена кариера, фалит – това се оказва една изключително забавна и романтична история, която ни кара да мечтаем. Да мечтаем да бъдем на мястото на Саманта. И кой не би искал да бъде посрещнат по този начин от човека, когото истински обича, и то в Париж?!

„Soyez la bienvenue en France“(Добре дошли във Франция) с истинска френска целувка.“

Любовта на Саманта и Жан-Люк е любов като на филм. С тази…

„Куршум за двама“ от Матю Арлидж изненадва с неочаквани обрати, безупречен стил и герои, каквито не сте срещали никога досега

Това, което ме провокира да прочета „Куршум за двама“, беше едно изречение,част от рекламната кампания: Осмеляваш ли се да прочетеш тази книга...? Въпросът: Толкова ли е страшна?, предизвика любопитството ми до такава степен, че изобщо не се поколебах дали да си я купя в деня на излизането. Заедно с любопитството ми обаче растяха и очакванията за трилър, какъвто не съм чела досега. Имаше възможност да остана разочарована, което за щастие не се случи. Вместо това получих голяма доза адреналин, породен от силното напрежение, тревожното очакване и страха – такива, каквито само един истински трилър може да те накара да изпиташ. През двете безсънни нощи (според мен подобни книги се четат задължително през нощта) успях да се насладя на безупречния стил на автора, който не спря да ме изненадва с неочаквани обрати и герои, различни от всички, които бях срещала досега.
На първо място ме впечатли сюжетът.
Двойка влюбени са отвлечени и заключени в тъмно и празно помещение. Единственото, с което …

„Акушерката от Венеция“ е роман за невъобразимата сила на духа на една жена и за безрезервната любов на един мъж към нея!

Акушеркатаот Венеция“ е роман за невъобразимата сила на духа на една жена и за безрезервната любов на един мъж към нея! Историята ни доказва за пореден път как, изправен пред изпитания, човек може да извърши немислими, дори забранени неща, за да предпази хората, които обича!



Книгата беше в списъка ми за четене още от няколко седмици насам. Признавам си, че първоначално бях привлечена от красивата корица и от думата Венеция в заглавието. След като прочетох няколко страници, бях абсолютно погълната от майсторския начин, по който авторката преплита съдбите на героите. Прочетох я на един дъх и със сигурност мога да кажа, че книгата се превърна в една от любимите ми!
Вдъхновена от реални събития, авторката описва живота на евреи и християни през шестнадесети век във Венеция. Единственото желание на младите съпрузи евреи – Хана и Исак, е да имат дете, но съдбата им отрежда друго. Двамата живеят скромен живот, докато бедността не подтиква Исак да замине на изток и впоследствие да бъде пленен и …

"Светлината, която не виждаме" - книга за изкупителната сила на светлината

*** 

Толкова прозорци са тъмни! Сякаш градът се е превърнал в библиотека с книги на непознат език, къщите са като големи полици с нечетливи томове, всички лампи са изгасени.

Само там, горе на тавана, нещо работи. Една машина. Искра в нощта.

 ***

Харесвам книги, чиито герои са деца – децата се раждат с представата за добро, учат се от приказките, които им четат, че неизбежно всяка история завършва с хепиенд, вярват безусловно в онова, на което възрастните само се надяват – спасение, възмездие, дори безсмъртие. Отчаянието не им е присъщо – приемат всяко сгромолясващо се върху тях нещо, оглеждайки се за изход. И живеят. Без да мислят за вчера. Истински.

Мари-Лор е незряща – загубила буквално завинаги светлината в очите си, но светлината, струяща от сърцето й, не спира да изтича на плътни снопове. Тя се справя с поднесената от съдбата неприятна изненада, виждайки онова, което другите не виждат: изостреният й слух разплита умело потоци от звуци, силното й обоняние чертае нишки в главата й, а …

„Лето 1850“ е част от пъзела на нашата разпиляна и накъсана история, която ние сме длъжни да помним и пазим

Историята на българския народ е преизпълнена с героични събития, уви, нямаме щастието да се докоснем и гордеем с всички тях. „Лето 1850 е един от тези знаменити и героични моменти, с които се срещаме, едва отваряйки творбата на Владимир Зарев. От една страна, ние, като общество, не умеем да пазим и събираме историята си, а я пилеем и продаваме, подновяваме и подменяме, но от друга, не умеем и да създаваме, извайваме спомени, да творим Слово и да го запечатваме в националното съзнание на поколенията, идващи след нас.

