„Влакът на сираците“ ще ви напомни, че всяко дете има право на щастливо детство

 

Бъди честен и постъпвай правилно, и всичко ще бъде наред.

Знаеш ли, че времето се свива и разстила. Не тежи еднакво. Някои мигове остават в ума ни, а други изчезват. Първите двадесет и три години от моя живот са годините, които ме оформиха като личност, а това, че след тях живях още почти седем десетилетия, е без никакво значение.

Бях започнала да мисля, че именно това е раят – място в спомените на другите, където най-доброто от същността ни продължава да живее. 

С нескрит трепет очаквах появяването на „Влакът на сираците“, защото вече бях чула историята за онези влакове, за които малко се говори в Щатите – влаковете, които извозвали сираците на Ню Йорк далеч в провинцията, където приемни семейства ги правят част от собственото си семейство или ги подслоняват срещу тежък физически труд като допълнителна работна ръка. За щастие книгата пристигна при мен в ден, в който можех да й се отдам напълно. Прочетох я на един дъх. В един-единствен ден успях да пропътувам цели два живота – с всичките им перипетии и малки чудеса. 

 

Книгата разказва за живота на две различни жени от две различни поколения: бунтуваща се седемнайсетгодишна тийнейджърка среща деветдесет и една годишна достолепна дама, една ирландка дели съдба с една индианка в Мейн – последното североизточно кътче на САЩ, едно момиче се очарова от призрачните спомени на възрастната си приятелка, опитвайки се да подреди парченцата от пъзела на собствения й живот. Това са съдбовни срещи, които неминуемо променят и двете, сближават ги, напомнят им колко са смели и им помагат да намерят утеха една в друга.

Една история водеше обратно към друга... Сякаш пришиваше отделни парчета плат, за да направи завивка, Моли ги съединяваше в правилния ред и ги съшиваше заедно, създавайки история, която бе невидима, когато парчетата бяха разделени. 

Това са истории, които трогват, които докосват най-фините нишки в душата ни и които бележат резки обрати в живота на хората. Това е книгата, която ще ви напомни, че всяко дете има право на щастливо детство, независимо от обстоятелствата, в които се намира, и че всеки може да преоткрие света, независимо от това колко безнадеждно изглежда всичко. Това е влакът на сираците и въпреки че тази практика е отшумяла, сираци, за съжаление, ще има, а за тях тази история може да промени всичко.  

Петя Юнчова