Романът „Лето 1850 е доказателство за силата и величието на Словото, защото то е не само оръжие, чрез което може да се управлява, да се създава и разрушава, но е и средство за увековечаване и безсмъртие.

„И ръцете на онзи, който пише, ще изгният и ще се стрият на прах, а писаното слово, ако и грубо, са живи слова и остава навеки.“

Така авторът изтръгва събитието от забвението и мрака, изтупва прахта на миналото и ни поднася възможността да изживеем отново величавата трагеди…

Книгата „Гръцко кафе“ е написана като обръщение на една българска майка към невръстния й син

Дебютният роман на Катерина Хапсали„Гръцко кафе“ не може да се определи само като автобиографичен. В интервю авторката признава, че книгата е „вдъхновена от живота“, но не е изцяло автобиографична.
Героинята в книгата се връща в миналото изключително умело, за да проследи корените на сина си и да разкаже как са се случили нещата, преди тя да се запознае с баща му, как са оцелявали, какво ги е сплотявало, какви са техните любовни истории и премеждия, кои са били техните граници, които са ги събирали и разделяли. Представете си дървото на живота ви, всички преплетени нишки, всички онези любопитни родови истории, запазени във вечността. „Гръцкокафе“ е написан като обръщение на една българска майка към невръстния й син. Описва се животът на две фамилии, два полюса, два етноса... Бащата Полихронис въплъщава всичко, от което се възхищаваме и мразим в гърците: физическата сила, чувството за величие, ненаситен апетит... и от другата страна – българската силна и красива жена. След неочакваната см…

Книгата „Истанбулска загадка“ е задължителна за феновете на исторически трилъри

Истанбул е орисан да се превърне в един от най-значимите градове в историята. За почти шестнадесет века той служи като столица на четири империи: Римската империя, Византийската империя, Латинската империя и Османската империя. Той изиграва ключова роля в развитието на християнството по време на римското и византийското управление, преди османците да завладеят града през 1453 г. и да го превърнат в крепост и седалище на ислямския халифат. И именно там се развива действието в напрегнатия и динамичен исторически трилър „Истанбулска загадка“.


Книгата „Истанбулска загадка“ е задължителна за феновете на исторически трилъри. Тя ще разпали любопитството им и ще ги заинтригува истински. О’Брайън успява успешно да ни откъсне от еднообразното ни ежедневие и ни повежда по улиците на Истанбул, кара ни да усетим жегата на лятото, блъсканицата на тълпите, миризмите на пазарите и тържищата, горчивината на турското кафе, забързания ритъм на древния град. Докато четете книгата, ще имате усещането, че г…

Деян Енев: "Много добре премислената и внимателна конструкция на книгата „Пропуканата България“ я превръща в монументален хипертекст, призван да сподели, развълнува и обясни."

Краят на мелето“ е факт. Суматохата витае из въздуха, преминавайки в „тютюмиха“ (както казваше Радичков). И докога ще продължи така, един бог знае.

Мнението на Деян Енев най-общо описва публицистичния роман на Николов. Още с първата глава бях грабната от лекотата, с която авторът пише. Впечатлиха ме множеството литературни, исторически и философски препратки.

В едно свое есе Чеслав Милош настоява, че в исторически моменти, когато нищо не зависи от човека, всъщност всичко зависи от човека...
По правило, пише Оруел, всички чужденци у нас минават под общ знаменател и се смята, че се подчиняват на следната схема:

Французин: ходи с брада и много жестикулира;

Испанец, мексиканец: мрачен с предателски наклонности;

Арабин, афганистанец: мрачен, с предателски наклонности;

Китаец: зловещ, с предателски наклонности;

Италианец: лесно възбудим. Носи остър нож или свири на латерна;

Швед, датчанин: добросърдечен, но глупав;

А българите? Откъде да знам, Джон, стига с този чадър...

Има толкова интересни цитати,…

Историята на Дейвид Менаше ни кара да се запитаме какъв е собственият ни списък с приоритети

Доброто е навсякъде около нас. Казвам го не защото съм непоправим оптимист, а защото го срещам всеки ден. Открива се лесно, стига да отвориш душата си. То е в малките неща, в думите и делата.

Преди дни отново попаднах на него, и то в най-чистия му вид. Беше в „Списъкът с приоритети“ от Дейвид Менаше – книга, която те държи будeн и в прекия, и в преносния смисъл. Купих си я по препоръка, прочетох я за една нощ, а на следващия ден имах нужда да се върна отново към написаното. Към днешна дата смея да твърдя, че няма да я забравя никога.

Винаги съм се възхищавала на хората, които умеят да разказват истории. От онези, които докосват сърцето и оставят трайни следи, които имат смисъл и провокират към размисъл. Такава именно е историята на Дейвид Менаше – един учител, за когото вярата в призванието и любовта към учениците се оказват по-важни от живота.

Разбирайки, че има мозъчен тумор, който най-вероятно ще го доведе до фатален край, Дейвид Менаше не се предава, а продължава напред, намирайки на…

"Унищожи този дневник!" на Кери Смит - тази жена е луда и е просто гениална

Кери Смит е световнопризнат автор на провокативни артистични книги, илюстратор на свободна практика, организатор на креативни  работилници и преподавател на  клас по концептуално илюстриране във ванкувърския университет „Емили Кар“. Самата тя казва за работата си:

„Искам да накарам децата да обръщат внимание, да се заглеждат в света около себе си и да си задават повече въпроси. Опитвам се да ги изкарам от домовете им и да ги отдалеча от екраните на компютрите и телевизорите им.“  

***
Кери Смит е канадска илюстраторка, която живее в САЩ, и има страхотен блог, който горещо ви препоръчвам. Тя е един от най-интересните хора, на които съм попадала, в главата й постоянно се въртят хиляди идеи.
Преди около месец издаде книга - Wreck this journal.
Моето копие пристигна вчера, затова бързам да споделя въодушевлението си! Тази жена е луда и е просто гениална! :-)

Това, което привлече мен, е отношението към книгата изобщо!
Вчера се върнах от Ню Йорк. Гостувах на приятел, който говори шест езика (а…

„Омбре“ е съвременна история за времето на 90-те – актуална, динамична, наситена

Омбре“ е един концентриран роман, който в малкото си страници по нищо не отстъпва на внушителните по обем томове. Книгата забавлява с тънката си ирония, разчувства, напряга и провокира размисли. Това е и историята на едно странно, но сплотено и някак работещо по собствена логика, некръвно семейство, съставено от пъстри индивиди. Главният герой Ангел няма нищо общо с името си. Той е дързък и наперен мачо, който твърде често с поведението си си търси боя... и доста честo действително си го получава. Мотивиран от желанието да получи бързи пари за емиграция, се забърква в нечисти сделки, от които се измъква бързо и по мръсен, макар и забавен, начин. Случайността му предоставя убежище в гората и го сблъсква с група производители на дървени въглища. Оставен без избор, Ангел опознава тези колоритни типажи и заинтригуван, започва да си задава все повече въпроси за функционирането им като група, за това какво ги крепи и свързва, каква е йерархията между тях, как са се събрали... 

В галерията о…

Какво всъщност сподели Конрад с феновете си в книгата "Нещата, на които не ни учат в училище"??

Най-известният влогър в света, превърнал се в писател, е Джон Грийн, създателят на световно популярната книга „Вината в нашите звезди“. По същия път е тръгнал и младият българин Емил Конрад. Той качва клиповете си в интернет от близо три години и с всеки изминал ден те събират все повече и повече популярност. Ето защо не е изненада за никого, че в момента, в който книгата на влогъра излезе на пазара, пред книжарниците се образуваха невиждани от години опашки.
А какво всъщност сподели Конрад с феновете си в книгата "Нещата, на които не ни учат в училище"? Живота. Живота такъв, какъвто той го вижда. Или дори по-точно – ключовете за тайните вратички в живота, които той не е получил, когато е бил на годините на своите фенове. Ето защо сега той им предоставя възможността да използват неговия cheat лист, както биха се изразили в интернет обществото. А какво ще бъде животът, ако не послъгваме от време на време? (*Погледни глава 2.)


Петя Асенова

„Легендата“ и втората й част – „Феноменът“, не са типичното тийн/ню адълт фентъзи

„Легендата“и втората й част – „Феноменът“, не са типичното тийн/ню адълт фентъзи. Въпреки че са в нашумелия напоследък антиутопичен жанр, смея да твърдя, че показват един значително по-усложнен и достоверен художествен свят. В поредицата се чува една полифония от гласове на герои и гледни точки, които са достатъчно добре мотивирани, за да убеждават в правотата си и да печелят симпатии. „Добри“ и „лоши“ герои липсват – има само главни и второстепенни персонажи и съпътстващите ги конфликти. Везните се накланят различно след всеки нов разкрит мотив, като водеща е максимата, че целта оправдава средствата. „Феноменът“, като втора част от трилогията, не само развива идеите, заложени в „Легендата“, но и внася много неочаквани обрати и завръзки. Това ми допадна изключително много, тъй като рядко някоя книга успява да ме изненада и да поддържа напрежението, а тук съм се връщала за втори прочит на конкретни изречения от чисто изумление и отказ да повярвам от раз какво съм прочела току-що.


Още до…

„Влакът на сираците“ ще ви напомни, че всяко дете има право на щастливо детство

Бъди честен и постъпвай правилно, и всичко ще бъде наред.


Знаеш ли, че времето се свива и разстила. Не тежи еднакво. Някои мигове остават в ума ни, а други изчезват. Първите двадесет и три години от моя живот са годините, които ме оформиха като личност, а това, че след тях живях още почти седем десетилетия, е без никакво значение.

Бях започнала да мисля, че именно това е раят – място в спомените на другите, където най-доброто от същността ни продължава да живее. 

С нескрит трепет очаквах появяването на „Влакът на сираците“, защото вече бях чула историята за онези влакове, за които малко се говори в Щатите – влаковете, които извозвали сираците на Ню Йорк далеч в провинцията, където приемни семейства ги правят част от собственото си семейство или ги подслоняват срещу тежък физически труд като допълнителна работна ръка. За щастие книгата пристигна при мен в ден, в който можех да й се отдам напълно. Прочетох я на един дъх. В един-единствен ден успях да пропътувам цели два живота – с всичките…

„Калуня-каля“ - или кулата на Калуньо

Образът на Калуньо е противоречив, лъкатушещ между религиозната принадлежност и усещането за справедливост.


Времето на действието се развива в предосвободителния период от нашата история, години, напоени с кръв, белязали живота и съдбата на българския народ. Години на политически и религиозни борби, на фона на които животът на Калуньо е така обикновен, простиращ се от коситбата на трева до сеенето на кукуруз.

Образът на Калуньо е противоречив, лъкатушещ между религиозната принадлежност и усещането за справедливост. Героят е изключително силен, но бяга от властта, не желае да поеме по общоприетия път на правоверните, да наложи „чистката“ и да смаже каурските блянове за свобода. Веднъж сблъскал се с ужаса след потушеното въстание, в Калуньо настъпва духовна промяна, стремежът му да е пасивен в набезите е стопен и пред него се разкрива пътят на отмъщението.

„Калуня-каля“, или кулата на Калуньо, олицетворява не само физическите сараи, които той започва да строи, но символизира…